Решение № 5531 от 23.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на "ТЕЦ Варна" ЕАД срещу наказателно постановление (НП) № ••••••••••••••• г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ -София), с което на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК) на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 8 764 000 лева за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1 от ЗОИК. Жалбоподателят иска отмяната на НП, като се изтъква, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание. На 16.08.2023 г. К.С. – старши експерт към дирекция "Контрол и превантивна дейност" в РИОСВ съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 02.05.2023 нарушение по чл. 48, ал.1 от ЗОИК в присъствие на двама свидетели. Представител на нарушителя отказал да подпише и получи АУАН, което било надлежно отразено. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН на 13.02.2024 г. Ирена Петкова – директор в РИОСВ - София издала НП, предмет на проверка в настоящото производство. В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 83 от ЗОИК и представените заповеди, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като противно на доводите на жалбоподателя АУАН е съставен в предвидения законово тримесечен срок от откриване на нарушителя (информацията е постъпила на 15.06.2023 г.). Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. По ясен начин е посочена и датата на твърдяното нарушение, противно на доводите в жалбата. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното: „ТЕЦ Варна“ ЕАД е бил оператор на инсталация по смисъла на ЗОИК и притежавал разрешително за емисии на парникови газове № 174 от 26.04.2018 г., както и открита партида за квоти на оператор в Националния регистър на търговия с квоти за емисии на парникови газове. На основание чл. 36, ал.1 от ЗОИК за дружеството съществувало задължение да изготвя годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година. Докладите следвало да се изготвят и верифицират съгласно наредбата по чл. 5, т. 2 и Регламент (ЕС) № 600/2012 и да се представят на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване до 31 март относно емисиите през предходната календарна година. Към 2023 г. за операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове съществувало задължение до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година и верифицирани по посочения ред. „ТЕЦ Варна“ ЕАД предало годишен доклад до ИАОС за емисиите през 2022 г. Съгласно одобрения доклад верифицираните емисии, отделени от инсталацията през 2022 г. били 43 820 t/CO2е. Предадените от дружеството квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 2022 г. към 30.04.2023 г. възлизали на нула. Въз основа на тези констатации бил съставен и процесният АУАН, като дружеството не изпълнило задължението си за предаване на квоти и до съставянето му и до издаването на НП. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. К.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – писма и справки. В доказателствената материали липсват противоречия по отношение на изложените обстоятелства, поради което и по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Жалбоподателят не оспорва и така изложената фактическа обстановка. При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 48, ал. 1 от ЗОИК. Съгласно въпросната разпоредба, в редакцията и към процесната дата, операторите на инсталации, притежаващи разрешително за емисии на парникови газове са длъжни до 30 април всяка година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година. За неизпълнение на това задължение разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗУО предвижда имуществена санкция за оператора на инсталацията или на авиационния оператор – юридическо лице или едноличен търговец в размер от 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. По делото категорично установи, че съгласно проверения и одобрен верифицираният годишен доклад за емисии на парникови газове на „ТЕЦ Варна“ ЕАД, през 2022 г. са отделени емисии - 43 820 t C02e (тонове еквивалент на въглероден диоксид). Следователно дружеството е било длъжно до 30.04.2023 г. да предаде 43 820 квоти, които се равняват на общото количество емисии, отделени от инсталацията през предходната година, но към 30.04.2023 г. са били предадени 0 квоти, т.е. дружеството е имало неизпълнено задължение за предаване на 43 820 квоти. С това според настоящата инстанция жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и правилно квалифицирано. Датата на нарушението е определена правилно, тъй като задължението за предаване на квотите е било до 30.04.2023 г. включително, тоест нарушението се явява извършено в първия работен ден след тази дата, а това е бил 02.05.2023 г. Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина. Жалбоподателят излага редица доводи, насочени по същество към установяване на обективна невъзможност за изпълнение на задължението му или алтернативно неговата маловажност, във връзка с което е направено и искане за допускане на експертиза. Съдът намира тези доводи за неоснователни от правна страна, поради което не е необходимо и допускане на експертиза в тази насока. По отношение на доводите, че се стига до недопустимо двойно наказване на дружеството, доколкото емисионните квоти имат характер на санкция, следва да се посочи, че те не представляват санкция, а специфичен инструмент на общата политика на Европейския съюз за борба с климатичните промени, в частност – за ограничаване на емисиите на парникови газове с цел намаляване на изменението на климата вследствие на човешката дейност, и най-вече на глобалното затопляне. Квотите са вид нематериален инструмент, който може да се търгува и предоставя определено имуществени право – право за отделяне на един тон еквивалент на въглероден диоксид в рамките на определен период, за което е валидно за целите на ЕСТЕ и може да бъде прехвърляно. (§ 1, т. 26 от ДР на ЗОИК, респективно чл. 3, буква „а“ от Директива 2003/87/ЕО, чл. 40, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 389/2013 г.) В преамбюла на въпросната директива изрично е предвидено задължение за държавите-членки на ЕС да определят правила за санкции, приложими при нарушаването и. Правото, което предоставят тези квоти, е свързано с дейността на жалбоподателя и негово задължение е да осигури квоти, доколкото се ангажира да осъществява дейност, свързана с отделяне на емисии на парникови газове. Необходимостта от придобиване на квоти и заплащането на цена за тях е свързано именно с ограничаване на отделяните емисии в името на контрола върху изменението на климата, като стойността им би трябвало да има огриначаващ ефект за дейността на съответното дружество. В случая жалбоподателят излага аргументи, а и по делото са налични доказателства, че е имал проблем да предаде квоти и през предходната на процесната година, което не е обстоятелство, изключващо отговорността му, напротив – следвало е да му даде възможност да предвиди и планира дейността си, така че да може да започне да изпълнява нормативно вменените му задължения, а не да абдикира напълно от тях – по настоящото дело се установява, че за 2022 г. няма предадена нито една емисионна квота. Същевременно са изложени доводи, че дружеството е имало възможност да погасява други свои задължения през периода. На следващо място в искането за допускане на експертиза се излагат доводи, че други търговски дружества не са санкционирани за същото задължение, като е направено примерното им изброяване. От една страна според настоящия състав жалбоподателят не може да черпи права от евентуално чуждо неправомерно поведение, от друга – при справка се установява, че и други дружества са санкционирани на основание същата разпоредба от ЗОИК, което прави твърденията в тази насока неоснователни. Доводите за извършени ремонтни дейности, модернизация и създадена диверсификация на енергийни източници също не са основание за отпадане на отговорността на дружеството, доколкото задължението му предаване на квоти възниква не на база посочения вид използвани горива, а на база размера на емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията, като този размер е посочен от дружеството в изготвения и верифициран доклад по чл. 36 от ЗОИК. Жалбоподателят излага доводи за актуална международна обстановка като пречка да изпълнява задълженията си, но част от събитията, на които се позовава, са с относително голяма давност (COVID епидемията от 2020 г. е използвана като аргумент за невъзможност на изпълнение за задължение от 2023 г.), а други (покачване на цените на природния газ) са били констатирани още в началото на 2022 г. С оглед на изложеното не може да става дума за обективна невъзможност за жалбоподателя за изпълнение на задължението за придобиване на квоти, а за така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, като са засегнати важни обществени отношения, касаещи ограничаване на изменението на климата вследствие на човешката дейност. Наложената на жалбоподателя санкция е определена съобразно установените в чл. 27 от ЗАНН принципи. За неизпълнение на задължение за предаване на квоти в разпоредбата на чл. 76, ал.1 от ЗУО е предвидена имуществена санкция за оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец в размер от 200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал квоти. В случая операторът не е предал 43 820 квоти, което умножено по 200 лева прави 8 764 000 лева. Не е налице непропорционалност между размера на санкцията и извършеното нарушение, тъй като този размер е съответен на непредадените квоти, като големият размер на имуществената санкция в случая е следствие от сериозния размер на неизпълненото задължение. С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът