Решение № 137 от 30.5.2025 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 425/2024 г.

производство по чл. 496 КЗ – подадено е било от ищцата заявление за заплащане на застрахователно обезщетение вх. № 99-5088/02.08.2023 год., с претендирани 60 000 лв. неимуществени вреди – болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и 61, 60 лв. – имуществени вреди – разходи, свързани с лечение, по което при ответника е образувана щета № 0411-340-0002-2023, по която последният е предложил извънсъдебно споразумение, при което да заплати 5000 лв. за причинените неимуществени вреди (л. 23-27). За възникване на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо осъществяването на следния фактически състав: 1/ застрахованият виновно да е увредил лицето, 2/ от това да са причинени вреди, 3/ тези вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 4/ наличие на валидна застраховка «Гражданска отговорност» на увреждащия при ответника. Предвид твърденията на ищцата и въведените от ответника възражения, съдът е приел с доклада си по делото, неоспорен от страните, че между тях няма спор относно факта на възникване на ПТП, в резултат от което ищцата е получила описаното в исковата молба увреждане – счупване на лява ръка в областта на китката, както и че водачът на увреждащия автомобил е имал сключена задължителна застраховка ГО при ответника. Не е спорна и вината на водача на увреждащия автомобил. Същата е установена с влязла в сила присъда – с Определение от 14.07.2023 год. по АНД № 801/2023 год. на РС М. свид. Б. П. Ц. е призната за виновна в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 341, ал. 1 НК за причиняване по непредпазливост на процесното ПТП, в резултат от нарушаване правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват; чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност.“; - чл. 42, ал. 1 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен: 1./ преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се зад него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и 2./ след като е подал сигнала да се убеди, че има видимост“ и е причинила средна телесна повреда на Г. Т. Д. от гр. М.. Установеният механизъм на ПТП е следният: Видно от съставеният непосредствено след катастрофата Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-678, ПТП е настъпило на 28.11.2022 год., около 08, 00 часа, в гр. М., ул. „И.“, между л.а., м. ХХХ, мод. •••, рег. № •••, собственост на Г.Ц.А. от гр. М. и управляван от свид. Б. П. Ц. от с.гр. (участник 1) и л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. № •••, собственост и управляван от ищцата Г. Т. Д. (участник 2). Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че (участник 1), при предприемане на мА.ра „изпреварване“ на колона от МПС-та не се убеждава, че някое от тях не е подало сигнал за отклоняване от посоката си на движение, вследствие на което блъснал (участник 2). Срещу водача на лекия автомобил, м. ХХХ – свид. Б. Ц. е образувано досъдебно производство, приключило с одобряване от съда на описаното по- горе споразумение. Нарушените норми на ЗДвП, приети в диспозитива на съдебния акт са: чл. 20, ал. 1 и ал. 2, регламентиращи задълженията на водача да контролира непрекъснато превозното средство и да го управлява със скорост, съобразена с пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко внезапно появило се препятствие и чл. 42, ал. 1 – правилата за изпреварване. Нанесени били материални щети на двете МПС, а на водача на лекия автомобил, м. ХХХ, ищцата Г. Д. била средна телесна повреда по см. чл. 129 НК. От заключението на приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. М. Й. се установява, че ПТП е настъпило сутринта, при дневна светлина, облачно, дъждовно време, мокра пътна настилка и слаб трафик, в лявата пътна лента, насрещна и за двата автомобила, на около 0, 5 м. от прекъснатата осева линия. Ударът е получен веднага след предприемането на мА.ра „завой наляво“ от л.а., м. ХХХ. В момента на удара скоростта на л.а., м. ХХХ, мод. ХХХ, рег. № ••• е била 11, 95 км./ч, а на л.а., м. ХХХ, мод. •••, рег. № ••• – 45, 22 км./ч. Според вещото лице, ищцата е съобразила движението си с насрещно движещите се автомобили, но не е погледнала в огледалото за да види изпреварващия л.а., м. ХХХ, мод. •••, рег. № •••. Ако го е била видяла, тя е трябвало да прекрати мА.рата завой на ляво. Тя била спряла за да пропусне насрещно движещ се автомобил и след това предприела мА.рата. Била е с включен ляв мигач. Ако е била погледнала в лявото огледало за обратно виждане непосредствено преди предприемането на мА.рата завой на ляво, тя е могла да види идващия изпреварващ автомобил и да прекрати мА.рата, като остане на място. Няма данни ищцата да е забавила неоснователно мА.рата „завой наляво“. Участниците в МПС са предприели действия едновременно. В съдебно заседание експертът пояснява, че не може категорично да даде отговор на въпроса бил ли е автомобилът, управляван от ищцата с подаден мигач. На мястото на ПТП няма кръстовище, то представлява отбивка към входа на завода, в който работела ищцата. Управляваният от свид. Б. Ц. л.