Решение № 66 от 12.11.2025 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 254/2025 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА 58 – 64д ЗАНН. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, като в депозираната чрез юрисконсулт – З. Ш. жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се иска от съда да отмени изцяло същото поради нарушения на материалния закон или в условия на алтернативност да редуцира наложеното наказание до предвидения в закона минимум, или да категоризира случая като "маловажен" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят "Максима България" ЕООД, редовно призован, не се явява представител. Въззиваемата страна – Директора на КЗП, редовно призован не изпраща представител в с. з. От С.Д. на длъжност старши юрисконсулт в РД- М. при КЗП е постъпило становище, в което жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище по същество, че НП следва да бъде потвърдено По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложена е административната преписка. Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна: От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че НП № 007745/27.05.2025 г. на Началника на ТО за обл. В., М. и В. със седалище М. към ГД "Контрол на пазара" при КЗП – Е. Д. - Т., упълномощена със Заповед № 1138/29.01.2025 г. на Председателя на КЗП, е издадено за това, че при извършена проверка на 23.04.2025г. в търговски обект – магазин "Т-Маркет" в гр. Б.С., обл. В., общ. Б.С., ул. "Т." № 41А, стопанисван от търговец "Максима България" ЕООД е установено, че същият предлага за продажба на потребителите стоки – месни, млечни продукти и рибни продукти, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, без да е обозначил едновременно продажната цена и цена за единица мярка килограм. На етикета, поставен върху стоката, е обозначена цена за единица мярка килограм и продажна цена за съответния грамаж, а на щанда пред тази стока е поставен етикет от търговеца с друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките. При маркиране на касата продажната цена се изчислява върху поставената цена за единица мярка от търговеца. Тази продажна цена търговецът е следвало да обозначи върху всяка отделна опаковка с оразмерен грамаж, като в съставения АУАН, както и в НП са отразени сирене „Елит“, лудогорско пиле прясно пилешко бедро, скумрия пушена вакуум. Констатирано е, че пред горепосочените стоки е поставен от търговеца етикет с черни цифри и е обявена цена за единица мярка лв./кг., но без да е изчислена реалната продажна цена за всяка опаковка, съгласно изискванията на Закона за защита на потребителите – чрез етикет, ценоразпис, табела или друг подходящ начин. Констатирали са, че търговецът „Максима България“ не е изпълнил вмененото му задължение, като не е обозначил върху отделните опаковки на стоките действителна продажна цена, която да бъде изчислена на база обявената от него цена за единица мярка килограм. Продажните цени на отделните разфасовки не са обозначени по никакъв начин – чрез етикет, ценоразпис, табела или друг подходящ начин, а задължението на търговеца е обозначаване едновременно и на двете цени. За това нарушение търговецът бил поканен да се яви в служебните помещения на КЗП в гр.В. за съставяне на акт. Същият не се явил и АУАН бил съставен в негово отсъствие и бил връчен в търговски обект на търговеца в гр.В. на лице, което е в трудови правоотношения с него. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 007745/13.05.2025 г.; НП № 007745/27.05.2025 г.; КП № К - 2771966/23.04.2025 г. с приложен снимков материал, КП № К- 2771980/15.05.2025г., Заповед № 342ЛС/22.04.2015 г. за компетентност на актосъставителя; Заповед № 1138/29.01.2025 г. за компетентност на административнонаказващия орган; Заповед № 4503/13.05.2025г., актуално състояние на търговеца, обратна разписка с покана, Становище на „Максима България“ във връзка с дадени указания, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с. з. свидетели С. И. А. - актосъставител и Г. Д. С. – свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта, двете служители на КЗП. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна. Съдът излага следните съображения: При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗЗП, които да налагат отмяна на наказателното постановление. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна, издадено е от компетентен орган, спазени са сроковете, формата, реда при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните срокове, в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Отразената в АУАН фактическа обстановка е пълно и точно пресъздадена в атакуваното НП. Фактите относно извършването на нарушението са описани подробно, като са посочени съответните нарушени разпоредби. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното НП, относно формалната му законосъобразност, съдът не установи да са осъществени нарушения на административнонаказателната процедура. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен начин се установи, че "Максима България " ЕООД е осъществило състава на чл. 200 във вр. чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, като при осъществяване на търговската си дейност, не е спазил задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, а именно - едновременно да обозначи продажната цена за разфасовка и цената за единица мярка на част от предлаганите в търговския обект стоки /подробно описани в акта и в НП/ чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. При проверката е установено и жалбоподателя не оспорва, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки по цени, обявени чрез етикети, като е обявена само цената за единица мярка, без да е обявена продажната цена на съответната разфасовка, която е различна от килограм. Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на "Максима България" ЕООД на основание чл. 200 от ЗЗП, съгласно който се налага "имуществена санкция" в размер от 500 /петстотин/ до 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение на разпоредбите чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно в АУАН и НП поведението на дружеството жалбоподател е квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно текста на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП на всеки търговец е императивно вменено задължението да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В случаите, когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. От анализа на правната норма може да се приеме, че за да възникне административно-наказателна отговорност за даден субект по този текст о т ЗЗП на първо място е необходимо той да притежава качеството на "търговец". Легално дефиниция на това понятие се съдържа в ДР на ЗЗП, § 13, където е посочено, че "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Безспорно е, че търговското дружество "Максима България" ЕООД като юридическо лице, осъществяващо търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни продукти, попада в обхвата на понятие. На следващо място, за да възникне отговорността на търговеца по текста на чл.20, ал. 1 от ЗЗП следва същият да не е изпълнил задължението си да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В § 13, т. 8 и т. 9 на ДР на ЗЗП, законодателят е дал легална дефиниция на понятията "продажна цена" и "цена за единица мярка". Съдържанието на двете понятия, съотносимо към разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за определеното количество от същата. От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства бе установено по несъмнен и категоричен начин, че търговецът "Максима България" ЕООД, не е изпълнил това свое административно задължение, продаваните в търговския обект артикули не са имали поставена крайна продажна цена. От изложеното следва, че в конкретния случай търговското дружество не е изпълнило задължението си едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите стоки, при което правилно е бил привлечен към административно-наказателна отговорност с процесното НП за извършено нарушение по текста на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира възражението на жалбоподателя относно неправилното приложение на материалния закон предвид наличието на "прайс чекър" като устройство, допълващо и поясняващо данните от етикета, за несъстоятелно. "Прайс чекър" се явява допълнително средство за показване на цената, но не попада в обхвата на посочения в закона подходящ начин, по който клиентите да могат без допълнителни усилия да се информират за цената на стоката. Съдът намира, че устройството не може да замени или да освободи търговеца от императивно вмененото му задължение, посочено в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, което е единствено и само негово, а не на потребителите, сами да се информират за цените на стоките чрез полагане на допълнителни усилия. По отношение на твърдението за приложимост на чл. 28 ЗАНН, същото се явява неоснователно. Понятието "маловажен случай" е легално определено в разпоредбата на чл. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно същата "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец, или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата, или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП се съдържа формален състав на административно нарушение, който се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на етикети, обозначаващи цената на търговеца за разфасовка. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения и трае докато бъде установено или преустановено. В конкретния случай е установено в хода на извършената проверка, данни за която са обективирани подробно и ясно в съставения КП, въз основа на който е съставен АУАН. Тъй като съставът не предвижда настъпването на вредни последици, може да се обоснове извод, че законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване на обществените отношения, без да е необходимо тяхното увреждане. Поради тази причина липсата на вредни последици, в конкретния случай не може да бъде обстоятелство, което да бъде взето предвид при преценката за наличието на "маловажен случай". Обстоятелството, че цените на които са се продавали процесните стоки са били на видимо по-ниски цена от препоръчителната такива, поставена на трайно прикрепения етикет от производителя, също не може да бъде отчетено като смекчаващо, тъй като същото е индикация за липса на вредни последици, а в конкретния случай става дума за формален, по своя характер, състав на административно нарушение, който по дефиниция не включва признак относно съставомерни последици. Нарушението на законодателството в защита на потребителите е съществено и не се отличава от други нарушения от подобен вид. Съдът намира, че в конкретния случай наложената санкция се явява несъразмерно тежка. Размерът на имуществената санкция съдът намира, че следва да бъде определена в предвидения от закона минимум, т.е. следва да бъде намалена, а именно имуществена санкция в размер на 500 лв. Относно възражението в жалбата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, относно процедурата по връчване на АУАН, съдът намира, че такова не е допуснато, тъй като в чл.233, ал.4 от Закона за защита на потребителите е предвидено, че те могат да бъдат връчвани на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Относно възражението за сключване на споразумение, съдът намира, че такова може да се сключи и след издаване на НП. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът