Решение № 45 от 19.3.2012 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 63/2012 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК. Образувано е по подадена на 29.12.2011г. жалба от адв.Т., в качеството й на служебен защитник на подсъдимите А.В.Й., В.К.С., Е.Н.Д. и Н.А.Г. против присъда от 16.12.2011г., постановена по НОХД № 1920 по описа на Пазарджишки районен съд за 2011г., със становище за неправилност, незаконосъобразност на присъдата и явна несправедливост на наложените наказания. В жалбата е посочено, че независимо че наказанията са определени при прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, същите са несъразмерно високи и не съответстват на обществената опасност на деянията и на дейците, както и на целите по чл.36 НК. Според жалбоподателя подсъдимите А.В.Й. и В.К.С. са непълнолетни, като от приложения по делото социален доклад се изяснявало, че същите са ученици в СОУ " Х.С." в с.Динката, поради което по отношение на тях следвало да намерят приложение мерките по чл.61 НК. Отделно от това по отношение на тях били налице и условията по чл.58а, ал.4 НК, като по-благоприятна, тъй като били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, и двамата редовно посещавали учебни занятия, родителите им били безработни, семействата им ежедневно се борели с мизерия, тежкото икономическо положение, в което се намирали, представляващо и основна причина за извършване на кражбите, съдействието им за разкриване на обективната истина по случая. Изразено е становище, че са проявили младежко лекомислие и недооценяване на последиците от извършеното. По тези съображения е посочено, че би могла да се приложи ал.4 на цитирания законов текст, който препраща към чл.55, ал.1б, предложение второ НК и се замени наказанието лишаване от свобода с друго по-леко наказание. По отношение на подсъдимия Н.А.Г. - реабилитиран, чието деяние е квалифицирано при условията на повторност, доколкото не е изтекъл пет годишният срок по чл.30, ал.1 НК е посочено, че наказанието му е несъразмерно тежко с оглед предмета на откраднатото имущество - 1 бр. медна пръскачка, на стойност 40 лв. В продължение на 4 г. и 11 мес. този подсъдим не бил извършвал други престъпления, имал две малолетни деца, за които се грижел и които издържал. По отношение на подсъдимия Е.Н.Д. е изразено становище, че не са отчетени смекчаващите обстоятелства - младата възраст, подбудите за извършване на престъплението, съдействието му за разкриване на обективната истина, проявената критичност към деянието. По тези съображения е направено искане за постановяване на решение, с което постановената присъда да бъде изменена, като се намали размерът на наложените наказания. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Определените наказания съответствали на личността на всеки един от подсъдимите. Не били налице основания за прилагане разпоредбите на чл.55 НК, както на такива за приложение разпоредбата на чл.61 НК по отношение на непълнолетните подсъдими Й. и С.. Направено е искане за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Служебният защитник на подсъдимите поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимите поотделно, в правото си на лична защита, заявяват, че нямат какво да кажат. В правото си на последна дума всеки от подсъдимите моли да се намали размерът на наложеното му наказание. Въззивният съд, след преценка на изложените от страните доводи и изцяло на правилността на обжалваната присъда в съответствие с разпоредбата на чл.314, ал.1 НПК, установи следното: Първоинстанционното производство е проведено при условията на Глава Двадесет и седма НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК – подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на това и след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът е постановил определение, с което е обявил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимите Й., С., Г. и Д. при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Процесуалният ред, по който е разгледано делото от районния съд, определя и обхвата на проверката, която следва да се извърши от въззивната инстанция – налице ли са предпоставките за прилагане на процедурата по Глава Двадесет и седма НПК, спазен ли е редът за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, постановена ли е присъдата в съответствие с изискванията на закона. Проверката на първото от посочените условия е свързана с изясняване на въпроса направено ли е действително изявление по чл.371, т.2 НПК от подсъдимите лица и законосъобразна ли е доказателствената преценка. Видно от протокола от проведеното пред районния съд на 16.12.2011г. съдебно заседание подсъдимите са признали изцяло фактите така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което следва да се приеме, че са спазени процесуалните изисквания за прилагане на диференцираната процедура. Изложената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящата инстанция, като предвид обстоятелството, че по нея спор не съществува, тя не следва да се преповтаря. С оглед изяснената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна признаците на вменените им престъпни деяния. Основните доводи, изложени във въззивната жалба са свързани с вида и размера на наложените наказания. С присъдата подсъдимият А.В.Й., на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1 НК, във връзка с чл.66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият В.К.С., на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 НК, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.69, ал.1 НК, във връзка с чл.66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Н.А.Г., на основание чл.195, ал.1, т.5 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 НК, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Е.Н.Д., на основание чл.195, ал.1, т.3, предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, във връзка с чл.58а, ал.1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор. Видно от изготвените към присъдата мотиви, за да наложи наказанията в този им вид и размер, съдът е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на всички подсъдими изразеното съжаление за стореното, тежкото им материално и семейно положение, разкаянието им за извършената постъпка, младата им възраст, а по отношение на подсъдимите С., Г. и Й. е взето предвид чистото им съдебно минало. Като отегчаващо обстоятелство за всички подсъдими са отчетени лошите характеристични данни, а конкретно по отношение на подсъдимия Д. е взет предвид фактът на предишното му осъждане, както и това, че той е ръководел останалите подсъдими при извършване на престъпленията. Посочено е, че същият се показва като личност, която е избухлива по характер, склонна да върши престъпления, не е взискателен към себе си, не се ползва с добро име по местоживеене. За подсъдимия Г. е посочено, че му липсва самокритичност, същият злоупотребява с алкохол, склонността му да върши престъпления и лошото мнение на хората по местоживеенето му. При тези данни според настоящия съдебен състав жалбата е частично основателна. Не се споделят доводите, изложени в жалбата относно възможността по отношение на непълнолетните подсъдими А.Й. и В.С. да бъдат приложени успешно мерките по чл.61 НК. Текстът намира приложение, при наличие на посочените в него условия - престъплението не представлява голяма обществена опасност, извършено е поради увлечение и лекомислие и спрямо дееца могат да се приложат успешно мерките по ЗБППМН. В атакуваната присъда са изложени подробни съображения, съобразени със задължителната практика по Постановление № 6 от 30.10.1975г. на Пленума на ВС, които се възприемат от настоящата инстанция, според които не са налице основания за приложение разпоредбите на чл.61 НК. Извършеното престъпление представлява голяма обществена опасност, с оглед правната му квалификация – кражба, което е едно от най – често извършваните престъпления в страната, представлява продължавано по своя характер престъпление, а също и с оглед отражението му в обществото и по – конкретно сред жителите на с.Динката, в което то е извършено. Следва да се има предвид също, че деянията не са извършени единично, а групово, след предварителни уговорки между подсъдимите. Подсъдимият А.Й. е взел участие и в трите деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, а подсъдимият В.С., в две от тях. Деянията, извършени на 01.03.2011г. и в периода от 17.03.2011г. до 23.03.2011г. са осъществени чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Паричната равностойност на предмета на престъплението за подсъдимия Й. е 910 лв., а за подсъдимия С. – 870 лв. По тези съображения следва да се приеме за обоснован изводът на районния съд, че не е налице първата предпоставка по чл.61, ал.1 НК за приложението на този законов текст. По отношение на тези двама подсъдими и според въззивния съд не се установява наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.58а, ал.4 НК и определяне на наказанието по отношение на тях при условията на чл.55 НК. Първоинстанционният съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление за стореното, тежкото им материално и семейно положение, разкаянието им за извършената постъпка, младата им възраст, както и чистото им съдебно минало. Други обстоятелства, които да смекчават отговорността им, не са налице, поради което следва да се приеме, че посочените обстоятелства не са многобройни, така че да обосноват извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното от тези лица престъпление. Предвиденото в Особената част на НК в чл.195, ал.1 наказание за извършеното престъпление е от една до десет години лишаване от свобода, като с оглед непълнолетието на двамата подсъдими е приложена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 НК за замяната му с лишаване от свобода до три години. Районният съд е определил наказание за всеки от двамата подсъдими в размер на една година, намалил е размера на така определеното наказание с 1/3 в съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, при което определеното им наказание е в размер на осем месеца лишаване от свобода. Според настоящия съдебен състав в тази й част присъдата следва да бъде изменена, като на всеки от подсъдимите се определи наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, тъй като по делото се констатира наличие предимно на смекчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на наказанието районният съд е посочил, че като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете лошата характеристика, която всеки от подсъдимите има, но видно от приложените по досъдебното производство справки – характеристики на А.Й. и В.С., категоричен извод за наличие на негативни характеристични данни не може да се изведе. В характеристиката на В.С. е изрично посочено, че същият не е известен на ДПС при РУП – гр.Пазарджик. Това обстоятелство е отразено и в характеристиката на А.Й. от 04.04.2011г., а в изготвената на 07.04.2011г. справка – характеристика е посочено, че същият се води на отчет от 05.04.2011г. за кражба, извършена през месец февруари същата година. Така определеното наказание за всеки от непълнолетните подсъдими следва да бъде намалено, с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, при което на А.Й. и В.С. се определя наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода. Районният съд е приложил и разпоредбата на чл.69, ал.1 НК и е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, който е и максималният, предвиден в цитирания законов текст. Според настоящия съдебен състав присъдата следва да бъде изменена в тази й част, като изпитателният срок бъде определен на две години. Определеното наказание в този му вид и размер ще допринесат според въззивния съд за превъзпитанието на непълнолетните подсъдими и подготовката им за общественополезен труд, с оглед разпоредбата на чл.60 НК. В изпълнение на чл.67, ал.4 за наложеното наказание и отлагане на изпълнението му следва да се уведоми местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица при Община Лесичево, област Пазарджик за организиране полагането на възпитателни грижи по отношение на А.Й. и В.С.. Въззивният съд намира, че определените от районния съд наказания по отношение на другите двама подсъдими – Н.А.Г. и Е.Н.Д. са справедливи и ще допринесат за постигане целите на наказанието по чл.36 НК. Районният съд е определил наказанията им при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – съответно две и три години лишаване от свобода, при предвидено от закона наказание за извършеното от тях деяние от една до десет години лишаване от свобода. Деянието на подсъдимия Г. е квалифицирано при условията на повторност в немаловажен случай, предвид наличието на предходно осъждане за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.10 НК, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.63, ал.1, т.3 НК с присъда, постановена по НОХД № 1377 по описа на Пазарджишки районен съд за 2005г., поради което правилно районният съд е отчел липса на желание и воля след предишно осъждане този подсъдим да се поправи и да престане да осъществява престъпления. Действително, както е посочено във въззивната жалба, Г. е отнел само една чужда движима вещ, но степента на участието му в престъплението е взета предвид от районния съд при определяне на наказанието. Правилно е приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК, като размерът на наказанието е намален с 1/3 и е определено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода. При наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 НК правилно районният съд е приложил института на условното осъждане по отношение на подсъдимия Г., за изпитателен срок от четири години. По отношение на подсъдимия Д. също са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не се споделят доводите, изложени във въззивната жалба, че неправилно е взето предвид миналото осъждане на дееца, тъй като то представлявало част от опасния рецидив, доколкото срещу посоченото лице повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предложение първо и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 НК, във връзка с чл.26, ал.1 НК, а не за кражба, която представлява опасен рецидив по чл.196 НК. Определеното наказание е намалено с 1/3 съобразно изискването на чл.58а, ал.1 НК, до размер от две години лишаване от свобода, които е постановено да се изтърпят ефективно, при първоначален строг режим в затвор, на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС. По тези съображения въззивният съд намира, че в тази й част обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338, във връзка с чл.334, т.3 и т.6 НПК, съдът