Решение № 1670 от 21.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10791/2022 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба от А. Д. С., с ЕГН: •••••••••• и адрес: град София, ж.к. ••••, срещу ЗАД„А." АД, с ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие от 21.10.2017г., причинено виновно от водача на л.а. марка „ Тойота“, модел „ Авенсис“ с peг. № СА •••• ХМ, управляван от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД„А."АД по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, както следва:

-сумата в размер от 50 000 / петдесет хиляди / лева представляваща застрахователно обезщетение за скъсани ставни връзки на двата долни крайника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2017г. до окончателното им изплащане.

-сумата в размер от 50 000 лв. за извършено допълнително оперативно лечение от 12.09.2018г., изразявящо се в допълнителни оперативни процедури с голям обем и сложност на долните крайници и произтеклите от тях болки и страдания, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 12.09.2018г. до окончателното й изплащане.

-сумата в размер от 80 000 / осемдесет хиляди / лева, представляваща допълнително застрахователно обезщетение за последващо оперативно лечение от 09.02.2018г., изразяващо се в създаване но черепно- костно ламбо, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2018г. до окончателното й изплащане.

-сумата в размер от 100 000 / сто хиляди / лева, представляващо допълнително застрахователно обезщетение за ексцес /новонастъпили неимуществени вреди от усложнено здравословно състояние в пряка причинна връзка с процесното ПТП/, изразяващ се в енцефаломалация с глизони промени в дясно фронтобазално и темпороларно - постравматични / постоперативни / изменения, както и намалено обоняние и съпътстващите ги последици, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че 21.10.2017г. около 18: 50 ч. в град София, на бул. „Данаил Н.“, на пешеходния светофар срещу пазар „Подуяне“, е претърпял тежко ПТП в качеството си на пешеходец, когато е блъснат от лек автомобил марка „ Тойота“, модел „ Авенсис“ с peг. № СА •••• ХМ, управляван от водача му в нарушение правилата за движение по пътищата. Лек автомобил марка „ Тойота“, модел „ Авенсис“ с per. № СА •••• ХМ притежава задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ в ЗАД „ А.“ АД с покритие към деня на ПТП.

В резултат на описаното ПТП ищеца е приет по спешност в УМБАЛ „ Царица Йоанна“ - ИСУЛ ЕАД, където е настанен за лечение с опасност за живота. След проведени изследвания е установено, че вследствие на описаното ПТП ищеца е получил първоначално следните увреждания: ТЕЖКА ЧМТ. Мозъчна контузия вдясно челно. Остър субдурален хематом вдясно. Фрактура на пубисните кости двустранно- на горно и долно рамо. Фрактура на двата ацетабулума — главолечните явки на бедрените кости.

Във връзка с първоначалната тежка ЧМТ, получена при процесното ПТП, и поради наличието на следоперативен костен дефект ищецът е постъпил за допълнително лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна“ - ИСУЛ“ ЕАД на 07.02.2018г. в клиника по неврохирургия. На 09.02.2018 г. същия претърпялл оперативно лечение за създаване на черепно костно ламбо. От болницата е изписан на 12.02.2018 г. Отделно от изложеното на 11.09.2018 г. ищецът е постъпил отново в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“, втора клиника по ортопедия и травматология, където е претърпял допълнителни оперативни процедури с голям обем и сложност на долния крайник. Същите се предхождаха от изкълчване, навяхване и разтягане на предна и задна кръстовидна ставна връзка на коляното в ляво, получени при описаното ПТП. На 12.09.2018 г. на ищеца бе извършена оперативна интервенция. След престой в болничното заведение е изписан от болницата на 17.09.2018г.

Ищецът твърди, че за първоначалните увреждания / извън скъсаните ставни връзки / ищецът е обезщетен от застрахователя на увреждащото МПС, но за допълнително настъпилите тежки усложнения, довели и до допълнително лечение, ищеца не е обезщетяван. Претенцията за обезщетение за скъсани ставни връзки е за обезщетяване на болки и страдания, които са открити по- късно и са останали необезщетени с първоначалните увреждания.

