Решение № 3432 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1603/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по жалба на „Сдружение Морски сговор“ с ЕИК 102900843, със седалище и адрес на управление [населено място], парк „Росенец“, Рибарско селище – К. М. сговор, [улица], срещу Заповед № 1600 от 14.05.2024г. на Заместник- кмета по СИРР на община Бургас за премахване на незаконен строеж, а именно „ Заведение за обществено хранене „Морски сговор “, попадащо частично в имоти със следните индикатори: 07079.10.1169, 07079.10.1141 и 07079.10.1115. 2. Определен е срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а строителните отпадъци да бъдат извозени на определено от кмета на общината място; 3. При неспазване на срока за доброволно изпълнение да се извърши принудително премахване на незаконния строеж от община Бургас; 4.въз основа на заповедта и протокол за извършените разходи по принудителното премахване да се поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК; 5. Разпоредено е на ръководителя на електроразпределителното дружество да предприеме действия по прекъсване на захранването и преустановяване доставянето на ел.енергия към процесния строеж; 6. Разпоредено е на ръководителя на „ВиК“ оператора да предприеме действия по прекъсване на водоподаването на строежа; 7.Указано е длъжностното лице, на което се възлага контрол по изпълнение на заповедта и 8.Указано е съобщаването на административния акт по предвидения законов ред. В сезиращата жалба се сочи, че „по същество това е първата постройка в Рибарското селище“, че е „поставена там през 1978г. и е собственост на рибарската общност“. В нея се провеждат и културни мероприятия. Заявява се, че са „предприети нужните мерки за узаконяване и молим за отлагане на горепосочената заповед до решаване проблема по законов път“. С молба от 19.11.2024г. /л.46 от делото/, в изпълнение на дадените указания, съгласно разпореждане [номер] от 17.09.2024г. е заявено от пълномощника на оспорващата страна, че се иска съдът да отмени заповедта, като незаконосъобразна. Ангажирани са доказателства в хода на съдебното производство, в това число свидетелски показания, както и съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание, сдружението- жалбоподател, редовно призован, се представлява от законния си представител, както и от упълномощен процесуален представител- адвокат Д. С. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на заповедта. Претендират се разноските по делото, съгласно списък. Депозира и писмени бележки. Ответникът – Заместник- кмет по „СИРР“ на община Бургас, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител- юрисконсулт К. Т.. Оспорва се жалбата и пледира същата да бъде отхвърлена. Представя пълната административна преписка и допълнителни писмени доказателства, във връзка компетентността на длъжностните лица, съставили констативния акт. Претендира присъждане на разноските, вкл. на юрисконсултско възнаграждение. А дминистративен съд – Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, засегната от действието на издадения индивидуален административен акт, по съществото си неблагоприятен за сдружението-жалбоподател. Това е така, защото указанията за премахване на незаконния строеж са дадени именно на оспорващото юридическо лице, като собственик на строежа, предмет на заповедта и несъмнено е налице правен интерес от обжалването. Оспорването е депозирано в преклузивния 14-дневен срок, доколкото видно от акт за обявяване на заповедта, същата е съобщена чрез връчване на препис на 29.08.2024г. /л.11 от делото/, а жалбата е подадена чрез общинската администрация на 12.09.2024г. /л.3 от делото/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. При тези констатации, жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното: По фактите: С писмо- вх.№ 24-00-1742/4/ от 06.10.2023г. е подаден сигнал до Кмета на община Бургас от Главния директор на ГД „Строителен контрол“ в ДНСК /л.31-32 от делото/ относно извършване на проверка и провеждане на административно производство по реда на чл.57а от ЗУТ, във връзка с разполагане на заведение „Морски сговор“ в м. “Ченгене скеле“- [населено място], без необходимото разрешение. Иска се да бъде изготвен писмен отговор за резултатите от проверката в упоменатия срок. Съставен е Констативен протокол № П-56 от 19.10.2023г. /л.29-30 от делото/ изготвен от двама общински служители в отдел „УП и архитектура“ на Община Бургас, според който при огледа на място е заварен строеж, представляващ едноетажна постройка с приблизителна площ от 140 кв.