Решение № 533 от 19.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 40/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-009086/12.11.2024 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Б. И. с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „••••“ № • са наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание лично, представлява се от упълномощен процесуален представител адвокат – адв. С. П. от АК Пловдив. Чрез жалбата и по съображения, изложени в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски за процесуално представителство от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез съпроводителното писмо – молба становище, се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят Д. Б. И. от гр. С. е правоспособен водач на моторни превозни средства от 1999 г. с придобити категории С, В, DE, М, СЕ, D, АМ, ТКТ и ВЕ. До м. август 2024 г. спрямо него имало издадени само 2 фиша – един от 04.10.2010 г. с наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. и един от 11.10.2023 г. с наложена глоба в размер на 20 лв. Следобедът на 08.08.2024 г. жалбоподателят Д. Б. И. и познатият му И. А. К. отишли до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, за да регистрират лек „•••“ с рама № •••••. Автомобилът бил внесен от Италия, собственост на „Нумеро Уно“ ЕООД, но нямал регистрация в страната ни. Л. К. било упълномощено от управителя на търговското дружество собственик да го представлява пред КАТ и да регистрира моторни превозни средства. Тъй като в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив в системата АИС-КАТ- РЕГИСТРАЦИЯ имало същия ден технически проблем, работният процес бил преустановен, като отишлите там И. и К. били върнати, като им било указано да отидат на следващия ден. След тръгване от Сектор „Пътна полиция“ Пловдив автомобилът „•••“ с рама № •••• се управлявал от жалбоподателя И.. Около 14750 ч. на бул. „България“ до № 61 в гр. Пловдив автомобилът, , ••••“ бил спрян от служители на ЗЖУ при МВР, които предприели проверка на водача И. и относно управлявания от него автомобил. Полицейските служители установили липсата на надлежна регистрация на автомобила „•••••“ с рама № ••••• съгласно изискванията на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на Д. И. бил съставен акт – АУАН серия GA № 1365326/08.08.2024 г. – за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Актът бил подписан от нарушителя без възражения. На следващия ден 09.08.2024 г. лицето И. К. подал заявление и представил автомобила „••••“ с рама № ••••в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив за регистрация, като МПС-то било регистрирано с № •••••. Жалбоподателят бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за 24 часа със Заповед за полицейско задържане рег. № 438зз-198/2024 г./08.08.2024 г. Доколкото извършеното от жалбоподателя Д. И. деяние имало признаците и на състав на престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, с Мотивирана резолюция № 24-1030-М000238/09.08.2024 г. Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН прекратил административно-наказателното производство по съставения АУАН Серия GA № 1365326/08.08.2024 г., а материалите по случая били изпратени по компетентност на Районна прокуратура гр. Пловдив. В РП гр. Пловдив била образувана прокурорска преписка № 11296/2024 г. С постановление на наблюдаващия преписката прокурор от 11.09.2024 г. било отказано да се образува досъдебно производство с мотиви, че извършеното от И. деяние, макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление – по чл.345 ал.2 от НК, то поради своята малозначителност, обществената му опасност е явно незначителна, съответно и деянието не съставлява престъпление. Материалите по преписката били препратени за произнасяне по компетентност на Трето РУ Пловдив, а оттам на Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с оглед преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца /за деянието като административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП/. Въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 11.09.2024 г. по пр. пр. № 11296/2024 г. по описа на РП гр. Пловдив и на материалите по нея, както и съобразно чл.36 ал.2 от ЗАНН на 12.11.2024 г. административно-наказващият орган – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив издал обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-009086/12.11.2024 г., с което на Д. Б. И. били наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и е било постановено отнемането на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: акт – АУАН серия GA № 1365326/08.08.2024 г. мотивирана резолюция № 24-1030-М000238/09.08.2024 г., докладни записки, обяснения, справка за собственост и регистрация на моторно превозно средство, справка за нарушител/водач, уведомително писмо, оправомощителна заповед, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, материали по пр. пр. № 11296/2024 г. по описа на РП гр. Пловдив и материали по пр. пр. № 11296/2024 г. Съдът ползва писмените доказателства като годни, като събрани и приобщени по надлежния ред, служещи за установяване на формалната и обективна истина, неоспорени от страните по делото. При така възприетата от доказателствената съвкупност и изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Д. Б. И. с поведението си на 08.08.2024 г. е реализирал формално елементите от състава на административното нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП. Жалбоподателят е управлявал на 08.08.2024 г. около 14: 50 ч. на бул. „България“ до № 61 в гр. Пловдив - по път отворен за обществено ползване, моторно превозно средство – автомобил „•••••“ с рама № ••••, което превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред – автомобилът не е бил регистриран. Времето, мястото на нарушението, управлението на автомобила от жалбоподателя не се оспорват от страната жалбоподател. Съдът не споделя доводите на защитника на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалния закон – относно излагане на обстоятелствата на нарушението и относно прекратяването с мотивираната резолюция на образуваното въз основа на АУАН административно-наказателно производство. При описание на обстоятелствата на нарушението в НП са изложени всички такива, които са от значение за преценката за правната съставомерност на нарушението, а и са така описани в НП, че наказаното лице да е наясно за какво се подвежда под отговорност. Конкретизирани са в описателната част на НП време, място на извършване на нарушението, моторното превозно средство – по вид, марка, модел, вписано е това, че автомобила не е регистриран по надлежния ред, отбелязано е в НП и издаденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.09.2024 г. По никакъв начин според съда при така излаганите обстоятелства на нарушението от страна на административно–наказващият орган – при спазване на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП, жалбоподателят не е бил ограничен във възможността за разбиране на вмененото нарушение, съответно и в реализация на правото му на защита. В случая няма разминаване в НП в неговата обстоятелствена част и с приетото от страна на наблюдаващия прокурор при РП Пловдив в неговия прокурорски акт за отказ да образува досъдебното производство, и относно управлението на автомобила „•••••“ от И. на посоченото място, и относно липсата на регистрация на същия автомобил, доколкото както се и посочи по – горе изложението в описателната част е пълно и съответно на приложимата материалноправна норма, необходимо за преценката за правната съставомерност на нарушението. В конкретния случай, преди издаването на обжалваното НП по чл.36 ал.2 от ЗАНН, административно-наказателно производство е било прекратено с резолюцията на основание чл.54 ал.1 т.9 вр. чл.33 ал.2 от ЗАНН – при констатиран признак на престъпление. Именно конкретното основание изключва както връчването на препис от резолюцията, така и нейното обжалване по аргумент от съдържанието на разпоредбите на чл.54 ал.6 и ал.7 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира, че административно-наказателната процедура не е опорочена, а наведените в тази посока възражения – също за неоснователни. Наказателното постановление е издадено при условията на чл.36 ал.2 ЗАНН въз основа на постановление на прокурор, с което е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, с което е съблюдаван принципа за избягване дублирането на наказателна и административно-наказателна отговорност за едно и също деяние /non bis in idem/. Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, видно от приложената по делото оправомощителна заповед, преди изтичането на давностния 6-месечен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Въпреки формалното реализиране на състав на административно нарушение по см. на чл.140 ал.1 от ЗДВП, настоящата инстанция счете, че ангажираната спрямо Д. И. административна отговорност следва да отпадне. Анализът на обстоятелствата, които са от значение за реализирането на административната отговорност, мотивираха съда да счете, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН – с оглед на налични по делото множество и само смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. Според съдебния състав деецът И. е лице с ниска степен на обществена опасност – същият не е осъждан, няма данни за криминални регистрации, наказван е за нарушения на правилата за движение само с два фиша, единият от които отпреди 14 години – което с оглед и на времето на правоспособността му – правоспособен водач на МПС от 1999 г., и на придобитите му много категории не може да го окачестви като системен нарушител или като опасен участник в движението по пътищата. Не без значение е и установеното, че жалбоподателят И. със спътника му Комитов са посетили преди процесния инцидент Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, за да регистрират автомобила „•••••“ с рама № ••••, но поради технически причини и преустановен работен процес се е наложило да се върнат без автомобила да бъде регистриран същата дата 08.08.2024 г., както и че още на следващия ден 09.08.2024 г. същият автомобил е бил закаран и регистриран в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив. Жалбоподателят И. не е оспорил управлението на нерегистрирано МПС нито при полицейската проверка, нито при съставянето на АУАН, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН за това. Самото деяние по управление на нерегистрирания автомобил към 14: 50 ч. на 08.08.2024 г. не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго подобно поведение. Всички тези все смекчаващи административната отговорност обстоятелства в своята съвкупност, както и липсата на каквото и да било отегчаващо административната отговорност обстоятелство, мотивираха съда да приеме, че в настоящия случай това процесно административно нарушение следва да се квалифицира като маловажно такова по см. на чл.28 от ЗАНН, а поради това и не следва санкционираното лице да носи отговорност за него. Дори и минимално предвидения размер на административното наказание в санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 от ЗДВП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца /колкото и са наложени с обжалваното НП/ се явява в конкретния случай несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по ТД № 1/2005 г. на ОС на НК на ВКС преценката на административно – наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но не е приложен, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. С Решение № 4/30.04.2025 г. по к. д. № 29/2024 г. на Конституционен съд на Република България /обн. ДВ бр.38/2025 г./ е отменена съществуващата към момента на процесното деяние законодателна забрана на чл.189з от ЗДВП за прилагане на чл.28 от ЗАНН при нарушения по ЗДВП. Отпадането на посочената законодателна забрана – като противоконституционна, позволява на съда да упражни правомощията си за собствена преценка за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН, какъвто и маловажен случай се преценя, че е налице в конкретния казус. Налагането на административни наказания не следва да се приема за самоцел на Закона, а доказателство за това е и справедливо регламентираната възможност да не се налага наказание в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. По изложените съображения се прие, че процесният случай се явява маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗАНН нарушителят Д. Б. И. следва да бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания И. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено в пълния претендират размер от 400 лв. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. С. П. от АК Пловдив, като съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие от 16.12.2024 г. е било договорено възнаграждение в размер на 400 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 400 лв. се явява според съдебния състав съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – на чл.18 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.7 ал.2 от Наредбата вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 24-1030- 009086/12.11.2024 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя И. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото, а и съобразно горното, съдът следва да възложи тези разноски – в размер на 400 лв., в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК. Мотивиран от горното РС Пловдив ХХІІІ н. с.