Решение № 684 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3, вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Делото е образувано по жалба от С. К. Х., •••, гражданин на [държава], [ЛНЧ], действащ лично и чрез адв. М. Д. – назначена за процесуален представител по чл. 25 от ЗУБ, против Решение № 12685/04.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъобразено с целта на закона. Счита, че в нарушение на чл.61, ал.1 от ЗУБ и чл.35 от АПК оспореният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че в административния акт липсва ясно и мотивирано становище относно обективните факти, изложени в бежанската му история и относно възможността за предоставяне на хуманитарен статут, като не е извършена проверка и оценка на твърденията му относно действителната обстановка в държавата му по произход. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Счита също, че анализът на обстановката в [държава] е формален и не кореспондира с личната му бежанска история. Сочи, че е заявил пред интервюиращия орган, че в страната му по произход е налице вътрешен въоръжен конфликт, изложил е опасения относно живота и здравето си, като заявил, че напуска страната заради войната. Органът неправилно не взел предвид, че не може сигурно да се пътува до конкретен регион на [държава], нито да се установи там, т.к е налице обоснован страх от преследване. Твърди, че с оглед актуалната обстановка в [държава] е налице основание по чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ, за предоставяне на хуманитарен статут. Представените информационни справки с вх.№ МД-02-3 от 15.10.2024 г. и вх.№ ЦУ-1852 от 27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ за обстановката в [държава], не са актуални и не отразяват реалната обстановка в страната. Твърди също, че актуалната ситуация в [държава] отговоря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 за съществуването на „въоръжен конфликт". Навежда и доводи, че липсва произнасяне относно принципа за забрана за експулсиране или връщане ("non refoulement"), както и преценка, дали в случай на връщане в страната му по произход, не би се стигнало до ситуация, при която ще бъде поставен в принудителна изолация, припокриваща се с термина „изтезание“ или представляваща друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, което граничи с наказание. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В представено от адв.Д. писмено становище са изложени допълнителни съображения, че административният орган не е извършил необходимата преценка, съобразно изискванията на Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и ЗУБ, а преценката относно висшия интерес на детето е формална, като не е съобразена с личната история на жалбоподателя и с възможността за спокойно съществуване при евентуално връщане в страната по произход. Сочи също, че не е отчетено обстоятелството, че жалбоподателят попада в категорията на уязвимите лица по чл.30а от ЗУБ, както и че родителите на непълнолетното лице не пребивават в [държава] и са с неизвестно местонахождение. Ответникът по жалбата – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмено становище, представено от пълномощник, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, конституирана като страна в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспореното решение е обосновано и законосъобразно, с оглед събраните писмени и гласни доказателства. Намира за правилна преценката на административния орган за липса на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ, при завръщането му в [държава]. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С молба УРИ 105400-2489/31.07.2024 г. на Дирекция „Миграция“ – МВР, жалбоподателят е поискал закрила в Република България. С Решение №2104/05.08.2024 г. на директора на РПЦ-[община], лицето е било настанено в РПЦ-[община], в сигурна зона. С молба с вх. № 2195/06.08.2024 г. на РПЦ – [община], рег. № [номер]/[дата] на ДАБ при МС, жалбоподателят е потвърдил искането си за предоставяне на закрила от властите в Република България. Търсещият закрила е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № [номер]/[дата] като С. Х. К., гражданин на [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], [религия], [професия и образование], [семейно положение], без документи за самоличност. Регистрационният лист е подписан от чужденеца, от преводач, от длъжностно лице към ДАБ, и от социален работник. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на родителите и братята на търсещия закрила, като за родителите е отразено, че са с местонахождение в [държава], а за двамата му братя е посочено, че се намират в [държава]. Личните данни на жалбоподателя са установени въз основа на Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег.№[номер]/[дата], тъй като не е представен оригинален документ за самоличност. С писмо изх.№Х-16-1169/07.08.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – [населено място] уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] за подадената молба за закрила от •••, както и че на 16.08.2024 г. предстои да се проведе интервю с лицето. С горното писмо е поискано съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, да се определи социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Във връзка с горното писмо, със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-629/09.08.2024 г. (л. 54) на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [община], на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане, във вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена Д. С. К., на длъжност [длъжност] в отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – [община], да присъства при провеждането на интервю с ••• С. Х. К., гражданин на [държава]. По делото е приложено и писмо с рег.№ 44078/08.08.2024 г. (л. 59), от началник отдел ПМЗД в РПЦ – [населено място] до директора на Специализирана дирекция "Миграция" към Държавна агенция "Национална сигурност", за писмено становище по постъпилата молба за закрила. В отговор на горното писмо, с писмо с рег. № М-15419 от 26.09.2024 г. /л. 42/, директорът на СД "Миграция" – ДАНС е посочил, че няма възражения на лицето да бъде предоставена закрила в Р. България, ако отговаря на условията по ЗУБ. По повод искане с изх.№44078/07.08.2024 г. от началник отдел ПМЗД в РПЦ – [община], за определяне на представител, с Решение №1665/08.08.2024 г. (л. 56), издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ (НБПП), на основание чл.25, ал.2 от ЗПП, вр с чл.25, ал.1 и ал.3 от ЗУБ, на жалбоподателя - ••• чужденец е предоставена правна помощ под формата на представителство от адвокат, като е назначена адв. М. Х. Д., в качеството й на представител на С. К. и са определени правомощията на адвоката. На 27.08.2024 г. с кандидата за закрила е било проведено интервю, за което е съставен Протокол рег. № 44078/27.08.2024 г. Според отразеното в горния протокол, жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист. Посочил, че двамата му братя са ••• в лагера в [населено място], но по отношение на родителите си посочил, че се намират в [държава] Напуснал [държава] в средата на месец юли 2024 г. В България влязъл незаконно в края на м. юли 2024 г., през границата с [държава], •••. Стигнали с кола до [населено място] и там се предали на властите. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук, в България. Той или семейството му не са имали проблеми заради религията или етноса си. Не са имали и проблеми с официалните власти в страната по произход. Посочил, че върху него не е оказвано насилие, нито са отправяни заплахи. Напуснал [държава] заедно с семейството си, заради войната. Като причина е посочил лоши битови условия- липса на електричество и вода, както и че месец преди да напуснат страната е имало бомбардировка •••. Посочил също, че при напускане на града нямало сражения, както и че не знае за пострадали през войната негови близки, роднини и съседи. Няма конкретен повод за напускането на [държава], като решението за това било взето от родителите му. Заявил, че не желае да върне в [държава]. В България се чувствал добре, ходел на училище и изявил желание за настаняване в център за деца. Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите: преводач, социален работник, както и от адв. Д.. В хода на административното производство е изготвен и представен Доклад рег. № 44078/10.09.2024 г. (л. 43) от [длъжност] в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – [община]. Със Заповед № ЗД-Д-Х-Х-1127/16.10.2024 г. на директора на Д“СП“ [община], на основание чл.25, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет., С. Х. е настанен временно в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТДБУ/, в [населено място]. Със становище рег. № 44078/26.11.2024 г. (л. 21) на младши експерт в РПЦ – [община], на Председателя на ДАБ при МС е предложено да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. Със Заповед №27/02.12.2024 г. на кмета на община Кърджали, ••• са назначени попечител и заместник-попечител, като е определено лицето да живее постоянно в ЦНСТДБУ, [населено място]. С оспореното Решение № 12685/04.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. К. Х.. В решението е прието, че по отношение на кандидата не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е, че в проведеното интервю няма релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изявленията на кандидата, че е напуснал страната си по произход заради войната са приети са неотносими към последната разпоредба. Посочено е, че лицето не е направило други изявления за осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, като такова преследване не е установено и от материалите по административната преписка. По тези съображения искането му за предоставяне на статут на бежанец е прието за неоснователно. На следващо място, органът е приел, че липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, като се е аргументирал с установената фактическа обстановка по справки с вх.№ МД-02-3/15.10.2024 г. и вх. № ЦУ-1852/28.07.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. След анализ на информацията е счел, че същата не дава основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. В тази връзка е прието, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Констатирано е, че липсва личен елемент за търсената международна закрила и е прието, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Същевременно за кандидата липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ. Прието е също, че жалбоподателят не е посочил член от семейството с предоставена международна закрила в Република България, затова за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от чужденеца мотиви за желанието му да напусне страната си по произход не могат да бъдат оценени като хуманитарни, по смисъла, вложен в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. При произнасянето си административният орган е извършил преценка във връзка с прилагане на принципа „забрана за връщане“, регламентиран в чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е прието, че според факторите, касаещи личното положение на кандидата и актуалната информация относно страната му по произход, при евентуалното му завръщане там той би могъл да води нормален начин на живот. Обсъден е и принципът за "висшия интерес на детето", установен в ЗЗДет. и в Конвенцията на ООН за правата на детето, като в тази връзка е посочено, че случаят следва да бъде разгледан и с оглед принципа за запазване целостта на семейството, като висшият интерес на детето изисква то да бъде със своето семейство. Решението е връчено лично на жалбоподателя, на 08.01.2025 г., в присъствието на преводач, длъжностно лице и представител (адв. Д.), а жалбата срещу него е подадена на същата дата- 08.01.2025 г. По делото са представени и справки с вх. №МД-02-3/15.10.2024 г., вх.№ ЦУ-1852/27.08.2024 г., вх. №МД-02-77/03.02.2025 г. и вх.№ МД-02-00/29.01.2025 г. изготвени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. В хода на делото, за ••• жалбоподател е изискано и представено становище № ПР/Д-К/23-001/27.02.2025 г. от Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място]. В справката е отразено, •••• ••••• •••••. Поддържа ежедневна връзка с родителите си по телефона и по негова информация те знаят къде се намира в момента. Емоционалната връзка с родителите не е прекъсната. Желае да се събере със семейството си на територията на Република България. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за обжалване, посочен в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на ДАБ разполага с правомощието да отказва международна закрила в Република България. Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, като са посочени правни и фактически основания за постановения отказ. Предвид изложените от органа фактически обстоятелства, съдът приема че същата съдържа и надлежни мотиви. В тази връзка съдът намира, че при издаване на оспорения акт е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се констатират и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната на оспорения акт. С молителя – ••• е проведено интервю, в присъствието на адвокат, служебно назначен на основание чл. 25, ал. 2 ЗПП, вр. с чл. 23, ал. 2, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ, както и на преводач от/на ••• език, като е представен и доклад от социален работник. По време на интервюто на чужденеца е предоставена възможност да изложи съображенията си относно неговото искане за предоставяне на международна закрила. В решението са анализирани данните от интервюто. Решението е подробно мотивирано, като са изложени подробни съображения за обстановката в страната по произход – [държава]. Фактическите основания са ясни и съответстват на приложените правни норми, като дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са причините, поради които е постановен този резултат. В тази връзка, административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут, да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на решението спазена и разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно която детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. След регистриране на молбата и предвид факта, че търсещият закрила е •••, председателят на ДАБ е уведомил Дирекция "СП"- [община]. От събраните доказателства е установено, че е назначен адвокат от НБПП, който го е представлявал в административното производство. Проведено е интервю с кандидата, на което същият е дал обяснения, свързани с неговата бежанска история. Интервюто е обективирано в протокол, подписан от кандидата, и от назначения представител от НБПП, като текстът на протокола е преведен на разбираем за него език. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 6а от ЗУБ. Според последната разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДет. От данните по делото се установява, че емоционалната връзка с родителите не е прекъсната. Жалбоподателят поддържа ежедневна връзка с тях по телефона и те знаят къде се намира в момента. В тази връзка и при отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето е запазване на културната идентичност на непълнолетния жалбоподател и запазване целостта на семейството, и неговото социалното развитие. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното: С оспореното решение на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките, визирани в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По силата на горната разпоредба, освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброени характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От своя страна, наличието и основателността на опасенията следва да бъде преценено с оглед данните в бежанската история на кандидата, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Така, оспорващият не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 и ал.5 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. В разглежданата хипотеза, в описаната от жалбоподателя бежанска история не са налице твърдения за подобни действия. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход, не са правно значими за търсения вид защита и не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Не е заявено и спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както е заявил и в проведеното интервю. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава]. По горните съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липса на материалноправни предпоставки в процесния случай за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. Х., като такива основания не се констатираха и към дата на постановяване на настоящото решение. Съобразявайки информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните седмици и поемането от тях на контрола в редица големи градове в страната, вкл. и в столицата [населено място], настоящият състав приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяната в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира негативно върху гражданите й по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Правилно е прието от административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Според чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота ли личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно административният орган е приел, че няма основания да се приеме, че жалбоподателят е напуснал [държава], поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, молителят не е направил. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В решението са разгледани и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последната разпоредба е съответна на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. /отм. с Директива 95/2011/ЕО / относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Съдът намира, че в случая не са налице хипотезите, посочени в Решението на СЕС, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в [държава], поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на информацията в справки вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. №МД-02-3/15.10.2024 г., изготвени от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно Сирийска арабска република. Предвид данните в тях е приел, че се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в [държава]. Посочено е, че следва да се има предвид и обстоятелството за влиянието на международни организации на територията на страната, предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Посочено е също, че в провинция [провинция], където е живяло лицето, все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в [държава] е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.Предвид горното е прието, че в случая няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, нито е установено изключително безогледно насилие в [държава]. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той е изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в [населено място] е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, като там той може да се адаптира отново в обществото. Съдът намира тези съображения на ответника за обосновани, като съобразени с изложената бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], към момента на издаване на оспореното решение. Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх. №ЦУ-1841/23.08.2024 г., Справка с вх. №ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадени от Дирекция "Международна дейност" в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността, по-изразени само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната. Следва да се отбележи също, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни. В тази връзка, са и представените актуални справки с вх. №МД-02-77/03.02.2025 г. и вх.№ МД-02-00/29.01.2025 г. изготвени от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, относно актуална политическа и икономическа обстановка след падането на режима на президента Б. А.. От последните се установава, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "•••" (•••), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите [провинции], започва голяма офанзива в [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат [населено място], втория по големина град в страната. На 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в [държава] - [населено място]. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от •••, навлизат в [населено място] и декларират победа, а президентът Б. А. напуска страната. Според данните в горните справки на 18.12.2024 г. влиза в сила споразумение за прекратяване на огъня в района на [населено място] (известен също като [населено място]), като на 30.12.2024 г. ••• (американското военно министерство) обявява, че прекратяването на огъня между [държава] и подкрепяните от [държава] ••• около [населено място] се спазва, като се съобщава и за сблъсъци и жертви в района на [населено място]. Посочено е още, че към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. Според ВКБООН, в периода 8 декември 2024 г. - 23.01.2025 г., близо 210 000 ••• са се завърнали обратно в страната. Тези данни са основани на публични изявления за приемащите страни, контакти с имиграционните служби от вътрешността на [държава], както и на граничен мониторинг, извършван от ВКБООН и партньорски организации. На 7 януари 2025 г. международните полети от летището в [населено място] са възобновени за първи път след падането на режима на А., като първия директен полет от ••• столица [населено място] от ••• години насам, е посрещнат в празнична атмосфера в залата за пристигащи пътници. В началото на януари 2025 г. [държава] предоставя шестмесечно изключение от санкциите, т. нар. общ лиценз, за да позволи хуманитарна помощ след края на управлението на Б. А.. Изключението, което ще бъде валидно до 7 юли 2025 г., позволява определени транзакции с държавни институции, включително болници, читалища и комунални услуги на федерално, регионално и местно ниво. Сред новини за тази страна са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. и формиране на състава му. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони •••, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава] и поради това [държава] е обявила отварянето един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. Съществуват и публикации за направено от новата власт в [държава] обещание за върховенство на закона и правова държава (БНР, 24 часа, Actualno. com и др.). На фона на тези новини, от редица медии се съобщава и за военна намеса на [държава] в [държава]. В тази връзка следва да се отбележат категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на [държава], че целта на армията й е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава], за да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице информации или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или ••• народ. Във връзка с горното, следва да се отбележи, че дори към настоящия момент да се приеме съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, то това не е достатъчна предпоставка да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо С. Х. К.. Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем обстановката там да е с характеристики, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Следва да се посочи и че от представения за нуждите на настоящото производство Социален доклад не може да се направи извод за наличие на причини, които да налагат предоставяне на закрила на лицето в Република България на основанията по ЗУБ. Установява се от този доклад, че жалбоподателят е на територията на България и поддържа връзка с близките си. По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Това се потвърждава от данните в справките за [държава], както и от информациите от общодостъпни източници за актуалната обстановка в страната. От същите следва извод, че в [държава] ситуацията е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на •••, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите ••• власти. Обстоятелството, че чужденецът е непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила и постановяване на оспореното решение, не променя извода за неоснователност на жалбата в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне хуманитарен статут, относно защита на най-висшият интерес на детето. Спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със служебно назначен процесуален представител при участие на представители на Агенция "Закрила на детето". Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява със система от специфични мерки, съпътстващи развитието на производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила, без оглед на изискванията на специалния закон, като най-добрият интерес на детето е там, където е и неговото семейство. Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила. С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът