Решение № 1 от 11.1.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 343/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. П. Б. от гр.Б., чрез пълномощника адв.Е. Й., против решение № 729 от 19.06.2023г., постановено по гр.д.№1617/2022г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за сумата над присъдените 10 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., в едно със законната лихва, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в наказателно производство, по което е оправдан, както и в отхвърлителната част за законната лихва върху присъдената главница за периода от датата на деянието до 15.03.2018г. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради незаконосъобразност. Според въззивника, решаващият съд не е съобразил обществено-икономическите условия в страната и съдебната практика в подобни случаи. Оспорен е изводът на съда, обоснован с възрастта на Б., за по-висока устойчивост на стрес, като излага аргумента за продължило повече от 13 години наказателно преследване. Посочено е, че дори и обичайни, вредите следва да съответстват на претърпените болки и страдания, съобразно вида и тежестта на обвинението за тежко умишлено престъпление, продължителността на наказателното преследване извън разумния срок – 13 год., наложените мерки за процесуална принуда – парична гаранция от 4000 лв. за срок от 4 години, интензитета, тежестта и продължителността на болките и страданията, установени със свидетелски показания. Претендира се отмяна на решението на първата инстанция в отхвърлителната му част и уважаване на иска изцяло, в едно със законната лихва, считано от 16.03.2005г. - датата на привличане на ищеца в качеството на обвиняем, а не както е присъдена в обжалваното решение – от 15.03.2018г., на която дата е прекратено наказателното производство. Против решението на първоинстанционния съд е подадена и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в осъдителната му част. Оспорва се определеният размер, като необосновано завишен и несъответстващ на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Изтъква се, че преживените от ищеца притеснения се дължат не само на наказателното преследване, но и на цялостното му поведение и начин на живот, като обект и на други наказателни производства и изтърпяно наказание. Не са доказани някои от твърдените вреди – публично разгласяване в медиите на обвинението, настъпило ПТП и влошено здравословно състояние. Продължителността на производството се обосновава с фактическата и правна сложност на процеса, воден за няколко престъпления против множество обвиняеми и с множество свидетели. Наведен е довод и за несъобразяване на присъденото обезщетение с икономическия стандарт в страната и съдебната практика в аналогични случаи. Направено е искане за намаляване размера на обезщетението. Жалбите са подадени в срок от надлежни страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост. По съществото на спора, съдът, след преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, намира следното: С обжалваното решение Бургският окръжен съд, на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. Б. от гр.Б. сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършени престъпления, наказателното производство по което е прекратено, поради това, че лицето не е извършило престъпните деяния, предмет на обвинението, в едно със законната лихва от 15.03.2018г. В останалата част до предявения размер от 100 000 лв. и за законната лихва от датата на повдигане на обвинението – 16.03.2005г., искът е отхвърлен като неоснователен. Изложени са съображения, че за ищеца са настъпили вреди от неоснователното обвинение, поради което прокуратурата дължи обезщетение за непозволено увреждане. По справедливост е определен присъденият размер, предвид търпените от Б. душевни болки и страдания, с оглед неговата възраст, наличието на други обвинения, предмет на наказателно преследване, липсата на мярка за неотклонение, установени обичайни негативни изживявания, икономическата обстановка в страната. Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно, като произнесено от надлежен състав на компетентния съд, в изискуемите по чл.235, ал.4 и чл.236 ГПК форма и елементи от съдържанието. Същото е допустимо, с оглед надлежно развилото се съдебно производство по допустим за разглеждане иск. По правилността на решението, в предвид посоченото във въззивните жалби, съдът приема следното: Искът е за обезщетение на неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи, изразяваща се в обвинение в извършване на престъпление по образувано наказателно производство, приключило с прекратяване, поради липса на извършено от лицето престъпление и има правното си основание в чл.2, ал.1, т.3, предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. От фактическа страна е безспорно установено, че с постановление от 16.03.2005г. по сл. дело № 280/2004г. на НСС ПОР 609/2004г. на БОП и ДП 310/2003г. на ОСлС-Бургас, П. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че: 1. в периода м. януари - м. юни 2003г. в гр.Бургас, в съучастие като съизвършител с още две лица, склонявали към проституция свидетел с номер 2, като деянието е извършено с користна цел по поръчение и в изпълнение решение на организирана престъпна група и по отношение на повече лица – престъпления по чл.155, ал.5, т.1 и 3, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; 2. в периода м. януари- м. ноември 2002г. при горните обстоятелства склонявали П. К. към употреба на наркотични вещества с цел проституиране – престъпление по чл.155, ал.5, т. 1 и 3, вр. ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 Н К; 3. през м. април 2003г. при същите обстоятелства склонили към проституция Ж. Т. - престъпление по чл.155, ал.5, т.1 и 3, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; 4. в периода м. януари – м. април 2003г. при същите обстоятелства склонявали към проституция непълнолетната К. Ч. – престъпление по чл.155, ал. 5, т. 1, 2 и 3, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; 5. в периода от 01.10.2002г. до 03.11.2003г., в съучастие като съизвършител с още 7 лица, участвал в организирана престъпна група от повече от три лица с цел извършване на престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години – престъпление по чл.155 НК и с цел да се набави имотна облага – престъпление по чл.321, ал.21 вр. чл.20, ал.2 НК. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4000 лв., внесена на 23.03.2005г. Последвали са два разпита в качеството на обвиняем, както и ново прокурорско постановление от 13.12.2005г. за привличане като обвиняем за същите престъпления и предявяване на предварителното производство с протокол от 09.01.2006г. По проведеното ДП е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №76/2006г. на Окръжен съд – Бургас, което е прекратено с разпореждане от 12.04.2006г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения. Последвало е четирикратно спиране на ДП, поради неустановено местонахождение на свидетели. С прокурорско постановление от 25.02.2009г. е отменена марката за неотклонение на Б.. Ищецът е привлечен като обвиняем и с последващи постановления от 31.05.2011г. и от 08.04.2013г., извършени са съответно и разпити на обвиняемия, като при предявяване на разследването на 07.10.2011г. и на 24.01.2012г. Б. се е намирал в Затвора в гр.Варна с присъда/мярка за неотклонение по друго наказателно производство. На 05.03.2014г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 368/2014г. на Специализирания наказателен съд – София, като с разпореждане от 26.03.2014г. делото е прекратено и върнато на Специализираната прокуратура. На 27.10.2015г. Б. е привлечен отново като обвиняем, при последвало на 23.12.2014г. частично прекратяване на наказателното производство по пункт 5 -обвинението по чл.321, ал.2, вр. чл.20 НК и досежно квалифициращото обстоятелство „по поръчение и в изпълнение решението на организирана престъпна група“ – чл.155, ал.5, т.1 НК. По внесен обвинителен акт е образувано поредното НОХД № 261/2016г. на РС-Бургас, като с разпореждане от 25.01.2016г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора. При поредното привличане на Б. като обвиняем на 01.02.2016г. са били повдигнати обвинения по 9 пункта за престъпления по: 1. чл.159а, ал. 2, т.2, пр.1 и т.6, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК; 2. чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.23, ал.1 НК; 3. чл.159а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.21 вр. чл.23, ал.1 НК; 4. чл.159, ал.2, т.1 и 2, пр.1 и т.6, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, 5. чл.159а, ал.2, т.1 и 6, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК; 6. чл.155, ал.3, вр. чл.155, ал.1, пр.2 и 3, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК; 7. чл.155, ал.3, вр. ал.1, пр.2 и 3, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.23, ал.1 НК и 8. чл.155, ал.5, т.2, вр. ал.3, вр. ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК; 9. чл.155, ал.5, т.2, вр. ал.3, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК. С постановление на РП-Бургас от 29.12.2017г., изходирано на 08.01.2018г., процесното наказателно производство против ищеца е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НП - поради недоказано авторство на лицето в извършване на престъпленията по повдигнатите му обвинения. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.03.2018г. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите П. Г., с която ищецът живее на съпружески начала и от съжителството си имат родени две деца - през 2011 и 2016г., и Г. Г., приятел на Б.. Първата заявява, че са заедно с ищеца от 2010г. Той се тормозел психически заради процесното наказателно производство. Говорело се за делото и той изживявал това много тежко. Бил избухлив и нервен. Затова, през 2013г. се разделили и тя спряла срещите му с детето. За обвинението в сводничество имало информация в медиите. П. имал и други дела и бил осъждан, но това дело го тормозело повече от останалите. Когато всичко приключило, нещата се успокоили. При запознаването им през 2010г., ищецът търпял присъда, но излизал в отпуск. Когато излязъл на свобода през 2012г., заживели заедно. През 2013 – 2014г. се разделили, а след раздялата отново живеят заедно. Процесните обвинения му пречели да си намери работа. Свидетелят Г. Г. познава ищеца от 1996г., когато бил футболист. Работел при родителите му в техен ресторант. През 2005г. пътувал с Б. до София във връзка с процесното наказателно производство. Ищецът бил притеснен, заради обвиненията. Тревожели се и родителите му. П. имал компютърен клуб, който приключил. Клиентите спрели да ходят там. Свидетелят знаел за обвинението и от статии в интернет. Всички знаели. Хората все още го свързват с това обвинение. Не знае за семейни проблеми на ищеца. При така установените фактически обстоятелства, съдът счита предявения иск за неимуществени вреди за доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, прекратеното наказателно производство срещу ищеца обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за причинени на П. Б. вреди от неоснователно обвинение, като в случая са налице и останалите законови условия за това, а именно – настъпили за лицето вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания и причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите. Б. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в естествените в подобни случаи притеснение, психическо напрежение и страх от осъждане по висящото обвинение, които негативни преживявания в случая се установяват от свидетелите като психическа затормозеност, нервност, избухливост, притеснение, тревога, злепоставяне в обществото с излезли в медиите публикации /вж. статия във „Флагман“ със заглавие „Кюфтето подсъдим по дело за сводничество, отложиха заседание заради ареста му“/. Не се установява отразяване на обвинението върху здравословното състояние на Б.. Настоящата инстанция не кредитира твърдението на заинтересования свидетел Г. за причинна връзка между разглежданото наказателно преследване и временната и раздяла с Б. и препятстване срещите с детето му. Предвид разпоредбата на чл.172 ГПК и липсата на други данни в тази насока /св.Г. не знае за такива проблеми/, а и с оглед обстоятелството, че свидетелката е заедно с ищеца от 2010г., когато той вече е бил обвиняем по настоящото наказателно производство, още повече - търпял е наказание „лишаване от свобода“ за друга престъпна дейност, наличието на подобна връзка е недоказано, а и житейски неправдоподобно. Що се отнася до заявеното, че обвинението пречело на ищеца да си намери работа, следва да се отбележи, че в тази насока липсват въведени фактически твърдения в исковата молба. Предвид посочените по-горе неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесното неоснователно обвинение, за П. Б. е налице право на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Досежно размера на обезщетението следва да се съобразят от една страна характерът на обвинението, което е за няколко тежки умишлени престъпления с предвидено най-тежко наказание „лишаване от свобода” до 3 и до 10 години и глоба до 25 000 лв. Периодът на висящност на процесното наказателното производство е било за времето от 16.03.2005г., датата на привличане на Б. като обвиняем, до прекратяване на производството с влязло в сила на 15.03.2018г. прокурорско постановление, или 13 години. Този срок превишава разумния такъв дори и с оглед усложненията, поради множеството обвиняеми за множество престъпления и значителната фактическата и правна сложност на делото. От друга страна, в хода на досъдебното производство за посочения продължителен период от време са извършени малко на брой процесуални действия с ищеца, изразяващи се в повдигане на обвинение, разпити като обвиняем и предявяване на разследването. Била е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4000 лв., търпяна за срок от близо 4 години. Наказателното преследване е било разгласено чрез медийно отразяване само в едно електронно издание. Следва да се съобрази и възрастта на Б. в периода на висящност на наказателното производство, 24 - 37 години, която предполага зрялост на личността, както и изграден в годините неблагоприятен обществен имидж, предвид предходното му осъждане през 1999г. с наказание „лишаване от свобода“, многобройните повдигнати обвинения в периода на процесното наказателно производство, включително приключили с влезли в сила присъди през 2009г. по две дела и изтърпяно наказание „лишаване от свобода“, наложено за срок от 4 г. и 8 месеца, а също и последвала присъда от 2018г. и изтърпяно през 2021г. наказание „пробация“. Посочените по-горе доказани по делото претърпени от ищеца душевни болки и страдания са обичайни, ограничени по вид и с нисък интензитет, като следва да се отчете комплексният им характер, като следствие от всички останали, водени срещу Б. наказателни производства в този период. При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението от 10 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тази стойност е съобразена и с икономическите условия в страната към датата на окончателното прекратяване на наказателното производство и със съдебната практика. Като е определил обезщетение в посочения по-горе размер, окръжният съд е постановил правилно решение, което е съобразено с доказателствата по делото и приложимия закон. Правилно е присъдена и законната лихва, считано от 15.03.2018г., датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е съобразено ТР № 3 от 22.04.2004г. по тълк. дело № 3/2004г. на ВКС, ОСГК, т.4. Поради това, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя изложените от първата инстанция изчерпателни и подробни мотиви и за пълнота препраща към същите, съгласно чл. 272 ГПК. Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд