Решение № 260001 от 23.6.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 331/2019 г.

Производството е въззивно, образувано по жалба на М.К.Б. ••• срещу решение № 151 от 21.02.2019г. по търг.дело № 645/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е осъдена да заплати на В.К.М. ••• сумата 50 000 евро, представляваща част от общо дължима сума 150 000 евро, с която сума ответницата се е обогатила неоснователно във вреда на ищеца по прескрибиран запис на заповед, издаден на 12.11.2013г. с падеж 15.04.2014гг., ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска – 03.05.2018г. до изплащането и на основание чл.534 ал.1 от ТЗ, както и сумата 7 371.60лв. направени по делото разноски. Твърди че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон. Излага че във връзка с направени от нея възражения срещу иска съдът с определението си по реда на чл.367 от ГПК е задължил ищецът да представи в съдебно заседание оригинала на запис на заповед от 12.11.2013г. и алонж към него от 24.06.2014г. за извършване на служебна проверка. Сочи че ищецът е представил в съдебно заседание на 11.12.2018г. документ, за който твърди че е оригинал на представения с исковата молба препис от запис на заповед от 12.11.2013г. Твърди че при представянето на документа съдът не е изследвал предвид нуждата от специални знания, дали документът представлява оригинал или представлява цветно електро-фотографско копие, а директно е приел, че документът е оригинал, поискал е от нейния представител да вземе отношение по него, при което е заявено, че е установена идентичност с копието и не го оспорва. Излага че тя не е присъствала в съдебното заседание и след обявяване на ход на делото по същество с молба изрично е оспорила, че от ищеца е представен оригинал на запис на заповед с твърдения, че оригинала на документа се намира у нея и никога не е бил във фактическата власт на М. М.. Твърди че представеният по делото документ от ищеца в съдебно заседание е снет като електро-фотографско копие на намиращ се у нея оригинал на запис на заповед от 12.11.2013г., за което представя изготвена по нейна поръчка експертиза. Оспорва извода на съда в решението, че не е налице спор за автентичността на поставения подпис в записа на заповед. Твърди че съдът е бил длъжен да изследва автентичността на подписа и в записа на заповед. Сочи че у съда е следвало да възникне съмнение относно истинността на документа и поради това, че в исковата молба се твърди че джирото е извършено върху алонж към записа на заповед. Твърди че неоснователно съдът не е уважил направеното от нея искане за отмяна на хода по същество за извършване на проверка относно истинността на записа на заповед, намиращ се у ищеца, а решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с принципа на служебно начало и принципа на установяване на истината. Твърди че съдът следи служебно за нищожността на сделката, без значение на изричното позоваване. Излага че от представения на съда документ обаче съдът е установил че джирото е извършено на гърба на документа, а не на отделен лист. Твърди че е налице разминаване между твърдението на ищеца в исковата молба, че джирото е изпълнено върху алонж към записа на заповед с представения по делото запис на заповед, на гърба на който е извършено джирото в полза на ищеца. Позовава се на чл.468 ал.1 от ТЗ и на разрешението, дадено от касационната инстанция с решение № 133 от 12.07.2010г. по търг.дело № 946/2009г. на ІІ т.о. Сочи че от представените по делото копия от документа, се установява, че половината от лицевата част на записа на заповед е празна и на нея е могло да бъде извършено джирото. Твърди че липсва основание за изписване на джирото на гърба на документа, в нарушение на императивното изискване за форма, поради което е нищожно. Оспорва също така, че записът на заповед от 12.11.2013г. е без протест и разноски, а с джирото се прехвърля в полза на ищеца запис на заповед от 12.11.2013г. единствено без протест, като по този начин сочи че не може да се установи идентичност между прехвърленото вземане и това по процесния запис на заповед. Твърди че падежът на задължението е индивидуализиран по различен начин в съдържанието на записа на заповед и в джирото. Твърди че поради изложените разлики не е налице идентичност между процесните запис на заповед и джиро. Оспорва извода на съда, че джирото е извършено на 24.06.2014г. въз основа на свидетелски показания, като твърди че установяването на достоверна дата на частен документ е недопустимо със свидетелски показания. В отношение на евентуалност, ако се приеме, че е налице валидно джиро твърди че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.534 ал.1 от ТЗ. Твърди че ищецът не е установил, че прекият му иск по чл.531 ал.1 от ТЗ е погасен по давност. Излага че в отговора на исковата молба тя не е възразила изрично че прекият иск е погасен по давност с изтичането на тригодишния срок, считано от падежа му, а давността не се прилага служебно. Твърди че след като прекият иск не е погасен по давност, правото на иск за менителничното неоснователно обогатяване не е възникнало. Оспорва извода на съда, че ищецът е добросъвестен при придобиването на вземането по записа на заповед, тъй като не било установено в хода на производството той да е знаел определени факти, които имат значение за основателността на претенцията на джиранта. Позовава се на събраните по делото гласни доказателства на свидетеля М., от които твърди че се установява соченото от нея знание. Излага че в хода на производството не е установено наличието на договорни отношения между нея и свидетеля М. във връзка с предоставяне на паричен заем. Сочи че писмени договор за заем или договори за заем за суми, чиято стойност се равнява на 150 000 евро или близка, не са представени. Твърди че ищецът – джиратар като юрист е знаел че тя е могла да направи правоизключващо възражение спрямо свидетеля М., че не съществува каузално правоотношение. Сочи че свидетелят М. казва, че ищецът е знаел всичко за отношенията между него и въззивницата. Сочи че съобразно свидетелските му показания единственият документ, който той свързва с даден заем е самият запис на заповед, както и че разписка е давана от нейна страна за получени от нея суми. Твърди че тя разполага с възражение за невъзникване на каузално задължение, изразяващо се в заемно правоотношение спрямо джиранта. Сочи че съдът неправилно е отказал да извърши проверка дали е налице твърдяното заемно правоотношение между нея и свидетеля М. чрез проверка на данъчните им декларации. Твърди че е налице недобросъвестност у ищеца и на него тя може да противопостави възраженията си, произтичащи от каузалното правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу нея иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна В.