Решение № 12633 от 23.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4716/2024 г.

С влизането в сила на този закон първоинстанционните наказателни дела пред Специализирания наказателен съд, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския градски съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието.

Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в Софийския градски съд, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключването на производствата по тях.

Съдиите от съдебния състав, разгледали първоинстанционните наказателни дела, по които е постановена присъда, когато не са преназначени в Софийския градски съд, се командироват за обявяване на мотивите към присъдата.

В случаите по ал. 2 и 3 чл. 227, ал. 1 не се прилага. § 52.

Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, по които е проведено разпоредително заседание, стават подсъдни на Софийския апелативен съд и разглеждането им продължава от съдебния състав, провел заседанието.

Съдиите от съдебните състави, които не са преназначени в Софийския апелативен съд, се командироват за участие в разглеждането на делата до приключване на производствата по тях. В тези случаи чл. 227, ал. 1 не се прилага. Мотивите, изложени от съдията в акта, чрез който се твърди да е извършено нарушението не са обсъдени, Съответно не е посочено и обсъдено движението и местонахождението на делото към датата на закриване на СНС и АСНС, което е станало основание за издаване на акта на съдията. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима като подадена в законния срок от адресат на акта. Разгледана по същество е основателна. Оспорения акт, притежаващ белезите на индивидуален административен акт, с оглед правилото на чл. 328 от ЗСВ. Съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да провери акта не само въз основа на посочените в жалбата основания, а на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона. Административният ръководител може да обърне внимание на магистрат за нарушение по образуването и движението на делата или по организацията на работата му. Това негово правомощие е следствие отговорността му по ръководство дейността на съответната структура, визирано в чл. 86, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 88 от от ЗСВ, поради което съдът намира, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Актът е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Дадена е възможност на магистрата да направи възражения и да представи доказателства. От формална страна издателят сочи проявлението на конкретни факти, на които се дава и определена правна обосновка, но съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са обсъдени в пълнота фактите от значение за правилно решаване на делото, а именно фактите за мотивите, с които съдебният състав е изпратил делото на другия съдия-докладчик и за съответствието им с реалното движение и местонахождение на делото. Касае се за подробни мотиви за фактите относно движението и местонахождението на делото и за това как следва да се тълкува приложимия закон, относно делата, които след закриване на СНС и АСНС се разглеждат от други съдилища. Касае се за правораздавателен акт, с който съдебният състав е изразил по същество мнение, че не е имало основание за даване на нов номер и разпределяне на делото след закриване на СНС и АСНС, тъй като делото към момента на влизане на закона в сила е било в АСНС, по същото е било проведено разпоредително заседание и след влизане на закона в сила е станало подсъдно на СГС, съответно е следвало да продължи разглеждането му от съдията Х., на когото е било вече разпределено при спазване на правилата за случайно разпределение на делата и който вече е провел разпоредително заседание. Тези мотиви са изложени в съдебния акт, с който делото е изпратено пред съдия Х. и са част от съществените факти по делото, съответно се дължи обсъждането им за да се прецени, дали е извършено нарушение при движението на делото и дали са налице основания за санкциониране на магистрата. Същите са повторени в обясненията на магистрата пред Председателя на СГС и са обсъдени крайно лаконично в заповедта. Сочи се, че дори съдията да е приела, че не следва да гледа делото е следвало да прекрати делото пред себе си, да си направи отвод, съгласно чл. 29, ал. 2 от НПК и да го изпрати на председателя или заместник-председателя за да определят нов докладчик. Настоящият състав намира, че тези доводи не са достатъчни за да се приеме, че обжалваната заповед е мотивирана надлежно. Доводите за необходимостта от изпращане на делото на 16-ти състав са изложени в правораздавателен акт, който подлежи на проверка заедно с проверка на правилността на присъдата по делото, когато и ако един ден бъде проверена по реда на инстанционния контрол. Определението на АС- София не е акт, който проверява по същество конкретния съдебен акт на съдията. Касае се определение, с което е проверено разпореждане на СНС за връщане на жалбата на адвокат като недопустима. В този свой акт съдебният състав е изразил своето мнение и по същество, но то не е обвързващо, доколкото съдебният състав в случая няма правомощие за произнасяне по същество по въпроса. С такова правомощие разполагат единствено въззивната и касационната инстанция, които разглеждат делото по същество по жалба или протест срещу постановената присъда, в които производства се произнасят и по въпроса допуснати ли са съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, включително и при определяне на съдебния състав. Правомощието на административния ръководител на орган на съдебната власт да издава заповеди по чл. 327 от ЗСВ спрямо магистрати по повод извършено виновно нарушение по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, притежава юридическите характеристики на реализиране на дисциплинарна отговорност. То не включва правомощия за санкциониране на магистрат по повод конкретно произнасяне по делата, които разглеждат, касаещо правораздавателната дейност. Съдиите са правораздавателни органи със статут на независимост при произнасяне по делата, които разглеждат. Т.е. при произнасяне по реда на чл. 327 от ЗСВ административните ръководители не могат да засягат правомощията на магистратите да правораздават въз основа на закона и вътрешното си убеждение. Според настоящия състав, нарушенията по образуването и движението на делата или по организацията на работата могат да попаднат под дефиницията на чл. 307, ал. 3 за дисциплинарно нарушение, а именно - виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател, както и могат да бъдат подведени под разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Категорично не се съгласява обаче със записаното в акта, че описаното деяние представлява действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт по чл. 307, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Преди всичко за да се впише такова заключение в един акт, то следва да се мотивира, а в случая няма изложени никакви мотиви, в какво конкретно се изразява накърняването на съдебната власт. В случая такива факти не са изложени, а цитираните части на определението на АС-София, не може да се приеме за основания за такъв извод по изложените вече от съда мотиви. Съставът се е произнесъл по допустимостта на жалбата на адвокат срещу разглеждане на делото от съдия Х. и е изразил становище по същество, което е извън предмета на произнасянето му. Единствено съставите, които биха гледали делото по същество по жалба или протест срещу евентуална присъда не само могат, но са и длъжни да се произнесат по въпроса допуснато ли е нарушение при гледане на делото, дали е съществено и дали е основание за отмяна на присъдата. Процедурата за реализиране на дисциплинарна отговорност за установено нарушение на служебни задължения по чл. 307 от ЗСВ е строго регламентирана с разпоредбите на чл. 308 - 328 от ЗСВ. С нормата на чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите (евентуално) вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със заповед на административния ръководител да му се обърне внимание. ЗСВ не разписва нарочна процедура по отношение на акта, с който на основание чл. 327 от с.з. се обръща внимание на магистрат за допуснати от него нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата му, както се урежда по отношение на производството по налагане на дисциплинарните наказания, поради което следва да намерят приложение основните процедурни правила на административното производство, които гарантират изясняване на обстоятелствата относно вината и деянието, както и правото на защита на съдията, който е привлечен да отговаря за извършване на съответното нарушение. В случая производството е протекло в сроковете по чл. 310 от ЗСВ. Председателят на СГС е сезиран за случая на 24.01.2024г., а обжалваната заповед е постановена на 25.04.2024г. В хода на административното производство не са събрани доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Не са събрани и обсъдени единствено доказателства за движение и местонахождение на делото към момента на закриване на СНС и АСНС, които най-вероятни са приети за несъществени от председателя на СГС. На база на установените факти са изведени неправилни изводи относно основанията за издаване на акт по чл. 327 от ЗСВ. От съдържанието на разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ се налага изводът, че обръщането на внимание може да бъде осъществено от административния ръководител за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делото или по организацията на работата на магистрата. В случая се твърди, че е извършено нарушение при движение на наказателно дело – неправомерно разпределение на делото от съдията към друг съдия, в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните и специализираните съдилища и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд. Чл. 9, ал. 1 от ЗСВ предвижда, че разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване изискванията на чл. 360Б. Т. 3 от Единната методика оправомощава административните ръководители на органите на съдебната власт да извършват компютърното разпределение на делата, както и да възлагат тази дейност със заповед на председателите на отделенията или на други съдии. т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд гласи, че разпределението на делата в Наказателното отделение на СГС се извършва на принципа на случайния подбор от заместник-председателя и ръководител на НО в деня на постъпването им или най-късно на следващия работен ден, а при отсъствие - от определен със заповед административен ръководител или съдия. В определени случаи по дежурство – от най-старшия съдия в съответния ден. В случая се касае за НОХД, което се разпределя от председателя на съд или съгласно заповед РД-08-5706/19.09.2019г. - от зам. Председателя на СГС. Правилата за преразпределение на делата са уредени раздел IV на вътрешните правила на съда и включват случаи на отвод, продължително отсъствие на съдия, преместване в друго отделение, командироване в друг съд, прекратяване на командироването, напускане. Прилагането на мярката по чл. 327 от ЗСВ е обусловено от констатирането на виновно неизпълнение на служебните задължения на магистрата по разглеждането и решаването на делата или организацията на работата му. В случая не е установено подобно деяние. В протоколното определения на съдията, с което е изпратил делото на 16-ти състав са изложени мотиви, които демонстрират виждането й, че по делото има определен съдия-докладчик на случаен принцип, още с първоначалното му разпределение, който не се е отвел от разглеждането му и пред когото производството е висящо. Съответно, става ясно разбирането на съдията, че за да се гарантира разглеждане на делото от избрания вече съдия-докладчик и съдебен състав, съответно принципа на случайно разпределение на делата, делото следва да му се изпрати без да е необходимо ново преразпределение. Към момента не е установено, че това становище на съдията е в нарушение на закона, което може да се установи единствено при въззивна и касационна проверка на крайния акт по делото. Дори и да е неправилно, това становище е част от правораздавателен акт, а не действия по движение на делото. В случая, само за себе си, то не е довело до никакви последици. Делата не се предават от един съдия на друг, а минават през секретари и деловодство. Всеки един от тези служители, при наличие на изрични правила за организация на движението на делата в съда е следвало да докладва на председателя или на заместник-председателя на съда, които са могли да предприемат съответни действия. Съдия Х. също е имал възможност да върне делото на председателя, ако е считал, че не е следва да го гледа. В случая е очевидно, че и двамата съдии са считали, че принципът на случайно разпределение на делата и цитираните в определението, с което е изпратено делото, норми на закона изискват конкретното дело да се разгледа от съдията на когото е разпределено първоначално – съдия Х.. С действията си съдия К.-Б. не е извършила акт по незаконосъобразно разпределение на делото, а е разпоредила да се изпрати на съдията, на когото е смятала, че е надлежно разпределено. Действията й не са насочени към виновно нарушение на правилата за разпределение на делата в съда, а отразяват виждането й, че при наличие на извършено случайно разпределение и липса на законови или вътрешно-ведомствени основания за преразпределението на делото, извършеното второ разпределение не я обвързва и не е основание да приеме делото, а следва да го изпрати на съдията, на когото то вече е разпределено. Деянието, нито от обективна, нито от субективна страна може да се приеме за нарушение. Доказателствата сочат, че съдията е действал при упражняване на своята съдийска самостоятелност да тълкува и прилага нормите на закона и вътрешните правила в СГС, за да осигури законосъобразното разглеждане на делото. Дори и тълкуването й да е неправилно, това не е нарушение, за което подлежи на дисциплинарни наказания или мерки по чл. 327 ЗСВ, още повече, че се касае за акт на съдебен състав по делото – съдия и съдебни заседатели. Несъстоятелни са изводите в заповедта, че за да изпрати делото съдията е следвало да се отведе. Основанията за самоотвод са изрично изброени в чл. 29 от НПК и съдията очевидно не е смятала, че има основание да постанови такъв. Преценката, дали да се отведе се прави от съдебния състав, съгласно чл. 31 от НПК и не подлежи на контрол или оценка от ръководителите на съда, а само при проверка на крайния акт по реда на въззивното и касационното производство. По изложените по горе съображения, настоящият състав приема, че оспорената заповед, освен при допуснати процесуални нарушения относно описание и анализ на съществените факти, съответно изкисванията за мотивиране, не съответства и на материалния закон. Съдът намира, че в случая е налице и противоречие на обжалвания акт с целта на закона. Целта на разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ е при констатиране на леки нарушения при образуване и движение на делата да се вземат мерки от съответния ръководител магистратът да не допуска такива в бъдеще. В случая не е налице такова нарушение, а правораздавателен акт, постановен в пределите на съдийската независимост да се тълкува и прилага закона, съгласно вътрешното убеждение на съдиите. Ръководителите на съда нямат правомощие да указват на магистратите как да тълкуват закона във връзка с разглеждане на делото и дали следва да се отвеждат от едно производство или не. В случая съдията е приела, че не следва да разглежда делото, тъй като има друг състав на който то е разпределено на случаен принцип и пред който е висящо, както и че няма основание да прави самоотвод заради това, че е разпределено втори път. Видно от разпоредбата на чл. 29 от НПК, такова основание за отвод липсва, а съдията няма задължение да си измисля основания за отвод, ако счита, че не са налице такива. Поради което жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореният акт - отменен. Разноски по делото не се претендират. Така мотивиран, съдът РЕШИ: Отменя по жалба на Х. К. Х.- Б., сл. адрес: [населено място], [улица], каб. 47, Заповед № РД-08-3322/25.04.2024г. на Председателя на СГС, с която на основание чл. 327 ЗСВ и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 88 от ЗСВ, й е обърнато внимание за извършено нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, т. 3 от Единната методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните и специализираните съдилища и т. 1 от Раздел I от Вътрешните правила за случайно разпределение на делата и заместване на съдии в Наказателно отделение на Софийски градски съд, свързано с произнасянето й с протоколно определение от 27.09.2023г. по НОХД 3038/2022г. на СГС, НО, 31 състав. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му. СЪДИЯ: