Решение № 30 от 1.4.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 107/2024 г.

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК. Предявена е искова молба с вх.№ 7503/09.10.2024 г. от С. С. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: •••, чрез упълномощения й адв.Х. З. от САК със съдебен адрес: •••, против ЗАД "ОЗК Застраховане" - гр.София, за сумата от 40 000, 00 лв.(Четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени като резултат от ПТП, настъпило на 01.01.2024г. по вина на водач на лек автомобил, за който е налице сключена застраховка "ГО" с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2024 г. В исковата молба се твърди, че на 01.01.2024 г. около 23: 50 ч. в гр.Враца, на •••, •••, лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК, управляван от К. С. И., при движение с несъобразена скорост самокатастрофира. С. С. А. била пътник на задната седалка. Твърди се, че вследствие на настъпилия удар ищцата е получила наранявания по главата и гърдите си. ПТП е посетено от служители при ОД на МВР - гр.Враца. За събитието е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/01.01.2024 г. На виновният участник К. С. И. е съставен АУАН GA № 1137610.

Твърди се, че след настъпване на произшествието на ищцата С. А. е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана от екип на ЦСМП, след загуба на съзнание и без ясен спомен за случилото със силно главоболие, контузна рана на главата и болки в гърба и гърдите в Спешното отделение на МБАЛ "Х. Ботев" АД- гр.Враца. След извършените прегледи, консултации и рентгенографии на ищцата е поставена диагноза: Мозъчно сътресение и Дифузна травма на главния мозък; Повърхностна травма на главата; Контузия на гръдния кош и Травма на белия дроб; Травма на черния дроб или на жлъчния мехур; Хемоперитонеум; Травматичен пневмоторакс вдясно; и Посттравматична пневмония синистра. С оглед тежестта на причинените, травми, контузии и наранявания ищцата е хоспитализирана в Отделение по хирургия към лечебното заведение с цел лечение и наблюдение.

На 12.01.2024 г. е изписана от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

Въпреки проведеното лечение болките в главата продължили, което принудило ищцата на 12.02.2024 г. да потърси специализирана лекарска помощ във Военномедицинска Академия - МБАЛ София. След проведеното изследване - Магнитно-Резонансна Томография са установени: белези на микрохеморагии, вследствие на аксонални увреди двустранно вентрално фронтално подкорово. Дадени са й указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

Навеждат се доводи, че мозъчната травма с белези на микрохеморагии, вследствие на аксонални увреди двустранно вентрално фронтално подкорово със загуба на съзнание - по своя медико-биологичен характер е разстройство на здравето временно опасно за живота, причинило силни болки и страдания, довело до нарушение на вестибуларните функции и затруднение на движението на главата и неустойчивост в равновесието. Като травма е съпътствана с редица непосредствени или последващи симптоми от леки неврологични отклонения - замаяност, главоболие, временна загуба на ориентация. Тези функционални нарушения отшумява за срок до около месец при спазване на определен режим, назначен от медицински специалист. Пълното възстановяване отнело повече от два месеца, като не следвало да се допуска физическо и психическо натоварване и пренапрежение, с цел да се избегнат усложнения с период на лечение и възстановяване.

Твърди, че като отделна травма контузията на главата и повърхностната рана в областта на главата е причинило силни болки и страдания, довело до временно нарушение на вестибуларните функции и затруднение на движението на главата и проблем с равновесието при движение. Получила леки неврологични отклонения - замаяност, главоболие, временна загуба на ориентация с период на лечение и възстановяване от три до пет седмици.

Ищцата сочи, че като отделна травма, контузията на белия дроб и настъпилия пневмоторакс й е причинило силни болки и страдания, довело до временно затруднение в движението на снагата и дишането с период на лечение и възстановяване около два месеца. Контузията на гърба й причинило силни болки, довели до временно затруднение на движението на снагата с период на лечение и възстановяване около месец.

Като отделна травма контузията на черния дроб и настъпилия хемоперитонеумът й е причинило силни болки и страдания с период на лечение и възстановяване около два месеца.

Поддържа се, че особено силни са били болките в първите седмици на домашно лечение, ищцата е търпяла неудобства, трудно е ставала от леглото, не е могла да се обслужва сама и да извършва редица нормални ежедневни дейности.

Поддържа се още, че болките в главата, гърдите, гърбът и в областта на корема са с голям интензитет и ищцата С. А. нямала и миг покой, не могла да спи нормално, да се храни, , изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото.

Сочи се, че настъпилото ПТП е оказало силно въздействие върху психиката на ищцата С. А., което довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента ищцата изпитва силен страх да напуска жилището си, изпитва страх и неувереност при пътуване в моторни превозни средства, което се отразява в нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички други хора.

Сочи, че по отношение на лек автомобил марка "БМВ 318 Д Тоуринг" с рег. № ВР ••• СК е налице валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с период на застрахователно покритие на риска от 31.08.2023 г. до 30.08.2024 г. и номер на полица BG/23/123002688330 в ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, а водачът му К. С. И. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.

Ищцата е предявила до ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, с която иска ответникът да определи и заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Претенцията е заведена с вх. № 21-1092/11.03.2024 г. по описа на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД - гр.София. В срока за произнасяне по чл.496, ал.1 от КЗ, с писмо изх. № 21-15381/09.04.2024 г. ответното дружество уведомило С. А., че е определило застрахователно обезщетение в размер сумата от 12 000, 00 лв., но последната счита така определения размер на обезщетение за явно несправедлив, с оглед причинените й травми, контузии и наранявания.

С молба вх.№ 8022/30.10.2024г. ищцата, чрез процесуалният си представител е посочила, че не е сключвала споразумение с ответното застрахователно дружество за изплащане на определеното от него обезщетение в размер на 12 000, 00 лв., поради което тази сума не е преведена на С. А../л.34 от делото/.

В исковата молба ищцата сочи, че при определяне на размера на обезщетението съдът следва да приложи принципа на справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид претърпените от нея неимуществени вреди и предвиденият в КЗ застрахователен лимит е 10 420 000 лева, повишаването на Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на икономическата обстановка и стандарта на живот в нашата страна.

Предвид гореизложеното за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция, обективирана в петитумната част на исковата молба.

Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл.38. ал.1, т.2 от ЗА. Моли, въз основа на чл.127, ал.4 от ГПК присъденото обезщетение да бъде изплатено по сметка в банка: "Инвестбанк"АД, IBAN: BG 22 IOR••• BIC: •••, с титуляр: С. С. А.. Ответникът ЗАД "ОЗК Застраховане" - гр.София, чрез Адвокатско дружество "Х.ва, Т. и И.", представлявано от адв.Т. Т., в отговора на исковата в срока по чл.367, ал.1 от ГПК е направил възражение за местна подсъдност, което настоящият съдебен състав не е уважил.

Оспорва предявения иск по основание и по размер. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, в т.ч. противоправност и вина на водача К. И. при управлението на лек автомобил "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК.

Ответникът оспорва и механизма на ПТП, като счита, че така представените по делото доказателства нямат установителен характер относно неговото настъпване. Сочи, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод кой от участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно поведение не подлежи на прилагане и презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Счита, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача на лек автомобил "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК - К. И., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Оспорва твърдението, че водачът на лек автомобил "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК - К. И., е управлявал процесното МПС с несъобразена за пътя и условията скорост, доколкото липсват доказателства за това. В случай, че се установи вина на водача И., то твърди, че в качеството си на пасажер ищцата С. А. е извършвала действия, които са отнели вниманието на водача, като по този начин прави настъпването на ПТП неизбежно.

Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата С. А.. Твърди, че тя е била без поставен предпазен колан, като според ответника същата е могла да избегне или ограничи травмите си, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.

Оспорва всички описани в исковата молба телесни увреждания на ищцата да са получени в резултат на процесното ПТП, в т.ч. наличието им, тяхното естество и продължителността на проведеното лечение.

Оспорват се твърденията на ищцата за настъпили морални вреди и за продължаващи и до момента физически и психически увреждания. Счита, че тя е получил единствено леки телесни увреждания, от които се е възстановила напълно.

Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е завишено и не отговаря на критерия за справедливост и икономическата конюнктура в страната, а освен това не съответства на реално настъпилите негативни последици. Счита, че на основание чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата. Позовава се и на съдебна практика на ВКС в тази насока, съгласно която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване. Предвид периода на възстановяване на пострадалото лице, социално-икономическото положение на страната и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размерите на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на увредите на ищцата, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен.

Счита още, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на ищцата, а да отговаря не претърпените от нея вреди.

Оспорва се претенцията за лихва като неоснователна както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. Излага доводи, че ответното дружество ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД - гр.София не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху исковата претенция.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Назначени са и са изслушани автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на 01.01.2024 г. около 23: 50 часа в гр.Враца, на •••, •••, лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК, управляван от К. С. И., при движение с несъобразена скорост самокатастрофирал, като ищцата С. С. А. била пътник на задната седалка. За събитието е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/01.01.2024 г. /рег. № 967000-171/03.01.2024 г./, съставен от мл.автоконтрольор - дежурен ПТП от сектор ПП при ОДМВР - Враца, от който се установява, че на 01.01.2024 г. около 23: 50 ч. в гр.Враца, на ••• •••, е настъпило ПТП с участието на МПС - 1/лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК, управляван от К. С. И.; 2/ С. С. А. - пътник на задната седалка на МПС с рег. № ВР ••• СК, марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" и 3/Г. М. Г. - пътник на предна дясна седалка а МПС с рег. № ВР ••• СК, марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ". Видно от КП за ПТП, вследствие на настъпилото произшествие са пострадали двамата пътници в МПС - С. С. А., която е транспортирана с линейка до СО на МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца, с комоцио и настанена в ХО на лечебното заведение МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца, и Г. М. Г., който е транспортиран до СО на МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца, с травма на дясно бедро и хематом на главата, прегледан и освободен за домашно лечение.

Като обстоятелства и причини за настъпване на ПТП в протокола е отразено несъобразена скорост с пътните условия от страна на водача И.. На същия е съставен АУАН с бл.№ GA1137610 и НП № 24-0967-000041/29.01.2024г.на Началника на ОД на МВР-Враца.

Няма данни по делото да е образувано ДП. При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото, по делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза. Изследвайки материалите по делото и показанията на разпитаните по делото свидетели, в заключението си вещото лице посочва, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:

"На 01.01.2024 г. около 23: 50 часа в гр.Враца в дясната лента на платното за движение на б••• в посока от Автогара Враца към пожарната в тъмната част на денонощието при облачно време и нормална видимост се е движил лекият автомобил "БМВ 318 Д" с рег. № ВР ••• СК, собственост на Л. Р. А. от гр.Враца, а управляван от К. С. И. от гр.Враца.

В определен момент при преминаване през на кръстовището на б••• и ул."•••" водачът на лекия автомобил "БМВ 318 Д" с рег. № ВР ••• СК поради движение с превишена и несъобразена скорост с пътните условия (мокра пътна настилка) - около 81 км/ч, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение в дясно по посоката си на движение и се блъснал последователно в пътен знак В28, железен стълб от тролейбусната линия и тераса на имот, находящ се на ъгъла на б••• и ул."•••", след което се установил в покой непосредствено пред блок № 6.

Вследствие на настъпилото ПТП, пътниците в лекия автомобил "БМВ 318Д" с рег. № ВР ••• СК, седящи на предната седалка Г. М. Г. от гр.Враца и на задната седалка С. С. А. от гр.Враца са получили наранявания, описани в медицинските документи.".

В заключението е отразено, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективни действия от водача на лекият автомобил "БМВ 318 Д" с рег. № ВР ••• СК, довели до движение с превишена и несъобразена скорост с пътните условия (мокра пътна настилка), поради което автомобилът е загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение в дясно по посоката си на движение и се блъснал последователно в пътен знак, железен стълб от тролейбусната линия и тераса на имот в блок № 6 на ул."•••".

Според вещото лице от техническа гледна точка водачът на лекият автомобил "БМВ 318 Д" с рег. № ВР ••• СК К. С. И. е могъл да избегне настъпването на ПТП, ако при управлението на автомобила непрекъснато е наблюдавал пътнотранспортната обстановка пред себе и се движил с максимално разрешената в населено място скорост от 50 км/ч. При направена справка е установено, че на 01.01.2024 г., около 23: 50 часа в гр.Враца атмосферните условия към момента на ПТП времето е било облачно и студено с температура около 2-3 градуса, като не е превалявал дъжд или сняг, нямало е мъгла и видимостта е била нормална, платното за движение било с мокра пътна настилка.

Отразено е в заключението, че скоростта на движение на лекия автомобил "БМВ 318Д" преди ПТП е била около 81 км/ч. Вещото лице е посочило още, че по делото няма данни ищцата да е била с правилно поставен предпазен колан, нито с действията си да е отнела вниманието на водача.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него експертно заключение. Пояснява, че автомобилът е загубил напречна устойчивост, отклонил се е вдясно, качил се е на тротоара, първо блъснал пътния знак, след това малко се завъртял странично и със задната лява странична част се блъснал в масивен железен стълб на тролейбусната линия. След удара се отхвърлил настрани и спрял до блока, където има лека щета на терасата.

Експерта сочи, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне удара, ако е управлявал МПС с около 50 км/час, тъй като е в населено място. Уточнява още, че пътното платно е било мокро - дали от мъгла или е валяло и ако е карал по-внимателно е могъл и би трябвало да може да предотврати ПТП. При този механизъм на ПТП, тялото в първият момент при сблъсъка със стълба е насочено към задна лява врата, като няма данни по делото дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, тъй като е пътувала на задната седалка. При такива странични удари предпазните колани не са много ефективни.

Всичко зависи от скоростта на движение и други фактори, които влияят.

За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля К. С. И. - без родство със страните по делото.

От показанията на свидетеля К. И. се установява, че е бил участник в ПТП, реализирано на 01.01.2024 г. към 23: 50 ч. Сочи, че пътувал в колата заедно със С. и с един негов приятел - Габриел, в посока към Пожарната в гр.Враца, улицата на "Ахат", тъй като трябвало да направят последно кръгче на града. Заявява, че колата марка „БМВ“ е негова, но се води на името на майка му. Той има СУМПС и е правоспособен водач. Заявява още, че пътят бил мокър и колата се занесла, като се движел с около 70-80 км/час. Знае знаците и правилника. Сочи, че не са бързали за никъде, но въпреки това карал с висока скорост. Загубил контрол над колата и тя се занесла, като се блъснал първоначално в един пътен знак, като не си спомня какъв е бил, а след това се блъснал в стълб на тролейбусен транспорт. Блъснал се от лявата страна, отзад. Сочи, че ищцата седяла отзад, от дясната страна зад неговия приятел, а приятелят му седял отпред до него. Тя била зад пасажерското място и се била облегнала на подлакътника. Заявява, че нито един от пътниците в колата не бил с поставен обезопасителен колан. При удара на него и приятелят му им нямало нищо, само ищцата пострадала. Тя била с комоцио и в безсъзнание, докато дойде линейката, а след това се свестила, но не е сигурен. Не е видял да има кръв и синини по нея. След удара колата е "тотал щета". От задната лява част колата била навлязла навътре, но не била достигнала до там, където е седяла С.. Не си спомня кой е извикал Бърза помощ и полицията, тъй като имало много хора и вероятно някой от тях. Сочи, че ищцата била в колата и когато пристигнала линейката, лекарите я извадили от нея. Полицията ги изпробвала за алкохол и наркотици, а резултатите били отрицателни.

Заявява, че според него причината за ПТП-то е била несъобразената му скорост с пътната настилка. След инцидента е виждал ищцата и знае, че е имала комоцио и синини, както и натъртвания. Знае, че е била в болницата около една седмица, но в болницата не я посещавал, а я видял след изписването. Сочи, че ищцата му споделила, че я боли главата. Споменала, че пие лекарства, но не знае какви. Не знае дали е ходила на психолог.

След инцидента ищцата му споделяла, че изпитва страх да се вози в кола, но вече го е преодоляла, защото се е случвало свидетелят И. да я вози отново.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при постановяването на решението.

За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение, по делото са събрани писмени доказателства и е допусната СМЕ.

От приложените по делото медицински документи в т.ч. Фиш за спешна медицинска помощ; Епикриза от ХО МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца; рентгенография на бял дроб в МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца и резултат от рентгенологично изследване; ренгенография на гръден кош и бял дроб в "ДКЦ 1 - Враца" и МРТ изследване на глава във Военномедицинска академия – МБАЛ-София, се установява, че след настъпване на ПТП на ищцата С. А. е оказана първа помощ и тя е транспортирана в Спешното отделение на МБАЛ "Х. Ботев" - гр.Враца, като на 02.01.2024 г. е приета в Хирургично отделение на лечебното заведение. След извършени прегледи, консултации и рентгенографии на ищцата е поставена диагноза: „Мозъчно сътресение и дифузна травма на главния мозък; повърхностна травма на главата; контузия на гръдния кош и травма на белия дроб; травма на черния дроб или на жлъчния мехур. Хемоперитонеум; травматичен пневмоторакс вдясно и посттравматична пневмония синистра“. Проведено й е консервативно лечение с антибиотик, но не е извършвано оперативно лечение. На 12.01.2024 г. ищцата е изписана от лечебното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно - диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

На 31.01.2024 г. на ищцата е направена отново контролна Рентгенография на бял дроб, която показала, че инфилтрата се е резорбирал и по рецепта от пулмолог с изписан химиотерапевтик с антимикробно действие/т.нар."терапевтична опашка"/.

На 12.02.2024 г. ищцата С. А. е потърсила специализирана лекарска помощ във Военномедицинска Академия - МБАЛ София. След проведеното й изследване - Магнитно- резонансна томография са установени: белези на микрохеморагии, вследствие на аксонални увреди двустранно вентрално фронтално подкорово. На ищцата са дадени указания за активно наблюдение, хигиенно - диетичен режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.

По делото е назначена и е изслушана и съдебно - медицинска експертиза, вещото лице по която е представило заключение, че пострадалата С. А. е получила, както следва:

• дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък, което увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

• травма на белия дроб/в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина;

• травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. хемоперитонеум, които увреждания са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Приложено й е консервативно лечение с антибиотик и не е имало нужда от оперативно лечение. Пострадалата С. А. е постъпила за лечение в лечебно заведение на 02.01.2024 г., като е изписана на 12.01.2024 г., т.е. продължителността на лечението й е било 10 дни. Предприето е подходящо лечение по повод травмите на ищцата, а медицинските манипулации, свързани с поставяне на абокати за венозни манипулации и вземането интравенозно на кръв за изследване причиняват болки и страдание, придвижването на болния до Рентгеновото отделение и извършването на изследването причиняват болки и страдание поради движението /придвижването/ - за периода от времето на пролежаването в болницата /12 дни/ са най - силни болките. Впоследствие/до 30-я ден/започват да отшумяват- тук няма счупване на кости. Експерта посочил, че проблем е тази дезориентираност и промяна в личността вследствие травмата на фронталния дял на мозъка до резорбцията на кръвоизлива и този дискоординационен синдром. Ищцата е спазвала всички лекарски предписания, за да подпомогне бързото си възстановяване след инцидента - приемала е назначените медикаменти. Няма документи за извършена рехабилитация. Не би оказало влияние върху възстановителния процес извършването на рехабилитация и физиотерапия - достатъчно е само вкъщи да се извършва дихателна гимнастика за белодробната травма. Относно травмата на мозъка не се изисква извършването на рехабилитация и физиотерапия- травмата на фронталния дял на мозъка не води до промяна в движението /парези или парализи/, а до поведенчески разстройства. В експертното заключение е посочен и общият оздравителен период около 4 - 5 месеца, като вещото лице е определило такъв и за всяка една от травмите на ищцата, а именно за възстановяване при липса на усложнения общия оздравителен период при дифузна травмата на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък е около 4 - 5 месеца; травма на белия дроб в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина, е около 1 - 1, 5 месеца и травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. Хемоперитонеум е около 1 - 1, 5 месеца.

