Решение № 29938 от 14.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3881/2024 г.

Производството е по реда на чл.226 във вр. с чл.145 – чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на юрк. С. Д., като пълномощник на УНИВЕРСИТЕТСКАТА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СОФИЯМЕД“ ООД, [ЕИК] (УМБАЛ „Софиямед“), срещу ПИСМЕНА ПОКАНА за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-25ПП-84/07.03.2024г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). С оспорвания административен акт, на основание чл.76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл.450, ал.7 от Националния рамков договор №РД-НС-01-2/01.09.2023г. за медицинските дейности за 2023 – 2025г. (НРД 2023-2025), дружеството е приканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в общ размер 122 087.16 (сто двадесет и две хиляди и осемдесет и седем и 0.16) лева.

Жалбоподателят претендира за недействителност на оспорваната Писмена покана, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Поддържа, че при постановяване на оспорвания акт не са били изяснени и взети предвид всички относими факти и обстоятелства, вследствие на което управителят на НЗОК е достигнал до грешни заключения. Оспорва извода на административния орган, че възражението на дружеството срещу констатациите, отразени в Протокола за неоснователно получени суми, е било подадено след изтичане на предвидения в закона 7-дневен срок и сочи доводи за обратното. Твърди, че в процесната Писмена покана не са посочени фактите и обстоятелствата въз основа на които административния орган е достигнал до крайния извод по същество. Изтъква, че Медицинските стандарти (МС), които се утвърждават с Наредби на министъра на здравеопазването, както и НРД, са подзаконови нормативни актове от по-висока степен в сравнение с алгоритмите на Клиничните пътеки (КП) и съответно приложими при наличие на противоречия в последните. Сочи, че в Наредба №49/2010г. за основните изисквания на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (Наредба №49/2010г.) се използва терминът „минимална обезпеченост“, а не „минимална бройка“, поради което и за лечебното заведение съществува задължение да осигури минимална обезпеченост с лекари, а не да осигури минимален брой лекари. Отбелязва, че в алгоритъма на КП №250, Раздел І „Условия за сключване на договор и за изпълнение на КП“ изрично е записано, че специалистите трябва да са в съответствие с МС „Лъчелечение“. Намира за неверни констатациите по т.ІІІ на административния акт, тъй като според него лечебното заведение е осигурило непрекъсваемо и равностойно 24 в денонощието наблюдение, проследяване и поддържане (контрол) на основни жизнени показатели на пациентите си. Твърди, че болницата е осигурила съответния медицински персонал, независимо от факта, че съответните лица не са включени в Приложение №1 и Приложение №1а. Претендира, че лечебното заведение разполага със съответната апаратура и специалисти по КП 252.2. Смята, че лицата извършили проверката не разполагат с необходимата квалификация и компетентност за която се изисква специфично образование по медицинска физика. Чрез процесуалния си представител юрк. Джилджов моли съда да отмени Писмена покана №РД-25ПП-84/07.03.2024г. и осъди ответника да му възстанови сторените разноски за съдебно-технически експертизи (СТЕ) и за юрисконсултско възнаграждение. Доводи за незаконосъобразност на административния акт излага и в представени по делото писмени бележки по същество на спора.

Ответникът - УПРАВИТЕЛ на Националната здравноосигурителна каса, оспорва жалбата. Чрез процесуалния си представител юрк. Х. Т. поддържа, че оспорваният административен акт е законосъобразен и не са налице сочените основания за неговата отмяна. Не претендира за разноски. Доводи за неоснователност на жалбата излага и в представени по делото писмени бележки по същество на спора.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и доказателствата събрани по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят МБАЛ „Софиямед“ е лечебно заведение по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В това му качество дружеството е сключило с НЗОК Договор №22-3981/27.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури. На 24.07.2023г. между възложителя НЗОК и изпълнителя УМБАЛ „Софиямед“ е било сключено Допълнително споразумение с №148 към Договора за оказване на болнична помощ с №22-3981/27.02.2020г. по силата на което в чл.1, ал.1 от основния договор са отразени следните промени: в т.1, б. „а“ СЕ ДОБАВЯТ съответните КП: №250.1 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени до 20 фракции и продължителност на лечението от 3 до 30 дни“ за лица над 18г.; №250.2 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени 20 и повече фракции и продължителност на лечението 30 и повече дни“ за лица над 18г.; №251.1 „Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени до 20 фракции и продължителност на лечението от 3 до 30 дни“ за лица над 18г.; №251.2 „Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени 20 и повече фракции и продължителност на лечението 30 и повече дни“ за лица над 18г.; №252.1 „Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“ за лица над 18г.; №252.2 „Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“ за лица над 18г. Според договореното, неразделна част от Допълнителното споразумение са: Приложения №1 „Списък на специалистите, работещи по КП..“, съответно с №, № 250.1, 250.2, 251.1, 251.2, 252.1 и 252.2, Приложение №1а „Списък на специализантите, работещи по КП..“, съответно с №, № 250.1, 250.2, 251.1, 251.2, 252.1 и 252.2.

Със Заповед №РД-25-821/10.11.2023г., изменяна и допълвана със Заповеди №, № РД-25-837/16.11.2023г. и РД-25-860/29.11.2023г., управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена самостоятелна, планова, тематична проверка на МБАЛ „Софиямед“ със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие НРД 2020-2022г. и НРД 2023-2025.

За резултатите от проверката са били съставени Протокол №РД-25-860-1/15.12.2023г. и Протокол за неоснователно получени суми №РД-25-860-2/15.12.2023г. за които по делото няма спор, че са били редовно връчени на жалбоподателя на 28.12.2028г. чрез Системата за сигурно електронно връчване. Срещу констатациите, отразени в Протокол №РД-25-860-1 и Протокола за неоснователно получени суми МБАЛ „Софиямед“ е подала Възражение до управителя на НЗОК с изх. №4/03.01.2024г. С приетия и неоспорен по делото Приемо-предавателен протокол за препоръчани писма (л.812) се установява, че Възражението е било изпратено чрез куриер - „Български пощи“ ЕАД, на 03.01.2024г. За установяване на горното обстоятелство е прието и писмо с изх. №11-01-484-1/15.07.2024г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД с което се удостоверява, че препоръчана пратка с известие за доставяне и баркод PS179700DVX3D с подател МБАЛ „Софиямед“ и получател НЗОК е подадена в пощенска станция 1797 на 03.01.2024г. и е била обработена и експедирана на 05.01.2024г. Препоръчаната пратка с баркод PS179700DVX3D е била доставена на адреса на получателя на 08.01.2024г. (л.811). В оспорвания акт е отбелязано, че Възражението от УМБАЛ „Софиямед“ е било подадено на 05.01.2024г. - след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, поради което и последното не е било взето предвид от административния орган.

Производство е приключило с постановяване на оспорваната Писмена покана изх. №РД-25ПП-84/07.03.2024г.

За изясняване на спорните факти по делото са приети две съдебно-технически експертизи. Заключенията на вещите лица д-р Н. Н. – специалист по лъчетерапия и радиационна онкология и доц. Л. Т. – ръководител на Катедрата по „Медицинска физика и Биофизика“ към Медицинския факултет на Медицински университет - София, не са оспорени от страните и съдът ги кредитира като обективни и компетентни и съответно ще ги обсъди при формиране на правните изводи.

При така установен ите факти, съдът намира от правна страна след но то:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Насочена е срещу индивидуален административен акт който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.76а, ал.4 ЗЗО. Подадена е в преклузивния срок за оспорване от активно легитимирано лице – адресат на акта.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Редът и условията за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ на здравноосигурените лица са уредени в чл.70 – чл.80 ЗЗО и в Националния рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025г., Глава двадесета, чл.432 – чл.448, респективно в Националния рамков договор за медицинските дейности 2020 – 2022г. В случаите когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по смисъла на ЗЗО или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи – длъжностни лица, служители на НЗОК или на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите, по силата на изричната разпоредба на чл.76а, ал.1 ЗЗО. От друга страна, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В този случай управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава Писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция (чл.76б ЗЗО).

І. П. П. покана с №РД-25ПП-84/07.03.2024г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, В ЧАСТТА по Раздел І за определената като неоснователно получена и подлежаща на възстановяване сума в общ размер 18144 (осемнадесет хиляди сто четиридесет и четири) лева (7 х 2592).

В мотивите на административния акт е прието следното: В алгоритъма на КП №250 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“, Част І „Условия за сключване на договора и за изпълнение на КП“, т.3 „Необходими специалисти за изпълнение на КП“ е регламентирано:

• трима лекари със специалност по лъчелечение/медицинска радиология за III ниво;

• един лекар със специалност по лъчелечение за IIА ниво;

• един лекар със специалност по образна диагностика;

• един лекар със специалност по клинична лаборатория.

Установено е било при проверката, че в периода от 24.07.2023г. – датата на сключване на Допълнително споразумение №148 към Договор №22-398/27.02.2020г. до 20.09.2023г., лечебното заведение е разполагало с двама специалисти по лъчелечение. Прието е, че в посочения период УМБАЛ „Софиямед“ не е разполагала с необходимия, нормативно установен брой специалисти в Отделението по радиология за изпълнение на КП №250.1 и КП №250.2 и не е отговаряло на условията за изпълнение на договорените КП като не е осигурила съответния брой лекари със специалност по „медицинска радиология“ – условие, заложено в алгоритъма на КП №250. Обоснован е извод, че лечебното заведение не е отговаряло на специалното условие за извършване на медицинска дейност по КП №250, регламентирано с цел да се обезпечи непрекъснатост на болничната помощ и грижите за пациентите и координация между специалистите, които ги осъществяват.

Въз основа на тези констатации е прието, че в изрично посочените случаи по т.1 – т.7, Раздел І, лечебното заведение не е спазило изискванията на чл.278, ал.1, т.1 във вр. с чл.262, ал.1, т.5 и т.6, чл.20, ал.1, т.2 и ал.2, чл.292, т.5, б. „б“ и чл.352, ал.1, т.4 НРД 2020-2022, както и чл.5, т.5 и т.8 от индивидуалния му договор с НЗОК. В резултат на това е обоснован извод, че сумите в размер по 2592 (две хиляди петстотин деветдесет и два) лева за лечението на изброените здравноосигурени лица (ЗОЛ) със съответните истории на заболяванията (ИЗ) по КП №250 са неоснователно получени от УМБАЛ „Софиямед“ и следва да бъдат възстановени от лечебното заведение.

Този извод е неправилен.

В чл.278, ал.1 НРД 2020-2022 са установени задълженията на изпълнителите на болнична медицинска помощ сред които е и това да осигуряват на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват (т.1). Съгласно чл.262 НРД 2020-2022 страна по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по КП, Амбулаторни процедури (АПр) и Клинични процедури (КПр) може да бъде лечебно заведение по чл.15, което отговаря на общите условия по чл.20, ал.1, т.1, букви "а", "б" и "в", както и на специалните условия, изрично и изчерпателно посочени в т.1 – т.14. Такива специални условия, регламентирани в т.5 и т.6 на чл.262, ал.1 НРД са: а) в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства и б) в лечебното заведение да работи/ят специалист/и на основен трудов договор, посочени в приложение №1 към договора на лечебното заведение; в лечебното заведение могат да работят и специализанти по същите специалности, посочени в приложение №1а към договора на лечебното заведение. Условията при които НЗОК заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ за случай по КП са изрично уредени в чл.352 НРД 2020-2022. Според ал.1, т.4 на чл.352 изпълнителят на болнична медицинска помощ трябва да е изпълнил всички свои задължения по осигуряване на пациентите: непрекъснатост на болничната помощ и грижите (ежедневно наблюдение и престой на пациента в лечебното заведение), координация между специалистите, които ги осъществяват, както и осигуряване на координация със структури на извънболнична и болнична помощ, съобразена с диагностично - лечебния алгоритъм (ДЛА) на съответната КП - при дехоспитализация на пациента с цел довършване на лечебния процес.

В оспорвания административен акт - Раздел І, не са посочени фактите и обстоятелствата въз основа на които административният орган е достигнал до извод, че УМБАЛ „Софиямед“ не е изпълнила задължението, установено в чл.278, ал.1, т.1 НРД 2020-2022 и не е осигурило на ЗОЛ по т.1 – т.7 непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Изложените твърдения и събраните във връзка с тях доказателства в административното производство са свързани с това, че към датата на сключване на Допълнително споразумение №148 към Договор №22-398/27.02.2020г. - 24.07.2023г. до 20.09.2023г., МБАЛ „Софиямед“ не е отговаряла на специалните изисквания на закона за сключване на договор за оказване на болнична медицинска помощ по КП, АПр и КПр – в лечебното заведение да работят необходимия брой специалисти със специалност „медицинска радиология“, съгласно алгоритъма на КП №250.

Съдът намира обаче, че липсата на някое от изрично установените в чл.262, ал.1 НРД специални условия е основание за отказ да се сключи договор с лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ за съответната КП, АПр или КПр, а не да се иска възстановяване на суми по реда на чл.76а ЗЗО за лечение, което не се спори, че е било осъществено. Този извод съдът обосновава по аргумент от разпоредбите на чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 НРД 2020-2022 – посочена като правно основание на административния акт и чл.26, ал.1, т.2 и ал.4. Законът - чл.20, ал.1 НРД 2020-2022 поставя като императивно изискване към НЗОК за сключване на договори с лечебни заведения и техни обединения и национални центрове по проблемите на общественото здраве, последните да отговарят на настоящите специални условия (т.2). В ал.2 на чл.20 НРД 2020-2022 е установено, че общите и специалните условия по ал.1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. Законът задължава директора на РЗОК мотивирано да откаже да сключи договор с лечебно заведение за което липсва някое (което и да е) от общите или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка. Освен това с нормата на чл.99, ал.1 НРД 2020-2022 е предвидена възможност за едностранно прекратяване без предизвестие от страна на НЗОК на договора с изпълнител на медицинска помощ в случай, че последният е престанал да отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или в НРД.

В настоящия случай е видно от събраните писмени доказателства и не се оспорва от ответника, че списъкът на специалистите, работещи по КП №250.1 е бил представен при сключване на Допълнителното споразумение с №148/24.07.2023г. към Договора за оказване на болнична медицинска помощ с №22-3981/27.02.2020г. и е станал неразделна част от него. При това въпросът отговаряло ли е лечебното заведение на специалните условия, регламентирани в чл.262, ал.1 НРД, включително в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, е бил разрешен със сключване на допълнителното споразумение от страна на директора на СЗОК. Следва да се подчертае също, че Допълнителното споразумение №148 (с което към основния договор за оказване на болнична медицинска помощ са добавени именно КП №250, 251 и 252) е сключено и въз основа на извършена на лечебното заведение комплексна оценка от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) с вх. №ЛД-00-80/17.06.2022г.

Извън горното и за пълнота на мотивите съдът отбелязва, че дори и да се възприеме изводът на административния орган, че получените от дружеството суми по т.1 – т.7, Раздел І в общ размер 18 144 лева, са без правно основание, то това е в резултат на нарушения на НРД 2020-2022 и ЗЗО и за възстановяването им е приложим редът установен в чл.76б ЗЗО - Писмената покана се издава след влизане в сила на наказателното постановление и/или на акта за налагане на съответната предвидена в закона санкция.

Неизпълнението на задължението за осигуряване на необходимия брой специалисти за изпълнение на КП №250 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания“ представлява нарушение по смисъла на чл.105и ЗЗО за което законът е предвидил съответно наказание. Съгласно приложимата норма на чл.105и, ал.1 ЗЗО който наруши право на пациента или не изпълни задължение по чл.52 се наказва с „глоба“ в размер [рег. номер] 4000 лева или съответно с „имуществена санкция“ в размер [рег. номер] 8000 лева, а при повторно и всяко следващо нарушение глобата е в размер на 4000 лева, а имуществената санкция в размер на 8000 лева (ал.2). Нормата на на чл.52, ал.1 ЗЗО задължава изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакета, определен с наредбата по чл.45, ал.2, да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ при спазване на утвърдените медицински стандарти по чл.6, ал.1 ЗЛЗ, правилата за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства по чл.259, ал.1, т.4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и осигуряване защита правата на пациента. В чл.6, ал.1 ЗЛЗ изрично е регламентирано, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, утвърждени с наредби на министъра на здравеопазването. Медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента и съдържат: основна характеристика на медицинската специалност/медицинската дейност; изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по медицинската специалност/медицинската дейност; изисквания за осъществяване на дейностите по медицинската специалност/медицинската дейност в структури на извънболничната и болничната помощ и в лечебните заведения по чл.10; критерии за качество на изпълняваните дейности по медицинската специалност/медицинската дейност.

В случая медицинският стандарт „Лъчелечение“ е утвърден от министъра на здравеопазването с Наредба №6/29.01.2010г. Изискванията относно персонала, образованието и професионалната квалификация са установени в Раздел ІІ, т.5. До изменението през 2021г. стандартът е изисквал: за клиники и отделения от трето ниво на компетентност - минимален брой лекари със специалност по лъчелечение (ЛЛ) - трима, от които един с призната специалност по онкология; инженер - един, минимален брой лекари – шест; за клиники и отделения от второ ниво на компетентност (А и Б) - минимален брой лекари - със специалност по ЛЛ - един, минимален брой лекари - трима. След изменението на т.ІІ.5 (ДВ, бр.63/30.06.2021г.) медицински стандарт „Лъчелечение“ регламентира следното: в клиники и отделения от трето ниво на компетентност работят лекар/и със специалност по лъчелечение, като могат да работят и лекар/и с друга специалност или без специалност, лекар/и със специалност по медицинска онкология; инженер/и. Броят на персонала се определя в зависимост от обема на осъществяваната дейност, така че да осигурява оказването на пълноценни медицински грижи; в клиники и отделения от второ ниво на компетентност (А, Б и С) работят лекар/и със специалност по лъчелечение, като допълнително могат да работят и лекар/и с друга специалност или без специалност. Броят на персонала се определя в зависимост от обхвата и обема на осъществяваната дейност, така че да осигурява оказването на пълноценни медицински грижи; броят на експертите по медицинска физика и медицинските физици в клиниките (отделенията) по лъчелечение се определя съгласно изискванията на наредбата по чл.65, ал.1, т.2 от Закона за здравето.

Изложеното иде да покаже, че изискванията относно необходимия брой лекари и други специалисти в лечебното заведение за оказване на болнична помощ, тяхното образование и професионална квалификация са предмет на регулация от съответния медицински стандарт. Неизпълнението на заложените в медицинския стандарт условия представлява нарушение по смисъла на ЗЗО (чл.105и) и следователно редът и условията за възстановяване на неоснователно получени суми са тези по чл.76б, а не по чл.76а ЗЗО.

ІІ. Съдът приема, че Писмената покана с №РД-25ПП-84/07.03.2024г. е незаконосъобразна и В ЧАСТТА по Раздел ІІ за определената като неоснователно получена и подлежаща на възстановяване сума в общ размер 44 388 (четиридесет и четири хиляди триста осемдесет и осем) лева (12 х 2592 и 3 х 4428).

Описани са случаи на ЗОЛ, постъпили за лечение в МБАЛ „Софиямед“ в периода 22.08.2023г. – 29.09.2023г. по КП №250.1 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени до 20 фракции и продължителност на лечението от 3 до 30 дни“ за лица над 18г. и по КП №250.2 „Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени 20 и повече фракции и продължителност на лечението 30 и повече дни“ за лица над 18г. По отношение на всички изброени случаи е обоснован извод, че не са били спазени изискванията на чл.307, ал.1, т.1 във вр. с чл.290, ал.1, т.5 и т.6, чл.20, ал.1, т.2 и ал.2, 321, т.4, б. „б“ и чл.381, ал.1, т.4 НРД 2023-2025.

В нито един от случаите по т.1 – т.15, Раздел ІІ, не са посочени конкретни факти и обстоятелства въз основа на които административният орган е достигнал до извод, че лечебното заведение е получило суми без правно основание по смисъла на чл.76а ЗЗО. При това настоящият решаващ състав приема, че в тази част актът страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като по същество не е мотивиран. Съгласно императивната норма на чл.59, ал.2, т.4 АПК административният акт задължително следва да съдържа правните и фактическите основания за издаването му. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Ето защо неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна.

Според Тълкувателно решение (ТР) №16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според ТР №16/1975г. са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, та даже и в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане на по-горния административен орган. Основание за това решение на ОСГК е обстоятелството, че допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.

В настоящия случай мотиви не се съдържат в предхождащия издаването на оспорвания акт Протокол за неоснователно получени суми с №РД-25-860-2/15.12.2023г., който изцяло и безкритично е преповторен, въпреки направените от жалбоподателя възражения срещу отразените в него констатации.