м. и средна височина от 2.40 метра, изпълнена от външни ограждащи носещи и леки преградни тухлени зидове. Сочи се, че покривът е частично двускатен и частично едноскатен, с изпълнено отводняване в улука на северозападната фасада чрез уламата между двата ската, като е покрит с рифелова ламарина. Спрямо тази постройка, от югоизточната страна на заведението е изпълнен навес от метална конструкция с двускатен покрив, височина до 2.60 метра, покрит с найлоново покритие и найлонови ламели за ограждащи стени от двете страни на навеса. За онагледяване на направените на място констатации в протокола се описва, че така обособената зала за посетители е с приблизително триъгълно очертание в план и заема приблизителна площ от 90 [жк], че строежът е напълно завършен, като е електрифициран, водоснабден и се ползва като заведение за обществено хранене. Сочи се, че обектът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект, без издадено разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП-ПРЗ за селищно образование за рибарско селище и домуване на малки рибарски плавателни съдове, м. „Рибарско селище“ /бивша м. „Ченгене скеле“/, който е одобрен с Решение № 41-18 от 18.11.2010г. на Общ.съвет –Бургас. С писмо- изх.№ 24-00-1742/5/ от 25.10.2023г. /л.26-27 от делото/ е уведомен Председателят на сдружение „Морски сговор“-[населено място] за започнатото административно производство, по реда на чл.26, ал.1 от АПК, като е предоставен 7-дневен срок от получаване на писмото да се представят документи или становище, свързано с относими към съответното производство факти и обстоятелства. В писмото се сочи, че е започната процедура по реда на чл.225, ал.2, т.1-2 от ЗУТ, вр. с чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ относно ЗОХ „Морски сговор“, находящо се на територията на селището в м. „Ченгене скеле“, попадащо частично в ПИ със следните индикатори: 07079.10.1169, 07079.10.1141 и 07079.10.1115. Описано е, че според административният орган е налице строеж от пета категория, съгласно нормите на ЗУТ и Наредба № 1 от 2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, както и описание на изпълнения строеж, с посочени характеристики. В протокола са обективирани направени фотоснимки /л.30/. На 21.12.2023г. работна група в състав: инж.Е. Б.- главен експерт „Контрол на строителството“ и М. Д.- главен специалист в същото звено при община Бургас отново са извършили оглед на място, частично в ПИ с идентификатори 07079.10.1169, 07079.10.1141 и 07079.10.1115 по КККР на [населено място], за което е съставен Констативен акт № П-8/21.12.2023г. /л.13-15 от делото/. Сочи се, че вече е изпратено писмо до сдружението-собственик на строежа, с което същото е уведомено по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започнатото административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ, за премахване на строеж- пета категория, незаконен, по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, вр. с чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ. В КА е описано, че извършителят е неизвестен, но собственик на строежа е Сдружение „Морски сговор“, ЕИК 102900843, представлявано от Д. П. Я.. Няма технически ръководител /строителен надзор/, нито одобрен проект /конструктивно становище, нито е налице съгласуване с контролни органи, а няма и разрешение за строеж. Няма протокол за откриване на строителна площадка, нито такъв за определяне на строителна линия и ниво, нито заповедна книга. В КА отново са пресъздадени констатациите от КП, цитирани по-горе във връзка с описанието на строежа. В рубриката „друга налична документация“ е описано, че през 2002г. е проведено друго административно производство, но по реда на чл.56, вр. с чл.140 от ППЗГ относно Фургон с навес- магазин пакетирани хранителни стоки, наиращ се в неурегулиран поземлен имот в местността „Ч.скеле“, в хода на което е бил съставян КА и връчен на нарушител /друго лице/, но тази процедура няма връзка с предмета на настоящото дело. В заключение, съставителите на процесния КА от 21.12.2023г. заявяват, че предвид установените нарушения по чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, с този констативен акт се откри настоящото производство, с оглед премахване на незаконния строеж. Видно от неговото съдържание, КА е връчен лично на законният представител на сдружението на 24.01.2024г. С вх.№ 94-00-5283 от 13.02.2024г. от Сдружението, чрез неговия законен представител Д.Я. е депозирано становище /л.16 и сл. от делото/. Оспорва се констатацията, че т.нар. строеж не съответства на предвижданията на плана. Описана е хронологията, според която сдружението е било принудено „ да имаме пазач “, както и да осигури място на представител на гранични войски, който да контролира излизащите на море лодки. През 1976г. е поставен фургон, а в течение на времето „ построихме навес за защита от лошото време. Край него бяха изградени първата чешма и първото ел.табло.“ През 1989г. и след това мястото се превърнало в такова за общуване на местните жители, както и на туристи, а в тази връзка заведението изпълнява и социални функции. Въпреки прехвърляне собствеността на община Бургас, с изваждане на терена от държавния горски фонд, оставал неизяснен статута на рибарските постройки, като влезлия в сила през 2011г. устройствен план отрежда за територията на Рибарското селище терен за рибностопанска дейност, макар за фактически изградените постройки да липсва законодателно решение за изясняване на техния статут, редът и начина за узаконяване. Позовава се на внесен законопроект в деловодството на Народното събрание на Република България /л.19 и сл. от делото/, входиран на 12.10.2023г., според който следва да се извърши изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, с предложение за окончателно решаване статута на Рибарското селище и търпимостта на рибарските постройки. Иска се временно да се прекрати преписката до решаване на проблема по законодателен ред, респективно, да не се издава заповед за премахване на незаконен строеж, по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Със Заповед № 1600 от 14.05.2024г. ответният административен орган е наредил премахване на описания в КА незаконен строеж, като са дадени и указания във връзка със срока за това, съответно до отговорните лица, във връзка с електроснабдяването и водоснабдяването на обекта, респективно за последиците от неизпълнението на административния акт. Изготвен е акт за резултатите от обявяване на № 1600 от 14.05.24г. /л.12 от делото/, според който е констатирано, че на 12.09.2024г. след проверка на документацията, свързана с обявяване на заповедта е установено наличието на подадена жалба в законоустановения срок. В хода на съдебното производство в открито заседание на 12.02.2025г. е изслушан в качеството на свидетел Г. Д. относно възприятията му за процесния обект, предмет на заповедта. В показанията си свидетелят описва самият обект „направен от лека метална конструкция, с хванати към пода планки, като има лека циментова замазка, но няма железобетонни плочи“. Сочи, че постройката е направена преди повече от 20 години и е от лека конструкция, няма никакви бетонни елементи, няма тухли, а е изградена от гипсокартон и от метални профили. Изтъква се, че двете „постройки“ нямат връзка помежду си. В допълнение, свидетелят е възприел, че заведението за хранене е на повече от 15 години, но в сегашният си вид на заведение за обществено хранене е от около 11 години. По отношение разположението на помещенията вътре описва, че самата зала за посетители има 4 маси, а отделно има кухненски помещения, както и такова за чистене и пържене на риба. Твърди се, че „първоначално беше фургон, а допълнително още един фургон. Те са заградени един до друг и е премахната ламарината и е сложено гипсокартон, като ползваме самата конструкция на фургона. Самата сграда е изградена от конструкцията на два фургона“. В хода на съдебното производство, за изясняване на факти от значение за решаването на спора е извършена съдебно-техническа експертиза, по искане на жалбоподателя. Заключението е изготвено от вещото лице- инж. С. Б. /л.65 и сл./, като е депозирано експертно заключение на 30.12.2024г., изслушан в открито съдебно заседание на 03.02.2025г., а заключението е прието по делото, неоспорено от страните в открито заседание на 12.02.2025г. Видно от заключението на инж.Б., експертът е извършил оглед на място в имотите, където е разположен строежът описан в процесната заповед. Според констатациите на вещото лице строежът е описан, както следва: Строежът представлява едноетажна постройка с приблизителна площ от 138 кв.м и средна височина от 2.40 метра, с пристроен към нея навес /онагледени с фотоснимки на л.71/. Заведението се състои от две части: малка зала за посетители с бюфет и кухненска част от три преходни помещения. Навесът е на югоизток, с приблизително триъгълно очертание в план и с площ около 90 кв.м. и е обособен като зала за посетители. Входът на заведението е от югозапад, в чупката между него и навеса, а от фасада югоизток също има подход към навеса. Обектът е водоснабден и електрифициран. Конструкцията на постройката е метална, с оградни тухлени зидове и зид от „Итонг“ по югозападната фасада, както и от леки преградни тухлени или само гипсокартонени стени, отделящи кухненската част, състояща се от три преходни помещения. Сочи се, че трите фасади, без тази от югоизток са покрити с изкуствена трева, а вътре подът е покрит от теракот. По стените са монтирани фаянсови плочки. В малката зала за посетители, с бюфета, е нанесен латекс върху гипсокартон, монтиран по стените. Таваните са изпълнени от водоустойчив гипсокартон, поставен върху метална конструкция. Вещото лице е установило, че заведението е прикрепено към терена, като е монтирано върху излят бетон с дебелина около 10 см, положен върху пясъчна възглавница. Покривът е от три части с едноскатни наклони и е от дървена носеща конструкция и покритие от ламарина. В частта, където е бюфета, над ламарината е изпълнена и хидроизолация от воалит. По северозападната фасада е монтиран малък дървен навес, в който са разположени кафе-автомат и машина за безалкохолни напитки, както и дървено ограждение използвано за открит склад. Отводняването се осъществява чрез улук на северозападната фасада, в уламата между двата ската. По отношение на навеса се сочи, че е предназначен за посетители на заведението и представлява триъгълна зала, като има метална конструкция и колони, греди от квадратно желязо и малки метални покривни ферми. Покрит е от винил. В топлата част на годината прикачените найлонови ламели се махат, а подът е от бетонова настилка и е боядисан в жълто, а върху самата настилка е извършен монтаж на навеса. От направените справки вещото лице установило наличието на ПУП-ПРЗ за селищно образование за рибарско селище и домуване на малки рибарски плавателни съдове, м. „Рибарско селище“ /м. „Ченгене скеле“/, който е одобрен с Решение № 41-18 от 18.11.2010г. на Общ.съвет –Бургас. Два от процесните имоти, а именно ПИ с идентификатори 07079.10.1169 и 07079.10.1141 по КККР на [населено място] където е изграден процесният строеж са публична общинска собственост, с предназначение „за второстепенна улица“, а третият- ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е частна държавна собственост, с предназначение за временно обитаване и риболовни дейности, ниско застрояване. Вещото лице сочи, че върху ПУП-ПРЗ е нанесен и МС „Клуб Морски сговор“, но без навеса. Не се спори относно липсата на друг влязъл в сила административен акт уреждащ статута на територията /поземлените имоти/, в които е разположен процесният обект. Видно и от описаното в заключението на вещото лице, с Решение № 38-18 от 22.07.2014г. на Общ.съвет –Бургас е одобрен проект за изменение на общия устройствен план на [населено място], предвиждащо промяна на грани; ите между устройствена зона 07079/84 и 07079/83. Вещото лице е онагледило в приложение към заключението /л.78 / територията отредена за рибарско селище. Изрично е изтъкнато от експерта, че процесният обект попада в тази зона, но не е засегнат от промяната. С Решение № 55-29 от 08.09.2015г. на Общ.съвет-Бургас е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР, касаещо изменение на регулационните граници на група имоти в кв.13 и кв.14, м. „Рибарско селище“ /бивша м. „Ченгене скеле“/, землището на кв.Крайморие- [населено място], но изменението не засяга територията, върху която попада процесният обект /кв.10/. При разпита на вещото лице в открито заседание, инж.Б. изтъкна отново, че в ПУП-ПРЗ е отразена постройката, но без навеса, който е изграден допълнително, като цялата конструкция на навеса е метална. Покрит е с винил отгоре, а около него има найлонови платна, които се вдигат през летния сезон, когато работи заведението. В отговор на поставеният въпрос дали самата конструкция на навеса, с оглед начина си на прихващане към терена може да бъде демонтирана, вещото лице отговори положително. Също така заяви, че конструкцията на навеса не е прихваната към съседният обект /постройката/- л.93-гръб. По отношение на помещенията на заведението експертът посочи, че всички описани помещения най-вероятно са изградени едновременно. Заяви, че наличието на фургон е описано в схема на РДНСК от 2002г., а този фургон с навес към него е бил магазин. Изрично обаче е посочено от вещото лице /първия абзац на л.94 от делото/, че този „навес с магазин е било много отдавна, това не е процесната постройка“. По отношение на посоченото в жалбата до съда, че „първата постройка е от 1978г.“, в открито заседание на 12.02.2025г. оспорващата страна, чрез пълномощника си уточни, че става въпрос за първата сграда въобще в селището, а не се твърди от тяхна страна, че процесната сграда е от тази година /л.94 от делото/. Заключението е прието в открито заседание на 12.02.2025г. без възражения от страните. По искане на оспорващата страна по делото бяха представени доказателства /заповеди за назначаване и длъжностни характеристики/ за компетентността на общинските служители /Е.Байкушева и М.Д./ изготвили процесния констативен акт за незаконно строителство /л.101-108 от делото/. Правни изводи: В случаят, издател на индивидуалния административен акт е заместник- кметът по „СИРР“ на община Бургас, който материално и териториално компетентен да издаде такъв административен акт, с оглед категорията на строежа и неговото местоположение, в рамките на община Бургас, съгласно оправомощителната Заповед № 3841 от 13.11.2023г. на кмета на общината /л.4-6 от делото/, с която са делегирани правомощията по чл.225а, ал.1 от ЗУТ на посочения заместник-кмет /т.22 от заповедта/, поради което същата се явява издадена от компетентен административен орган. Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Относно проверката по чл.146, т.3, вр. с чл.168, ал.1 от АПК: Съдът не констатира допускане на съществени нарушения на производствените правила в хода на настоящото административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Установени са всички релевантни към произнасянето на административния орган факти и обстоятелства, в унисон с изискването на чл.35 от АПК. Проверката е започнала по подаден сигнал от РДНСК до общинските органи за извършване на контрол в компетентността на общинската администрация. Извършени са проверки от компетентните служители по устройство на територията от община Бургас и за установените факти са съставени надлежни актове, съгласно изискванията на закона. Производството е започнало със съставяне на изискуемият констативен акт за незаконно строителство, а констатациите на проверяващите служители са ясни и в КА са описани в пълнота относимите обстоятелства. Неоспорени по делото са констатациите, че в масивите на общинската администрация не се съхраняват никакви одобрени проекти, нито са издавани строителни книжа за изграждане на строежи или други обекти в цитираните три поземлени имоти, два от които публична общинска собственост, а третият- частна държавна собственост. В случаят, въобще липсва и спор относно собствеността на терена и липсата на каквито и да било строителни книжа относими към процесният обект, описан в заповедта. Не се и твърди сдружението-жалбоподател да е представило документи за узаконяване на строежа, разбира се в преклузивните срокове за това, нито да му е учредявано въобще право на строеж в чужд имот. Всъщност, доводите на оспорващата страна за т.нар. узаконяване се базират на съвсем различни процедури свързани с евентуално изменение на друг нормативен акт /Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България/, но тази инициатива по никакъв начин не може да се противопостави на действащата уредба и нормите на ЗУТ още повече, че само наличието на приет и влязъл в сила закон или наличието на евентуално изменение и/или допълнение, което да има връзка с предмета на делото би могло да се обсъжда, а в случаят такива факти не са налице и в тази връзка доводите на оспорващата страна са безпредметни. От цитираните по-горе в изложението материали от преписката вкл. констативни протоколи и КА става ясно, че са спазени всички изискуеми от закона процедури / чл.225а, ал.2, изр. последно от ЗУТ/ по обявяване на съставения констативен акт, респективно издадената впоследствие заповед, поради което по никакъв начин не е нарушено правото на защита на сдружението- жалбоподател, на което надлежно са връчвани съставените актове и правото му на защита не е ограничено. Липсва правна възможност за „спиране“ на процесното административно производство поради иницииране законодателна промяна досежно изменение и/или допълнение на посочения по-горе друг нормативен акт или приемането на изцяло нов закон, поради което предложението на жалбоподателя да се изчака до решаване на въпросът по законодателен път няма отношение към законосъобразността на постановената заповед. Понастоящем не могат да се обсъждат хипотетични възможности дали и кога, евентуално какво изменение на нормативната уредба би било направено и дали с такова изменение би било възможно т.нар. „узаконяване“ на незаконното строителство, описано в заповедта. Фактът, че в заповедта са описани два отделни обекта „едноетажната постройка“ /заведението/ и „навеса“, за които по делото се установи, че не са изградени едновременно, а навесът е изпълнен впоследствие, не води до незаконосъобразност на постановената заповед, в която и двата обекта са описани и квалифицирани като незаконни строежи от пета категория. Няма никаква законова пречка тези обекти да са описани в една заповед и да са предмет на разпореденото премахване заедно. Още повече, че проверката в трите имота, където са изградени е извършена по едно и също време. Нещо повече, по начина на изграждане навесът е функционално свързан със заведението и е направен именно за осъществяване на неговата дейност, макар да на е свързан физически с първия обект. Освен това т.нар. навес е изграден върху бетонова настилка, т.е. въпреки, че според заявеното и от вещото лице металната конструкция може да бъде демонтирана и преместена, самата тя е закрепена за бетон, поради което не може да бъде квалифицирана като отделен преместваем обект, чието премахване се разпорежда в друг вид административно производство. Нещо повече, навесът няма самостоятелно предназначение и функции и всички доказателства по делото, вкл. ангажираните гласни доказателства го характеризират като „зала за посетители“. Както вече бе изтъкнато по-горе, навесът въобще не фигурира в действащият ПУП-ПРЗ, а за констатациите на вещото лице и в тази насока липсва спор между страните. При положение, че в плана не е посочен друг самостоятелен обект освен постройката, допълнителното изграждане на навеса /също безспорно по делото/ не го прави самостоятелен обект, който да се характеризира като преместваем. Същият и не би могъл да се квалифицира като самостоятелен обект, защото и в тази насока събраните доказателства с категоричност установяват, че е изграден и обособен като част от процесното заведение, т.е. няма различна и самостоятелна функция освен обслужване на клиентите на заведението. Показателни за този факт са и констатациите на вещото лице, също неоспорени, че само през топлия сезон, когато заведението работи се премахват найлоновите покрития, а въобще липсват данни този навес да има някакви други функции извън обслужване дейността на постройката. По изложените съображения, съдът счита, че с разпореденото премахване на постройката и изградения до нея навес не е допуснато съществено нарушение на производствените правила, което да е основание за касиране на оспорената заповед. Относно приложението на материалния закон: При издаване на заповедта са спазени и нормите на материалния закон и неговите цели. С включване и на навеса в същата заповед за премахване на незаконно строителство не е нарушена която и да е материалноправна разпоредба. Имотът, в който са разположени е един и същ, а описаните в заповедта постройка и навес са частите на съществуващо и функциониращо заведение за обществено хранене. В мотивите на заповедта органът е посочил, както фактическите (наличие на строеж, извършен без строителни книжа/разрешение за строеж, одобрени инвестиционни проекти), така и правните основания за издаването – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, вкл. нарушените норми на чл.182, ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. По делото въобще не се спори, че липсват каквито и да било одобрени проекти, съответно разрешение за строеж или други книжа относно изграждането на процесния строеж, поради което не би могло дори да се твърди, че са изградени законно. Изложените доводи в жалбата, поддържани и в устните състезания засягат евентуално процесуалната незаконосъобразност на процесната заповед, каквато вече бе посочен, че не е налице, но самите фактически констатации на проверяващите служители и ответника не са оспорени в нито един момент, въпреки безпрепятстве-ната възможност за оспорващото сдружение. От доказателствата по делото, вкл. от фактическите констатации на вещото лице инж.Б., обективирани в писменото заключение се установява, че в конкретния случай се касае за строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, V-та категория, изграден частично върху посочените в заповедта три поземлени имота. Строежът /постройката, ведно с изградения за нейните нужди навес/ описан в процесния Констативен акт за незаконно строителство, действително съставляват „ едноетажна постройка“ с описаните характеристики и изграден навес към нея „навес“, представляващ „ зала за посетители“, находящ се в трите описани ПИ, два от които публична общинска, а третият- частна държавна собственост. Предвид фактическите констатации на експерта за начина на изграждането и закрепването към земната повърхност постройката и навесът съставляват строеж, от пета категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, каквато правна квалификация е направена и в оспорената заповед. Безспорно е и обстоятелството, че собственик на трите поземлени имота, в които частично е изграден процесният строеж не е сдружението-жалбоподател, а не се и твърди учредяване на право на строеж в чужд имот, което и принципно не би могло да се осъществи, с оглед начина на трайно ползване на два от поземлените имоти. Това е така, защото двата имота, които са публична общинска собственост са с предназначение според ПУП-ПРЗ „ за второстепенна улица “ / ПИ с идентификатори 07079.10.1141 и 07079.10.1169 /, а третият имот /частна държавна собственост/ 07079.10.1115 е с предназначение „ временно обитаване и риболовни дейности “, което също не може да се отъждестви с реалното предназначение на постройката и навеса / заведение за обществено хранене /, поради което изграждането на постройката и навеса е незаконно. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Съобразена е целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За да намери приложение посочената в заповедта разпоредба, чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е необходимо да са налице елементите на нейния фактически състав – 1. липса на одобрени инвестиционни проекти и/или 2. липса на разрешение за строеж. Заключението на експертизата потвърждава липсата на каквито и да било строителни книжа относно процесните постройки, както и неотносимостта на предходно поставяни в минал период от времето фургони /магазин/ към процесният обект. Фактът, че незаконният строеж е изграден именно от сдружението- жалбоподател е посочен от него, като се стопанисва именно от този субект, поради което именно юридическото лице е адресат на заповедта. Относно търпимостта на незаконния строеж: Търпимите строежи по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото не може да бъде установена точна дата към която е бил изграден строежът. Това сочи и експертът в своето заключение, като се позовава на единственият източник по делото- в подадената молба/жалба/ на сдружението. В публично заседание на 12.02.2025г. обаче изрично е направено уточнението, че не се твърди процесната постройка да е изградена през 1978г., а през тази година е изградена първата постройка в рибарското селище въобще. Свидетелските показания ангажирани по делото също не установяват конкретна година на изграждане, но дори и най-ранно заявеният от свидетеля период /20 години/ назад във времето е значително след изтичане и на последният срок за прилагане хипотезите на търпимост /за строежи изградени най-късно до 31.03.2001г./. Колкото до т.