К.М. •••, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски В хода на производството въззивницата М.К.Б. е починала и на нейно място на основание чл.227 от ГПК е конституирана нейната единствена наследница по закон В.А.Б., поставена под пълно запрещение, действаща чрез нейния настойник и законен представител Ч.В.Г.. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, въззивницата В.Б. поддържа подадената от нейната наследодателка въззивна жалба и моли съда да я отмени, като отхвърли предявения срещу нея иск. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемата страна В.К.М., в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира направените по делото разноски. Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ от В.К.М. срещу В.А.Б. като правоприемник на М.К.Б., починала на 26.02.2022г. за сумата 50 000 евро, предявена като частичен иск от целия в размер на 150 000 евро, претендирана като сума, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца по прескибирана запис на заповед от 12.11.2013г. издадена от М.Б. на М. М. М. и джиросана на М. на 24.06.2014г. Съгласно разпоредбата на чл.534 ал.2 от ТЗ искът за неоснователно обогатяване по ал.1 на същия член се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т. е. – датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл.531 ал.1 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от датата на падежа на задължението по записа на заповед. В настоящия случай записът на заповед е с падеж на предявяване на 15.04.2014г., предявен е за плащане на падежа с нотариална покана, получена на 24.04.2014г. от издателя Б., тригодишният давностен срок за предявяване на прекия иск е изтекъл на 15.04.2017г., искът по чл.534 ал.1 от ТЗ е предявен в съда на 03.05.2018г. в срока по чл.534 ал.2 от ТЗ. Като доказателство е представен заверен по реда на ЗА препис от запис на заповед от 12.11.2013г. за сумата 150 000 евро с падеж 15.04.2014г., издаден от М.К.Б. на М. М. М., джиросан с алонж към запис на заповед от 24.06.2014г. на В.К.М.. Записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа изискуемите от закона реквизити. По абсолютните възражения на въззивницата Б.: В отговора на исковата молба от ответницата Б. е оспорен представеният запис на заповед с твърдение, че не е подписан от нея. Направено е искане за представяне на оригинала за сравнение с представеното копие, както и е поискано след представяне на оригинала да уточни какво точно оспорва. В съдебно заседание на 11.12.2019г., за което ответницата е редовно призована и на което е представлявана от редовно упълномощен и приет от съда неин процесуален представител – адвокат, изрично е заявено от процесуалния представител и отразено в протокола от съдебно заседание, че подписът, положен от името на Б. в представения запис на заповед не се оспорва и се признава, че същият е подписан от нея. След представяне в съдебното заседание от ищеца на оригинала на запис на заповед от 12.11.2013г. с джиро, от процесуалния представител на Б. е заявено, че е установено съответствие с представеното по делото копие, поради което и същото не е оспорено. С оглед на така описаното процесуално поведение на ответницата Б. чрез нейния процесуален представител - изразено в процедурата по размяна на книжа и най-вече в съдебно заседание на 11.12.2013г., съдът намира, на първо място че няма спор по отношение на автентичността на подписа на Б. в представения по делото запис на заповед. При наличие на изрично признание на авторството на документа, съдът няма задължение за служебна проверка на автентичността на подписа. Разпоредбата на чл.183 ал.1 от ГПК предоставя възможност на страната да представи документа, на който се позовава, в заверен от нея препис. Ако противната страна поиска да види оригинала, страната, представила преписа, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. В настоящия случай ищецът в съдебно заседание е изпълнил задължението по чл.183 от ГПК и е представил на съда оригинала на представения по делото препис от запис на заповед. При представяне на оригинала, същият не е оспорен от ответницата. Предвид на това и представеният по делото заверен за вярност препис от запис на заповед е годно доказателствено средство и въз основа на него могат да бъдат основани фактическите и правни изводи на съда. Въведеното с молба, след даване ход на спора по същество, възражение, че в съдебно заседание не е представен оригинал, а цветно електро-фотографско копие на документа, е късно направено и е преклудирано. При изложени твърдения в тази молба, че оригинала на записа на заповед се намира у нея, възражението е следвало да бъде направено още с отговора на исковата молба. Същото не е направено и при представянето на оригинала на записа на заповед в съдебно заседание. Поради което и това възражение не следва да бъде разглеждано от съда. По възраженията срещу формата на джирото: При представяне на оригинала на запис на заповед от 12.11.2013г. с джиро от 24.06.2014г. в съдебно заседание на 11.12.2018г. от съда е установено и е записано в протокола, че представеният запис на заповед с алонж, съответстват по съдържание на представените по делото заверени за вярност копия от документа. Установено е че в представения от ищеца оригинал на гърба на записа на заповед е изпълнен алонж към запис на заповед от 24.06.2014г., представен по делото като заверено копие на отделен лист.