Решение № 512 от 19.5.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 3807/2020 г.

Производството по гр.д. № 4709/2015г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокурату рата на Република България, с която е поискал ответникът да му заплати обезщетение за бавно правораздаване в размер на 10 000 лв., поради нераз глеждането на искането му за изменение на наложената му мярка за неоткло нение в разумен срок. Ищецът е поискал правна помощ и съдът му е предоставил таква, като за негов служебен адвокат от АК е определен и назначен от съда адв. М., който му е оказал такава по време на производството пред Софийски районен съд. С решението си съставът е отхвърлил предявения иск. Ищецът е допизрал жалба срещу първоинстанционното решение, по която е образувано в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС, в която е посочил, че ис ка отвод на адв. М.. В о.с.з. от 13.12.2016г. въззивният състав е наме рил за неоснователно искането на ищеца за освобождаване на адв. М. за особен представител, както и искането му за назначаване като такъв на адв. Д.. Съдът е констатирал, че назначеният му особен представител е положил усилия за ангажиране защитата на представлявания, като е посо чил, че по реда на ЗПП особеният представител се определя от АК. В о.с.з. от 07.03.2017г. съдът е оставил молбите на ищеца за отвод на назначения му особен представител и назначаването за такъв на адв. Д.. Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, постановено по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, е обезсилено изцяло обжалваното решение на първоин станционния Софийски районен съд и производството по делото е прекра тено, тъй като решаващият състав е приел, че предявеният иск е недопу стим, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – непроведена в срок административна процедура. След отказ от страна адв. М. по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗА, за осо бен представител на ищеца е определена адв. Г. – П. и е наз начена от съда. Последната е преупълномощила адв. В. – П. да представлява жалбоподателя. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението СГС, касационна жалба е подадена и от адв. В. – П.. С определение № 232 от 15. 03.18г., постановено по гр.д. № 3307/2017г. на ВКС не е допуснато обжалва не на въззивното решение. С оглед изложеното Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, поста новено по в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС е влязло в сила, поради което съг ласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК последното е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В случая не е налице един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. За да бъде присъдено обезщетение следва да бъ де установено, че в причинна връзка с противоправното деяние са настъпи ли твърдените вреди. Твърди се в случая, че това е неблагоприятният изход на делото, обусловен от отказа на съда да замени първоначално определения адвокат на ищеца. Първо, съгласно чл.25, ал.6 ЗПрП при възможност адво катският съвет определя ад вокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ. Следователно, компетентнен да се произнесе по такова иска не е адвокатският съвет, като правилото не е императивно. Освен това, в хода на производство се е стигнало до смяна на първоначално назначения от адвокатския съвет адвокат с друг адвокат. Второ, с влязлото в сила решение е прието, че предявеният иск е недопустим, поради непредприемане от стра на на ищеца на административна процедура по ЗСВ в законовия срок, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска му, т.е. при чината е извън осъществената в хода на висящото производство защита. Следователно, дори съдът да беше допуснал отвод на адв.М. и назна чил на негово място посочения от ищеца адвокат, то изходът на делото не би се променил и не би имало възможност за настъпването на благоприятни правни последици за ищеца. Липсата на причинна връзка между неблого приятните правни последици и действията на ответника, обуславя извод за неоснователност на предявения иск. Поради съвпадане в изводите на двете инстанции първоинстанционно то решение следва да се потвърди. Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед на неоснова телноста на въззивната жалба, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Софийски апелативен съд