Решение № 6602 от 28.4.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 45815/2022 г.

Софийски районен съд28.04.2023 г.докладчик ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА

Диспозитив

ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С------, да заплати на „Р--------“ ЕАД, ЕИК - ---------------, със седалище и адрес на управление: гр. С-------, по искове с правно основание чл. 92 ЗЗД сумата от 8350 лв., представляваща неустойки по т. 9 и т. 10 от списък на неустойки – приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2022 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1283, 20 лв., разноски в исковото и обезпечителното производство. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия при Софийски районен съд: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 6602

гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА

при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА

като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110145815 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Р--------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника С. А. Х. въз основа на договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, сключен на 18.05.2018 г. от разстояние по смисъла на чл. 45 ЗЗП, в рамките на което на 02.10.2021 г. ответницата е използвала лек автомобил Х------, предоставен за ползване на ищеца по договор за лизинг от „У----г“ ЕАД. Поддържа, че на посочената дата ответницата е предизвикала ПТП с посочения автомобил, в резултат на което наетият автомобил е бил увреден до степен на „тотална щета“. Твърди, че рискът не е изцяло покрит от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, като е получил обезщетение в размер на 23145, 40 лв., което не покрива стойността на всички увреждания. Ето защо счита, че има право на неустойка от ответницата по т. 9 от списъка на неустойките, приложим към процесното правоотношение, в размер на 8000 лв., както и по т. 10 от същия списък в размер на 350 лв. С оглед на изложеното, претендира сумата от общо 8350 лв., представляваща неустойки по т. 9 и т. 10 от списък на неустойки – приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответницата С. А. Х. не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между страните по посочения договор за наем на превозни средства, както и наличието на валидни неустоечни клаузи по договора с посоченото в исковата молба съдържание, настъпване на фактическите предпоставки за прилагане на неустоечните клаузи и размер на неустойките.

Съдът като взе предвид, че ответницата е получила препис от исковата молба и доказателствата с указания за възможността за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и като взе предвид, че не е подала отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно призована и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, както и с оглед вероятната основателност на предявените искове, на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане в молба от 31.03.2023 г., поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без да се излагат мотиви по същество.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважените искове в размер на общо 1283, 20 лв., разноски в исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение и разноски в обезпечителното производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението (арг. ТР № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5).

Така мотивиран, съдът

Цитирани разпоредби

5