Решение № 396 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 763/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители Л. Н. К. и С. М. К., чрез повереника им, адв. Ю. О. Г., от САК, срещу присъда от 26.06.2024 г. по нохд № 7/2022 г. на Окръжен съд, София. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимата И. А. Д. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК /Ред., ДВ, бр. 60/2012 г./ и е осъдена, при условията на чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението да е нарушила правило за движение по чл. 47 ЗДП. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК е лишена от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което за същото деяние е била лишена по административен път от възможността да упражнява това право. Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, като е постановил връщането им на правоимащите лица. В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски от 3312, 92 лв. по сметката на ОД на МВР, София, 2030.40 лв. по сметката на Окръжен съд, София и 3700 лв. на частните обвинители Л. Н. К. и С. М. К.. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост на съдебния акт, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несправедливост на наказанието, като явно занижено. В депозираните по реда на чл. 320, ал. 4 НПК допълнителни писмени изложения излага съображения, че определеното наказание не е правилно индивидуализирано. Позовава се на пълната обществена нетърпимост към пътните инциденти, които поради своята масовост са обект на по-строго санкциониране в сравнение със сродните им непредпазливи деяния. Подчертава изключително високата степен на обществена опасност на извършеното, определяща се от тежкия съставомерен резултат за близките на пострадалия и за обществото като цяло, както и от нарушаването на две от правилата за движение по пътищата, което изключва прилагането на условното осъждане. Младата възраст и ниския стаж като водач на МПС и обстоятелството, че в колата подсъдимата е возила своето бебе, неправилно са отчетени като смегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като те изискват от подсъдимата още по-завишено внимание при управлението на МПС. Намира, че с така определеното наказание би се нарушила мярата за справедливост, тъй като е прекалено снизходително, не би допринесло за осъществяване на целите по чл. 36 НК, нито би могло да съдейства за гарантирането на правния ред в страната. Моли, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК, обжалваната присъда да бъде изменена и се увеличи размера на наказанието лишаване от свобода над средния и към максималния, предвиден от закона. Въззивното производство е инициирано и по жалба на адв. И. Т., като защитник на подс. И. Д.. Поддържа оплаквания за необоснованост на присъдата, като постановена при неотчитане на целия доказателствен материал, в нарушение на материалния закон, тъй като подсъдимата е осъдена за деяние, което не е извършила, при съществени нарушения на процесуалните правила, като изградена на предположения и при явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата. В допълнително писмено изложение формулира и обосновава доводи за необоснованост на всички приети от съда автотехнически експертизи, като вътрешно противоречиви. Сочи, че според теорията методът „Momentum 360“, по който са изчислени скоростите на МПС по време на удара, е неприложим, поради липсата на спирачни следи преди удара от едното превозно средство при челно сблъскване на прав път. В експертизите не е посочено точно описание на деформациите на автомобила, методологията на измерване на деформациите, от снимките към протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства се виждало, че деформациите на автомобила не са запазени такИ., каквито са намерени на местопроизшествието. Застъпва позиция за компрометиране на резултатите за скоростите на двете МПС преди и по време на удара, тъй като използваният ъгъл алфа 1 е произволно избран от експерта, скоростта на моториста е изчислена според разС.ието, на което е отхвърлено тялото му, по метода Searl, неприложим в случая, тъй като има междинен сблъсък, тялото се е спряло в препятствие преди достигане на покой, довело до погасяване на кинетичната енергия. Прави оплакване за произволно избрано място на потегляне на автомобила при започване на маневрата, на изминатия път от потеглянето до спирането на автомобила, на ефективния спирачен път на превозното средство преди удара. Необоснована е експертизата и в частта относно определяне на мястото на удара, тъй като липсват доказателства, че оставените „задирания“, въз основа на които вещото лице е направило изводите си, са следствие на процесното ПТП. Съдът не е изследвал въпроса дали в момента на взимане на решение за потегляне, преди потегляне на автомобила и започване на маневрата завИ.не на ляво, подсъдимата е имала обективна възможност да възприеме движещия се в насрещната лента мотоциклетист и да съобрази поведението си с него. Поддържа необоснованост на присъдата поради необсъждане дали деянието е извършено от субективна страна, не е взето предвид, че мотоциклетът се е движил с екстремно висока за населено място скорост и представлява особена трудност правилно да се прецени скоростта на малък обект на далечно разС.ие. Не е даден отговор каква е причината двамата водачи да се възприемат едва на 48, 46 м един от друг при положение, че видимостта е над 150 м. Неоснователно е отказано назначаване на експертиза за установяване дали е възможно движещ се напред камион да ограничи частично видимостта на подсъдимата към насрещната лента. Неправилно не е отчетено прекъсването на причинната връзка между произшествието и смъртта на пострадалия от проведеното болнично лечение в нарушение на императивните изисквания на Наредба № 10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „анестезия и интензивно лечение“, ненавременното евакуиране на плеврален излив, 10 дни след като пострадалият е приет в болницата, а не в спешен порядък, непредотвратяване развитието на инфекцията, причинила смъртта му. Подчертава липсата на безпристрастност при обсъждане на медицинските заключения, тъй като вещото лице Т. е отговорило на въпроси, за които е заявило, че са извън неговата компетентност. В съдебно заседание държавният обвинител предлага жалбата на частните обвинители и на подсъдимата, като неоснователни, да бъдат оставени без уважение, а присъдата на Окръжен съд, София, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена. Изразява позиция, че събраните доказателствени източници са достатъчни за формиране на изводи по фактите, анализирани са подробно и задълбочено без някои от тях да бъдат подценени или игнорирани за сметка на други. Показанията на разпитаните свидетели, които са били очевидци на различни етапи от възникване и развитие на произшествието, са ценени с оглед останалите доказателства – оглед на местопроизшествие и повторен такъв в присъствие на вещото лице, първоначална и допълнителни АТЕ, допуснати в хода на съдебното следствие, СМЕ и комплексна СМАТЕ. Съдът е формирал законосъобразни изводи от правна страна относно извършеното деяние по време, място, механизъм, авторството на подсъдимата. Правилно е приета непредпазлИ. форма на вина. Посочва, че съдът е дал аргументиран отговор на възраженията на защитата по повод твърденията за противоречие между трите АТЕ. Споделя извода, че причина за настъпване на произшествието е виновното поведение на подсъдимата, която при маневра „завИ.не на ляво“ навлязла с автомобила частично в лентата за насрещно движение без да пропусне движещия се по лентата мотоциклет, управляван от пострадалия М. К., с което е нарушила чл. 25, ал. 2, пр. 1 ЗДП. В момента, в който подсъдимата предприела маневрата „завой на ляво“ мотоциклетът се е намирал на 86 метра от мястото на удара, видимостта на подсъдимата е била неограничена на разС.ие от над 150 метра, което позволявало тя да възприеме пострадалия, да го пропусне и след това да предприеме маневрата. Подчертава наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице, управлявало със скорост 114 км/ч при разрешена 50 км/ч., а пряка и непосредствена последица от нарушението на правилото на чл. 25 ЗДП е настъпИ.т вредоносен резултат. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Повереникът на частните обвинители моли за изменяване на първоинстационната присъда и увеличаване близо до максимума на размера на наказанието лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно и увеличаване до максималния размер по чл. 343Г НК на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Подчертава, че деянието е осъществено по средата на деня, при добра видимост, липса на техническа неизправност както на автомобила, така и на мотоциклета, подсъдимата е могла да види приближаващия се мотоциклет, който се движил в собствената си лента. Сочи, че подсъдимата е изразила разкаяние едва при последната си дума пред Окръжния съд, въпреки че живее в съседство с частните обвинители. Според повереника подаването на въззивна жалба от подсъдимата с искане за оправдаване цели избягване на отговорност и говори за пълна липса на критичност към собственото поведение. Защитникът на подсъдимата изразява становище, че присъдата стъпва на предположения, тъй като всички експертизи изчисляват разС.ие от 91 метра на мотоциклетиста до мястото на удара в момента, в който подсъдимата е предприела вече маневрата, а обвинението е, че тя не се е съобразила с идващ мотор преди да започне маневрата и от ключово значение е къде се е намирал моторът когато подсъдимата е взела решение, т. е. преди извършването на маневрата, което разС.ие не е изчислено и не е установено дали той е бил видим за нея. Не е изследвано дали е имало камион, който да е закрИ.л видимостта между двамата водачи и дали те са имали възможност да се възприемат взаимно. Подчертава необоснованост на авто-техническите експертизи, изчислили скоростта по метод „Моментум 360“, който е неприложим, когато не са останали следи от двете МПС и не е известно абсолютно точното направление на МПС. Намира за недоказана причинно- следствената връзка между получените травми при катастрофата и смъртта на пострадалия, настъпила 14 дни по-късно от инфекция, довела до белодробна и сърдечна недостатъчност като резултат от неполучено интензивно лечение и пункция на плевралния излив в нарушение на Наредба № 10/2010 г. за анестезия и интензивно лечение. Сочи, че вещото лице Т. се приема за некомпетентен да отговори спазени ли са всички норми и добри практики на лечение, а в друга експертиза същото вещо лице заключава, че е компетентен да отговори на този въпрос. Застъпва позиция за недоказаност на обвинението по категоричен начин, на това, че подсъдимата е имала възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклетист със скорост от 114 км/ч в момента, в който е взела решение за извършване на маневрата, а не в момента, в който вече е започнала маневрата, поради което не е нарушила чл. 25 от ЗДП. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното обвинение. В правото си на лична защита подсъдимата изразява съгласие със становището на защитника си. В последната си дума моли за уважаване на въззивната жалба. Апелативен съд, София, като обсъди доводите, формулирани и обосновани във въззивните жалби на частните обвинители и на защитника на подсъдимата, както и допълнителните писмени съображения към тях, взе предвид устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваната присъда, като правилна и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена. Съображенията за това са следните: Фактите по делото са правилно установени. Обективната им оценка е обусловила верни констатации от фактическа страна, които следва да бъдат споделени. Установено е, от доказателствата по делото, че подсъдимата И. А. Д. е родена на •••••••• г. в гр. •••, ••• област. Българска гражданка. Със средно образование. Работила като сервитьор, към момента на деянието в отпуск за отглеждане на дете. Неомъжена. Живуща в с. •••, обл. •••. Неосъждана. Подс. И. А. Д. е правоспособен водач на МПС, със свидетелство за управление на МПС № 282869570 от 18.12.2015 г., издадено от ОД на МВР – София, за категории „В“ и „М“, валидно до 18.12.2025 г. Собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ••••••••. Наказвана, като водач, с глоба в размер на 20 лева, с влязло в сила на 31.08.2016 г. наказателно постановление № 16-1184-000270/17.08.2016 г. на ОДМВР София, РУ, Костенец, за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗДП -несъобразяване със забранителния знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, като с управлявания от нея лек автомобил престояла в зоната на действие на посочения по-горе пътен знак. Пострадалият М. С. К. също бил правоспособен водач на МПС с валидно свидетелство за правоуправление № 283354517 за категории „А“, „В“, „М“, „АМ“, издадено на 31.07.2017 г. от ОД на МВР – София. Собственик на мотоциклет, марка „Сузуки“, модел „ГСХ“, с рег. № ••••••••. За периода 2012 – 2014 г. бил санкциониран с фишове, 5 броя, за нарушения на чл. 137а, ал. 1, чл. 6, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДП с глоби от 10 лв. до 50 лв. Наказван с глоба от 50 лв. и отнети 6 контролни точки с НП № 16-1204-001263/01.07.2016 г. на ОДМВР, София, за нарушение по чл. 137а, ал. ЗДП – неизползване на обезопасителен колан. На 29.07.2018 г. служебно му били възстановени отнетите 6 контролни точки „след две години без наказания“. На 14.08.2019 г., около обяд, в с. Костенец, общ. Костенец, обл. Софийска, подс. Д. управлявала собствения си лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ••••••••. Движила се по ул. „Освобождение“, в посока от ул. „Патриарх Евтимий“ към ул. „Инчовица“, в дясната част на своята си лента, по прав участък и суха пътна настилка. Пътното платно на ул. „Освобождение“ било с обща широчина 9, 10 м., без налична маркировка, покрито с асфалтова настилка, без неравности и дупки. Пътят бил с наклон на изкачване по посока на движение на автомобила на подсъдимата, с денивелация 4 см. На ул. „Освобождение“, която се намирала в населено място, нямало поставени пътни знаци за ограничаване на скоростта. Максимално допустимата скорост за движение в населено място била 50 км/ч. Подс. Д. приближила Т-образно кръстовище с ул. „Соколовец“, на което следвало да извърши маневра „завой на ляво“. Спряла, за да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Сузуки“, рег. № ••••••••, управляван от св. Д. Д., неин брат, който подал мигач за завой надясно и навлязъл по ул. „Соколовец“. Подсъдимата предприела маневра ляв завой, като автомобилът от покой потеглил в ускорителен режим и ускорил до 9 км/ч, в посока направо и наляво в посока ул. „Соколовец“. В момента на предприемане от подсъдимата на маневра ляв завой в насрещната лента за движение по ул. „Освобождение“, с посока от ул. „Инчовица“ към ул. „Патриарх Евтимий“, постр. М. К. управлявал мотоциклет, марка „Сузуки“, модел „СХ“, рег. № ••••••••, с равномерна /поС.на/ скорост от 114 км/ч. При потегляне на автомобила за извършване на маневрата мотоциклетът се намирал на разС.ие 91 м от автомобила при опасна зона на мотоциклетиста за спиране 120-121 м. Видимостта на подсъдимата била над 150 метра в прав участък на пътя, какъвто бил процесният такъв. С левия ръб на предната броня автомобилът на подсъдимата пресякъл мислената линия, разделяща платното за движение на две равни части. Навлязъл частично в лентата за насрещно движение без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, който отстоял на 86 метра и въпреки видимостта за подсъдимата над 150 метра. Около 2.6 секунди след потеглянето подсъдимата предприела ефективно спиране на автомобила, със спирачен път от 1.1 метра и време от 0.3 секунди. За 2.9 секунди от момента на потеглянето автомобилът изминал разС.ие от 5 метра, след което спрял. За конкретните пътни условия и скорост на движение от 114 км/ч., над разрешената такава от 50 км/ч., от момента, в който автомобилът навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, водачът на двуколесното превозно средство не разполагал с техническа възможност да предотврати произшествие с аварийно спиране. При скорост на движение от 114 км/ч пострадалият изминал разС.ието от 150-ия метър до 86-ия метър преди мястото на удара за 2 секунди. Пострадалият възприел автомобила на извършващата ляв завой подсъдима и намалил скоростта до 112 км/ч. непосредствено преди удара. На 2 м вляво от осевата линия, считано по посока на движение на автомобила, въпреки намалената от пострадалия скорост от 114 км/ч на 112 км/ч, настъпил челен директен удар, нанесен от мотоциклет, марка „Сузуки“, с габаритна страна – десния фар и предната гума, върху предната дясна част на л. а. „Мерцедес“, в областта между предната емблема и десния фар. Непосредствено преди удара, на 2-3 м в дясно от левия край на платното за движение по посока на огледа, била оставена следа от приплъзване на гума и задирания в асфалтовото покритие, а след него непосредствено - единична спирачна следа от гума. Под действието на инерционните сили системата мотоциклет-мотоциклетист била изведена от съС.ието си на динамично равновесие, като двете й части поели от кинетичната енергия на удара. При удара скоростомерът на мотоциклета се откъснал, заедно с цялото арматурно табло. Пострадалият преминал над предния капак на автомобила без съприкосновение. Тялото му извършило движение във въздуха. След това, по силата на земното притегляне и масата на тялото, паднало на терена. След падане върху дясната си част на терена продължило да се плъзга по силата на кинетичната енергия до установяване в покой до намиращия се в ляво по посока на огледа стоманобетонен стълб, в тревната площ до стълба. От силата на удара лекият автомобил бил отхвърлен назад и ротирайки също се установил на място в насрещното платно за движение, перпендикулярно застанал, като предната му габаритна страна сочела към ул. „Патриарх Евтимий“. Св. Г. М. чул шум от произвелия се удар между двете превозни средства. До стълбите на къщата си забелязал изпаднала каска на моторист, а на улицата, до стълба – пострадалия, паднал по очи и с глава към отводнителната канавка. Св. Д. Д. също възприел шума от сблъсъка на превозните средства. Извадил подсъдимата и 6 месечното й бебе, поставено в кошче на задната седалка на автомобила, в купето на който била сработила предна лява предпазна въздушна възглавница. Отправил се към пострадалия, когото разпознал. По негова молба го обърнал по гръб, за да облекчи дишането му. На местопроизшествието се озовали и св. А. Й., св. А. В., св. Н. К., както и св. С. К., баща на пострадалия. Разположението на двете МПС след произшествието било възприето и от св. Г. К., който през прозореца на дома си чул шум от силен удар от улицата и разпознал пострадалия моторист. Лица с неустановена по делото самоличност също се притекли на помощ, хванали за ръце и крака пострадалия и го отместили до масивна тухлена ограда в непосредствена близост. В 12.19 ч. към телефон за спешни повиквания 112 постъпили обаждания от св. Д., св. Й., св. А., които съобщили за настъпилото ПТП. На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП – Костенец, който откарал пострадалия в УМБАЛ „Св. Анна“ – София. Св. Д. К., приятел на пострадалия М. К., пресрещнал линейката при движението й към местопроизшествието. В линейката попитал пострадалия какво се е случило, който отговорил, че не помни, не знае и не е разбрал какво е станало. Св. Б. А. – полицейски инспектор в РУ на МВР, Костенец, запазил местопроизшествието и изпробвал подсъдимата за алкохол с техническо средство „Дрегер“, което отчело отрицателен резултат. Съставил карта за регистрация на ПТП, схема на ПТП, констативен протокол за посетеното в 12.25 ч. на 14.08.2019 г. ПТП, с пострадали лица и участници № 1 – МПС, управлявано от подсъдимата и участник № 2 – МПС, управлявано от пострадалия. Като причина за ПТП вписал констатация, че „МПС 1, при маневра ляв завой отнема предимството на МПС 2. При извършения същия ден, за времето от 13 ч. до 14.05 ч., оглед на местопроизшествие, лекият автомобил на подсъдимата бил намерен стоящ на четирите си колела, с видими подбитости по гумите в предната дясна габаритна страна, повредени предна маска, капак и фарове, предно челно стъкло напукано, скоростен лост – поставен на първа предавка. Мотоциклетът на пострадалия бил намерен в необичайно положение, стоящ на дясната габаритна страна, като предната габаритна страна сочела улица „Патриарх Евтимий“, задната сочела към ул. „Инчовица“. В радиус около 4, 60 м. около мотоциклета се намерили пръснати на покритието части и отломки от МПС. Мотоциклетът бил силно увреден, предната носеща конструкция /рамка/ в областта на предното колело била откъсната, изцяло повредени резервоар, странични обтекатели, предната гума била спаднала, по каплата имало подбитости. Задната гума се намерила напомпана, като и двете гуми били с изразен грайфер. Поради силно увреденото МПС техническото съС.ие на уредите за управление не можело да бъде тествано. На 21.08.2020 г. бил извършен допълнителен оглед на местопроизшествие с участието и на автоексперт инж. А., при който било установено, че от ориентира /ъгъла на тухлена ограда на имот, находящ се на ул. „Освобождение“ № 12 в с. Костенец, посока от гр. Костенец вили на с. Костенец/ по посока на огледа видимостта по ул. „Освобождение“ била над 150 метра в прав участък от пътя. На същата дата, отново с участието и на посочения по-горе автоексперт, бил извършен оглед на веществени доказателства - статичен и динамичен - на спирачна, кормилна и осветителна уредби – на процесния мотоциклет, находящ се в склад в двора на РУ, Костенец и на лекия автомобил. В болничното заведение пострадалият постъпил непосредствено след произшествието в тежко общо съС.ие, контактен, адекватен, с отслабено до липсващо дишане в двете белодробни основи, тежка пареза за горни крайници, долна параплегия с липса на повърхностна и дълбока сетивност, множество контузии по цялото тяло, множество разкъсно-контузни рани по ръцете и краката. След провеждане на скенер на цяло тяло и магнитен резонанс на гръбначния стълб бил приет за специализирано лечение в Клиника по анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/ към Клиника по ортопедия и травматология. След консултации с хирург, кардиолог и ортопед, с оглед долната параплегия и горна пареза – тежка степен, било проведено двуетапно специалицирано оперативно лечение в клиника по „Неврохирургия“, при което била извършена декомпресия и стабилизация в торакален отдел и на втория етап – екстирпация на травматичните дискови хернии на шията и декомпресия на миелона. Пациентът останал за интензивно реанимационно лечение. На 16.08.2019 г. били извършени две интервенции на гръбнака под обща интубационна анестезия. Следоперативно бил настанен в КАИЛ в съзнание, парезата на горните крайници претърпяла обратно развитие и раздвижил горните крайници. След стабилизиране на общото съС.ие бил преведен отново в Клиника по неврохирургия за продължаване на лечението и рехабилитацията. На 22.08.2019 г. съС.ието му се влошило. Бил повикан реаниматор и незабавно приведен в КАИЛ за реанимационно лечение. Била установена тотална белодробна ателектаза, с плеврални изливи, двустранно. Бил трахеостомиран, не възстановил съзнание. От КАТ били установени данни за множество исхемични зони в ствола. Въпреки проведеното комплексно лечение – оперативно, реанимационно, медикаментозно, при пациента не настъпило подобрение. На •••••••• г. с картината на септичен шок, полиорганна недостатъчност и остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, въпреки проведените реанимационни мероприятия незабавно и в пълен обем, настъпил летален изход. Видно от заключението от 23.08.2019 г. на вещото лице В. И., при извършения експертен оглед на процесните две МПС било установено съС.ие на автомобила “Мерцедес“, модел „Ц 180“, рег. № •••••••• след ПТП, със следи от удар и деформации на елементите на конструкцията по предната габаритна страна преимуществено в дясно, които добре отговаряли да са настъпили в резултат на челен удар, нанасен и понесен върху и от мотоциклет марка „Сузуки“, съобразно данните по делото. Мотоциклет „Сузуки“, модел „ГСХ 1300 РА“, рег. № •••••••• бил със следа от директен удар в тежка степен по предната габаритна страна с разрушаване – отделяне на елементи на окачването на предно колело и контролно измервателни прибори и спойлери, добре отговаряща да е в резултат на реализиран директен удар върху л. а. Мерцедес. Следите от удар и деформациите по автомобила и мотоциклета добре отговаряли да са настъпили по механизъм – челен директен удар, нанесен от мотоциклет, марка „Сузуки“, с габаритна страна – предно колело, върху предната габаритна страна на л. а. „Мерцедес“. Не се установявали неизправности от техническо естество, които да са предшествали произшествието и/или да са в причинно-следствена връзка с настъпването му. От съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвена на •••••••• г. от вещото лице д-р В. Т., при огледа, аутопсията и медицинската документация на постр. М. К. били установени - тежка гръбначномозъчна травма; гръдна травма, изразяваща се в счупване на 9-то ребро вляво, контузия на белия дроб, пневмоторакс, двустранни травматични постателектични плеврални изливи, усложнени с пневмония; травма на опорно-двигателния апарат, кръвонасядания с изразен оток на десния долен крайник и десния горен крайник. Според експерта констатираните увреждания се дължали на удари с или върху твърди тъпи предмети с голяма сила на въздействието, представлявали високоенергийни травми и били получени в резултат на пътнотранспортното произшествие. От медицинско гледище била налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между получените от транспортното произшествие травматични увреждания, техните усложнения и настъпИ. смъртен изход. В допълнителните разяснения, дадени в съдебно заседание на 21.02.2024 г., на въпрос на защитата вещото лице е уточнило, че изливът в плевралната кухина бил усложнение, реактивна последица, пряка реакция на организма на травматичното увреждане на белия дроб. Не изливът бил предпоставка за развИ.не на инфекция, а цялостната тежка съчетана травма, разглеждана като комплекс от увреждания, особено гръбначното нараняване и контузията на белия дроб, контузионната пневмония. От заключението на назначените с постановление на разследващия орган от 08.05.2020 г. вещи лица д-р В. Т. и инж. А. А., изготвили комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза/, неправилно датирана 30.05.2019 г. вместо 2020 г./ е видно, че при наличните в протокола за оглед от 14.08.2019 г. данни е технически невъзможно да се установят координатите на мястото на удара, направлението на вектора на скоростта на масовия център на автомобил „Мерцедес“ след удара, липсват данни за мястото на тялото на мотоцеклитиста след удара. Определил е, че скоростта на автомобила в момента на удара е около 10 км/ч, опасната зона за спиране е 4 м, а тази на мотоциклета – над 50 км/ч и опасна зона за спиране при тази скорост – 31-32 м. Според експертите от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието са технически неправилните действия на подсъдимата, която при извършване на маневра ляв завой не пропуснала насрещно движещия се мотоциклет. За конкретната пътна обстановка водачката на лекия автомобил имала техническа възможност да предотврати произшествието като пропусне насрещно движещия се мотоциклет и чак след това извърши безопасно маневрата ляв завой. Усложненията, свързани с гръдната травма на пострадалия М. К., изразяващи се в развитието на възпалителни изменения на белия дроб, били в пряка причинна връзка с контузиите на същия и нямали отношение към проведеното лечение. Те настъпили въпреки адекватно приложената терапия, като пострадалият получил високо квалифицирана и адекватна медицинска помощ в пълен обем, но въпреки това настъпил смъртен изход. След допълнително проведени действия по разследването - извършване на допълнителен оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства, компютърно мащабиране на снимките от огледа и възстановяване положението на МПС след удара и данните от тях /блокиране на стрелката на спидометъра на мотоциклета, отворена въздушна възглавница на лекия автомобил, щетите по двете превозни средства, травмите на пострадалия, разположението на мотоциклета след удара, отделянето на арматурното табло на мотоциклета, дължината на спирачната следа от мотоциклета преди удара, приблизително равна и не по-малка от 0.5 м / допълнителната автотехническа експертиза от вещото лице инж. А. установява скорост на мотоциклета в района на произшествието от порядъка на 114 км/ч, а в момента на удара около 112 км/ч. При съобразяване на наличните данни от мащабната скица за изминатия път от автомобила от потеглянето му до спирането, че лекият автомобил е бил в покой преди предприемането на маневра „ляв завой“ и в момента на удара автомобилът също е бил в покой, конкретните пътни условия, суха асфалтова настилка, наклона на изкачване, експертът заключил, че скоростта на автомобила, достигната след потегляне за извършване на маневра ляв завой, достигнала до 9 км/ч, като водачката предприела спиране и в момента на удара превозното средство било в покой. Определил, съобразно компютърното мащабиране на снимките, разположението на видимата следа от протектор на гума от мотоциклета, както и на задиранията в тази зона, като е определил, че ударът е настъпил в платното за движение на мотоциклета. При конкретните пътни условия и скорост 9 км/ч опасната зона за спиране на лекия автомобил „Мерцедес“ била 3-4 м. При конкретните пътни условия и скорост 114 км/ч опасната зона за спиране на мотоциклета била 120-121 м, а при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/м – 32-33 м. Като е съобразил механизма на удара приел, че произшествието настъпило при извършване на маневра ляв завой от л. а. „Мерцедес“, като технически правилните действия на водач, който извършва такава маневра, били да пропусне движещото се срещу него превозно средство мотоциклет. Според експерта, при конкретната пътна обстановка водачката на лекия автомобил имала техническа възможност да предотврати произшествието, като пропусне насрещно движещия се мотоциклет и чак след това извърши безопасно маневрата ляв завой. За конкретните пътни условия и скорост на движение 114 км/ч, от момента, в който автомобилът навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, водачът на двуколесното превозно средство не разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране. От заключението на вещото лице д-р В. Т., изготвил съдебно- медицинска експертиза от 04.03.2021 г. е видно, че от медицинска гледна точка не може да се твърди, че констатираната увреда на гръбначния мозък е настъпила в резултат на преместването на пострадалия от немедицински лица, тъй като коментираната травма била високоенергийна и се дължала единствено на травмираща сила с висока кинетична енергия, каквато може да се реализира в условията на ПТП и не може да се причини от грубо манипулиране на пострадалия. Посочил, че въпросите за причинно-следствена връзка между провежданото лечение и настъпилата смърт и дали лекуващите лекари са били длъжни да предприемат и други по-активни действия, не били от компетентността на специалист по съдебна медицина, поради което не могъл да даде отговор на тях. От съдебномедицинската експертиза по писмени данни на вещите лица д-р Р. Х., съдебен лекар, д-р С. С., анестезиолог-реаниматор, доц. д-р Н. В., д.м., неврохирург, се установява наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените от ПТП травматични увреждания, развилите се като тяхна последица усложнения и настъпИ. смъртен изход при М. С. К.. Подчертават, че водеща в тежката съчетана гръбначно-мозъчна-гръдна и на опорно-двигателния апарат травма била увредата на гръбначния стълб, респ. гръбначния мозък. Развилите се усложнения /възходящ гръбначно-мозъчен оток с последващо развитие на оток на главния мозък, както и възпалителните изменения в белите дробове, довели до генерализация на процеса с развитието на сепсис/ били най-вече в резултат на гръбначно-мозъчната травма. Изключват твърдението увредата на гръбначния мозък и притискането му от костен фрагмент, да е резултат от преместване на тялото на пострадалия от немедицински лица. Обосновават, че травмата била високоенергийна и се дължала единствено на травмираща сила с висока кинетична енергия, каквато може да се реализира в условията на ПТП. С цел подобряване на дихателната функция се пристъпило на 23.08.2019 г. към оперативен способ за отстраняване на плевралния излив в лявата гръдна половина, тъй като не можело да се разчита на спонтанна резорбция на установени плеврални изливи двустранно, при който били евакуирани 50 мл кръв. Експертите заключили, че лекуващите екипи действали професионално, съобразно медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика. Била извършена своевременна диагностика, били осъществени необходимите консултации със съответни специалисти, било проведено оперативно лечение на гръбначно-мозъчната травма и за евакуация на течната колекция в плевралната акухина. Съответната терапевтична схема, включваща антибиотично, противооточно лечение, гастропротектори и противоемболична терапия, симптоматични средства, постелен режим, аналгетици, водно-солеви разтвори и наблюдение, била спазена. Медицинските екипи, участвали в диагностично-лечебния процес на М. К. направили всичко възможно за спасяване живота на болния. Независимо от комплексното лечение – оперативно, реанимационно, медикаментозно, поради изключително тежката съчетана травма и очакваните усложнения, свързани с нея, настъпил смъртен изход. От изготвената в хода на съдебното производство, по искане на защитата, първа допълнителна автотехническа експертиза на вещото лице инж. А. А. е видно, че разС.ието, изминато от лекия автомобил „Мерцедес“, до мястото на удара от момента на потеглянето му е 5 м., а времето за движение на лекия автомобил до мястото на удара от момента на потеглянето му е 3 сек. ОтС.ието на мотоциклета до мястото на удара в момента, в който автомобилът предприел маневрата завИ.не на ляво било 91 м, а времето, за което мотоциклетът изминал разС.ието от 150-ия метър до 86-ия метър преди мястото на удара, или разС.ието от 64 метра, било 2 сек. От изготвената в хода на съдебното производство, по искане на защитата, втора допълнителна автотехническа експертиза от същото вещо лице, чрез компютърен алгоритъм през различни интервали от време била изчислена скоростта на двете превозни средства и отС.ието им до мястото на удара през 0.01 секунда от момента на потегляне на л. а „Мерцедес“ за извършване на маневра завИ.не на ляво до момента на удара, както и графичен модел, динамични скици на положението на мотоциклета и автомобила в хода на развитие на произшествието. Анализът на извършените изчисления показвал, че времето за движение на л. а. „Мерцедес“ от момента на потеглянето му /началото на маневрата завИ.не на ляво/ до момента на удара било 2.92 секунди. В този момент масовият център на автомобила бил на 5.14 м от положението на масовия център на автомобила в момента на удара. Л.а. „Мерцедес“ пресякъл мислената линия, разделяща платното за движение на две равни части, 2.72 секунди преди удара. В този момент масовият център на автомобила бил на 5.1 м от положението на масовия център на автомобила в момента на удара, а скоростта на автомобила била 1.3 км/ч. Пресичането на мислената линия, разделяща платното за движение на две равни части, се осъществило с левия ръб на предната броня. 2.92 секунди преди удара, т. е. началото на маневрата завИ.не на ляво от спряло положение на автомобила, мотоциклетът се намирал на 92, 37 метра от мястото на удара и скоростта му била 114 км/ч. 2.72 секунди преди удара, т. е. при преминаването на лявата част на предната броня през мислената разделителна линия на платното за движение, мотоциклетистът се намирал на 86.03 м. от мястото на удара и скоростта му била 114 км/ч. Въз основа на така установеното от фактическа страна законосъобразен е постановеният от ОС, София правен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимата И. А. Д., като осъществяващо признаците на престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК /ред. ДВ бр. 60/12 г./, вр. чл. 2, ал. 2 НК, затова защото, на 14.08.2019 г., в с. Костенец, обл. Софийска, на кръстовище на ул. „Освобождение“ и ул. „Соколовец“, при управляване на моторно превозно средство /лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № ••••••••/ нарушила правилата за движение /чл. 25, ал. 2, изр. 1 от Закон за движение по пътищата - ЗДП/ и по непредпазливост причинила смъртта на М. С. К., на 29 години, настъпила на •••••••• г. Правилна е констатацията на първостепенната съдебна инстанция за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на подс. И. Д., като водач на МПС, на когото по закон /с императивната норма на разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДП/ е вменено спазване на конкретно поведение при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, а именно – да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея и реализирания тежък престъпен резултат, изразяващ се в смъртта на насрещно движещия се моторист М. С. К., на 29 години, настъпила на •••••••• г. От доказателствата по делото е несъмнено установено, че в момента на предприемане от подсъдимата на маневра завой на ляво, пострадалият моторист М. К. управлявал мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ“, рег. № ••••••••, в насрещната лента за движение, на разС.ие 91 м от автомобила, при опасна зона за спиране на мотоциклета 120 м. и видимост на подсъдимата над 150 метра при прав участък на пътя, какъвто бил конкретният участъкът. Подсъдимата обективно е имала възможност да възприеме пострадалия на разС.ие над 150 метра /по-голямо от разС.ието от 91 м, на което се намирал пострадалият/ и да не извършва маневра ляв завой преди да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, като по този начин действа технически правилно. За конкретната пътна обстановка подсъдимата е имала техническа възможност да предотврати произшествието като пропусне насрещно движещото се МПС и чак след това извърши безопасно маневрата ляв завой, което поведение тя не съблюдавала. Въпреки обективната възможност да забележи пострадалия и да предотврати сблъсъка, подсъдимата не отложила маневрата завой на ляво докато насрещната лента за движение се освободи. С левия ръб на предната броня автомобилът на подсъдимата пресякъл мислената линия, разделяща платното за движение на две равни части, навлязъл частично в лентата за насрещно движение без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, който в този момент отстоял на 86 метра. Въпреки предприетите от пострадалия действия по намаляване на скоростта на движение на мотоциклета от 114 км/ч на 112 км/ч непосредствено преди удара, предвид опасната му зона за спиране от 120 м и неосигурено от подсъдимата предимство, в лентата за движение на мотоциклетиста настъпил челен директен удар между двете МПС, последица от който били получените тежки телесни увреждания, довели до смъртта на М. К.. Правилна е извършената от Окръжен съд, София правна оценка на поведението на пострадалото лице, което, като участник в движението, също нарушило императИ. на чл. 21, ал. 1 ЗДП – при избиране скоростта на движение на управлявания от него мотоциклет /ППС от категория А/ в населено място да не превишава стойност от 50 км/ч. и по този начин в значителна степен допринесло за настъпването на съставомерния резултат. От заключенията по автотехническите експертизи е установено, че при движение на пострадалия мотоциклетист с разрешена скорост от 50 км/ч опасната зона за спиране на мотоциклета била 32, 5 м. От момента, в който автомобилът на подсъдимата навлязъл в насрещната лента за движение, водачът на мотоциклета разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране. При конкретните пътни условия и скорост на движение от 114 км/ч, от момента, в който автомобилът на подсъдимата навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, водачът на двуколесното превозно средство не разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране. Лишен от основание е защитният довод за незаконосъобразност на присъдата, тъй като първостепенният съд не обсъдил дали мотоциклетът бил видим за подсъдимата в момента, в който тя взела решение за извършване на маневрата, каквото било обвинението. От обстоятелствената и диспозитивна част на иницииращия съдебното производство прокурорски акт се установява, че инкриминирано е поведението на подсъдимата по извършване на маневра, свързана с навлизане в съседната пътна лента в нарушение на законовия императив да не предприема извършаване на маневра преди да пропусне движещите се по тази лента пътни превозни средства, а не предходното такова по взимане на решение за действие преди обективиране на това намерение, както неправилно се претендира от защитата. Несподеляемо е защитното възражение за несъставомерност на деянието на подсъдимата поради прекъсване на причинно-следствената връзка между претърпените от пострадалия увреждания от произшествието, довели до неговата смърт и поведението на медицински лица, провели болничното му лечение в нарушение на императивните изисквания на Наредба № 10 от 04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „анестезия и интензивно лечение“, ненавременното евакуиране на плеврален излив, не в спешен порядък, а 10 дни след приемането на пострадалия в болница и непредотвратяване развитието на инфекцията, причинила смъртта му. Еднопосочна и последователна е позицията на вещите лица д-р Т., участвал в изготвянето на КСМАТЕ, както и в изготвянето на съдебно- медицинска експертиза от 04.03.2021 г., на вещите лица д-р Р. Х., съдебен лекар, д-р С. С., анестезиолог-реаниматор, доц. д-р Н. В., д.м., неврохирург, изготвили съдебномедицинската експертиза по писмени данни, че усложненията, свързани с гръдната травма на пострадалия М. К., изразяващи се в развитието на възпалителни изменения на белия дроб, са в пряка причинна връзка с контузиите на същия и нямат отношение към проведеното лечение. Те настъпили въпреки адекватно приложената терапия, като пострадалият получил високо квалифицирана и адекватна медицинска помощ в пълен обем, но въпреки това настъпил смъртен изход. Експертите констатират наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените от ПТП травматични увреждания, развилите се като тяхна последица усложнения и настъпИ. смъртен изход при М. С. К.. Подчертават, че водеща в тежката съчетана гръбначно-мозъчна-гръдна и на опорно-двигателния апарат травма е увредата на гръбначния стълб, респ. гръбначния мозък. Развилите се усложнения /възходящ гръбначно-мозъчен оток с последващо развитие на оток на главния мозък, както и възпалителните изменения в белите дробове, довели до генерализация на процеса с развитието на сепсис/ най-вече са в резултат на гръбначно-мозъчната травма. Заключили, че лекуващите екипи са действали професионално, съобразно медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика. Била извършена своевременна диагностика, били осъществени необходимите консултации със съответни специалисти, било проведено оперативно лечение на гръбначно- мозъчната травма и за евакуация на течната колекция в плевралната кухина. Съответната терапевтична схема, включваща антибиотично, противооточно лечение, гастропротектори и противоемболична терапия, симптоматични средства, постелен режим, аналгетици, водно-солеви разтвори и наблюдение, била спазена. Медицинските екипи, участвали в диагностично-лечебния процес на М. К. направили всичко възможно за спасяване живота на болния. Независимо от комплексното лечение – оперативно, реанимационно, медикаментозно, поради изключително тежката съчетана травма и очакваните усложнения, свързани с нея, настъпил смъртен изход. Следва да се изложат и съображения, че за съставомерността на деянието е без значение проведеното лечение, общото съС.ие на пострадалото лице, наличието на съпътстващи заболявания, настъпилите усложнения в съС.ието му. Безспорно е установено по делото, че претърпяната от произшествието тежка съчетана гръбначно-мозъчна-гръдна и на опорно- двигателния апарат травма е поставила началото на причинния процес, свързан и с последващи усложнения, довел до смъртта на пострадалия, т. е., установено е наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените от ПТП травматични увреждания, развилите се като тяхна последица усложнения и настъпИ. смъртен изход при пострадалото лице М. С. К.. Въззивната съдебна инстанция се съгласява с извода на предходната такава, че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вина престъпна небрежност, „несъзнавана непредпазливост“ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. първо НК. Подсъдимата не е предвиждала обществено опасните последици, резултатът от деянието си, но е била длъжна /съобразно правилото н а чл. 25, ал. 2, изр. първо от ЗДП/ и е могла да ги предвиди /съобразно конкретиката на пътната обстановка, при която реално е могла да възприеме всички факти и обстоятелства, които са необходими за предвиждане на обществено опасните последици/. С оглед изложеното относно обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние, изводите на първостепенната съдебна инстанция относно правната му квалификация са правилни, като наказателната отговорност на подсъдимата законосъобразно е ангажирана при наличието на доказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл. 303 НПК. Въззивният съд отхвърли, като несъстоятелен, наведения във въззивната жалба и поддържан в съдебно заседание защитен довод за несъставомерност на деянието, обуславяща отмяна на първоинстанционната присъда и признаване на подсъдимата за невиновна по така предявеното й обвинение. Искането на защитата за цялостно оправдаване на подсъдимата не може да бъде удовлетворено, тъй като от установената фактология не следва извод за това деянието да не е извършено, да не е извършено от подсъдимата, да не е извършено от нея виновно или да не съставлява престъпление, поради което разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК не може да намери приложение. Законосъобразна е присъдата и в оправдателната й част - с деянието си подс. Д. да е допуснала и инкриминираното й второ нарушение на правилата за движение, това по чл. 47 ЗДП, регламентиращо скоростта на движение на водач на ППС, приближаващо се към кръстовище. От доказателствата по делото се установява, че управляваното от подсъдимата МПС било в покой, спряло в кръстовището, предвид необходимостта да осигури предимство и пропусне завИ.щия на дясно лек автомобил, управляван от св. Д.. Ето защо, инкриминираното нарушение на режима на скоростта не е било реализирано, поради което правилно съдът е признал подсъдимата за невиновна и я оправдал по обвинението за нарушение на чл. 47 ЗДП. Атакуваната присъда не е необоснована. Въззивният съд намира, че приетите за установени от ОС, София фактически положения се подкрепят от наличния доказателствен материал. Първостепенният съд е изложил съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствата, поради което изводите му по фактите не са основани на недопустими предположения, превратно интерпретиране на оправдателните доказателства по делото или изопачаване смисъла и значението на онези, които подкрепят обвинителната теза. ОС е извършил цялостна проверка на събраните в хода както на съдебното, така и на досъдебното производство по делото доказателства, като е изложил последователни и безпротиворечиви мотиви досежно оспорените от защитата. Въззивният съд намира, че липсват пороци в дейността на първата съдебна инстанция по проверката и оценката на събраните доказателства. Релевираните във въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание защитни упреци за необоснованост на съдебния акт, като лишени от основание, отхвърли изцяло. Правилно, при изграждане на фактическите си изводи ОС, София се е позовал на показанията на присъствалите на местопроизшествието свидетели, които макар и невъзприели непосредствено механизма на настъпилото ПТП, установяват участието на подсъдимата Д. в него, поведението й след ПТП, съС.ието на пострадалия след ПТП, МПС, при управлението на които се е реализирал пътният инцидент, разположението на двете МПС след произшествието, конкретната пътна обстановка и пътни условия при настъпване на ПТП. Показанията на св. Д. К., св. Г. М., св. Н. К., св. А. Й., св. А. В., св. Л. А., св. Г. К., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, депозирани пред орган на ДП, св. Б. А., включително и инкорпорираните такИ. от ДП по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, са взаимно допълващи се, безпротиворечиви и в кореспонденция с писмените доказателствени средства - протоколите за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, протокол за оглед на веществени доказателства, с писмените доказателства – писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, писмо от кмет на Община Костенец, така както и със заключенията по съдебномедицинските и автотехнически експертизи. При извършената задълбочена и детайлна проверка за достоверност и съпоставка с други доказателствени източници и способи на доказване се извежда обоснован извод, че те не се конфронтират и изключват, а се подкрепят изцяло по съдържание и са в хармония с другите източници на доказателствени сведения. Въззивният съд извърши внимателна проверка на показанията на св. Д. Д. /брат на подсъдимата/, дадени в съдебно заседание на 08.06.2022 г. и инкорпорираните такИ. от ДП, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, в прочетената им част, от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност и с оглед значението им на източник на обвинителни доказателства срещу подсъдимата, тъй като не установяват благоприятен за нея факт – твърдяно от последната движение на камион пред автомобила й, ограничаващ видимостта й и възприятието на насрещно движещия се моторист преди предприемане на маневра завой на ляво. Кредитирането с доверие на показанията на св. Д., дадени пред ОС, в тази част, не е произволно, а е резултат на задълбочена преценка на тези гласни доказателствени средства – на собственото им съдържание, както и на тяхната подкрепеност и взаимовръзка с други обективни доказателства. Правилно ОС, София, е ценил показанията на този свидетел, които възпроизвеждат пряко възприети факти относно място на произшествието, пътната обстановка, преминаващи ПС в участъка, поведението на подсъдимата като водач на МПС, психо-емоционалното и физическото й съС.ие след инцидента, разположението на участващите в произшествието МПС след реализиране на инцидента, местоположението и съС.ието на пострадалото лице след удара. Доверил се на показанията на свидетеля, депозирани в условията на непосредственост, устност, публичност и при равни процесуални възможности на страните за участие в открито съдебно заседание на посочената по-горе дата, включително и относно липсата на камион пред управлявания от сестра му автомобил непосредствено преди инцидента. Показанията на св. Д. пред ОС са в корелация с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност /обективните данни на протоколите за оглед, на експертните заключения по авто-техническите експертизи за разположението на автомобила на подсъдимата преди да предприеме завой на ляво, писмо от Община Костенец относно липсата на пътна маркировка, осева линия и пътни знаци в района на местопроизшествието/. След задълбочен анализ за достоверност и формиран отрицателен извод за заинтересованост и предубеденост, като достоверни, правилно са поставени в основата на изводите по фактите. ОС, София е изградил фактическите си изводи и на данните, изводими от показанията на частните обвинители - св. Л. К. и св. С. К., дадени пред разследващ орган на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез процесуалния способ по чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд констатира, че тези свидетели възпроизвеждат последователно и логично факти и обстоятелства от действителността, възприети лично, а именно: конкретните атмосферни условия на участъка на реализираното ПТП, местоположението на пострадалия непосредствено след инцидента, наличието зад мотоциклета, по средата на пътното платно, в неговата лента за движение, на отчетлИ. следа, около 20 см, от спирачен път от гумата на това МПС /св. К./, получените от пострадалия телесни увреждания от инкриминираното деяние и проведеното лечение. Показанията на тези свидетели, в посочената част, се потвърждават, при проверката им за достоверност, от показанията на останалите, разпитани по делото лица, така както и от обективираните в протоколите за оглед на местопроизшествие и оглед на веществени доказателства констатации, както и от експертните заключения. Въззивната съдебна инстанция изключи, като недостоверни, показанията на св. С. К. от ДП в частта, в която излага информация за проведен разговор с пострадалия на местопроизшествието, в който последният разказал, че подсъдимата „излязла зад някакъв камион директно срещу него“. В тази част показанията