нар. магазин, изграден от поставен на мястото фургон, то и от категоричните констатации на вещото лице става ясно, че този магазин е съществувал много назад във времето и няма отношение към процесният строеж. Още по-малко поставянето на фургон или повече от един фургон има връзка с процесният строеж, с оглед характеристиките на същия подробно описани по-горе, които нямат нищо общо с обект, изграден от фургон. Няма никаква връзка между установените бетонова основа и настилка, върху които са изградени обектите, респективно стените /тухли, итонг, гипсокартон, фаянсови плочки/ и наличието на предходно поставени един или повече фургони, а доводите за наличие на преместваеми обекти са лишени от основание. Дори самият навес физически да бъде демонтиран, каквато обективна възможност е потвърдена от вещото лице, то очевидно ще се загуби неговата функция и предназначение, защото е създаден като зала за посетители на заведението /постройката/, до която е изграден навесът и евентуалното му поставяне на друго място би било свързано с промяна на предназначението, защото не може да се постави отново заедно със заведението към което принадлежи функционално понастоящем. Постройката и изградения към нея навес не могат да се окачествят като търпими незаконни строежи, защото изискванията за прилагане на института на търпимост следва да са налице кумулативно, а в случаят не е налице нито една от хипотезите на търпимост по §16 от ПР на ЗУТ, нито според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Както вече бе посочено, самият факт, че са изградени в имот „ за второстепенна улица “, респективно за „ временно обитаване и риболовни дейности “, съгласно действащият ПУП-ПРЗ за процесният имот са абсолютни пречки за това, защото действалият и преди повече от 20 години ЗУТ /влязъл в сила в началото на 2001г./ не допуска подобно изграждане, още по-малко без каквито и да било строителни книжа и без да е учредено право на строеж в чужд имот. Съдът счита, че действалите в минал период от време ЗТСУ, ППЗТСУ и подзаконовите актове по тяхното прилагане въобще не са приложими в случаят, доколкото по делото липсват доказателства за изграждане на обекта, респективно на навеса в периода, когато тези нормативни актове са били част от позитивното право, респективно обективно не може да се обсъжда дали строежът е бил допустим, с описаните характеристики, при действалите в минало време закони и подзаконови актове. Липсват и твърдения дори, нито са налице писмени доказателства по делото, които установяват, че строежът е деклариран в сроковете, а именно до 30.12.1998г. и по реда на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, поради което няма никакво основание да се приеме, че обектът е изграден в относимия към тази хипотеза период. Съгласно § 127, ал.3 от ПЗР на ЗУТ производството по евентуално узаконяване на незаконен строеж започва с подаване на нарочно заявление на собственика до съответната община, в едногодишен срок от влизане в сила на този закон, а по делото не се и твърди такова заявление да е подавано. Аналогични са съображенията и съгласно другата възможност, регламентирана, съгласно § 184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, след като не е установено подаване на изискуемото заявление за узаконяване в 6-месечен срок от влизането в сила на посочената разпоредба. Издадената заповед не нарушава и указанията на чл.6 от АПК и такова не би могло да е налице при така установените и описани по-горе обстоятелства. Предвид всичко изложено в настоящият съдебен акт, обжалваната заповед е законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с производствените правила, разпоредбите на материалния закон и неговите цели, респективно жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се отхвърли. При този изхода на спора и своевременното искане /л.170 от делото/ за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на община Бургас, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер /100 лева/, съгласно чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и които да бъдат платени от жалбоподателя. Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас, трети състав