Решение № 8019 от 18.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 59948/2022 г.

Предявен е иск от А. А. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №..., действащ чрез своя баща и законен представител А. Т. Я., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.П, ул.“Г Б“ №..., чрез адв.Б., със съдебен адрес гр.С, ул.“С Ц“ № 19, за признаване за установено по отношение на ответника „Ф2С“ ООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.„Х К“ №...., сграда А02, партер, представлявано от М Г, че ответното дружество дължи на ищеца от сумата 782.33 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 17.08.2022 г., до окончателното плащане на дължимото. Претендират се и направените по настоящето дело и по предходно проведеното заповедно такова разноски. В исковата молба се твърди, че ищецът е пътник по договор за въздушен превоз, сключен в негова полза, за полет VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П. Според ищеца, самолетът е следвало да излети от летище Х на 09.04.2022 г. в 15.00 ч. и да пристигне на летище П същия ден в 19.00 ч. Отбелязва се, че ищецът се е явил на гишето за регистрация на летище Х навреме, но е информиран за закъснение на полета. Сочи се, че полетът е осъществен по друго разписание, като пристигането в крайния пункт – летище П, е станало със закъснение от 25 часа. В исковата молба подробно са развити съображения за наличието на предпоставките по чл.7 от Регламент 261/2004 за изплащане на процесното обезщетение, като се отбелязва, че доколкото разстоянието на маршрута на полета е над 1500 км., то размерът на обезщетението възлиза на 400 евро. Ищецът твърди, че е отправил извънсъдебна претевция до ответното дружество, но същото макар и да е признало за закъснението на процесния полет, не е изплатило дължимото му се обезщетение. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Ответникът не оспорва, че на 09.04.2022 г. е следвало да изпълни полет VAW... по направление Х П на основание договор за чартър с туроператор. В този смисъл се аргументира становище, че между страните не е налице договор за въздушен превоз. Ответникът твърди, че не му е известно колко и кои от пътниците от процесния полет са сключили договор за туристически услуги, съобразно който е следвало да бъдат превозени именно от него, а не от друг, нает отново от туроператора въздушен превозвач. С оглед на това ответникът поддържа становище, че не са представени доказателства за условията по договора за превоз, за да се прецени дали същите са спазени, вкл. и договора за туристическа услуга. Ответникът се позовава и на чл.129 от ЗГВ, съобразно който в рекламационното производство, пътникът следва да представи всички документи, доказващи претенцията му. По тези съображения се сочи и че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и дори и съдът да приеме, че са налице изискванията на Регламент 261/2004 и да присъди исканото обезщетение, то разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест на ищеца, съобразно предвиденото в чл.78, ал.2 от ГПК. В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения. По делото са събрани писмени доказателства. Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има за предмет установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение. От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 44598/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П, ведно със законна лихва от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането. С възражение от 06.10.2022 г. ответникът е оспорил вземането без мотив. От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за което преди това е проведено заповедно производство. По основателността на иска, съдът намира следното: За основателсност на предявения иск ищецът трябва да докаже съществуването на облигационно отношение между праводателя си и ответника по договор за въздушен превоз на пътник, по който ответникът се е задължил да изпълни полет № VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П; че разстоянието на полета е над 1 500 км; изпълнение на полета със закъснение повече от три часа от предвиденото разписание; потвърдена резервация за полета и представяне на пътника на гишето за регистрация в часа, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от ответника или ако не е посочен час - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, съгл. чл. 3, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 261/2004. От представените по делото писмени доказателства се установява, че полет № VAW... е бил планиран за излитане в 15: 00 на 09.04.2022 г. от летище Хургхада, като полетът е следвало да достигне до крайния си пункт летище П в 19: 00 часа на същата дата. Видно от представените от ищеца бордни карти /л.35-36/, ищецът е бил пътник в процесния полет, като не е спорно, че билетът му е закупен чрез туроператор. Налице са данни за условията на полета, уговорени между „Рапсоди Травел България“ ООД и ответното дружество „Ф2С“ ООД. Регламент (ЕО) 261/2004 обаче не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия обезщетението по аргумент от чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят на гишето за регистрация, както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 3, §5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението генералният адвокат посочва, че "членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този пътник и туроператор". В същото време ответникът не оспорва, че процесният полет е закъснял с повече от 3 часа. Извънсъдебно това обстоятелство се признава в представената от страните електронна кореспонденция между тях преди завеждане на делото, я и се установява от отразеното в писмото от летище П, приложено на л.46 от делото. С оглед на това, в конкретния случай приложение намират общите правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава членка, за която договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността (чл. 3, ал. 1, б. "б"). Не се спори между страните и, че разстоянието между летище Хургхада и летище П, определено по метода на дъгата на големия кръг, е над 1500 км., а именно 1842 км. В тази насока е и отразеното в справката, приложена на л.32 от делото. По делото не се твърди, а и не се установява процесният полет да е част от мултимодално пътуване /включващо повече от един вид транспорт/, което би освободило превозвача от отговорност. Ето защо, настоящият състав приема, че по изложените по-горе съображения, за ответното дружество е възникнало задължението за обезщети ищеца в за закъснението на полет № VAW... от 09.04.2022 г. по направление Х П, в който Я. е бил пътник и който е закъснял с повече от 3 часа. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер. При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът констатира, че ищецът е заплатил държавна такса в общ размер на 50.00 лв., такси за издадени му 3 бр. съдебни удостоверения от 15.00 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. по исковото дело и 300.00 лв. по заповедното. По отношение разноските, ответникът претендира те да се възложат в тежест на ищеца доколкото според него именно той с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Като довод в тази насока се сочи липсата на представено в извънсъдебната претенция от ищеца на нотариално заверено пълномощно в полза на адв.Владимирова. Тези възражения на ответника не се споделят от настоящия състав, тъй като от една страна в случая не е допуснато нарушение на чл.135, ал.2 от ЗГР. Видно от приложената кореспонденция между страните, същата е водена от адв.Елена Владимирова от името на ищеца, а не от управителя на „К“ ЕООД – Ж В С оглед на това нотариална заверка на пълномощното не се изисква. От друга страна следва да се отбележи, че провеждането на рекламационно производство не е процесуална предпоставка за допустимост на претенция за претендирано обезщетение за забавен полет, респективно ирелевантно е обстоятелството дали и по какъв начин са протекли извънсъдебните преговори между страните. Ето защо направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното дело следва да бъдат възложени изцяло в тежест на ответника. Така мотивиран, съдът