С нормата на чл.307, ал.1, т.1 НРД 2023-2025 – посочена като правно основание на административния акт, е регламентирано задължение за изпълнителите на болнична медицинска помощ да осигуряват на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. Според регламента на чл.290, ал.1, т.5 НРД 2023-2025 страна по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл.15, което отговаря на общите условия по чл.20, ал.1, т.1, букви "а", "б" и "в", както и на изрично посочените специални условия, сред които и това в лечебното заведение да работят съответни специалисти с придобити специалности, посочени в приложения № 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства.

Както беше отбелязано, в случая административният орган е пропуснал да изложи фактическите основания за издаване на акта, поради което и за съда е невъзможно да осъществи проверката правилно ли са били подведени установените факти и обстоятелства под съответната правна норма. Следва да се посочи, че идентични норми от НРД 2020-2022 са послужили като правно основание на акта, в частта по Раздел І. При това и доколкото евентуално сходни фактически установявания са дали повод за постановяване на акта, в частта на Раздел ІІ, то и правните изводи на съда биха били идентични с тези по Раздел І.

ІІІ. Незаконосъобразна и подлежаща на отмяна е процесната Писмена покана и В ЧАСТТА по Раздел V за определената като неоснователно получена и подлежаща на възстановяване сума в общ размер 19 872 (деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и два) лева (2 х 9936).

Според мотивите на административния акт в описаните два случая (ИЗ №, № 39322, 41073) ЗОЛ са били хоспитализирани и им е било проведено лъчелечение по КП №252.2 „Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания“ за лица над 18г. Въз основа на представената от лечебното заведение спецификация на Линеен ускорител „TRUE BEAM STXС“ било установено, че лечебното заведение не разполага с роботизирана система за стереотактична радиохирургия – система от линеен ускорител с роботизирано рамо с 6-степенно пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия, оборудвана с колиматор с фиксирани апертури и/или многолистен колиматор, респективно технически не е осигурено извършването на основната терапевтична процедура 156000-01, което е изискване за завършеност на КП. Обоснован е извод, че поради липса на роботизирано рамо за 6-степени на пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия, лечебното заведение не отговаря на изискванията за наличие на задължителни компоненти от апаратурата, необходими за изпълнение на КП №252.2. Прието е също, че поради липса на роботизирано рамо за 6-степени на пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия, медицинските специалисти и специалистите по медицинска физика в Отделението по лъчелечение на УМБАЛ „Софиямед“ не притежават необходимите сертификати за преминат курс на работа с роботизирано рамо с 6-степенно пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия. В резултат на тези установявания е прието, че лечебното заведение не е спазило условията на чл.290, ал.1, т.3 и т.9 във вр. с чл.20, ал.2, чл.321, т.4, б. „а“ и чл.381, ал.1, т.3 НРД 2023-2025г. във вр. с §1, т.2 от Допълнителните разпоредби (ДР).

Съгласно чл.290, ал.1 НРД 2023-2025г. – посочена като правно основание на акта, страна по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл.15, което отговаря на общите условия по чл.20, ал.1, т.1, букви "а", "б" и "в", както и на изрично посочените в т.1 – т.14 специални условия, сред които и: наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложения № 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства и наличие на документи за придобита квалификация за продължаващо медицинско обучение след придобиване на специалност, необходими за извършване на определени процедури за работа със съответна медицинска апаратура, се прилагат към заявлението за сключване на договор в съответствие с чл. 182 ЗЗ и съответните утвърдени медицински стандарти. Чл.20, ал.2 НРД 2023-2025г. изрично установява, че общите и специалните условия по ал.1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ за случай по КП при едновременно наличие на условията, предвидени в чл.381, ал.1, т.1 – т.7 НРД 2023-2025г. Т. условие според приложимата в случая т.3 е да са били спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, да е поставена окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и да са изпълнени условията за завършена КП. Определение за „завършена КП“ е дадено в §1, т.2 ДР на НРД 2023-2025г. Според б. „б“ терапевтичната КП е завършена - когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП.

Според регламента на КП 252.2 (Приложение №17 към НРД 2023-2025г.) основните терапевтични процедури „Друга мегаволтова лъчетерапия“ са: Стереотактично лъчелечение, една доза с код 15600-00 или Стереотактично лъчелечение, фракционирано с код 15600-01 (т.2.3.). Като изрично изискване е записано, че КП се смята за завършена, ако е приложена и отчетена една основна терапевтична процедура -15600-00 или 15600-01. В условията на КП е записано, че ако пациентът се облъчва с линеен ускорител, клиничната пътека се отчита като КП 252.1, а когато пациентът се облъчва с роботизирана стереотактична радиохирургия с линеен ускорител, клиничната пътека се отчита като КП 252.2. В т.4 на КП са посочени условията за сключване на договор и за изпълнение на КП, включително задължителните звена и медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. Според изискването на т.4а задължително звено/медицинска апаратура за изпълнение на КП 252.2 са: Клиника/отделение по лъчелечение с роботизирана система за стереотактична радиохирургия, Отделение по образна диагностика с възможност за КАТ и МРТ и PET/KT, както и Клинична лаборатория.

Тези изисквания според настоящия решаващ състав са били изпълнени, за което говори и фактът, че с лечебното заведение е било сключено Допълнително споразумение 148/24.07.2023г. към Договора за оказване на болнична помощ от 27.02.2020г. след като от ИАМН е била извършена комплексна оценка с вх. №ЛД-00-80/17.06.2022г.

В този смисъл са и неоспорените заключения на вещите лица, д-р Н. Н. - специалист по лъчетерапия и радиационна онкология и доц. Л. Т., дбф, ръководител на Катедра „Медицинска физика и биофизика“ към МУ.

Според заключението на доц. Т. С. радиохирургия представлява минимално инвазивна форма на хирургична интервенция, която използва триизмерна координатна система за локализиране на малки цели в тялото и извършване върху тях на физично действие като аблация, биопсия, лезия, инжекция, стимулация, имплантиране, радиохирургия (SRS) и др. Специалистът дава еднозначно заключение, че провеждането на радиохирургия е възможно да се осъществи на различни специализирани платформи за радиохирургия каквито са Varian TruBeam® STx или EDGE Elektra Versa HD, Tomotherapy® и Radixakt®, Elekta GammaKnife®, CyberKnife®. Изтъква, че радиохирургията не се дели по възможности за реализиране на лечебен ефект от различни специализирани терапевтични уредби (какъвто по своята същност е CyberKnife®), а световната тенденция е апаратите за радиохирургия да се обединяват като данни от образни изследвания и като координати от образните изследвания, репери (най-често костни), за да се постигне максимална ефективност по отношение на третиране на тумора и минимално лъчево натоварване на пациента. Сочи, че степените на свобода на тяло в механиката са шест: три степени на транслацонно или линейно движение по осите X, Y и Z и три степени на ротационно (въртеливо) движение около тях. Разяснява, че на специализирания уред Varian TruBeam® STx може да се реализра стереотактична радиохирургия с 6 степени на пространствено движение и некопланарно, изоцентрично и неизоцентрично облъчване на пациента, без неговото препозициониране и/или намеса на рентгенов лаборант, тъй като чрез включените в системата модули HyperArc, Identify и Perfect Pitch терапевтична маса се осъществява компактно разпределение на дозата, като се избягва облъчването на здрави тъкани и енергията се разпределя само върху малигнена тъкан. Изтъква, че НЗОК смесва Био-Медицинско-инженерни характеристики на определен апарат като „Кибер-нож“ и възможност за функционална терапия „Лъчелечение с роботизирана система за стереотактична радиохирургия“ която отговаря на дефиницията от КП №252.2. Крайния извод на експертизата е, че УМБАЛ „Софиямед“ разполага с роботизирана система за стереотактична радиохирургия с 6-степени на пространствено движение.

В неоспореното заключение на вещото лице д-р Н. Н. са дадени следните разяснения: Стереотактичната радиохирургия може да се проведе на различни системи, разработени от различни компании като сред тях са както Varian TrueBeam STx®, така и CyberKnife®. Твърди, че медицинската литература не разграничава тези системи и като цяло ги смята за еквивалентни. Няма данни, че пациентите, лекувани на една от тях, клинично имат по-добри резултати от тези на останалите. Експертът разяснява, че линйният ускорител TruBeam STx® с който разполага МБАЛ „Софиямед“ е проектиран специфично за извършване на стереотактична радиохирургия и затова в името си съдържа STx (Stereotactic Treatment with X-rays). HyperArc® е система, която позволява роботизирано движение на терапевтичната маса и гентрито на лъчетерапевтичната машина по предварително зададена траектория. По дефиниция това е изцяло роботизирано движение и не налага намесата на рентгенов лаборант след започване на лъчетерапията. Терапевтичната маса, наречена PerfectPitch®, позволява позицията на пациента да бъде коригирана в пространството с 6 степени на свобода на движение без намесата на рентгенов лаборант. Системата Identify® е предназначена за проследяване на позицията на пациента в пространството както при започване на лъчетерапията, така и по време на провеждането ѝ. На практика това е автоматизирана система, която спира лъчетерапията, ако волно или неволно пациентът смени позицията си по време на облъчване, както и осигурява перфектното позициониране преди започване на самата лъчетерапия. TruBeam STx® работи изоцентрично, което означава, че движението както на масата, така и на гентрито на линейния ускорител се извършват около една точка в пространството. Възможно е да се използва и за неизоцентрични случаи, в които преместването между две различни точки в пространството отново може да се извърши по предварително зададен план с използването на роботна технология. Изтъква, че самостоятелното движение на всяка машина в пространството по предварително зададена траектория е основното нещо, което дефинира концепцията за “роботизация”. Линейният ускорител TruBeam STx® има две системи за рентгеново изобразяване - едната е мегаволтна система, която използва основния лъч, с който се провежда лъчетерапията, а другата е отделна киловолтна система, която е само за рентгенови изображения. На практика има два перпендикулярно разположени образни панела, които позволяват както да се провери позицията на вътрешните структури и органи на пациента преди лъчетерапията, така и да се извършва рентгеново наблюдение на позицията на органи и други структури, докато тече самото облъчване. Това се извършва по предварително зададени параметри за използвана доза, времеви интервали и т.н. Според експертизата 6D Skull е търговско наименование, търговска марка на компанията Accuray и е част CyberKnife® пакета.

В съдебно заседание на 17.03.2025г. вещите лица акцентират, че роботизираното рамо с 6 степени на пространствено движение, описано в КП №252.2, е техническо решение - представлява технологичен придатък към точно определен апарат за стереотактична радиохирургия (CyberKnife®). Разясняват, че в различните технолотгии на лъчетерапия различните фирми са разработили различни подходи за постигането на целта – 6-степенна свобода на движението. Според експертите стереотактичната радиохирургия представлява силно фокусирано високодозово лъчелечение. Наименованието е свързано с хирургия, тъй като се подават много високи дози вследствие на което се получава изгаряне на тъканите – аблация или коагулиране на тъканите, което се получава и при лъчехирургия и затова ефектът е като при хирургия – унищожава се туморът, но се запазва околната тъкан.

Въз основа на неоспорените заключения на СТЕ съдът обосновава извод, че в случаите, описани в Раздел V на административния акт, МБАЛ „Софиямед“ е отговаряло на изискванията, установени в чл.381, ал.1, т.3 НРД 2023-2025 и заплатеното по КП №252.2 не е недължимо. Установява се безспорно с приетите СТЕ, че и в двата случая лечебното заведение е било в състояние да изпълни основните терапевтични процедури Стереотактично лъчелечение, фракционирано с код 15600-01.

Отделен е въпросът дали умишлено или поради недостатъчни познания в областта на Медицинската физика и Биофизика през КП се създава и се толерира от НЗОК монопол на един производител на апарат за стереотактична радиохирургия (CyberKnife®) чрез посочване на конкретното негово техническо решение (роботизирано рамо с 6 степени на пространствено движение) за постигане на 6-степенна свобода на движението. Съдът приема, че това изискване заложено в КП противоречи на смисъла и на целта на закона да се гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, както и е в несъответствие със задължението на НЗОК да осигурява равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договорите с РЗОК за оказване на медицинска помощ при условията и по реда на НРД (чл.2, ал.1, т.2 НРД 2023-2025).

ІV. Оспорваният акт е законосъобразен В ЧАСТТА по Раздел ІІІ за определената като неоснователно получена и подлежаща на възстановяване сума в общ размер 37 260 (тридесет и седем хиляди двеста и шестдесет) лева (1 х 1188; 4 х 1458; 2 х 864; 16 х 1782).

В Раздел ІІІ на Писмената покана е прието за установено несъответствие/неизпълнение при хоспитализацията на двадесет и три ЗОЛ по КПр №3 и №4 в периода 11-14.08.2023г. Според изложените мотиви (идентични за всички случаи по т.1 - т.23) от представения от лечебното заведение „Отработен график форма 76 ОАИЛ Лекари период август 2023“ е видно, че: на 11.08.2023г. липсва отразен дежурен лекар за времето от 20 00 ч. на 11.08.2023г. до 08 00 ч. на 12.08.2023г.; на 12.08.2023г. липсва отразен дежурен лекар за времето от 20 00 ч. на 12.08.2023г. до 08 00 ч. на 13.08.2023г.; на 13.08.2023г. липсва отразен дежурен лекар за времето от 20 00 ч. на 13.08.2023г. до 08 00 ч. на 14.08.2023г. В хода на проверката от лечебното заведение са били представени: Граждански договор с д-р К. М. (№06/03.01.2023г.) за извършване на медицинска дейност като лекар и Граждански договор с д-р В. Г. за извършване на медицинска дейност като лекар със специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. Въз основа на събраните писмени доказателства административният орган е приел, че на посочените дати 11 - 14.08.2023г. МБАЛ „Софиямед“ не е осигурила необходимите медицински специалисти за осъществяване на интензивно лечение на пациентите, които да са включени в Приложение №1 и Приложение №1а към Договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури от 2020г. и които са на трудов договор с лечебното заведение, с което са били нарушени изискванията на чл.283, ал.1, чл.316, ал.1, чл.321 във вр. с чл.262, т.5 и т.6, чл.353, ал.1, т.1 и чл.364, ал.1 НРД 2020-2022г. Обоснован е извод, че лечебното заведение неправомерно е получило суми за извършени и отчетени дейности по КПр №3 и №4 за изрично посочените в т.1 – т.23 периоди, които следва да възстанови.

Съгласно чл.283, ал.1 НРД 2020-2022 клиничните пътеки, АПр и КПр, заплащани от НЗОК в полза на ЗОЛ, съдържат изисквания и правила за клинично поведение при провеждане на диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията, включени в тях, както и за структурни звена, апаратура и необходимите специалисти. Клиничната процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти в специализирани структури на лечебни заведения за болнична помощ при изпълнението по отношение на пациента на определени по вид и обхват дейности самостоятелно и/или преди, по време на или след болнично лечение по КП. Клиничната процедура е с продължителност до 24 часа (чл.316, ал.1 НРД 2020-2022г.). Според изричната норма на чл.353, ал.1 НРД 2020-2022г. НЗОК заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ за случай по АПр и КПр при наличие на условията, изчерпателно посочени в т.1 – т.5, включително: отчетената АПр и КПр да е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на болнична медицинска помощ и да е извършена от специалисти, посочени в приложение №1 към договора по съответната АПр и КПр.

В случая няма спор между страните и се установява с приетите писмени доказателства, че КПр. №3 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“ и №4 „Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи без механична вентилация и/или парентерално хранене“ са включени в предмета на Договор №22-3981/27.02.2020г. за оказване на болнична помощ. Жалбоподателят обаче не твърди и не ангажира доказателства в изрично посочените периоди: от 20 00 ч. на 11.08.2023г. до 08 00 ч. на 12.08.2023г., от 20 00 ч. на 12.08.2023г. до 08 00 ч. на 13.08.2023г. и от 20 00 ч. на 13.08.2023г. до 08 00 ч. на 14.08.2023г. отчетените и заплатени КПр на изчерпателно изброените ЗОЛ да са били извършени от специалисти, включени в Приложение №1 към договора за оказване на болнична помощ. Напротив, в писменото възражение от 03.01.2024г. и в жалбата по която е образувано настоящото производство се твърди, че лечебното заведение е осигурило непрекъсваемо и равностойно 24-часово наблюдение, проследяване и поддържане на жизнените показатели на пациентите, като е осигурила медицински квалифициран персонал, макар лекарите, осъществявали КПр да не фигурират в Приложение №1. При това законосъобразен и в съответствие с приложимия материален закон е изводът на административния орган, че в случая не са били изпълнени императивните изисквания за заплащане по КПр №3 и №4, установени в чл.353, ал.1, т.1 НРД 2020-2022г. Без значение са изложените от жалбоподателя доводи за това, че във всеки от изброените случаи е имало лекар „на разположение“, включени в Приложение №1 към договора за оказване на болнична медицинска помощ.

V. Неоснователна е жалбата и В ЧАСТТА по Раздел ІV за определената за възстановяване сума размер 2423.16 (две хиляди двадесет и три и 0.16) лева по КП №73.1 „Високоспециализирани интервенционални процедури при заболявания на хепатобилиарната система (хбс), панкреаса и перитонеума“.

Според регламента на чл.356 НРД 2020-2022г. при постъпване на пациент по терапевтична КП, по която са извършени диагностично-терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението по тази КП индикира оперативно лечение, на изпълнителя на болнична медицинска помощ се заплаща само хирургичната КП.

В случая е било установено при извършената проверка, че ЗОЛ Т. Г. е бил приет в лечебното заведение на 15.08.2023г. и лечението е било проведено по КП №73.1 (ИЗ №30655). Приета е окончателна диагноза „Мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде“ и придружаващи заболявания: Артериална хипертония, ДПХ (доброкачествена хиперплазия на простатата), състояние след апендектомия. Проведени са били инструментални изследвания: ЕКГ, КТ на коремни органи, Ехография на коремни органи. Осъществена е била колоноскопия с резултат: бластома колонис десценди, както и контрастно усилена ехография с резултат: чернодробна стеатоза. Хистологичният резултат от извършеното патоморфологично изследване на проба от долния храносмилателен тракт е: умерено диференциран G2 аденокарцином на дебелото черво. Проведена е медикаментозна терапия. При клинично обсъждане е прието, че от проведените ендоскопски и образни изследвания се установяват данни за туморен процес на низходящото дебело черво с надлежаща абсцесна колекция, с локорегионална лимфаденомегалия, без далечни метастази. Пациентът е изписан на 18.08.2023г. и насочен към хирургично отделение за оперативно лечение. На същата дата - 18.08.2023г., ЗОЛ Т. Г. е бил хоспитализиран в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“ по КП №175 „Оперативни процедури на тънки и дебели черва, вкл. при заболявания на мезентериума и ретроперитонеума с голям и много голям обем и сложност“ при лица над 18г. (ИЗ 31073/18.08.2023г.). След операцията пациентът е бил изведен в ОАИЛ за интензивно лечение и наблюдение. Назначена е била медикаментозна терапия. На 19.08.2023г. пациентът е бил в увредено общо състояние и е починал на същата дата в резултат на суициден опит.

Няма спор по делото, че двете хоспитализации по КП №73.1 и по КП №175 са били отчетени от лечебното заведение и заплатени от НЗОК. При това законосъобразен е изводът на административният орган, че заплащането по терапевтичната КП №73.1. е недължимо, предвид императивната норма на чл.356 НРД 2020-2022г.

Неотносими към законосъобразността на административния акт, в частта по т.ІV, са доводите на жалбоподателя, че в случая е бил изпълнен диагностично-лечебният алгоритъм на КП №73.1, а право на пациента е да избере в кое лечебно заведение да бъде осъществено оперативното лечение, индикирано въз основа на извършените диагностично-терапевтични процедури.

По изложените доводи съдът в решаващия си състав приема, че Писмена покана №РД-25ПП-84/07.03.2024г. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, В ЧАСТТА по Раздел І, Раздел ІІ и Раздел V, с които УМБАЛ „Софиямед“ е приканено доброволно да възстанови неоснователно получена сума в общ размер 82 404 (осемдесет и две хиляди четиристотин и четири) лева. Жалбата е неоснователна в останалата част по Раздел ІІІ и Раздел ІV за определената като неоснователно получена и подлежаща на възстановяване сума в общ размер 39 683.16 (тридесет и девет хиляди шестотин осемдесет и три и 0.16) лева.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени сторените разноски за държавна такса, за възнаграждения за СТЕ и за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 870 (осемстотин и седемдесет) лева, съобразно уважената част от жалбата (67.5%). В настоящия случай жалбоподателят е бил представляван от юрисконсулт и своевременно е предявил искането си за разноски. При това и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждението – 240 (двеста и четиридесет) лева.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, Второ отделение, 25 -ти състав,