му не се потвърждават от показанията на напълно безпристрастния и незаинтересован свидетел Д. К., дадени в съдебно заседание на 08.06.2022 г., на когото пострадалият в линейката споделил, че не помни за случилото се, „не знае и не е разбрал какво е станало“, както и от показанията на св. Д. Д., депозирани в същото съдебно заседание и кредитирани с доверие, че не се е разминавал с камион, нито е виждал камион в насрещната за него лента за движение. Така наведените от св. К. фактически данни се дискредитират и от информацията за проведените от св. К. разговори с пострадалия по време на лечението му, както и от показанията й в частта /в която имат характер на производни/, в която тя възпроизвежда узнатото от св. Д. К., осъществил контакт с пострадалия на местопроизшествието и разговарял с него. Апелативен съд, София намира, че изводът за безспорност и категоричност на авторството на деянието от страна на подсъдимата се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от заключенията на вещото лице инж. А. А., изготвил на досъдебното производство автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа експертиза от 25.02.2021 г., комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от 30.05.2020 г., а в хода на съдебното производство пред ОС, София, по искане на защитата – две допълнителни автотехнически експертизи, всички претендирани за вътрешно противоречиви и необосновани, като изградени на предположения, съобразно позицията на защитата. Въззивната съдебна инстанция, както и предходната такава, не намира основания да постави под съмнение заключенията на експерта инж. А., установяващи механизма на възникване и развитие на ПТП, причината от техническа гледна точка за неговото настъпване и могъл ли е всеки един от участниците да го предотврати. Това е така, защото експертизите са изготвени от лице, чиято професионална компетентност и специални знания в съответната научна област не са поставени под съмнение от страните, както в досъдебната, така също и в съдебната фаза на процеса. Наред с това не са били каквито и да е обективно обосновани съмнения в неговата безпристрастност и добросъвестност, като предпоставки за законосъобразност на постановения от него акт, наличието на каквито не е било оспорено от никоя от страните в производството по реда на чл. 148, ал. 3 НПК. На следващо място, постановените изводи не са произволни и базирани на предположения, а са конкретни по съдържание, като съобразени с всички материали по делото, които се отнасят до въпросите на експертизите и при упражнени правомощия от експерта по чл. 150, ал. 1 НПК да вземе участие при извършването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача. Така експертът инж. А. е участвал при проведения допълнителен оглед на местопроизшествие на 21.08.2020 г., доколкото при първоначалния такъв не е взел участие, както и в проведения на същата дата оглед на веществени доказателства. При тези следствени действия била набавена информация, от значение за обосноваността на експертните изводи, каквито данни не са били налични при първоначалния оглед на местопроизшествие, а именно – координатите на мястото на удара, направлението на векторите на скоростите на масовите центрове преди и след удара, действително изминатия от масовите центрове път след удара, разположението на двете МПС и мястото на установяване на пострадалия мотоциклетист след удара, видимостта от ориентира по посока на огледа. Мотивирано в експертизата от 30.05.2020 г. вещото лице е посочило дефицита от относими данни, довел до невъзможност, по наличната в протокола за оглед информация, да изчисли скоростта на мотоциклета в района на произшествието и в момента на удара и я е определил общо, в диапазона над разрешената скорост за движение на МПС в населено място 50 км/ч., въз основа на които параметри е посочил и опасната зона за спиране на мотоциклета 31-32 м. Първоинстанционният съд е подходил критично, с оглед непълнотата на релевантните изходни данни, като се е дистанцирал от констатациите на експерта, която своя позиция е заявил на л. 19 от мотивите на съдебния си акт. Въззивният съд възприема, като обоснован, подхода на ОС, София, като се дистанцира и не приема заключението на експерта в частта, че и при управление с разрешена скорост от 50 км/ч водачът на двуколесното превозно средство не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране /л. 33, т. 3 ДП/, позиция, категорично изоставена при последващите заключения, като неподкрепена от допълнително приобщените обективни данни от оглед на местопроизшествие. В допълнителната автотехническа експертиза от 25.02.2021 г., изградена на обогатена база данни - последващо събраните такИ. при допълнителния оглед на местопроизшествие, оглед на веществени доказателства, компютърна обработка на снимките от фотоалбума към първоначалния оглед на местопроизшествие, ценени от експерта като годен материал за анализ на механизма на произшествието, били конкретизирани скоростта на мотоциклетиста от 114 км/ч в района на произшествието и 112 км/ч в момента на удара, а на автомобила, достигната след потегляне за извършване на маневра ляв завой, 9 км/ч, като водачката предприела спиране и в момента на удара превозното средство било в покой. При така заложените величини на скоростите на МПС били детерминирани и опасните зони за спиране за мотоциклета 120-121 м, при скорост от 114 км/ч и 32-33 м при разрешената скорост от 50 км/ч. Несподеляемо е защитното възражение за необоснованост на съдебния акт, възприел неправилното, според защитата, заключение на експерта относно скоростите на МПС по време на удара, формирано при прилагане на метода „Momentum 360“, който метод не следвало да се прилага в настоящия казус поради липсата на спирачни следи преди удара от едното превозно средство при челно сблъскване на прав път. Вярна е констатацията, че следи от спирачен път са оставени единствено от гумата на мотоциклета. Доказателствено обезпечен е изводът, че автомобилът, както преди предприемането на маневра „ляв завой“, така и в момента на удара, е бил спрял, намирал се е в покой, не е предприемал аварийно спиране, поради което не са налични и негови спирачни следи. Наред с това оспореният метод визира хипотезите на сблъсък на МПС, които са в движение, какъвто не е настоящият казус. Вещото лице е обосновало позицията си за прилагане на метода „Momentum 360“, който се основава на Закона за съхранение на количеството движение, при изчисляване скоростите на двете превозни средства в момента на удара, като е подчертало характерното за процесния случай разделяне масата на системата мотоциклет-мотоциклетист след удара, като двете части поемали от кинетичната енергия на удара /л. 18, т. 1 ДП, л. 48, т. 1 ДП/ Неописването в изготвените автотехнически експертизи от инж. А. на точните деформации на МПС, на методологията на измерване на деформациите, при детайлното им посочване в протокол за оглед на веществени доказателства и автотехническа експертиза на вещото лице В. И., чиито заключения са съобразени от инж. А., не мотивира извод за неяснота и необоснованост на изводите. Липсва поставена задача за измерване на деформациите. Последните са били обект единствено на експертен общ и на отделните системи оглед, поради което не е прилагана методология на измерване. Защитата не сочи конкретни несъответствия между снимките от фотоалбумите и констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие, кои от деформациите на автомобила претендира да не са запазени такИ., каквито са намерени на местопроизшествието, поради което основателността на възражението й в този смисъл не може да бъде проверена и да получи конкретен отговор. Не се подкрепя от данните по делото упрекът на защитата за произволно избран от експерта ъгъл алфа 1. В заключението по допълнителната автотехническа експертиза от 25.02.2021 г. /л. 48, т. 1 ДП/ вещото лице последователно е описало както стойността на ъгъл алфа 1, така също и данните, от които е изводима посочената цифрова стойност 146 градуса – абцисната ос /тази по посока движението на мотоциклета/ на приетата координатна система и вектора на скоростта на масовия център на автомобила преди удара спрямо деформациите на автомобила. Относимата информация за направлението на векторите на скоростите на масовите центрове преди и след удара е била налична по делото едва след допълнителния оглед на местопроизшествие, извършен на 21.08.2020 г. Лишено от доказателствена основа е защитното възражение за компрометиране на резултата за скоростта на мотоциклета, който не е съобразен с междинен сблъсък на тялото на пострадалия в препятствие преди достигане на покой, довело до погасяване на кинетичната енергия, тъй като скоростта е изчислена по метода Searl, неприложим в случая. От разясненията на вещото лице инж. А., дадени в съдебно заседание на 21.06.2023 г. /л. 195 нохд № 7/22 г. ОС, София/ се установява, че при изчисляване скоростта на мотоциклета не е използвал метода Searl, а метода „Momentum 360“. Поради липса на данни не е изчислявал каква скорост е погасена при евентуален удар на моториста в стълб, което изчисление, според експерта, не би оказало съществено влияние върху скоростта на движение на системата мотоциклет-мотоциклетист преди удара. Мястото на удара между двете превозни средства експертът е определил не произволно, а въз основа на обективни данни – изображенията на снимки към протокол за оглед на местопроизшествие, констатациите в този протокол, компютърното мащабиране на снимките на следа от протектор на гума, оставена от мотоциклета непосредствено преди удара /л. 52, т. 3 ДП/. Задирането на пътното покритие, за което защитата настоява, че липсват доказателства да е следствие на процесното ПТП, е посочено като мотив за определяне мястото на удара при КСМАТЕ от 30.05.2020 г., в хода на която експертът е приел, че по технически начин конкретни координати спрямо широчина и дължина на платното за движение не могат да бъдат определени, поради което и отговорът по този пункт е останал непълен. ТакИ. координати са определени при отговора на втора задача на допълнителната автотехническа експертиза от 25.02.2021 г. /л. 54, т. 3 ДП/, която не се позовава на оставените „задирания“. Неоснователно е оплакването за произволно избрано място на потегляне на автомобила при започване на маневрата, на изминатия път от потеглянето до спирането на автомобила, на ефективния спирачен път на превозното средство преди удара. Отговор е даден в задача № 1 от първата допълнителна автотехническа експертиза, допусната по искане на защитата /л. 127, нохд № 2/22 г. ОС, София/ - от техническа гледна точка на извършените изчисления в момента на потеглянето си от място л. а. „Мерцедес“ се е намирал в дясната лента по посоката си на движение, като до удара масовият му център е изминал път 5 м. Разположението му на платното за движение е определено чрез приложената мащабна скица, като същото е отразено с позиция № 15. В с. з. на 14.12.2022 г. /л. 135-136, нохд № 7/22 г. ОС, София/ експертът, на въпроси на защитата, е разяснил, че спирачният път на автомобила при ефективно спиране е 1.1 метра, времето за него е 0.3 секунди. Лишен от основание е доводът за необоснованост на присъдата, произтичаща от неизследване на въпроса дали в момента на взимане на решение за потегляне, преди потегляне на автомобила и започване на маневрата завИ.не на ляво, подсъдимата е имала обективна възможност да възприеме движещия се в насрещната лента мотоциклетист и да съобрази поведението си с него. Първостепенната съдебна инстанция, като се е позовала на констатациите от допълнителния оглед и експертното становище, на л. 12 от мотивите, по ясен и безпротиворечив начин е приела, че от техническа гледна точка подсъдимата е могла да възприеме насрещно движещия се мотоциклет на разС.ие най-малко 150 м и да го пропусне и едва след това да извърши безопасно маневрата завИ.не наляво. Липсва претендираната необоснованост на присъдата поради необсъждане дали деянието е извършено от субективна страна и недаден отговор каква е причината двамата водачи да се възприемат едва на 48, 46 м един от друг при положение, че видимостта е над 150 м., като не е взето предвид, че мотоциклетът се е движил с екстремно висока за населено място скорост и представлява особена трудност правилно да се прецени скоростта на малък обект на далечно разС.ие. Това е така, защото правилно ОС е изследвал въпроса дали е била налице фактическа възможност подсъдимата обективно да може да възприеме опасността, на който въпрос е даден положителен отговор, а не момента, в който тя е възприела опасността, защото тя е имала задължение да наблюдава всеобхватно пътната обстановка. Правилно съдът не е констатирал наличие и на субективна причина, която не е резултат на виновно поведение, да е била пречка за възприемане на мотоциклетиста в твърдяния от защитата по-късен момент, в какъвто смисъл експертно заключение също не е налично. При изграждане на констатациите си от фактическа страна, първоинстанционният съд е ценил и заключението на вещото лице д-р В. Т., изготвил съдебно-медицинска експертиза на труп. След извършен външен оглед и аутопсия на постр. М. К. установил претърпените от жертвата травматични увреждания, които представлявали високоенергийна травма, механизма на тяхното получаване в резултат на ПТП и наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между травматичните увреждания от ПТП, техните усложнения и настъпИ. смъртен изход. Не е пренебрегнал заключенията на този експерт и по комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие и свързаните с тях усложнения – развитието на възпалителни изменения на белия дроб, довели до настъпването на смъртта на пострадалия, нямат отношение към проведеното лечение и са настъпили въпреки адекватно приложената терапия, като пострадалият е получил висококвалифицирана и адекватна медицинска помощ в пълен обем, но въпреки това е настъпил смъртен изход. Обосновано се доверил на заключението на този експерт от 04.03.2021 г., изключващо причиняване на констатираните увреждания на пострадалия /проникване на костния фрагмент в гръбначномозъчния канал в областта на 8 гръден прешлен и прекъсването на гръбначния мозък на това ниво/ при грубо манипулиране, преобръщане и преместване от немедицински лица. Експертът не е дал отговор налице ли е причинно-следствена връзка от провежданото лечение и настъпилата смърт и дали лекуващите лекари са били длъжни да предприемат и други по-активни действия с оглед лечението на пациента и какви, като е приел, че те не са от компетентността на специалист по съдебна медицина. При изграждане на изводите си по фактите ОС е ценил и заключението на вещите лице д-р Р. Х., д-р С. С., д-р Н. В., изготвили съдебномедицинска експертиза по писмени данни. Експертите са установили наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между получените от ПТП травматични увреждания, развилите се като тяхна последица усложнения и настъпИ. смъртен изход при М. С. К.. Правилно първоинстационният съд е приел за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК писмени доказателства, неоспорени от страните. Първоинстанционният съд мотивирано е отхвърлил обясненията на подс. И. Д. в частта им за движещ се попътно камион пред управлявания от нея лек автомобил в района на местопроизшествието, който камион се отдалечил след спирането на автомобила, че ударът настъпил преди предприемането на маневра завой на ляво, за позиционирането на автомобила след удара, че не е могла да възприеме моториста. Правилно ОС е приел за недостоверни, като лишени от фактическа основа, обясненията на подсъдимата в обсъжданите части. След задълбочен и всестранен анализ на този доказателствен източник, в обсъжданите части, поотделно и във взаимовръзка с останалите доказателства, САС достигна до извод, че той е изолиран и не се подкрепя от останалия доказателствен материал. Обясненията на подсъдимата, при съпоставка с показанията на единствения участник в движението в пътния участък на произшествието – св. Д., дадени в съдебно заседание, не се подкрепят, а се конфронтират, относно движение на друго МПС попътно пред управлявания от нея автомобил. Показанията на св. К. в тази част съдът отхвърли, като недостоверни, по изложени по-горе съображения. Обясненията на подсъдимата не са в корелативна връзка и с обективните данни от протоколите за оглед на местопроизшествие, както и от заключенията по автотехническите експертизи за мястото на удара и разположението на автомобила след него. Ето защо, обосновано ОС, София е приел, че обясненията на подс. Д., в коментираните части, са недостоверни, като изключващи се от така обсъдения доказателствен комплекс и правилно са ценени като защитна версия, целяща нейното оневиняване. В останалата част обясненията на подс. Д. относно време и място на настъпване на ПТП, за установяване на автомобила в покой в района на кръстовището, пропускане на насрещно движещия се автомобил на св. Д. при маневра завой на дясно, за транспортиране в автомобила на шестмесечното й бебе, утвърдени като добросъвестно депозирани и достоверни предвид съответствието, подкрепата и взаимно допълване от доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за годен източник на доказателствени сведения и кредитира при формиране на фактическите си констатации въз основа на тях. Апелативната съдебна инстанция провери и съблюдаването на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимата в процеса и констатира, че са спазени всички процесуални гаранции за правото на защита. Проверката на съдопроизводствените действия на първата инстанция не сочи да са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения както в доказателствената, така и в аналитично-оценъчната й дейност. Същата се преценява от въззивния съд за извършена в съответствие с процесуалните изисквания, свързани с основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и с общите положения за доказване по чл. 107 НПК, гарантиращи равенство на процесуалните средства за участие и защита на страните в процеса. Настоящият съд не съзира да са допуснати нарушения на правото на страните да искат допускане на доказателства и да участват при тяхното събиране, да изложат възраженията и доводите си по повод на представените от държавното, частното обвинение и защитата доказателства. ОС, София е уважил искането на прокурора за прочитане показания на свидетели от ДП пред разследващ полицай. Двукратно е уважил искане на защитата за назначаване на допълнителни автотехнически експертизи с формулирани от защитата задачи. Оставянето без уважение в с. з. на 21.06.2023 г. на защитно искане за допълнителни задачи към експерта инж. А., както и това от с. з. на 21.02.2024 г. за назначаване на повторна автотехническа експертиза за установяване дали е възможно движещ се напред камион да ограничи частично видимостта на подсъдимата към насрещната лента, след проведена суверенна преценка, че за изясняване на обстоятелствата по делото такИ. не са наложителни, тъй като претендираните за установяване фактически обстоятелства са установени с други доказателства и доказателствени средства, по никакъв начин не е накърнило процесуални права на защитата за участие в процеса. Не е налице несъблюдаване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение – изграждането му при ненадлежна доказателствена основа или при превратно и не според действителното им съдържание възприемане на доказателствата. ОС, София е провел цялостно изследване на обстоятелствата по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Извършил е обстоен и всеобхватен анализ, съпоставка и оценка съобразно действителното му значение, на целия доказателствен материал. Разобличаващите подсъдимата в инкриминираното престъпление доказателства са проверени и оценени наред с всички доказателства, включително и с тези, събрани по инициатИ. на защитата, без последните да са неоправдано игнорирани. Не се констатира наведеното от защитата процесуално нарушение, произтичащо от липса на безпристрастност при обсъждане заключенията на вещото лице д-р В. Т., доколкото внимателната проверка на съдържанието на експертните заключения обосновава извода, че на сочения от защита въпрос - дали лекуващите лекари са били длъжни да предприемат и други по-активни действия с оглед лечението на пациента и какви – експертът не е дал отговор нито в заключението си от 30.05.2020 г, нито в това от 04.03.2021 г. В първото от тях вещото лице е потвърдило /такава е и позицията му в СМЕ на труп/, че настъпилите усложнения в съС.ието на пострадалото лице са в пряка връзка с контузиите му от процесното ПТП и нямат отношение към проведеното лечение, като смъртен изход е настъпил въпреки получената висококвалифицирана и адекватна медицинска помощ в пълен обем. Експертът, макар и не изрично посочено, се е въздържал в коментираното заключение и не е дал пълен отговор на тази поставена задача. Не е посочил какви други конкретни лечебно-диагностични дейности медицинските лица са били длъжни да предприемат, но не са извършили. Дал е общо заключение за адекватност на приложената терапия. Категорична позиция за липса на компетентност в други области на медицината, извън съдебната медицина, е манифестирал в експертизата от 04.03.2021 г., което по никакъв начин не дискредитира неговата професионалната добросъвестност и последователност на изводите. В този смисъл са и разясненията на експерта. В съдебно заседание на 21.02.2024 г., на въпроси на защитата, поддържа, че в подробности, които изискват тясна квалификация по неврохирургия, не може да даде конкретен отговор, като подчертава, че при такъв тип травма е предприето всичко необходимо пациентът да бъде лекуван възможно най- добре /л. 219-220, нохд № 7/22 г. ОС, София/. Като се е позовал на заключенията на този експерт ОС не е демонстрирал липса на безпристрастност. Мотивирал е подхода си със заключението по съдебномедицинската експертиза по писмени данни, в която освен съдебен лекар, са участвали и тесни специалисти в областта на анестезиологията и реанимацията и в областта на неврохирургията, които са застъпили становище, което напълно се схожда с това на експерта д-р Х.. Както бе посочено по-горе, за съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „В“ НК са без значение адекватността на проведеното лечение, наличието на съпътстващи заболявания, общото съС.ие на пострадалото лице, стига да е налице причинна връзка между извършеното нарушение, настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия, каквато причинна връзка в настоящия казус е налице. По изложените съображения, въззивният съд не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на страните и да съставляват основание за отмяна на процесната присъда и връщането на делото от съответния процесуален стадий. Неоснователно е оплакването на частните обвинители за явна несправедливост на отмерените, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказания от 1 година и шест месеца лишаване от свобода и 1 година и шест месеца лишаване от правоуправление на МПС. Въззивният съд намира, че правилно наказанието лишаване от свобода е отмерено в пределите на предвиденото за инкриминираното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 2, ал. 2 НК /ред. ДВ бр. 62/2012 г./ към момента на неговото извършване. Посочената редакция на закона, с оглед минимума и максимума на основното наказание лишаване от свобода /от две до шест години/, се явява по-благоприятна за дееца спрямо действащия закон към момента на постановяване на съдебния акт, предвиждащ по-висок минимум и по-висок максимум на наказанието лишаване от свобода – от три до осем години, поради което е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК. При определяне на санкционните последици по вид, размер и начин на изпълнение ОС, София, е отчел в пълнота всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и на личната опасност на дееца. При отчитане особеностите на конкретния случай на транспортно престъпление е съобразено наличието на допуснато от подсъдимата само едно нарушение на правилата за движение /неправилно частното обвинение поддържа в жалбата допуснати две нарушения от подсъдимата/, както и наличието на съществено съпричиняване от страна на пострадалия от престъплението М. К., допринесъл в съществена степен за настъпване на съставомерния резултат. Като се е движил с чувствително превишена скорост от 114 км/ч от максимално разрешената такава в населено място от 50 км/ч постр. К. също е нарушил императивно правило за движение, регламентирано в чл. 21, ал. 1 ЗДП, с което свое поведение, едновременно с подсъдимата, е причинил настъпването на съставомерния резултат. Безспорно установено е, от заключението по допълнителна АТЕ от 30.08.2022 г., че при движение на мотоциклета с допустимата максимална скорост за движение в населено място – 50 км/ч, когато е бил на 86 м от мястото на удара, подсъдимата е имала техническа възможност да извърши маневра ляв завой без да настъпи удар и без да се налага той да намалява скоростта си или да спира аварийно, т. е ударът между двете МПС е бил предотвратим. Като е осъществил тежко нарушение на цитираната по-горе императивна норма пострадалият обективно е допринесъл за настъпване на произшествието и на съставомерните правни последици, обстоятелство правилно отчетено като такова от съществено значение и тежест при индивидуализация на наказанието. Доводът на частните обвинители за изключително високата степен на обществена опасност на извършеното, определяща се от тежкия съставомерен резултат за близките на пострадалия и за обществото като цяло, не се споделя. Съставомерните правни последици, като елемент от състава на обсъжданото престъпление по транспорта, са получили оценка при инкриминирането на престъпното деяние от законодателя и не следва повторно да се преценяват при тежестта на конкретното деяние и определяне на наказателната санкция. Обективно и обосновано, съответно на доказателствата по делото, ОС, София не е пренебрегнал фактите, свързани с личността на дееца – чистото съдебно минало, семейно положение – родител на малолетно дете, трудова ангажираност, съжаление за стореното, тъй като жертвата е неин близък, прекомерната продължителност на производството /само първоинстанционното такова е продължило 3 г. и 3 месеца/ - правилно ценени като смегчаващи наказателната отговорност. Към обсъждания кръг индивидуализиращи отговорността на подс. Д. обстоятелства следва да се отчете и формата на вина – небрежност, както и допуснато само едно предходно нарушение на транспортни правила през м. 08.2016 г., непродължително време след придобИ.не на правоспособност като водач на МПС през м. 12.2015 г., което нарушение не е идентично по вид с нарушението, довело до произшествието по настоящето производство. Неправилно ОС, София е ценил като смегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства младата й възраст /в каквато насока е основателно възражението на частното обвинение - 37 годишна към момента на извършване на деянието/, добросъвестното процесуално поведение, което е процесуално задължение на привлеченото към наказателна отговорност лице, обстоятелството, че е помолила св. Д. да сигнализира на тел. 112, който извод не се обосновава от показанията на този свидетел. Не се споделя доводът на частното обвинение, релевиран в жалбата, за неправилно включване в кръга на смегчаващите отговорността обстоятелства „ниския стаж“ като водач на МПС, каквото позоваване не се съдържа в мотивите на присъдата. Независимо от това, изтеклият период от 3 години и 9 месеца от придобИ.нето на свидетелство за правоуправление на МПС на 18.12.2015 г. до дата на произшествието 14.08.2019 г. не съответства на законовия критерий за „нов водач“ по смисъла на чл. 25а от ДР на ЗДП, поради което правилно това обстоятелство не е обсъждано от ОС като смегчаващо такова. Адекватната оценка за относителната тежест на утежняващите и облекчаващи вината обстоятелства обуславя заключение, според САС, за наличие на многобройни смегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което постанови извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от 2 години лишаване от свобода, се оказва несъразмерно тежко, поради което правилно наказанието й е определено под законовия специален минимум, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в размер на 1 година и шест месеца лишаване от свобода, както законосъобразно е приел ОС, София. Искането на частните обвинители за изменение на присъдата и увеличаване на наказателната репресия, като неоснователно, съдът остави без уважение. САС направи обективна преценка на всички установени по делото факти, свързани със съществения за приложението на чл. 66, ал. 1 критерий – постижимостта на проправянето на подсъдимата Д. извън условията на затворническата среда, доколкото формалните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието са налице. При тази оценка заключи, че специалната превенция е приоритетна цел при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като не допусна подценяване и на общопревантивния ефект на наказанието. Комплексно обсъдените данни за личността на подсъдимата обосновават извод, че търсеният от закона поправителен и превъзпитателен ефект е постижим и без да е необходимо тя да бъде отделена от нормалната социална среда, в каквато насока крайният извод на ОС, София, за отлагане изтърпяване на наказанието за минималния, предвиден в закона, срок от три години, се възприема изцяло. САС отхвърли, като неоснователно, възражението на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието, произтичаща и от неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 НК предвид характера на допуснатото нарушение, пълната обществена нетърпимост към пътните инциденти, които поради своята масовост, са обект на по-строго санкциониране в сравнение със сродните им непредпазливи деяния. При индивидуализация на наказанието апелативната съдебна инстанция отчете, че приложението на института на условното осъждане не е изключено за нито едно престъпление. В разпоредбата на чл. 66 НК законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция, върху поправянето на подсъдимия, което обуславя отчитането на индивидуалните особености на извършителя на престъплението не само към момента на извършване на деянието, но и към постановяване на присъдата. Не може високият ръст и динамика на транспортните престъпления и обществените настроения да детерминират и да доминират дейността на съда по индивидуализация на наказателната репресия. Това е така, защото наказателната отговорност, принцип утвърден в чл. 35, ал. 1 и ал. 2 НК, е лична и се понася от дееца в зависимост от тежестта на деянието и неговата личност, с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. В заключение, така определената по размер и начин на изтърпяване санкция лишаване от свобода ще осигури необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Д. и общопревантивната функция на наказанието. Апелативната съдебна инстанция намира, че съществено значение за постигането на целите на индивидуалната и генералната превенция има и кумулативно наложеното наказание, свързано с лишаването на подс. Д. от правото да управлява моторно превозно средство, което наказание, отмерено в срок от една година и шест месеца, се преценява за законосъобразно, като постановено в съответоствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 НК и задължителната съдебна практика - т. 6 ТР № 61/1980 г. на ОСНК на ВС. Правилно, на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което за същото деяние подс. Д. е била лишена по административен път от възможността да упражнява това право. Законосъобразно, с оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски от 3312, 92 лв. по сметката на ОД на МВР, София; 2030.40 лв. по сметката на Окръжен съд, София; 3700 лв. на частните обвинители Л. Н. К. и С. М. К.. Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд постанови извод, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд, София