а., м. ХХХ, мод. •••, рег. № ••• е бил с десен волан („дясна дирекция“). При започване на мА.рата „изпреварване“ свид. Б. Ц. не е имала възможност да види има ли подаден мигач, но след това е могла. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л., Д. Д. се установява, че при процесното ПТП ищцата Г. Т. Д. е получила следните увреждания: Травма в областта на левия горен крайник със счупване на лъчевата кост (радиуса) на предмишницата в долната й част. Това увреждане е било от естество да води до трайно затруднение на движението на левия крайник за срок над един месец. Общият оздравителен период на травмата е бил около четири месеца. От получената травма пострадалата е търпяла значителни болки и страдания, които са били с най-голяма интензивност в първите дни след инцидента, като е имала затруднения в извършването на обичайните ежедневни дейности. Проведено е подходящо за такава травма лечение – мануално наместване на счупването с последваща гипсова имобилизация, както и медикаментозно лечение с обезболяващи. Ищцата е спазвала лекарските предписания, като е провела и два седмични курса на физиотерапия. Рехабилитацията и физиотерапията са част от лечебния процес, като подобряват възстановяването. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че стабилна консолидация и лекостепенна деформация означава, че в случая костта е зараснала малко накриво, с дефект. Това има отражение – болки при натоварване и при промяна на времето. В случая освен счупване е имало и разместване на костиците на китката. Има и изменение в едната от костиците, което също може да доведе до болки. Когато има надробено счупване няма как да се възстанови целостта на костта в първоначалния й вид. Във връзка с предпазния колан – в случая ударът е бил страничен. При страничен удар ефективността на предпазния колан е почти равна на нула. В случая при удара ръката се е „набила“ във волана. От показанията на свидетелките Т. П. Ф., майка на ищцата и Р. Н.П., нейна приятелка се установява, че около 4 месеца ищцата си била вкъщи, като през това време болките не отслабвали. Възстановяването било трудно, с много болка, която ищцата изпитвала постоянно. Не можела да спи, не можела да си служи с ръката – да извършва обичайни дейности от домакинската работа, нито дори елементарни действия като обличане, къпане, лична хигиена (през първата седмица не можела сама да отиде и до тоалетна). Налагало се майка й да й помага за всичко това. Приемала болкоуспокояващи. Можела да продължи да ползва отпуск по болест, но решила да се върне на работа за да не загуби работното си място. Сега, две години и половина след катастрофата ищцата може да хваща с ръката си стандартни домакински неща и в някаква степен да си върши работата. Успява да си сготви и да почисти. При повече натоварване усеща дискомфорт. Болките продължават и до момента. Засилват се при промяна на времето, особено при застудяване, също при натоварване. В такива моменти все още приема болкоуспокояващи лекарства. От съвкупната преценка на доказателствата се установява по несъмнен начин, причинно-следствената връзка между претърпените от ищцата Г. Д. увреждания с противоправното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, извършено в нарушение правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42, ал. 1 ЗДвП. Вината се предполага, съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а в случая е установена и съгл. чл. 300 ГПК с влязла в сила присъда. Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – увреждане, вина, противоправност, вреда и причинна връзка, представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата Г. Д. срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица при управлението на л.а., м. ХХХ, мод. •••, рег. № •••, собственост на Г.Ц.А. от гр. М.. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а се доказва и от представените по делото констативен протокол и справка от електронния регистър на Гаранционен фонд. Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Настоящият състав на съда, при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида на увреждането, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на около четири месеца след произшествието, до края на възстановителния период и досега при претоварване или промяна на времето, психологическите неудобства от преживяното (невъзможността да се справя сама с базови ежедневни дейности като къпане, обличане), възрастта към момента на увреждането – около 40 години, съпруга и майка, която не е могла да се грижи за децата си, следва да бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 25 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищцата Г. Д., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Настоящият състав на съда намира за неоснователно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Съпричиняването на вредоносния резултат е поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Ответникът, който в разглеждания случай носи доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи при пълно и главно доказване ищцата със своите действия да е нарушила правилата за движение по пътищата относно подаването на светлинен сигнал (ляв мигач) преди предприемането на мА.рата „завой наляво“, при която е последвало процесното ПТП и така да е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. От приетото заключение на САТЕ, допълнено и пояснено в съдебно заседание е видно, че вещото лице не е могло да формира категоричен извод за спорния по делото въпрос: подала ли е ищцата светлинен сигнал (ляв мигач) преди да предприеме мА.рата „завой на ляво“, при изпълнението на която е била блъсната от застрахования при ответника автомобил. В тази насока в наказателното производство е прието, че такъв сигнал е бил подаден, но не е бил видян от водача на застрахования автомобил, свид. Б. Ц.. Пред настоящия състав последната признава, че не е видяла мигач (което далеч не означава, че не е имало подаден такъв, както се интерпретира и акцентира от ответника), а вещото лице заявява, че последната, предвид факта, че е управлявала автомобил с „десен волан“, при започването на мА.рата „изпреварване на колона от автомобили“ не е могла да види не само има ли подаден мигач, но и изобщо автомобила на ищцата. Видяла е този автомобил едва след като вече е била предприела мА.рата и навлязла в насрещната пътна лента, т.е. когато и двата автомобила вече са били започнали да изпълняват съответните мА.ри – завой на ляво и изпреварване (едновременно според отговора, даден от вещото лице на въпрос № 9). Затова съдът не възприема отговора на вещото лице на въпрос № 4, при което и отговорът на въпрос 5 е неотносим. От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин ищцата да е нарушила свое задължение по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗДвП или по чл. 37, ал. 2 ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищцата Г. Т. Д. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното, искът за обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 25 000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 80 000 лева – отхвърлен, като неоснователен. Претенцията за имуществени вреди е основателна и следва да се уважи в цялост – за сумата от 61, 60 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че тази претенция е недоказана. По делото са приложени писмени доказателства – неоспорени копия от фактури, издадени от МБАЛ „Д-р Стамен И.“ АД, гр. М. за тези разходи. Същите са признати извънсъдебно и от ответника – в писмото (стр. 27), адресирано до пълномощника на ищцата, с което предлагат извънсъдебно споразумение. По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. При липса на данни по делото, а и на твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата Г. Т. Д. – 02.08.2022 год., когато видно от входящия печат е заявена застрахователната претенция пред, до окончателното изплащане на дължимото обезщетение. Неоснователно е въведеното от ответника възражение за наличие предпоставките на чл. 380, ал. 3 КЗ. Видно от приложеното по делото искане за заплащане на застрахователно обезщетение, с вх. № ЦУ 99-5088/02.08.2023 год. по щета № 0411-340-0002- 2023, към него е било приложено удостоверение за банкова сметка. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се следват и реално заплатените по производството разходи. В случая обаче, ищцата е освободена от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, а процесуалното представителство пред първата инстанция е предоставено от пълномощника, адв. Е. Х., САК безплатно, на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на пълномощника. Направеното искане за присъждане на тези разноски се преценява като своевременно: Разноски са поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК. Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Е. В. Х., ЕГН ••••••••••, адвокат в АК – М., сумата от 2650 лв. за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, и на ответника следва да се присъдят сторените разноски по производството съразмерно на отхвърлената част на иска. Видно от представеният списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото, ответникът е сторил разноски в общ 13050 лева, от които 12 000 лв. за адвокатско възнаграждение, 500 лв. за СМЕ, 500 лв. за САТЕ и 50 лв. – за свидетел. С настоящото решение предявените искове се уважават в 31, 3% от предявения размер, съответно се отхвърлят в 68, 7%, с оглед на което ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 8965.35 лева за производството пред първата инстанция. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда следващата се държавна такса съобразно уважената част от исковете – 1050, 00 лв. Мотивиран от горното, Съдът