Решение № 1054 от 8.6.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 278/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалби на: 1.) З. Й. Т., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [община]; 2.) С. Й. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [община]; 3.) С. Й. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [община]; 4.) С. Й. Й., с [ЕГН], от [населено място], [улица], [община], чрез пълномощника им адв.И. З. от БлАК, против Мълчалив отказ на Кмета на О. П. да бъде заверена Молба-декларация на жалбоподателите с вх.№ УТ-18-49/03.02.2023 г. за признаване правото на собственост върху недвижим имот /посочен подробно в молбата-декларация/, чрез извършване на обстоятелствена проверка на недвижими имот, представляващ сграда с идентификатор № 65293.500.177.1 по КККР на [населено място], [община], построена в ПИ с идентификатор № 65293.500.177 по КККР на [населено място], [община]. В жалбата се твърди, че отказът на кмета на общината е незаконосъобразен и се иска да отменен и да се върне делото като преписка на Кмета на О. П. за извършване на исканата административна услуга. Жалбоподателите сочат, че в производството за заверка на молба-декларацията извън компетентността на кмета на общината е преценката за наличието на предпоставките за издаване на нотариалния акт. Навеждат се доводи, че правомощието на административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, се свежда единствено до вписване в молба-декларацията дали имотът е актуван като общински, съответно дали по отношение на него са проведени отчуждителни производства, а преценката на основателността на искането за издаване на констативен нотариален акт се извършва от нотариуса. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорващите се представляват от адв.З., която поддържа оплакванията в жалбите и искането за присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен техен списък.Представя и писмено становище. Ответникът – Кметът на О. П., чрез процесуалния си представител ст.юрк.З., оспорва жалбите като недопустими, тъй като не е налице мълчалив отказ и има изрично произнасяне от кмета на общината с негово Писмо изх.№ УТ-18-49-001/22.02.2023 г., с което е указано кога подадената молба-декларация ще бъде обработена. Алтернативно се оспорват жалбите като неоснователни и се иска да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по съществото на спора. В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Административният съд – [област], след като обсъди събраните доказателства по делото поотделно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и доводите на оспорващите, намира за установено следното: О. П. е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], с площ от 568.00 кв.м, с ТПТ – урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10.00 м), видно от Акт № 350/15.09.2022 г. за ЧОбС (л.17, 18). Административното производство пред Кмета на Община Петрич е образувано по Молба-декларация вх.№ УТ-18-49/03.02.2023 г. за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, подадена от З. Й. Т., С. Й. Й., С. Й. Й. и С. Й. Й., подадена до Кмета на Община Петрич (л.47). Към молбата-декларация са били приложени: Опис на имота, на който ще се извърши обстоятелствената проверка; Удостоверение от Управление „Общинска и държавна собственост при Общинска администрация – [община]; Удостоверение от нотариус К. Т.; Скица на сграда № 15-100852-31.01.2023 г. с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], издадена от СГКК – [област] и справка от КРНИ; Удостоверение за наследници № 33/07.06.2021 г. на Й. Т. Й.; адвокатско пълномощно; скица (л.48-55). В преписката не се съдържат данни кметът на общината да е уведомил заинтересовани лица. По подаденото в общината искане се е произнесъл с Писмо изх.№ УТ-18-49-001/22.02.2023 г. Б. К. – зам. кмет по „Ф, Б и ОС“ на [община], като е уведомил молителите, че има образувано дело относно имот – сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], и след приключване на делото ще бъде обработена подадената молба-декларация (л.41). Писмото е съобщено на адв.З. - пълномощник на З. Т., на 24.02.2023 г., видно от известие за доставяне от същата дата (л.42). На 10.03.2023 г. З. Й. Т., С. Й. Й., С. Й. Й. и С. Й. Й. са оспорили пред БлАС преждепосочения отказ на Кмета на Община Петрич (вж. клеймото в/у жалбата на стр.1). Като доказателства по делото са приети и: Заповед № IV-А-121/16.04.2020 г. от Кмета на Община Петрич, фактура № 1000007119/11.04.2023 г., издадена от „ВиК“ ЕООД – [населено място], на З. Т., копие на клиентски номера към ВиК – Петрич и „Електрохолд“; Акт за държавна собственост, издаден 1956 г.; Скица изх. № 99/08.12.1997 г., искова молба вх. № 8778/22.12.2022 г. от З. Й. Т., С. Й. Й., С. Й. Й., С. Й. Й. и С. Й. Й. до Районен съд – [община], с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 67 от ЗС; призовка за образувано гр. д. № 1751/2022 г. по описа на Районен съд – [община]; Протокол от 04.10.2022 г., ведно със снимков материал - 9 бр. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбите на З. Й. Т., С. Й. Й., С. Й. Й. и С. Й. Й. са процесуално допустими, доколкото с горепосоченото писмо се засягат права на оспорващите. Жалбите са подадени в предвидения от закона 14-дневен преклузивен срок и в случая не са налице пречки по смисъла на нормата на чл.159 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни по следните съображения: Настоящият съдебен състав счита, че обжалваният отказ на Кмета на О. П. е нищожен административен акт, тъй като е издаден от некомпетентен орган. С процесното Писмо изх.№ УТ-18-49-001/22.02.2023 г. Б. К. – зам. кмет по „Ф, Б и ОС“ на [община], оправомощен със Заповед № IV-А-121/16.04.2020 г. от Кмета на О. П. (л.56), адресирано до адв.З. и молителите, е обективиран отказ на административния орган да извърши административна услуга – за издаде поискан от заявител документ от значение за упражняване на негови права. Писмото няма уведомителен характер, нито е съпроводително/придружително, поради което неоснователни са противоречивите доводите на процесуалния представител на ответника, че има произнасяне от кмета на общината и че въпросното писмо не е индивидуален административен акт. Издаването на удостоверение относно собствеността на имота и заверка на молба-декларация за снабдяване с документ за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, както и отказът за издаване на удостоверение и заверка на молба-декларация, представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК. В разпоредбата на чл.9, ал.1 от АПК е установено задължение за административния орган да започне, проведе и приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. В случая, Кметът на О. П. се е произнесъл по същество на искането за извършване на административна услуга, като е постановил изричен отказ. Целта на производството за издаване на удостоверение от общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот е да се издаде удостоверение, установяващо, че определен недвижим имот не е или е държавна или общинска собственост. Тази преценка е част от охранителното производство, което се развива пред нотариуса и в резултат на което, по пътя на обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт се признава придобиването на право на собственост по давност от едно лице върху недвижим имот /чл.587 и чл.588 от ГПК/. В това производство нотариусът преценява дали са налице основанията за издаване на нотариален акт с оглед на установеното право на собственост. Административният орган не е оправомощен да преценява дали молителят има право на собственост върху имота и по какъв ред следва да се уреди придобиването му, а само дължи да удостовери данните относно процесния имот, с които разполага. Независимо дали правото на оспорващия съществува, кметът е длъжен да се произнесе. Едва след това, компетентен да извърши проверката относно владението на имота в течение на давностния срок, необходим за придобиването му, и да признае или да отрече правото на собственост на заявителя, е единствено нотариусът, който извършва обстоятелствената проверка. Тоест, административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в попълване на молба-декларация за придобиване собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, като същината на заверката се изразява в удостоверяване върху молбата-декларация на факта дали за посочения в молбата недвижим имот е съставен акт за държавна или акт за общинска собственост или не. В нея той е длъжен да впише обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка. С тази удостоверителна функция се изчерпват по същество правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга. Той няма право да извършва преценка на факти, обуславящи претендираното право на собственост, както и да обсъжда конкуренция на права или приложими материалноправни норми. Дори да счете, че е налице конкуренция на права върху имота /включително с общината/, административният орган не може да откаже извършване на услугата. На първо място, така неоснователно ще засегне правата на молителя и ще препятства защитата на тези права като единствен орган, на когото законът е възложил тези удостоверителни функции. На второ място, дали са налице претендираните права върху даден имот следва да преценява нотариуса по реда на чл.587 от ГПК в съответното производство. В конкретния случай, административния орган с постановения отказ е извършил по същество преценката, която следва да извърши нотариусът в съответното нотариално производство по реда на чл.587 от ГПК. Не е в правомощията на кмета на общината да прави изводи относно собствеността на имота. Дори кметът на общината да разполага с данни за конкуренция на права върху имота, същият е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване на спорове за собственост, каквито правомощия администрацията няма по закон. Това е така, тъй като в случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на предвидените от закона предпоставки, е длъжен да издаде искания документ на лицето. Като не е сторил това, и е постановил обжалвания отказ, кметът на общината е нарушил и материалния закон. По изложените съображения съдът счита, че следва да обяви за нищожен обжалвания отказ на Кмета на Община Петрич и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, то делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по Молба-декларация вх.№ УТ-18-49/03.02.2023 г. за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, подадена от З. Й. Т., С. Й. Й., С. Й. Й. и С. Й. Й., подадена до Кмета на Община Петрич, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение. Предвид изхода на делото, чл.143, ал.1 от АПК и направеното искане от оспорващите, на тях следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, като следва: по 10.00 лева внесена държавна такса за всеки от жалбоподателите З. Т., С. Й. и С. Й.; и 310.00 лева на оспорващия С. Й., от които – 10.00 лв. внесена държавна такса и 300.00 лв. за доказано заплатено адвокатско възнаграждение, предвид представените договори за правна помощ и съдействие, сключени между адв.З. и жалбоподателя С. Й. (л.65). Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд