Решение № 59 от 27.2.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 25/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по подадена жалба от „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, ЕИК 118542753, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление гр Силистра, ул. Хараламби Джамджиев“ № 2, представлявано от управителя си С П Б против решение № 84/01.12.2022г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 65/22г., с което е потвърден Отказ № 20221011125143- 3/17.10.2022г, на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) при АВ, постановен по партидата на дружеството. Въззивникът не е съгласен с така обжалваното решение, поради което моли за неговата отмяна. Възразява срещу извода на съда, че във всички случаи на прехвърляне на дружествен дял, вкл. и между съдружници, следва да се представя декларация по чл.129 ал.2 ТЗ. Счита, че това изискване се прилага единствено при прехвърляне на дружествени дялове на трели лица, изхождайки от систематическото и граматическо тълкуване на нормата. Моли съда да постанови решение, с което да задължи Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши исканото от него вписване. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна – Агенция по вписванията, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения: С обжалвания Отказ № 20221011125143-3/17.10.2022г, на ДЛР при АВ, постановен по партидата на „СТРОЙПРОЕКТ“ ООД, ЕИК 118542753 е отказало вписване на обстоятелство, подлежащо на регистрация – прехвърляне на дружествен дял от съдружника Х М Х с ЕГН •••••••••• на правоприемника, също съдружник С П Б с ЕГН ••••••••••. В мотивите към отказа е посочено, че въпреки дадените указания на заявителя за представяне на документи за изпълнение на изискването по чл.129, ал.2 от ТЗ, а именно на декларации от управителя на дружеството и от праводателя по договора за прехвърляне на дружествени дялове, че дружеството няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, такива декларации не са представени. Мотивите на ДЛР са изцяло възприети от СсОС, който е потвърдил обжалвания отказ, поради липса на изискуеми декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ. Основният въпрос пред настоящата инстанция има правен характер и се свежда до това, приложимо ли е изискването за представяне на декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ при вътрешно прехвърляне на дружествени дялове, т.е. при прехвърляне между съдружници. В тази връзка съдът съобрази следното: Съгласно чл.129 ал.1 ТЗ (Доп. ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.), прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Настоящият състав споделя разбирането, че предвидените в посочената разпоредба допълнителни изисквания, се прилагат единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети лица, каквато не е настоящата хипотеза. Това произтича от граматическото тълкуване на разпоредбите на чл.129 ал.1 и ал.2 от ТЗ и последователно и логически закрепените различия в двете хипотези. В случай, че законодателят е искал да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на систематичното място /в ал.1 на чл.129 от ТЗ, която разпоредба урежда този въпрос, но не и в ал. 2, имаща отношение само към доказването на прехвърлянето/. Ето защо от актуалната редакция на чл.129 ал.2 от ТЗ не може да се направи извод, че във всички случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е необходима само за доказване изпълнението на условието по чл.129 ал.1 от ТЗ, относимо единствено към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. За вписване на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на дялове между досегашните съдружници, е достатъчно представянето на договор в изискуемата форма за валидност по чл.129 ал.2 ТЗ, което е спазено. Съдът се позовава и на мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ вх.No-754-01-39/06.07.2017 г., съгласно които изискването да няма неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. Предвид на изложеното, обжалваното решение се отменя. Водим от горното, съдът