По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалата, т.е. в условията на ПТП - травма в купето на лек автомобил. Според вещото лице травмите, причинени на ищцата се явяват пряка последица от процесното ПТП. Пострадалата не е имала придружаващи заболявания преди ПТП, поради което причинените на ищцата травматични увреждания се намират в причинна връзка с транспортното произшествие и не е имала причина за по-бавното възстановяване на получените наранявания вследствие на процесното ПТП. Установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с процесния инцидент, а именно силен удар при сблъсъка на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на деформирания автомобил.

Посочено е в експертното заключение, че при дифузна травмата на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък трябва да се проследи клинически от неврохирург или невролог с извършване на Електроенцефалографи за диагностициране или отхвърляне на гърчова /епилептична/ активност на мозъка. Според вещото лице е възможна проявата, но не е задължителна на увеличена гърчова активност на мозъка в бъдеще. До момента на прегледа такива прояви няма. Ако до 5 г. от травмата няма такива симптоми се приема, че в бъдеще няма да се появят. Отразено е още, че травмата на мозъка няма да причини в бъдещ период болки при физически натоварвания и промяна във времето. При травмата на белия дроб в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина, в случая е установена посттравматична пневмония, която след провеждане на антибиотично лечение довежда до резорбиране на инфилтрата и не би трябвало да има усложнения. На контролната снимка на 1 месец се е видяло резорбиране на инфилтрата. Частичния пневмоторакс се е резорбирал/без оперативно лечение/ и не би трябвало да има усложнения. Травмата на белия дроб няма да причини в бъдещ период болки при физически натоварвания и промяна във времето. При травмата на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема, хемоперитонеум, след резорбция не трябва да има усложнения. Травмата на черния дроб няма да причини в бъдещ период болки при физически натоварвания и промяна във времето. В случая при тези травми НЯМА счупени кости, което да довежда до болки при физически натоварвания и промяна във времето. При извършен на 18.02.2025 г. личен преглед на ищцата, от вещото лице, не са установени оплаквания и наличието на палпаторна болка, отпаднала неврологична симптоматика, аускултаторно чисто двустранно дишане.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното от него експертно заключение. Дава пояснения относно морфологията на травмите на ищцата С. А. и характера и продължителността на проведеното й лечение. Според вещо лице, ако ищцата към момента на настъпване на ПТП е била с поставен обезопасителен колан, получените от нея травми биха били в по-лек аспект. В случая пострадалата не е посещавала психолог, няма предоставени амбулаторни листи за преглед и съответна рецепта със закупени медикаменти.

За установяването на претърпените от ищцата С. А. неимуществени вреди по делото е разпитана свидетелката В. Ц. А. - майка на ищцата, поради което съдът цени дадените от нея показания при условията на разпоредбата на чл.172 ГПК, като непротиворечиви на останалите доказателства по делото. Свидетелката А. установява, че дъщеря й претърпяла ПТП на 01.01.2024 г., като със съпруга й били извън града и разбрали за случилото се на следващия ден - 02.01.2024 г. сутринта. Първоначално позвънила зълва й, а след това баща й, който съобщил, че С. претърпяла катастрофа и се намира в болницата в гр.Враца, но е в добро състояние. Родителите й веднага отишли в болницата, където установили, че тя се намира в Хирургично отделение. Отначало лекарите не споменали, че нещата при нея не са толкова леки, а имено, че имала черепно - мозъчна травма и с голям оток на мозъка. Споделили, че имала и три хематома в челната част на главата, но се надявали да премине само с медикаментозно лечение, предвид младата й възраст. Когато свидетелката видяла дъщеря, тя имала отоци и синини по тялото - на рамото, на дясната буза и на таза. Същата не била в съзнание и спяла. Не разрешавали придружител в болницата, поради пълнолетието на ищцата. Много силни психотропни лекарства са й давали, била в реанимация, на кислородна маска и системи през час. Лекарите казали на майката, когато се събуди С. да не очаква, че ще бъде същата както преди. Това състояние могло да бъде между 24 и 72 часа, но минали 120 часа. Тя буйствала, не позволявала поставянето на система и инжекция, говорила несвързано. С. дошла на себе си на 06.01.2024г., когато се събудила и си поискала телефона. За пет дни й направили три скенера, рентген, ехографии.

От показанията на свидетелката А. се установява още, че при погрешно направен скенер на таза на ищцата, лекарите установили наличие на белодробна и чернодробна травма. В болницата престояла 12 дни, като операции не са извършвани ищцата е била изписана от болницата на 12.01.2024г. Лечение на белодробната и чернодробната травма не са прилагали в болницата, а само в домашни условия, като са й изписали антибиотици за тях.

Към дата та на изписването от болницата, С. била вече адекватна, като с придружител могла да стигне до тоалетната и самостоятелно се хранила. Домашното лечение било най- трудно първият месец. Тя не могла сама да се движи свободно, а само с придружител, не й било разрешено да гледа телевизия и телефона, без никакъв шум. Свидетелката сочи, че ищцата до третия месец нямала спомен за случилото. Това продължило до четвъртият месец, когато С. могла вече да говори смислено, да не губи словоред, да не се чуди какво иска да каже и си позволявала от време на време гледане на телевизия. Психически все още изпитва страх да се вози на задна седалка, а предпочита тя да шофира. Спомняла си преди ПТП-то какво е правила, а впоследствие нямала никакъв спомен-самата катастрофа и болницата.

Свидетелката сочи, че белодробната и чернодробна травми вече са излекувани. Към днешна дата е напълно възстановена физически, но не и психически. Поддържа, че преди катастрофата ищцата С. била жизнена, енергична, с много приятели е контактувала. След катастрофата позагубила част от приятелите си. Психически, месеци наред сънувала, че катастрофа, без да знае реално как е станал инцидента. Не е посещавала психолог или психиатър, тъй като не желаела да посещава такива специалисти.

Свидетелката сочи, че до м.ноември 2024 г. ищцата не е работела, тъй като била студентка редовна форма на обучение, а към настоящият момент работи в "Хели", с.Ракево и то по настояване на нейните родители, с цел да преодолее стреса и да се социализира. По данни на свидетелката, ПТП-то лечението на ищцата в болницата съвпаднали с първия семестър, тъй като ищцата е студентка в ЮЗУ - Благоевград, специалност "Национална сигурност". Трудно се справяла с учебния матирал, тъй като й било забранено от лекарите да чете. През втората сесия, изпитите ги взела много трудно, поради това, че нямала присъствени дни, а тя не могла да присъства заради травмите. В момента е трети курс на обучение.

Свидетелката сочи, че към средата на м.февруари 2024 г. вече могла спокойно да оставя С. вкъщи и тя самостоятелно да се самообслужва и да извършва тоалета си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищците са отправили писмена претенция към застрахователя - ответник на 03.07.2023г., а за ищеца Г. Г. С. от 14.08.2023 г. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпените от тях вреди срещу застрахователя на деликвента.

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя - ответник на 11.03.2024 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда и в рамките на същия е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.

С определение № 27/17.01.2025 г. съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/настъпилото ПТП на 01.01.2024 г. около 23: 50 ч. в гр.Враца, на •••, •••, лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК, управляван от К. С. И., който самокатастрофирал; 2/ съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното дружество, със застрахователна полица № BG/23/123002688330 и срок на валидност от 31.08.2023 г. до 30.08.2024 г., с която се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК - К. С. И., ЕГН ••••••••••; 3/ направена от ищцата С. А. пред застрахователя извънсъдебна претенция с вх. № 21-1092/11.03.2024 г. по описа на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД - гр.София, по която е образувана преписка по щета № 00000-1000-03-23-7105/08.02.2023 г. Както бе посочено, спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, в т.ч. наличието на деликт: относно противоправността на деянието, вината на водача на МПС К. С. И., причинната връзка между ПТП и уврежданията на здравето на ищцата; относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице с оглед въведеното възражение на застрахователя, както и относно размера и основателността на иска за присъждане на обезщетение и дължимостта на лихвата за забава.

Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, назначената съдебно - автотехническа експертиза и от показанията на св.

К. И.. От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на 01.01.2024 г. около 23: 50 ч. в гр.Враца, на •••, •••, лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК, управляван от К. С. И., който самокатастрофирал. В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице дава заключение, че причини за настъпването на процесното ПТП са субективни действия от водача на лекият автомобил "БМВ 318 Д" с рег. № ВР ••• СК, довели до движение с превишена и несъобразена скорост с пътните условия (мокра пътна настилка), поради което автомобилът загубил напречна устойчивост и е напуснал платното за движение в дясно по посоката си на движение и се блъснал последователно в пътен знак, железен стълб от тролейбусната линия и тераса на имот в блок № 6 на ул."•••".

На същия е съставен АУАН с бл.№ GA1137610 и НП № 24-0967-000041/29.01.2024г.на Началника на ОД на МВР-Враца/л.125-126 от делото/затова, че водачът К. И. не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както е отразено и в писмената защита на ищцата.

Вината на делинквента съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага, но по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията.

Настъпилите неимуществени вреди за ищцата, както и причинна връзка между деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза по писмени данни, които съдът настоящият съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извод за доказаност на причинна връзка.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са налице всички посочени предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за така причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице.

По иска за неимуществени вреди: Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС № 4/1968 г. и решения по чл.290 ГПК - решение по т.д. № 486/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2979/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 669/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 3802/2008 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр.д. № 1553/2010 г. на ІV г.о. на ВКС; решение по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение по т.д. № 2663/2015 г. на І т. о. на ВКС; решение по т.д. № 1015/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1398/2014 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2766/2014 г. на І т о. на ВКС; решение по т.д. № 72/2016 г. на І т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2960/2015 г. на І т.о. на ВКС; решение по гр.д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС; решение по т.д. № 1893/2022 г. на І т.о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението, като такива обстоятелства при телесните увреди са характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата и във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на следното:

От настъпване на процесното ПТП ищцата С. С. А. е получила телесни увреждания, изразяващи се в, както следва:

• дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък, което увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота;

• травма на белия дроб/в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина;

• травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. хемоперитонеум, които увреждания са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установи, че на ищцата е проведено консервативно лечение с антибиотик, като не е било необходимо извършването на оперативно лечение. Установи се още, че ищцата е изпитвала болки и страдания, като техният интензитет е бил по-голям непосредствено след процесното ПТП, като постепенно са отзвучали и към настоящия момент ищцата А. не се оплаква от болки. Според заключението на СМЕ претърпените от ищцата телесни увреждания подлежат на пълно възстановяване.

Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият. При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът взема предвид установения значителен брой телесни повреди, а именно: дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък, което увреждане е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; травма на белия дроб/в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина и травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. хемоперитонеум, които увреждания са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съдът отчита, че лечебният период в болнично заведение на ищцата е бил 10 дни, като обективното й здравословно състояние към момента е добро и срокът за възстановяване от получените от ищцата А. травми е общо около 4 - 5 месеца, като за възстановяване при липса на усложнения общия оздравителен период при дифузна травмата на главния мозък, без открита вътречерепна травма, изразяваща се в хеморагична паренхимна мозъчна контузия на десен фронтален лоб на главния мозък е около 4 - 5 месеца; травма на белия дроб в лява белодробна основа /без открита рана на гръдната кухина и травматичен пневмоторакс /в дясната основа/, без открита рана в гръдната кухина, е около 1 - 1, 5 месеца и травма на черния дроб или на жлъчния мехур, без открита рана в корема. Хемоперитонеум е около 1 - 1, 5 месеца. Няма данни за забавен възстановителен процес.

При определяне размера на обезщетението следва да бъдат взети предвид и изпитваните в началото силни болки и страдания, като към настоящия момент същите са отшумели, както и зависимостта на ищцата след инцидента от чужди грижи, както първоначално след операцията, така и при първоначалното й домашно лечение. При преценката следва да бъдат отчетени и претърпените множество негативни психически изживявания. Ищцата е изпитвала болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид травми непосредствено след процесното ПТП, като неудобствата във физически измерения, които е търпяла по време на болничното и домашното лечение е свързано с невъзможност за самообслужване и помощ от придружител. Съдът взе предвид и това, че в бъдеще не се налага ново лечение на настъпилите увреждания на ищцата С. А.; да съществува риск от влошаване на състоянието на ищцата; да продължава описаната в исковата молба изключителна зависимост от помощта на други лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания. Не са налице и продължаващи до момента сериозни психически нарушения.

При тези факти съдът приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от общо 40 000, 00 лв.в какъвто размер е и предявената исковата претенция. Съдебният състав отчете и практиката на касационната инстанция по сходни казуси, като съобразява и обществено- икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2024 г., както и инфлационните процеси до настоящия момент.

По възражението за съпричиняване: Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.

За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, последното трябва обективно да е допринесло за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действало/бездействало виновно. В т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадалия, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Съгласно задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. С решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК (ред. ДВ бр. 59/2007 г.) на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалото лице, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че практиката в цитираните решения е правилна и кореспондира с възприетото от константната практика на ВКС разрешение, че всяко поведение на пострадалия - действие или бездействие, което се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, представлява форма на принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е основание за намаляване на дължимото обезщетение за вреди.

В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поддържано и в писмената защита, като пътник в лекия автомобил с твърдения, че същата е пътувала без поставен предпазен колан по време на настъпването на ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което е допринесло за настъпване на телесните увреждания, респ. ако е била с правилно поставен предпазен колан, уврежданията нямало да настъпят. Във връзка с това възражение, че пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан, следва да се обсъдят заключенията по приетите по делото автотехническа и медицинска експертизи.

От заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установи, че няма данни по делото дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан, тъй като е пътувала на задната седалка, като при такива странични удари предпазните колани не са много ефективни. Всичко зависи от скоростта на движение и други фактори, които влияят.

От заключението на съдебно - медицинската експертиза се установява също, че ако ищцата към момента на настъпване на ПТП е била с поставен обезопасителен колан, е щяла да има травми, но в по - лек аспект. В тази връзка са и показанията на свидетелят К. И., който заявил пред съда, че нито един от пътниците в катастрофиралия автомобил не е бил с поставен обезопасителен колан.

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категория М1, М2, М 3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които те са оборудвани. Нормата е императивна, установена в обществен интерес и имаща за цел да съхрани живота и здравето на водачите и пътниците в МПС. Всяко отклонение от нея е нарушаване на закона и означава противоправно поведение на нарушителя. Непоставянето на обезопасителен колан поставя в завишен риск субектите, които имат това задължение.

Предвид установеното и съдът приема, че пострадалата С. А. е била без поставен обезопасителен колан, независимо от фабричното оборудване на моторното превозно средство с такъв в нарушение изискването на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; приема също, че това обстоятелство е допринесло за причиняване на телесните увреждания на ищцата, респ. за техния брой и тежест, т.е., че между правонарушението, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и броя и тежестта на вредите е налице пряка причинна връзка.

При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. При този извод, следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. При определянето на степента на съпричиняване е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, тъй като се определя степента на обективна вредоностност, както и дали действието или бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването в общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства, и конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да настъпи противоправният резултат.

Съдът приема, че в настоящия случай при съпоставката между поведението на виновния водач на МПС - лек автомобил марка "БМВ 318Д ТОУРИНГ" с рег. № ВР ••• СК - К. С. И., и това на пътуващия в лекия автомобил пътник С. А., приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид допуснатите от водача на МПС нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на ПТП. Действително за пътуващата в лекия автомобил С. А. е имала задължение да постави предпазен колан, като така не биха се реализирали горепосочените травматични увреждания или същите биха били ограничени по брой и тежест. В общия причинно - следствен комплекс обаче приносът на водача на МПС, движил се с превишена скорост, е много по-голям като обем в сравнение с този на пострадалата, непоставила предпазен колан, т. е. нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия пътник. Съпоставяйки двата приноса, съдът приема, че приносът на пострадалият е от порядъка на 20 % спрямо основния такъв на делинквента, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.

В обобщение определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. следва да се намали с 20 % на 32 000 лв.

По претенцията за лихва за забава: Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция – 11.03.2024 г. Ответникът в писмения отговор оспорва претенцията за лихва, нейният размер и началният момент, като неоснователна, поради неоснователност на главния иск.

Съгласно действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл. 429, ал. 3 от КЗ.

При уважаване на иск за обезщетение за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има отправена покана от датата на деликта, ако е поискана от ищеца /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В съдебната практика на ВКС обективирана в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на I т. о., решение № 50043/06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о. и решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т. о. и др. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите, причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл. 429, ал. 1-ал. 3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ.

След предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.

Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал. 1 във вр. чл. 380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищцата до ответника, се установява, че ищцата е уведомила застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие на 11.03.2024 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради неизпълнение в темпорално отношение на извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от ответното застрахователно дружество главно парично вземание следва да се присъди от посочената дата-11.03.2024 г. до окончателното му заплащане, поради което наведените възражения на ответното дружество в тази връзка се неоснователни.

По разноските: С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски. С определение № 362/31.10.2024 г. на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на държавни такси, но не и от разноски, поради което й се дължат такива, съразмерно с уважената част от искове.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата С. С. А. има право на разноски, съразмерно уважената част от иска. Ищцата е направила следните разноски в рамките на настоящето производство: 5, 00 лв. - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; 300, 00 лв. - депозит за вещо лице по САТЕ; 250, 00 лв. - депозит за вещо лице по СМЕ или общо 555, 00 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 444, 00 лв.

С оглед изхода от делото на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във вр. на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Х. З. от САК сумата от 3210 лв., съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно действащата към момента на приключване на устните състезания разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата (изм. ДВ бр.88 от 2022 г.).

По аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на исковете. Ответникът е направил следните разноски в рамките на настоящето производство: 300, 00 лв. - депозит за вещо лице по САТЕ; 250, 00 лв. - депозит за вещо лице по СМЕ; 60, 00 лв. - депозит за призоваване на свидетел; 10, 00 лв. - държавна такса за издаване на съдебно удостоверение; поради което ищцата следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 124, 00лв., съразмерно отхвърлената част от иска.

От приложено пълномощно/л.54 от делото/ е видно, че ответника е упълномощил Адвокатско дружество „Х.ва, Т. и И.“ ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: ••• представлявано от управителя Т. Т., което е преупълномощило адв.М. Х.ва, адв.Т. Т., адв.И. И., адв.Д. А. и адв.Р. А.. И в двете поредни открити съдебни заседания се е явявал по делото адв.Р. А.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2024г. сключен между Адвокатско дружество „Х.ва, Т. и И.“ ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: ••• представлявано от управителя Т. Т. и ответното застрахователно дружество ЗАД“ОЗК- Застраховане“ АД гр.София /л.154 от делото/, с който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5500, 00 лв. без ДДС и 6600, 00 лв. с ДДС заплатено по банков път, видно от приложена фактура № 0000001123/08.01.2025г. и платежно нареждане за кредитен превод.

Процесуалният представител на ищцата в съдебно заседание от 04.03.2025г. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на ответното застрахователно дружество.

Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Редуцирането не може да засегне минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Преценката за прекомерност винаги е субективна, а минималните размери на възнагражденията са само база за определянето на действително обосновано по стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, като в конкретния случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение, което е заплатил ответника в радмер на 6600, 00 лв. с ДДС се явява прекомерно. Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ищцата за прекомерност е основателно и дължимите на ответното сдружение разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 1320, 00 лв. с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Предвид изложеното, ищцата дължи на ответното сдружение разноски за адвокатско възнаграждение 1320, 00 лв. с ДДС, съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно, доколкото ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Враца държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 1280, 00 лв.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд