Решение № 393 от 21.3.2022 г. на Административен съд - Бургас по дело № 204/2022 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Бургас, против решение №52/20.12.2021г., постановено по административнонаказателно дело № 230/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №66/24.09.2021г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Община Поморие, за нарушение на чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. Касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна на решението на РС – Поморие и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата. Сочи, че решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интере с от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Районен съд–Поморие е отменил наказателно постановление/НП/ №66/24.09.2021г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на Община Поморие, за нарушение на чл.166, т.3 от ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лв. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е приел, че нормата на чл. 166, т. 3 от ЗООС, предвижда санкция за неизпълнение на задължителни предписания, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съдът е изложил мотиви, че в случая предписанието не е дадено с констативен протокол по чл.155 ЗООС, а както изрично е отбелязано в обжалваното НП с писмо. Даването на предписание с писмо, а не със съответен административен акт – протокол по чл. 155, който да е стабилизиран и като такъв да е задължителен за адресата, води до незаконосъобразност на обжалваното НП, което като такова следва да бъде отменено изцяло само на посоченото основание. С тези мотиви районният съд е отменил НП. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като съображенията за това са следните: Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл.166, т.3, във вр.с чл.155, ал.2 от ЗООС. Съгласно чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които не изпълнят предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Съдът намира, че не е налице соченото от въззивната инстанция основание за отмяна на наказателното постановление с единствен аргумент, че предписанието не е дадено с констативен протокол по чл.155 от ЗООС, а както изрично е отбелязано в наказателното постановление с писмо. Както съдът вече посочи, съгласно чл.166, т.3 от ЗООС с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които не изпълнят предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Тоест освен в констативни протоколи, предписанията могат да бъдат дадени и в индивидуални административни актове, като в настоящия случай това е направено с писмо, поради което не е налице соченото от съда нарушение. В съдебното решение липсват мотиви по същество по оспорваното в настоящото производство наказателно постановление, като са изложени само доводи за допуснато процесуално нарушение, а именно, че предписанието не е дадено с констативен протокол, а с писмо. Настоящият състав на касационния съд приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Поморие, от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение по съществото на спора и делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция. При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение, без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение, както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по същество от настоящия касационен състав, то за първи път ще има изложени мотиви по отношение правилно приложение на разпоредбите на закона. Предвид гореизложеното, Административен съд - Бургас приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд - Поморие от друг състав на съда, който следва да се произнесе и по направеното искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2, изр.1, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, съдът