Поради допълнителните тежки усложнения и последващото лечение, проведено в тази връзка, ищецът уведомил застрахователя на деликвента с писмена застрахователна претенция с искане за допълнително обезщетяване за настъпилия ексцес и допълнително проведеното лечение, но такова не му било определено и изплатено.

В законоустановения срок ответникът ЗАД„А." АД е подал отговор на исковата молба, с който е заявил, че исковете са неоснователни, тъй като са компенсирани извънсъдебно. Ответникът твърди, че със споразумение от18.06.2018г. ответникът е платил на ищеца сума в размер на 119 000, 00 лв. В замяна ищецът е опростил на основание чл. 108 от ГПК всички бъдещи свои претенции за неимуществени вреди, имуществени вреди, пропуснати ползи и дължими лихви, както и съдебни и деловодни разноски, които биха възникнали срещу ЗАД „А.“ и/ или към Г. П. П., при или по повод описаното застрахователно събитие, надхвърлящи изплатеното обезщетение, посочено в чл. 1 от Споразумението. Страните са уговорили още, че с подписване на Споразумението и изплащането на сумата по чл. 1 от Споразумението от застрахователя на А. Д. С., считат финансовите си взаимоотношения, произтичащи от процесния деликт за уредени.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер и искане отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис", с per. № СА •••• ХМ - Г. П. П. за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Ответникът е оспорил механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с per. № СА •••• ХМ, не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди, че водачът Г. П., при управлението на лек автомобил марка „Тойота", модел „Авенсис", с per. № СА •••• ХМ, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно, по смисъла на чл. 15 от ИК. Твърди, че единствената причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на пешеходеца А. Д. С., Твърдя, че с поведението си, пешеходецът сам е поставил живота и здравето си в опасност и че неговото поведението е единствената причина за настъпване на ПТП.

Евентуално, твърди че при пострадалия са налице предхождащи и съпътстващи събитието травми и/ или заболявания, които са допринесли за настъпването на претендираните неимуществени вреди, а дори да не са допринесли за настъпването им, то наличието им следва да бъде взето предвид при евентуалното определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца.

При условията на евентуалност, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Д. С., с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че с поведението си пешеходецът сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл значително за настъпване на процесното ПТП, за увеличаване на вида и степента на телесните увреди, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения, по смисъла на ЗДвП. Твърди се, че пострадалият е имал неправомерно поведение върху платното за движение, изразило се в:

-Нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - при пресичане на платното за движение пострадалият не е спазил светлинния забранителен сигнал на светофарната уредба;

-Нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП - при пресичане на платното за движение пострадалият не се е съобразил с приближаващия се лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с per. № СА •••• ХМ, като не е положил минимална грижа да обърне внимание и да се огледа за преминаващи превозни средства;

-Нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП - при пресичане на платното за движение пострадалият е нарушил забраната за внезапно навлизане на платното за движение.

Посоченият по-горе принос на пешеходеца, поотделно и в съвкупност, обуславя редукция на обезщетението, в размер на не по-малко от 30%, тъй като именно същественото неизпълнение на задълженията на пешеходеца по ЗДвП, е основната причина за настъпване на процесното произшествие и моля да редуцирате размера на обезщетението със степента на този принос. Твърди, че принос от страна на пешеходеца, в размер на 30 % е приет от страните при сключване на Споразумението за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът твърди, че при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, в подписаното Споразумение са обхванати всички неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, в резултат на произшествието, включително и за скъсаните ставни връзки, доколкото се твърди, че оплакванията са били налични преди подписване на Споразумението, както и оперативната интервенция от 09.02.2018 г. за създаване на черепно костно ламбо, също предхождаща по време сключването на Споразумението.

Ответникът оспорва проявлението на нови страдания от ищеца, както и/ или съществено утежняване на старите оплаквания, след датата на сключване на Споразумението, което ново състояние да се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, направена към момента на сключване на Споразумението. Ответникът твърди, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в сключеното Споразумение е предвидено и съобразено и потенциалното влошаване на здравословното състояние на пострадалия.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

Относно споразумението:

От Споразумение от 18.06.2018г., намиращо се на сл.87 от делото / е видно, че страните по делото са сключили извънсъдебно споразумение от същата дата, с което са се съгласили, че с процесното ПТП от 21.10.2017г. на ищеца А. Д. С. са причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 119 000лв.

ЗАД„А." АД, в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ за виновния водач, се е задължил да заплати на ищеца сумата от 119 000лв., представляваща справедлив и окончателен размер на застрахователното обезщетение за всички неимуществени и имуществени вреди.

Пострадалият А. С. декларира, че с получаване на сумата по споразумението счита за напълно удовлетворени претенциите си от процесния деликт от 21.10.2017г., като опрощава на основание чл.108 ЗЗД всички свои бъдещи претенции, включително за имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, дължими лихви и съдебни разноски, които надхвърлят размера на платеното обезщетение.

С подписване на споразумението страните са се съгласили, че са уредили всички финансови взаимоотношения, произтичащи от процесния деликт от 21.10.2017г.

С платежно нареждане № П12580627 на 19.07.2018 г. ЗАД „А.“ е извършило плащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца А. Д. С., в размер на 119 000, 00 лв., л.89 от делото.

Горепосочените обстоятелства не се оспорват от страните по делото, а и се потвърждават от приетите доказателства.

С молба от 03.08.2020г. /лист 150 от делото/, ищецът е предявил пред застрахователя си претенциите, за които е образувано настоящето производство.

С отговор от 24.08.2020г. /лист 149 от делото/, застрахователят е заявил на ищеца, че няма основание за преразглеждане на ликвидационната преписка и изплащане на допълнително обезщетение.

Ищецът твърди, че за първоначалните увреждания / извън скъсаните ставни връзки / ищецът е обезщетен от застрахователя на увреждащото МПС, но за допълнително настъпилите тежки усложнения, довели и до допълнително лечение, ищеца не е обезщетяван. Претенцията за обезщетение за скъсани ставни връзки е за обезщетяване на болки и страдания, които са открити по- късно и са останали необезщетени с първоначалните увреждания.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди.

Съдът намира, че процесното споразумение от 18.06.2018г. представлява спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД между застрахователя ЗАД„А." АД и пострадалия А. Д. С. с цел да бъдат уредени по окончателен начин отношенията между страните, породени от процесния деликт от 21.10.2017г. Същата спогодба е сключена след извършване на процесния деликт, като с нея страните целят да прекратят един съществуващ спор, както и да избегнат един възможен бъдещ спор, като си правят взаимни отстъпки. Застрахователят се е задължил да за плати на ищеца сумата от 119 000лв., като ищецът се е съгласил същата сума да е справедливият размер на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт, като се е отказал от евентуални свои бъдещи претенции, произтичащи от същия деликт.

Съдът намира, че ищецът не е доказал, че претенцията му за сумата в размер от 50 000 / петдесет хиляди / лева представляваща застрахователно обезщетение за скъсани ставни връзки на двата долни крайника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2017г. до окончателното им изплащане, не се обхваща от процесното споразумение от 18.06.2018г. В споразумението не са изброявани конкретните увреждания, но в същото изрично е посочено, че обезщетява всички неимуществени вреди от процесния деликт. Поради това и съдът намира, че със същото споразумение са обезщетени всички имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт, които са възникнали към датата на сключване на споразумението. По аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК, този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Съдът намира, че ТР № 1 от 30.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016г., ОСГТК, принципно допуска при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице да търси обезщетение за вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. С процесното споразумение от 21.10.2017г., страните са уговорили, че ищецът опрощава на основание чл.108 ЗЗД, всички свои бъдещи претенции, включително за имуществени и неимуществени вреди, пропуснати ползи, дължими лихви и съдебни разноски, които надхвърлят размера на платеното обезщетение.

Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо вземане, или правни очаквания. В този смисъл е Решение № 78 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 605/2010 г., I т. о., ТК. Съдът намира, че възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т. е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Не е допустим абстрактен отказ от всякакви права. Отказът от право на обезщетение за вреди от ексцес би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия. Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение. Отказът от бъдещи права е нищожен, като нищожността произтича пряко от съдържанието на процесното споразумение, което не следва да бъде зачитано, в частта му, с която е направен отказ от бъдещи права.

Относно ексцеса:

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да се произнесе по основателността на претенцията на ищеца за вреди от ексцес на процесния деликт. Съдът намира, че ищецът е предявил претенция за неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, вследствие на процесния деликт от 21.10.2017г., в общ размер на 230 000лв. Действително както в исковата молба, така и в молбата за конкретизация от 02.11.2022г., ищецът е разделил този общ размер на три отделни претенции, като за всяка от тях е посочил и конкретен размер на обезщетението. Съдът обаче намира, че в съответствие с постоянната съдебна практика следва да определи общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не посочва отделен размер на обезщетението за всяко увреждане.

Не се спори по делото, че лек автомобил марка „ Тойота“, модел „ Авенсис“ с per. № СА •••• ХМ притежава задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ в ЗАД „ А.“ АД с покритие към деня на ПТП.

Видно от заключенията на основната и повторната САТЕ механизмът на процесното ПТП е следният:

Процесното ПТП е настъпило на 21.10.2017г. около 18.50 часа в гр. София, на бул. „Данаил Н.”, в района на пешеходния светофар срещу пазар „Подуяне” между лек автомобил „Тойота Авенсис”, per. № СА •••• ХМ, управляван от Г. П. П., с посока на движение на автомобила от бул. „Ситняково” към ул. „Злетово” и пресичащия, от ляво на дясно по посока на движение на автомобила, пешеходец А. С., при което е пострадал пешеходецът.

Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието, суха пътна настилка, ясно време, добра видимост.

Лек автомобил „Тойота Авенсис” ДК № СА •••• ХМ се е движил по булевард „Ген. Д. Н.“ в крайна дясна лента по посоката на огледа.

Съгласно свидетелските показания пешеходецът е слязъл от автомобил от задна лява врата, спрял в средна лента, преминал е зад автомобила, и се е движил косо на пътното платно от ляво надясно, считано по посоката на движение на лек автомобил „Тойота Авенсис” ДК № СА •••• ХМ.

Мястото на удара се намира на платното за движение на бул. „Данаил Н.“ в гр.София, на обозначена пешеходна пътека в района на пазар „ Подуене“.

Най вероятно, при слизането на ищеца от автомобила и тръгване към пешеходната пътека, сигналът на светофарната уредба е бил зелен за преминаващи пешеходци, кой то най вероятно се е променил преди достигане на пешеходеца до мястото на удара.

Преди настъпване на произшествието, скоростта на движение на лек автомобил „Тойота Авенсис” ДК № СА •••• ХМ е била от порядъка на V, - 68km/h.

След заместване във формулата се получава, че опасната зона за спиране при скорост на движение 68km/h, е 46, 38метра.

При максимално разрешената скорост на движение за населени места 50km/h, опасната зона за спиране е 29, 49 метра.

При опасна зона за спиране 29, 49 метра, водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при начин на движение на пешеходеца бърз ход и спокойно бягане.

При начин на движение на пешеходеца спокоен ход водачът е имал техническата възможност при своевременна маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удара.

Пешеходецът е имал техническата възможност да слезе от автомобила на място, разрешено са спиране на ППС, безопасно за слизане и качване на пътници.

Видно от заключението по КСМЕ вследствие на процесното ПТП от първоначално при ищеца са били установени слезните травматични увреждания: „Тежка черепно-мозъчна травма. Мозъчна контузия вдясно челно. Остър субдурален хематом вдясно. Фрактура на горните и долни рамена на двете срамни кости на таза. Неразместени фрактури на двете главулечни ямки. Охлузвания и дребни порезни рани на челото и подкожни хематоми двустранни париетално и охлузвани наранявания на десния лакът.“ Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е оказана в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ София. След проведени клинични изследвания, консултации с хирург, ортопед, кардиолог, анестезиолог и проведена предпоперативна подготовка, пострадалият е бил опериран по спешност от екип неврохирурзи още същия ден след злополуката, тъй като състоянието му прогресивно се е влошавало. Извършена: ...“ разширена декомпресивна краниотомия. Твърдата мозъчна обвивка е намерена напрегната и синееща. След отварянето й е отстранен остър субдурален хематом в относително малък обем и течна кръв. Установено е кървене-фрюнтобазално, което е било овладяно. Мозъчният кортекс е бил напрегнат, с оток и кръвонаседнал и субарахноидална хеморагия, която пулсира. Извършена щателна хемостаза и шев на твърдата мозъчна обвивка. Костното ламбо е било отстранено, извършен шев на меки тъкани, поставен дрен и суха стерилна превръзка. “ Пострадалият е бил настанен в Неврохирургична клиника и лечението е продължило при строг постелен режим с включена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Тъй като фрактурите на таза са били неразместени е било проведено неоперативно лечение чрез постелен режим и обезболяващи средства.

След гладко протекъл следоперативен период, ищецът е бил изписан от клиниката на 31.10.2017 г. и лечението му е продължило амбулаторно със съвет да продължи постелния режим още 30 дни, да проведе два контролни прегледи и да приема назначената медикаментозна терапия.

В периода от 07.02.2018г. до 12.02.2018г. е проведено повторно болнично и оперативно лечение в УМБАЛ „ Царица Йоанна“, Клиника по неврохирургия по повод: „Възстановяване на дефект на черепа“. При постъпването е в добро общо състояние за възрастта, в съзнание, адекватен. Оплаква се от тежест в главата при навеждане. Спокойна оперативна област, кожното ламбо е на нивото на околната кост, без огнищна неврологична симптоматика и синдром на менинго-радикулерно дразнене /СМРД/. Извършено е оперативно възстановяване на костния следоперативен черепен дефект поради липсващото костно ламбо с „дуракрил“. Гладък следоперативен период, първично зарастваща оперативна рана. Изписан с подобрение и указания за спазване на ХРД и продължаване на лечението с Невротоп 300 мг. вечер.

При извършената магнитно-резонасна томография на главен мозък от дата 13.12.2019г. е установено: Състояние след оперативна интервенция вдясно фронто- темпорално. В оперативната зона се установява неправилна овална, лобулирана ликвор- еквивалентна зона с белези на глиоза в мозъчния паренхим по съседство. Дилатация на субарахноидните пространства в близост на описаните промени. Вентрикулна система и базални цистерни - в норма. Заключение: Енцефаломалация с глизонни промени вдясно фронтобазално и темпорополарно- постравматични /постоперативни/ изменения. Тези промени, които имат характер на трайни и невъзстановими, обуславят наличие на посттравмена енцефалопатия, характеризираща се клинично с челен психоорганичен синдром.

Налице е също така пълна загуба на обоняние, установено от пострадалия след втората операция и потвърдено с обективно олфактометрично изследване от 21.02.2020г. от специалист УНГ д-р М. със заключение: Аносмия (пълна липса на обоняние). Тази увреда представлява трайна и невъзстановима загуба на сензорна (обонятелна) функция.

Установената близо след 1 година след процесното ПТП нестабилност на лявата колянна става е наложила ищецът да проведе оперативно лечение за реконструктивна замяна на скъсаната предна кръстна връзка с трасплантант от сухожилията на съседни на ставата мускули. Извършената операция е довела стабилност на посочената става. В материалите по делото няма приложени медицински документи за настъпили негативни последици или усложнения при ищеца по отношение на установената връзкова увреда на лявото коляно. Към настоящият момент ищецът се предвижва самостоятелно и без помощни средства Между първоначалните телесни увреждания /тежката черепно-мозъчна травма с мозъчна контузия средна към тежка степен/ и допълнителните постравматични усложнения: енцефаломалация с глиозни промени в дясно фронто-базално и темпорално е налице пряка причинна връзка. Последиците от тези усложнения се изразяват клинично с картината на посттравматична енцефалопатия с челен психоорганичен синдром. Това състояние е манифестно проявено към момента, прогнозата за възстановяване е крайно неблагоприятна.

• Пълната загуба на обоняние също е в пряка причинна връзка с преживяната черепно- мозъчна травма. Дължи се на дефинитивна увреда на сетивните окончания на обонятелните нерви, разположени в решетъчната кост на черепната основа. Увредата е трайна и невъзстановима. Ортопедичните увреждания са вече възстановени.Ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка.

По делото са разпитани свидетелите Г. П. П. / виновен водач за процесното ПТП/, както и М. Н. Н. /управлявал МПС, в което е пътувал ищеца, непосредствено преди настъпване на процесното ПТП/. Видно от същите показанията свидетелите същите са относими към механизма на процесното ПТП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитанит е свидетели, както и приетите по делото експертизи.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.

От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че процесното ПТП от 21.10.2017г. е причинено виновно при управление на л.а. „Тойота Авенсис” ДК № СА •••• ХМ от водача му Г. П.. Не се спори по делото, че лек автомобил марка „ Тойота“, модел „ Авенсис“ с per. № СА •••• ХМ притежава задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ в ЗАД „ А.“ АД с покритие към деня на ПТП.

В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени неимуществени вреди от влошаване на здравето на ищеца, вследствие на процесния деликт.

Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея, като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията, ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр. вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца съдът отчете следните обстоятелства: младата възраст на ищеца както към датата на процесното ПТП /30г. /, вида и характера на претърпените телесни повреди, посочени по- горе, част от които са невъзстановими и са с траен характер.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода 2018- 2020г., съдът определи общ размер обезщетението за неимуществени вреди от ексцеса в размер на 130 000, 00 лева.

За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от ексцеса в общ от 230 000, 00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По възражението на ответника за съпричиняване: По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда.

Недоказано са възраженията на ответника, че ищецът се е появил внезапно на платното за движение, както и че не е пресичал на пешеходна пътека. Видно от заключенията на основната и повторната САТЕ мястото на удара се намира на платното за движение на бул. „Данаил Н.“ в гр.София, на обозначена пешеходна пътека в района на пазар „ Подуене“. Най вероятно, при слизането на ищеца от автомобила и тръгване към пешеходната пътека, сигналът на светофарната уредба е бил зелен за преминаващи пешеходци, който най вероятно се е променил преди достигане на пешеходеца до мястото на удара.

Действително ищецът е слязъл от управляваното от св.Н. МПС на непозволено място, но след това е използвал за пресичане означената на място пешеходна пътека. Съдът не кредитира показанията на виновния водач, св.Г. П., в частта им с които твърди, че местопроизшествието е на един- два метра след пешеходната пътека. От една страна същите показания са заинтересовани, а от друга страна противоречат на всички други доказателства по делото.

В същото време виновният водач се е движил в „бус- лентата“, която е забранено да използва и със скорост от 68km/h, която превишава разрешената максимална скорост за градски условия.

Относно лихвите:

На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др. В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя за вреди от ексцеса на 03.08.2020г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетенията от посочената дата.

За периода, предхождащ 03.08.2020г. претенцията за законна лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са представили списъци по чл.80 от ГПК.

Ищецът е бил представляван безплатно от адв. Л. Г. на основание чл.38, ал.1 от ЗА, въз основа на договор за правна помощ от 24.09.2020г. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Г. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

С оглед на материалния интерес по делото минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 15 850лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 7358, 92лв.

Ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 350 лв.

Ответникът е доказал разноски в общ размер на 1455лв. за юрисконсултско възнаграждение, такси и експертизи, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 779, 46лв.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 5200, 00 лева, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 417, 86лв., представляваща направени по делото разноски в съответствие с уважената част от иска.

Предвид гореизложеното съдът