Решение № 348 от 13.7.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 326/2023 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК Предмет на подадената от името на Община Г.О., въззивна жалба е Решение № 151/15.03.2023 г. по гр.д. № 1407/2022 г. на ГОРС, с което е осъдена да заплати на Д. Й. И. от с.град сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 13.08.2022 г., сумата от 113, 29 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същия факт имуществени вреди, изразени в разходи за лечение и издадено съдебно- медицинско удостоверение, с молба за отмяната му и отхвърляне на предявените искове, а евентуално – определяне на по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост / чл.52 ЗЗД/ и присъждане на направените по производството разноски. Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради неточна преценка и незачитане на установените със събраните доказателства, обстоятелства, явяващи се показател за предприемане на всички предвидени в ЗЗЖ мерки за безопасност, свързани с овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивното им поведение в общественото пространство / чл.40, ал.3, чл.50, т.2 /, поради което не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за осъществяване на търсената от нея деликтна имуществена отговорност. В с.з. не се представлява. Писмено поддържа жалбата. В срока по чл.263 ГПК ответникът по жалбата/ ищец по делото / чрез пълномощника си адвокат М. П. от ВТАК е подал отговор, съдържащ подробни доводи за съответствие на решението със събраните и доказателства и точното прилагане на материалния закон. В с.з. не се явява и представлява. Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи: Предявени са искове, имащи за предмет претендирано право на обезщетение за неимуществени вреди и право на обезщетение за поправяне на имуществени вреди, чиято законова правна квалификация се извежда от нормите на чл.49, вр. с 51, ал.1, чл.52 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 13.08.2022 г. рано сутринта около 06.30 часа заедно със съпругата си тръгва от къщи към автобусната спирка на улица „В.Г.“ в гр.Г.О.. Около денонощния магазин на същата улица се появява глутница безстопанствени кучета / около 7-8 на брой /, които започват да лаят. Едно от тях/ бяло- рижаво и голямо/ го захапва отзад за крака и побягва. Поради силната болка, по- късно през деня посещава Центъра за спешна медицинска помощ, където раната му е обработена и му е поставена нижекция против тетанус. След като се е посъветвал с лекар инфекционист се е наложило да му поставят 5 инжекции против бяс и му е предписан антибиотик, който пие. В резултат на ухапването е получил травматична увреда, представляваща наранявания на лявата подбедрица- на долна трета по две рани, медиални и латерално, с насложена инфекция и частична некроза/ констатации и заключение на издадено му медицинско свидетелство /. Похарчил и средства за лечение и издаване на медицинско свидетелство в общ размер на 113, 29 лева. Освен болките е започнал да изпитва страх от кучета и когато чуе кучешки лай се стресира. Причинените му вреди са поради неизпълнение на задължението на общинските власти да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в приюти, вменено им с нормата на чл.47, ал.1 от ЗЗЖ. Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение с което да осъди Община Г.О. да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразени в телесни болки и душевни страдания в размер на 2000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 113, 29 лева, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените по производството разноски. Ответната страна оспорва търсената й на основание чл.49 ЗЗД имуществена отговорност с възражения, че е предприела всички задължителни мерки за безопасност, свързани с овладяване на популацията, надзора и справянето с агресивното поведение на безстопанствените кучета на територията й, основани на фактите, че за целта с решение от 25.03.2021 г. Общинският съвет е приел на основание чл. 40, ал.3 от ЗЗЖ съответна програма и на 05.05.2022 г. е сключила/ общината/ с ЕТ „И.М.“- гр.Долна Оряховица, договор, включващ в предмета си необходимите за изпълнението й действия. Дори да се приеме, че ухапалото ищеца куче е било безстопанствено, това обстоятелство не е дотолкова значимо за конкретния правен спор, тъй-като движението му на свобода не е забранено от закона, а напротив – чл. 47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ. Твърдяният по време, начин и място на настъпване случай на агресивно поведение/ нападение/ върху ищеца от свободно движещо се из градското улично пространство куче/ в група с още няколко индивида от този вид животни/, завършило с ухапване, от което е получил травматичното увреждане, посочено в исковата молба, е предмет на достатъчно убедителна установеност по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК, събитие чрез събраните доказателства/ свидетелските показания на съпругата му; медицинско свидетелство за пред съда № 955/17.08.2022 г. на лекар при ДКЦ I- ЕООД Г.О.; амбулаторен лист; фиш за спешна медицинска помощ; заключението на изслушаната и приета по делото съдебно- медицинска експертиза /. Установени са и разходите, свързани с лечението на полученото травматично увреждане и издаването на медицинското свидетелство/ фискални бонове, фактури/. Въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към безспорните /с оглед съдържанието на жалбата / фактически констатации в мотивите на обжалваното решение, без да е нужно да бъдат преповтаряни. Материалноправният спор повдига въпроса: може ли да бъде вменена на Община Г.О. юридическа / обективна, гаранционна обезпечителна /отговорност от деликтен характер заради настъпилите в личната и имуществената правна сфера на пострадалия ищец вредни последици от събитието / злополуката/, т.е. фактите съвместяват ли хипотезата на чл.49 ЗЗД? Отговорът е положителен. Общината в качеството си на юридическо лице / чл.14 от ЗМСМА/ е правен субект, комуто е възложено по силата на закона чрез нейните органи –Общинския съвет и кмета да приема програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета, да организира изпълнението на програмите, да настанява тези животни в изградени и стопанисвани приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от ЗВМД- чл.40, ал.1, ал.2, чл.41, ал.1, ал.2 от Закона за защита на животните. Безстопанствено куче е такова, което е родено на „свобода” / т.е. от друго безстопанствено куче, без собственик/, загубено или изоставено от своя собственик, което не обитава дом, ферма или специално за него място/ определение, изведено от текста на чл.70 от ЗВМД/отм./. Според нормативно въведеното определение за безстопанствено животно/ вж. пар.1, т.6а от ДР на ЗВМД- в сила от 14.02.2020 г./, това е онова, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. Настаняването на безстопанствените кучета в изградени от органите на местната власт приюти е дейност в защита на обществения интерес, за чието осъществяване съобразно законоустановените изисквания отговарят кметовете на населените места- чл.41, ал.3, вр. с чл. 40, ал.4 от ЗЗЖ. От значение е наличие на краен обективиран резултат, произтичащ от изпълнение на тези задължения, желан от обществото - да няма бродещи безстопанствени кучета в цивилизованото социално пространство, защото тяхното свободно присъствие в него създава заплаха както за живота и здравето, така и от увреждане на имуществото на хората/ отделен е въпросът доколко изпълнението им реално може да донесе този резултат в пълна мяра /. Обективният факт на присъствие в социалното пространство на кучето/ в група с други кучета /, проявило агресия към ищеца, доколкото по делото не се твърди и доказва да е било преди това настанено във временен приют, кастрирано, обезпаразитено, ваксинирано срещу бяс, маркирано и върнато на обичайното му място, от което е взето / хипотезата на чл.47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ/ разкрива явлението противоправност- несъответствие между повеленото от нормите на чл.41, ал.1, ал.2 от Закона за защита на животните положение на нещата/ каквото трябва да бъде/ и действителното им положение / каквото е, но не трябва да бъде/. Този факт „говори” сам по себе си, че ако са били предприети необходимите мерки за безопасност в изпълнение на задължението на Община Г.О., тази глутница кучета нямаше да се намира на посоченото обществено място по времето, когато ищецът се е намирал там и едно тях нямаше да извърши вредоносното нападение. Нещо повече – дори и да би се приело, че е налице хипотезата на чл. 47, ал.3, изр.1-во, пр.2-ро от ЗЗЖ, отговорността на общината не може да отпадне, тъй- като в нейна тежест дори и тогава законът възлага задължението да упражнява надзор и полага грижи за тези кучета – чл.47, ал.3, изр.2-ро от ЗЗЖ, включително и мерки за предотвратяване на агресивното им поведение към хора и животни – чл. 50, т.2, вр. с чл.49 от ЗЗЖ. Законът не се интересува как и по какъв начин общината чрез своите органи и административни служби ще изпълнява това задължение и доколкото няма предвидени специални основания за освобождаването й от отговорност, рискът от причиняване на вреди, произлезли от агресивно и всякакво друго поведение на тези животни не би могъл да остане за увредените лица. Ако не бе така, нямаше да има практически смисъл от въвеждането на задължението, тъй-като неизпълнението му много лесно би могло да се оправдава с нещастни непредвидими случайности извън волевия контрол на длъжностни лица от структурата на общината. Без правна стойност за защитната й кауза по делото е фактът на сключения с трето лице договор за възлагане на обществена поръчка за услуги, включващ в предмета си необходимите дейности по изпълнението на приетата на основание чл. 40, ал.3 от ЗЗЖ програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, щом посоченият по-горе обективиран резултат от изпълнението на задължението по чл. 41, ал.1, ал.2 от ЗЗЖ / или на това но чл. 47, ал.3, изр.2-ро от ЗЗЖ/ не е факт. Последиците от неосъществяването му са в нейна тежест, по причина, че задълженията произтичащи от закона са нейни, а не на изпълнителя по договора, който би отговарял само във вътрешните им отношения за вредите от неизпълнението, които общината би понесла / чл. 82, вр. с чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД/. Дори и да са били предприети някакви мерки по изпълнението на вменените й по силата на закона задължения, то същите са били очевидно недостатъчни, поради което съдът няма друга възможност освен да обяви вредоносния факт / нападението завършило с ухапване / за свидетелство / доказателство/ за противоправно бездействие на натоварените да действат в тази предметна връзка органи на местната власт, или иначе казано неполагане на абстрактно моделираната грижа на добрия стопанин, което неполагане / наречено вина/ се предполага- чл.45, ал.2 от ЗЗД, т.е предположението не е оборено. С други думи осъществени са всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, породили на 13.08.2022 г. обективна/ гаранционно- обезпечителна/ отговорност на Община Г.О. към пострадалия ищец, т.е. възникнало е задължението й да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, без да е нужно да се установява вина на конкретни длъжностни лица от административната й структура. Това е така, защото появата/ присъствието на безстопанствени кучета е на нейна територия и законът изрично посочва кои органи на местната власт/ чл.40, ал.3, ал.4 от ЗЗЖ/ са натоварени с вземане и предприемане на програмни и организационни/ обезпечителни решения и действия за изпълнение на задълженията по чл. чл.41, ал.1, ал.2 и чл.47, ал.3, изр.2-ро от Закона за защита на животните. Между неизпълнението и вредите съществува пряка причинна връзка.. Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди/ 2000 лева/, изразени в понесени физически болки и душевни/ психо- емоционални/ страдания- стрес, страх, притеснения, безпокойство, несигурност/ заключението на психологическата експертиза / напълно съответства на идеята за определянето му по справедливост / чл.52 ЗЗД/, като се съобразят внезапността, източника и опасността на нападението, възрастта на пострадалия, характера и тежестта на телесното нараняване, възстановителния период / до 25 дни/ и остатъчните симптоми от преживения стрес, поради което подлежи на присъждане в съгласие с правораздавателния резултат на обжалваното решение. Искът за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди подлежи на уважаване по основание и размер, тъй-като похарчените от ищеца средства, свързани с лечението на получената травма и снабдяването с медицинско свидетелство са общ разход, съставляващ загуба на част от стойността на актива на имуществото му, която не би настъпила, ако не бе вредоносния факт. Спечелилата делото страна, макар и чрез пълномощника си да е поискала присъждане на разноски/ каквото право на основание чл.78, ал.1 от ГПК притежава /, не е установила да е направила такива пред въззивната съдебна инстанция до края на устните състезания / не е представила списък на разноските и договор за правна защита и съдействие за допълнително уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение /, поради което съдът не й присъжда разноски. Предвид горното, съдът