Решение № 3923 от 16.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 435/2024 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН ). Образувано е по касационна жалба от „Техно Контрол Консулт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ет. 2, офис 8, срещу Решение № 1835/21.12.2023 г., постановено по АНД № 2631/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), ХХХVІІ състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № НП-38 от 02.05.2023 г., издадено от Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Техно Контрол Консулт“ ООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 лева, на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), за извършено нарушение на чл. 31 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (НБЕТНА). Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Счита се, че липсват доказателства за компетентността на издателя на наказателното постановление. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Изтъква се, че причината за неизпълнението на задължението по чл. 31 НБЕТНА е задържането на досието на асансьора от предходния търговец, осъществяващ технически надзор. Сочи се, че няколко дни след извършване на проверката досието на асансьора е предадено на етажната собственост и домоуправителят го е предал на жалбоподателя, който е уведомил за това актосъставителя, но последният, въпреки отстраняването на нарушението, е издал АУАН. С оглед на това и доколкото не са засегнати обществените отношения, свързани с осъществяваната от „Техно Контрол Консулт“ ООД дейност във връзка с техническия надзор на съоръжения с повишена опасност, тъй като процесният асансьор е бил в техническо изправно състояние и не е имало основание за спирането му от експлоатация, се твърди маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Искането е за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. Б. Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и на потвърденото с него НП, както и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът – Заместник-председателят на ДАМТН, в депозирана чрез процесуалния си представител – ст. експерт (юрист) П. П., писмена молба излага становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за нейното отхвърляне и за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДАМТН. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна се моли същите да бъдат намалени до законоустановения минимум. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна като правилно и законосъобразно. Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Варна, от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 17.03.2023 г., във връзка с подаден сигнал, служители на РО ИДТН „Североизточна България“, офис Варна, при ДАМТН, извършили проверка на пътнически хидравличен асансьор с рег. № 680АС14557, находящ се в гр. Варна, [жк], [улица], който е регистриран от „Техно Контрол Консулт“ ООД. Съоръжението било проверено като е констатирана годността му за безопасна експлоатация. На 21.02.2023 г. била извършена проверка и в офис на дружеството в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, [улица], ет. 2, ап. 8, в присъствието на С. Т. – ръководител технически надзор в „Техно Контрол Консулт“ ООД, от когото било поискано досието на асансьора, но били представени само сключен с ползвателя договор за извършване на технически надзор на асансьора и копие на декларация за съответствие на асансьора. Предвид тези констатации срещу „Техно Контрол Консулт“ ООД е съставен АУАН за нарушение на чл. 31 НБЕТНА, в който били вписани възражения, че асансьорът е типов и дружеството притежава такъв тип досиета и чертежи. Въз основа на акта било издадено процесното НП, с което на „Техно Контрол Консулт“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 лева на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП. За да потвърди наказателното постановление, ВРС приел, че същото е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № А-762/04.11.2022 г. – заместник-председателя на ДАМТН, както и че АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. По същество е обоснован извод за доказаност на нарушението, посочвайки че извършването му дори не се оспорва от санкционираното дружество, което единствено излага причини и предположения за неизпълнение на задължението за съхраняване на досието на асансьора. Въззивният съд е констатирал, че правилно са определени нарушената и санкционната правни норми, както и размерът на наложената имуществена санкция. Предвид вида и характера на осъществяваната от жалбоподателя дейност по осъществяване на технически надзор, чието неизпълнение застрашава живота и здравето на ползвателите на съоръжението, районният съд е счел, че случаят не е маловажен, тъй като не може да се приеме, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност. Така постановеното решение е правилно. Районен съд – Варна е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност на „Техно Контрол Консулт“ ООД е ангажирана за нарушение на чл. 31 НБЕТНА, съгласно която разпоредба органите за технически надзор и ползвателите на асансьори съставят досие на всеки асансьор и го съхраняват до бракуването на асансьора. Досието съдържа: документите, представени при регистрацията; актовете за технически прегледи, копия от платежни документи за извършването им и други документи, издадени от органите за технически надзор; чертежи, изчисления, протоколи от извършени изпитвания и документи за извършени ремонти или преустройства, включително копия от платежни документи за извършването им. От доказателствата по делото се установява и не се оспорва от касационния жалбоподател, че по време на проверката, извършена от служители на ДАМТН, посочените в чл. 31, т. 1-3 НБЕТНА документи не са съхранявани от „Техно Контрол Консулт“ ООД и не са представени на контролните органи, поради което не може да се приеме, че дружеството, което безспорно притежава качеството орган за технически надзор по отношение на процесния асансьор, е изпълнило вмененото му в тази правна норма задължение за съхранение на досието. Неизпълнението на задължението по чл. 31 НБЕТНА се установява и от събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства. Всички разпитани по делото свидетели, в т.ч. и свид. Т., който е служител на санкционирания търговец, потвърждават липсата на досието на асансьора към датата на извършване на проверката. Във връзка с възражението в касационната жалба следва да се посочи, че по-късното представяне на досието – едва пред въззивния съд, не санира неизпълнението на задължението за съхранението му и представянето му по време на проверката от контролните органи. Ирелевантни са и причините за несъхраняването му и за несвоевременното му представяне, поради което възражението в касационната жалба за по-късното му предаване от предходния търговец, осъществяващ технически надзор, е неоснователно. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание визираната в НП санкционна норма на чл. 55, ал. 2 ЗТИП. Наложената санкция е в минималния, предвиден в посочената разпоредба, размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране. Настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя изложените във въззивното решение мотиви относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, обосновани с високата степен на обществена опасност на този вид противоправни деяния, както и предвид липсата на данни, че процесното нарушение се отличава с по-ниска такава в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Неоснователно е възражението в жалбата, че тъй като асансьорът е изправен, не са засегнати обществените отношения, свързани с осъществяваната от „Техно Контрол Консулт“ ООД дейност във връзка с техническия надзор на съоръжения с повишена опасност. Нарушението по чл. 31 НБЕТНА е формално (на просто извършване), при което вредните последици (обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние – в случая от самия факт на несъхраняване на досието на асансьора и непредставянето му на контролните органи по време на проверката. Неоснователни са твърденията за липса на доказателства за компетентността на издателя на наказателното постановление. Същото е издадено от оправомощен от Председателя на ДАМТН орган съгласно приложената по административнонаказателната преписка Заповед № А-762/04.11.2022 година. Законосъобразен е изводът на районния съд, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство и обуславящи отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 43, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, в т.ч. дата и място на извършване на нарушението. Противно на твърденията в жалбата, в процесното НП присъстват тези реквизити – изрично е посочено, че деянието е осъществено на 21.02.2023 г. в офис на дружеството в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, [улица], ет. 2, ап. 8. С оглед горното правилно ВРС е приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати нарушения от процесуално естество. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът