Решение № 81 от 17.3.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 563/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №400 от 25.10.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XIX състав, е осъден ответникът “З.К.-П.”АД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.”Б.Ч.”№•, ет.•, ап.• да плати на всеки един от тримата ищци Б. Б. Н., с ЕГН ••••••••••, П. Б. Н., с ЕГН •••••••••• и Б. Б. Н. с ЕГН ••••••••••, всички малолетни, действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр.П., ул.”Л.”№•, ет.•, ап.•, със съдебен адрес гр.П., ул.”•-ти ••••”№••, ет.•, ап.•, чрез адвокат П.Т., сума от по 1 021 500 лв. на всеки един от тях, представляваща получена цена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 14.08.2018 г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 89 097, 50 лв., считано от датата на връчване на нотариалната покана за разваляне на договора-03.12.2020 г. до сезиране на съда на 12.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 13.10.2021 г. до изплащане на сумата, и по 204 300 лв. на всеки един ищец, представляваща неустойка поради разваляне на предварителния договор от 14.08.2021 г., сключен между страните. С решение №444 от 20.11.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XIX-ти състав, е отхвърлена молба по чл.250 от ГПК на Б. Б. Н. с ЕГН ••••••••••, П. Б. Н. с ЕГН •••••••••• и Б. Б. Н. с ЕГН ••••••••••, всички малолетни, действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д. ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ул. „Л.“ №•, ет.•, ап.•, със съдебен адрес гр. П., ул. „•-ти ••••••“ №••, ет.•, ап.•, чрез адвокат П.Т., за допълване на Решение № 400 от 25.10.2023г., постановено по същото дело, чрез присъждане на сторените по делото разноски. И на следващо място, с определение №1485 от 22.12.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XIX-ти състав, е оставено без уважение искането на ищците, заявено чрез адв. П.Т., по молба с вх.№37857 от 08.12.2023 г. Срещу решение №400 от 25.10.2023 г. на ОС-Пловдив е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-“З.К.- П.”АД с ЕИК •••••••••, чрез пълномощника му адв. Н. Ш., а от ищците в първоинстанционното производство-Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., е подадена въззивна жалба срещу решение №444 от 20.11.2023 г., както и частна жалба срещу определение №1485/22.12.2023 г. на ОС-Пловдив. В подадената от “З.К.-П.”АД въззивна жалба е изразено становището, че обжалваното решение №400 от 25.10.2023 г. е неправилно и необосновано по изложени в същата жалба аргументи.Като неправилни и необосновани жалбоподателят счита и решаващите изводи на съда, въз основа на които е прието, че предявените от ищците искове са доказани по своето основание и размер.Поддържа довода, че наличието или липсата на негови публични задължения към датата на сключването на процесния предварителен договор е ирелевантно за конкретния правен спор, с оглед на което счита, че е необоснована вменената му с обжалваното решение отговорност поради факта, че към датата на сключване на предварителния договор срещу дружеството е имало изпълнително дело за събиране на публични задължения.Също така жалбоподателят-ответник поддържа, че дори и да е имало забавяне от негова страна относно изпълнение на задълженията му по договора, то тази забава е без значение за спора, при положение, че дружеството е било готово да изпълни задълженията си до датата, определена като краен срок за сключване на окончателен договор.Оспорва извода на съда, че първите действия от страна на “З.К.-П.”АД по изпълнение на предварителния договор са били предприети на дата 27.11.2018 г.За безспорно счита обстоятелството, че на тази дата Съвета на директорите е взел решение за внасяне на молба за назначаване на три вещи лица за изготвяне на оценка по реда на чл.72 и сл. от ТЗ, но заявява, че преди вземането на това решение ответното дружество е извършило и редица други правни и фактически действия, произтичащи от изпълнението на конкретни елементи от фактическия състав на внасяне на правото на собственост в капитала на търговско дружество-в това число снабдяване с необходими документи.Посочва, че в тази насока свидетелстват и приложените и приети като доказателства по делото схеми на самостоятелни обекти в сграда, издадени от СГКК-гр.Б.. Дружеството-жалбоподател счита още, че са несъстоятелни доводите на ОС-Пловдив, с които е прието за неоснователно възражението на дружеството, че неизпълнението на задължението да се учреди новото дружество в срок е в резултат на неоказано от кредитора съдействие по смисъла на чл.95 от ЗЗД поради непосочване имената на членовете на СД, респ. че забавата на кредитора освобождава от отговорност длъжника за допуснатото от него несвоевременно изпълнение /от неговата забава/ по смисъла на чл.96 от ЗЗД.В тази връзка изразява несъгласие със становището на съда, че задължението на купувачите да посочат членове на СД на новото дружество е без уговорен срок.Излага аргумента, че уговореният краен срок за сключването на окончателен договор-датата 20.12.2018 г., отнесен към условията, посочени като кумулативни предпоставки за сключването на такъв договор, налага извода, че купувачите е следвало да посочат членовете на СД, както и да осигурят изискуемите декларации по чл.235-238 от ТЗ преди тази дата.Без изпълнението на това задължение е невъзможно изпълнението на насрещното задължение на длъжника, както смята дружеството- жалбоподател, респ. необходимо е кредиторът да оказва съдействие в пълния договорен от страните обем и да не пречи за изпълнението на насрещните задължения на длъжника.Посочва още, че в конкретния случай следва да бъде отчетен и факта, че ответното дружество е нямало как да се освободи от забавата по реда и смисъла на чл.97 от ЗЗД, дотолкова доколкото, за да предаде за съхранение акциите, които са предмет на окончателния договор, новото акционерно дружество е трябвало да бъде учредено, което би било невъзможно без оказването на необходимото съдействие от купувача по предварителния договор. Дружеството-жалбоподател оспорва и извода на първоинстанционния съд, че не следва да бъдат кредитирани събраните по делото гласни доказателства, като поддържа, че чрез тези доказателства се установяват както факта на канене на купувача да изпълни насрещните си задължения, така и причините, поради които това не е било сторено.Счита, че дадените от свидетелите показания, обсъдени по реда на чл.172 от ГПК, не дават основание да се възприемат като необективни, още повече, че според жалбоподателя, тези показания са изцяло в унисон с приети по делото писмени доказателства.По- подробни доводи в тази насока жалбоподателят развива в жалбата си.Посочва още, че дружеството е заявило становището си по изпратената му от ищците нотариална покана от 01.12.2020 г. в негов отговор от 22.12.2020 г. по регистъра на нотариус В.З. с рег.№••• на Нотариалната камара, който бил връчен на законния представител на малолетните ищци на датата 22.02.2021г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.Намира в тази връзка, че извършеното след това повторно връчване на поканата-отговор на датата 10.03.2021 г. не следва да се взема предвид като незаконосъобразно и неотносимо към спора, поради което определения в отговора 5-дневен срок следва да се брои от първата дата на връчване. Дружеството-жалбоподател поддържа и аргумента, че в мотивите на обжалваното решение не е даден отговор на въпроса законосъобразно ли ищците са упражнили правото си да развалят предварителния договор от 14.08.2018 г.Заявява в тази насока, че в нотариалната покана от 01.12.2020 г. се съдържа изявление на ищците за разваляне на предварителния договор на основание чл.87 от ЗЗД, а според тази правна форма, ако длъжникът не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението, както сочи жалбоподателят, трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.В случая, според жалбоподателя, липсва изявление в поканата на ищците, че договора се разваля без да бъде даван срок поради наличие на някоя от хипотезите по чл.87, ал.2 ЗЗД, т.е. поради това, че изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или пък защото поради забавата на длъжника то е станало безполезно, или път защото е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.При липсата на изявление, че изпълнението на договора вече е безполезно за ищците, както смята жалбоподателят, е следвало с отправената от тях покана да бъде даден подходящ срок за изпълнение на задълженията и то пак при условие, че бъдат изпълнени насрещните техни задължения за посочване на данни за членовете на СД и представяне на декларации по чл.235-238 от ТЗ.По тези съображения жалбоподателят счита за неправилен и необоснован извода на ОС-Пловдив, че ищците надлежно и в съответствие със закона са упражнили правото си едностранно да развалят договора от 14.08.2018 г. По отношение на претенцията за заплащане на неустойка дружеството- жалбоподател поддържа аргумента, че за да претендират заплащането на неустойка, ищците следва да са изправна страна по договора, а в случая не се установява те да са изпълнили всички свои задължения в срок-няма данни да са изпълнили задълженията си да посочат поименно членовете на СД до датата 20.12.2018 г., а и след тази дата, което е поставило ответното дружество в невъзможност да изпълни задълженията си.Счита в тази връзка, че съдът неправилно е приел в решението си, че ищците са изправна страна по процесния договор и имат право на неустойка за неизпълнение на този договор от страна на продавача. На база горните доводи дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено изцяло като неправилно и необосновано обжалваното решение №400 от 25.10.2023 г. на ОС-Пловдив и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените от ищците искове като неоснователни и недоказани.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В законния срок Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., са подали писмен отговор в качеството им на въззиваеми по жалбата на ответника.В същия отговор, подаден чрез законния представител на ищците-А. Д., е изложено становището, че обжалваното от ответника решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.Относно самата жалба на дружеството-ответник са развити доводи за недопустимостта й поради невнасяне на дължимия размер държавна такса, както и доводи за неоснователността й.Посочено е, че изложението в жалбата е фрагментарно и основано на изопачена интерпретация на мотивите към обжалваното решение и на някои безспорни факти, както и че предложените по жалбата акценти насочват вниманието към несъществени обстоятелства, а по отношение на главния въпрос-за обективната липса на изпълнение на задължението на дружеството като продавач-обещател по предварителния договор към крайния срок за изпълнение на задължението му да прехвърли акции-20.12.2018 г. доводи не са развити.Изложени са конкретни аргументи срещу заявените в жалбата оплаквания и въз основа на тях ищците молят жалбата да се остави без уважение като неоснователна, съответно да бъде потвърдено обжалваното с нея решение на ОС-Пловдив като правилно. От своя страна Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., обжалват решение №444 от 20.11.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, с което е отхвърлена тяхна молба по чл.250 от ГПК, подадена чрез адвокат П.Т., за допълване на решение №400 от 25.10.2023 г., постановено по същото дело, чрез присъждане на сторените по делото разноски.Твърдят, че решението е постановено по тяхна молба с вх.№32915 от 30.10.2023 г., с която са поискали да се допълни или измени решението от 25.10.2023 г. в частта му за разноските и че съдът неправилно я е приел като молба по чл.250 от ГПК.Поддържат, че са поискали изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, тъй като това е институтът за корекция на грешки, непълноти и други пропуски при произнасяне по повод на разноските.Считат, че неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния или процесуалния закон съставлява основание за отмяна на обжалваното решение.Посочват, че окръжният съд е следвало да се произнесе с определение, а не с решение, доколкото молбата им по чл.248 от ГПК изисква конкретен, посочен изрично от законодателя съдебен акт.А ако настоящият съд приеме, че ОС-Пловдив не е допуснал неправилна квалификация на искането, с което е сезиран, то жалбоподателите считат, че напълно незаконосъобразно съдът е отхвърлил същото искане, обективирано в молба с вх.№32915 за присъждане на сторените по делото разноски от ищците.Посочват, че в решение №400 липсва произнасяне по разноските, поради което била подадена посочената молба, но съдът вместо да се произнесе изрично по въпроса за разноските, приел в обжалваното решение №444, че след като е изложил мотиви в решение №400, с които е обсъдил дължимостта на претендираните от ищците разноски и като е стигнал до извода, че не следва да им се присъждат разноски-не било нужно да се произнася в диспозитива по този въпрос.Жалбоподателите считат по съображения, изложени в жалбата им, че съдът дължи изрично произнасяне по искането за разноски в диспозитива на решението си дори и в случаите, когато приеме такова искане за неоснователно.Излагат и аргументи по съществото на искането им за присъждане на разноски, като считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел същото за неоснователно и че разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение им се дължат, макар плащането на тези разходи да е направено от трето лице.Молят на база всички изложени в жалбата съображения да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. От насрещната по тази жалба страна-“З.К.-П.”АД с ЕИК •••••••••, е подаден в законния срок писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна и необоснована и поради това е поискано същата да се остави без уважение.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в посочения отговор. По делото е налице и частна жалба, подадена от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка като законен представител А. П. Д., срещу определение №1485 от 22.12.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение искането им, заявено чрез адв. П.Т., по молба с вх.№37857 от 08.12.2023 г.В частната жалба, подадена чрез адв. П.Т., се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по конкретно изложени съображения и въз основа на тях е поискано същото определение да бъде отменено. В законния срок е подаден писмен отговор на частната жалба от “З.К.- П.”АД, в който е изложено становището, че същата е неоснователна и необоснована и като такава следва да се остави без уважение.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора. Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с актовете, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателите оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По въззивната жалба на “З.К.-П.”АД: Тази въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство-от ответника по делото, имащ правен интерес да обжалва конкретното атакувано от него решение с оглед постановения с решението краен резултат и при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба на дружеството подлежи на разглеждане и преценка по същество. Въззиваемите по горната жалба са заявили в отговора си възражение за недопустимост на жалбата поради невнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса, но това възражение е неоснователно, тъй като пълния размер на таксата вече е внесен от жалбоподателя. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение от 25.10.2023 г. по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от ГПК писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението е процесуално допустимо и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по исковете, с които е сезиран по делото, които искове също счита за допустими. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка, преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба на “З.К.-П.”АД и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: С обжалваното решение №400 от 25.10.2023 г. Окръжен съд-Пловдив се е произнесъл по осъдителни кумулативно обективно и субективно активно съединени искове, предявени от Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.-малолетни и действащи чрез своята майка и законен представител А. П. Д., против “З.К.- П.”АД-гр.П. с ЕИК •••••••••, с които е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от трите ищци сумата от по 1 021 500 лв., представляваща получена на отпаднало основание сума по развален предварителен договор от 14.08.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано от 13.10.2021 г. до окончателното плащане, както да заплати на всяка от трите ищци и сума в размер от по 89 097, 50 лв., представляваща законна лихва върху съответната главница от по 1 021 500 лв., считано от деня, в който е получена от ответника нотариална покана за разваляне на договора, а именно: 03.12.2020 г. до деня на входиране на исковата молба пред съда-12.10.2021 г., а също така да заплати на всяка от трите ищци по 204 300 лв., представляващи неустойка по чл.13, ал.1 от предварителния договор, сключен на 14.08.2018 г. По първоинстанционното дело са предявени от посочените три ищци против ответното дружество-настоящ жалбоподател и евентуално съединени искове за заплащане на сумата от по 1 021 500 лв. на всяка ищца като получена при начална липса на основание по нищожен предварителен договор от 14.08.2018 г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху всяка главница в размер от по 89 097, 50 лв., изчислена от деня, в който е получена от ответника нотариална покана за връщане на платената по договора сума, а именно: 03.12.2020 г. до деня на входиране на исковата молба, а именно: 12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от 13.10.2021 г. до окончателното й изплащане. По евентуалните искове първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитива на решението си поради уважаване на предявените кумулативно съединени главни искове и съответно на това-поради неосъществяване на процесуалното условие за разглеждане на евентуалните искове. Предявените искове-главни и евентуални, са основани на следните твърдения и обстоятелства, сочени от ищците: Твърди се в исковата молба, че на 14.08.2018 г. между малолетните ищци, действащи чрез майка си А. Д. като техен законен представител, в качеството им на купувачи и “З.К.-П.”АД с ЕИК ••••••••• в качеството му на продавач е бил сключен предварителен договор, по силата на който страните са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на акции, представляващи 100 % от капитала на дружество, което продавачът “З.К.-П.”АД е следвало да учреди при условията на предварителния договор.Твърди се, че съгласно чл.3, ал.2 от предварителния договор, ответникът поел задължението в срок до 20.12.2018 г. да учреди ново дружество и да прехвърли на ищците 100 % от акциите от неговия капитал, като с учредяването на дружеството следвало да се апортират в капитала му непарична вноска от описаните в исковата молба недвижими имоти-общо 20 апартамента и един ресторант, находящи се в блок “С” от хотелски комплекс “Х.б.”, гр.С., област Б..Твърди се още, че ищците /чрез своята майка/ изпълнили поетите от тях задължения по договора, като майка им се снабдила с разрешение по чл.130 СК за разпореждане с парични средства от банковите сметки на децата й /малолетните ищци/ с оглед изпълнение на паричното задължение по чл.3-ти от договора.Това разрешение било обективирано в решение №618/17.08.2018 г., постановено по гр.д. №738/2018 г. по описа на Районен съд-Костинброд и в съответствие с чл.1 във вр. с чл.4, ал.1 от предварителния договор били извършени три плащания- три платежни нареждания от 20.08.2018 г. от банковите сметки на всяко дете по сметката, която ответникът бил указал.Предвид тези плащания се твърди, че ищците са изпълнили задълженията си по предварителния договор и са изправна страна по договора. Твърди се на следващо място, че в уговорения краен срок за сключване на окончателен договор-20.12.2018 г. ответното дружество не изпълнило поетите от него задължения за учредяване на ново акционерно дружество, респективно по негова вина не се стигнало до сключване на окончателен договор.С оглед на това се твърди, че с връчена на 03.12.2020 г. нотариална покана с рег.№••••, т.II, №••• по описа на нотариус Е.С., рег.№••• на НК на РБ, законният представител на ищците-майка им А. Д. уведомила ответника, че разваля предварителния договор от 14.08.2018 г. на основание чл.87 ЗЗД във връзка с чл.13, ал.1 от договора и поканила ответника да върне получените суми по този договор, ведно с уговорената неустойка.Тази нотариална покана била надлежно връчена на служител на ответника, а впоследствие, с оглед доброволно уреждане на отношенията между страните, била изпратена от майката на ищците втора нотариална покана с рег. №•••• от 06.07.2021 г. по описа на нотариус Е.С., рег.№••• на НК на РБ, с която ответникът бил поканен да се яви на 11.08.2021 г. в кантората на нотариуса за доброволно уреждане на възникналия между страните спор.Втората покана била редовно връчена на ответното дружество съобразно правилата на чл.47 от ГПК, но на посочения в нея ден и час-11.08.2021 г. в кантората на нотариуса се явила само А. Д. като законен представител на малолетните ищци, заедно с членовете на Съвета на директорите на дружеството, което е трябвало да се учреди от ответника, като пред нотариуса членовете на СД предоставили и подписани от тях декларации по чл.234, ал.3 и по чл.237, ал.3 от ТЗ, ведно със спесимен, но ответното дружество не изпратило свой представител на посочената дата в кантората на нотариуса и това било отразено в съставен от нотариуса констативен протокол. Освен горното, в исковата молба е изложено и твърдението, че след справка в Имотния регистър законният представител на ищците А. Д. установила, че имотите, които е следвало да послужат за капитал на новото дружество и да бъдат апортирани в него, са обременени с вещни тежести- възбрани от НАП и КПКОНПИ и в тази връзка се поддържа довода, че като е обременил с тежести същите имоти ответникът е нарушил още една разпоредба на сключения между страните предварителен договор, а именно- чл.1, ал.3 от договора.Наред с това било установено от законния представител на ищците, че ответното дружество има и задължения в големи размери към НАП, като се поддържа, че това представлява пречка за осъществяване на апорта с оглед разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК. На база горните твърдения се заявява в исковата молба, че за купувачите по предварителния договор е възникнало правото да развалят едностранно предварителния договор поради неизпълнение на задължения от ответника, а с това е отпаднало и основанието, на което последният е получил плащане по договора.Поради това, както се твърди, за ищците е налице правен интерес от предявяване на процесните искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за връщане на получените от ответника суми, платени му на 20.08.2018 г., тъй като те се явяват платени на отпаднало основание по развален предварителен договор от 14.08.2018 г. Наред с горното, в исковата молба се поддържа, че съгласно чл.13, ал.1 от предварителния договор в случай, че продавачът не изпълни задължението си да сключи окончателен договор с купувачите в срока по чл.3, ал.2-20.12.2018 г., купувачите имат право да поискат с развалянето на договора и неустойка в размер на 20 % от продажната цена.В този смисъл и като се твърди, че по вина на продавача не се е стигнало до сключване на окончателен договор в предвидения с договора срок, са заявени претенциите за заплащането на предвидената в договора неустойка, чиято обща левова равностойност е 612 900 лева или по 204 300 лева за всеки от трите малолетни ищци. Ответникът “З.К.-П.”АД с ЕИК •••••••••, с подадения от него писмен отговор на исковата молба, е оспорил като неоснователни предявените срещу него искове, както и обстоятелствата, на които ищците са основали исковите си претенции.Признал е само сключването на предварителния договор от 14.08.2018 г. и неговия предмет.Изложил е възражението, че в изпълнение на поетите със сключването на договора задължения е извършил необходимите правни и фактически действия за учредяването на новото акционерно дружество, като в това число е взел решение за отправяне на искане до ТРРЮЛНЦ за изготвянето по реда на чл.72, ал.2 и ал.3 от ТЗ на оценка на непарична /апортна/ вноска, чрез която ще бъде набран капитала на новоучреденото акционерно дружество, приел е тази оценка, изготвена от назначените от длъжностното лице по вписванията при ТРРЮЛНЦ към АВ вещи лица, изготвил е всички необходими документи относно вписване на ново учредяваното дружество, в това число и протокол от заседание на СД относно разпределението на функциите на неговите членове, без вписани имена и идентификационни данни на членовете му доколкото същите не му били известни към онзи момент. Ответникът твърди в отговора на ИМ, че непосредствено след изготвяне на всички проекто-документи по регистрация на новото дружество, същите били предадени лично на законния представител на ищците за съгласуването и одобряването им.В изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.1, ал.1, т.1 от предварителния договор от 14.08.2018 г., А. Д. била поканена да предостави на ответното дружество необходимите лични данни и информация за физическите или юридическите лица, които да бъдат избрани и назначени за членове на Съвета на директорите на новото акционерно дружество, но повече от две години отправяните за изпълнението на това нейно задължение покани били отклонявани под различни претексти, както следва: Първоначално било заявено, че вписването и регистрацията на новото акционерно дружество следва да се отложи поне до постановяване на решение от първата инстанция по спора, предмет на т.д.№176/2018 г. по описа на СГС, след това бил посочен като довод и изхода на воденото разследване по прокурорска преписка №••••/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура и най-накрая-образуваното от Специализирана прокуратура разследване по досъдебно производство №•••/2020 г. и прокурорска преписка №••••/2020 г. с предмет, описан в отговора на ответника. Ответникът е изложил в отговора си и твърдението, че независимо от излаганите от законния представител на ищците доводи за отлагане на действията по вписването и регистрацията на новото акционерно дружество, през ноември 2020 г. ответното дружество предприело и извършило необходимите действия за учредяването на ново АД със състав на СД, избрани от него, но при удостоверяване на подписа на представляващия дружеството-учредител на новото акционерно дружество и заверка на съдържанието на съгласието по чл.72 от ТЗ, на нотариуса, извършващ това производство е била връчена заповед рег.№РР-9-на САД Ф.р. на ДАНС, с която на основание чл.73 ал.1 от ЗМИП е спряна за срок от 5 дена съмнителна сделка непарична вноска по чл.72 ТЗ, представляваща правото на собственост върху недвижимите имоти като капитал за учредяване на ново АД с фирма „Б.П.Б“ ЕАД. В този 5 - дневен срок било отправено искане за предприемане на действия по ЗМИП от компетентния съд, а с определение от 24.11.2020г. по ч.н.д. № 3378/2020г. на Специализиран наказателен съд, по искане на специализираната прокуратура, по реда на чл.73 ал.3 ЗМИП било наложено обезпечение възбрана върху недвижимите имоти на ответника, обект на апорта. Ответникът обжалвал определението, но то било потвърдено с определение от 20.12.2020г. на Специализирания апелативен наказателен съд. Ответникът е посочил в отговора на ИМ, че поради това обезпечение и воденото досъдебно производство срещу нея, законният представител на ищците-А. Д., с нотариалната покана от 01.12.2020г. го е уведомила, че разваля едностранно предварителния договор от 14.08.2018 г., като е поискала връщане на платената по договора сума, както и заплащането на неустойка в размер на 20 % от уговорената продажна цена.В отговор на тази покана ответникът уведомил законния представител на ищците, че е имал и има готовност да учреди новото дружество и да прехвърли акциите от капитала на същото, след като се посочат членовете на СД.В проведените след връчването на този отговор разговори било постигнато съгласие действията по учредяване на новото акционерно дружество да бъдат отложени до отмяната и вдигането на наложените обезпечителни мерки, като в хода на тези разговори било предложено от ответника вместо имотите, предмет на договора от 14.08.2018 г., да бъде прехвърлено правото на собственост върху други равностойни имоти от същия хотелски комплекс, но това предложение било отклонено.Ответникът е заявил, че в разрез с постигнатото съгласие са действията, обективирани в поканата до него от 06.07.2021 г., за която той твърди, че е узнал едва с връчването на исковата молба. Твърди, че е имал готовност и воля да впише новоучредено АД с апорт на имотите и да прехвърли собствеността върху акциите му, ако купувача бе изпълнил насрещното си задължение по договора да посочи личните данни на членовете на СД и да окаже необходимото съдействие за изпълнение на поетите от продавача задължения. Твърди, че не може да прехвърли акциите без оказване на съдействие от ищците като липсата му е довела до невъзможност да изпълни точно и своевременно задълженията си по предварителния договор. Ответникът е заявил готовност да изпълни задълженията си по договора в разумен и оптимален срок след отпадане на пречките за учредяване на новото АД. В допълнителната искова молба ищците са оспорили твърдението на ответното дружество, че не по негова вина в уговорения краен срок-20.12.2018 г., същото не е изпълнило поетите от него задължения за учредяване на ново акционерно дружество, като отново са се позовали на твърдението, че дружеството-ответник в периода от сключването на предварителния договор до крайния срок за изпълнението му е имало публични задължения в големи размери към НАП, което представлява пречка за осъществяване на апорта с оглед разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, а и имотите, които е следвало да послужат за капитал на новото дружество се оказали обременени с вещни тежести-възбрани от КПКОНПИ, което съставлява /според ищците/ нарушение от страна на ответника на чл.1, ал.3 от предварителния договор. Освен това, в допълнителната искова молба е направено искане за изменение петитума на евентуалния иск, предявен от ищците, в която връзка съдът с определението си по чл.374 от ГПК е задължил ищците в определен срок да посочат на какво основание твърдят евентуална нищожност на предварителния договор и да въведат конкретни твърдения относно фактическия състав на основанието за нищожност на предварителния договор.В тази връзка ищците са направили уточнения в молба с вх.№26680 от 13.10.2022 г. относно заявените при условие на евентуалност искове, поддържайки твърденията, че при условията на евентуалност /в случай на отхвърляне на предявените главни искове/ са кредитори на ответното дружество за платените от тях суми по предварителния договор от 14.08.2018 г. при начална липса на основание.Изложили са твърдението, че същият договор е нищожен поради противоречие със закона, тъй като съгласно чл.65, ал.1 от ТЗ акционер на дружеството може да бъде единствено дееспособно лице, т.е. непълнолетни лица не могат да бъдат акционери в търговски дружества и в този смисъл, след като ищците са малолетни и недееспособни, то уговорката на страните в договора, ищците да придобият 100 % от акциите в новоучреденото дружество от ответника, е нищожна поради противоречие с чл.65 от ТЗ.С оглед на това е заявено и твърдението, че платените суми от ищците по предварителния договор са платени при начална липса на основание по нищожен договор. На база горните твърдения, при условие на евентуалност /в случай, че се приемат за неоснователни предявените главни искове/, е поискано от ищците да бъде осъден ответника да заплати на всяка от трите ищци главница от по 1 021 500 лв., представляваща платена сума при начална липса на основание по нищожен предварителен договор от 14.08.2018 г., както да заплати на всяка ищца и законна лихва върху главницата в размер от по 89 097, 50 лв., изчислена от деня, в който е получена от ответника нотариална покана за връщане на платената по договора сума, а именно: 03.12.2020 г. до деня на входиране на исковата молба, а именно: 12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата. Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който е заявил, че поддържа заявените в първоначалния отговор на ИМ оспорвания на предявените искове, а в последваща молба с вх.№30288 от 17.11.2022 г. ответникът, чрез пълномощника си адв. Ш., е взел становище по направените от ищците с молбата от 13.10.2022 г. уточнения на заявените при условие на евентуалност искове.Поддържа становището, че тези искове са неоснователни и не е налице твърдяната от ищците нищожност на предварителния договор, респ. претендираните от ищците суми не са платени при начална липса на основание.В тази насока ответникът е изложил довода, че въведената с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ТЗ забрана се отнася единствено и само за учредителите на търговско дружество, респ. закона не позволява недееспособни да са учредителите на търговско дружество, но не съществува законова забрана малолетните, макар и недееспособни, след учредяване на акционерното дружество да придобият и да притежават акции от капитала му и да бъдат негови акционери. С протоколно определение от 23.11.2022 г., постановено по т.д. №724/2021 г. по описа на ОС-Пловдив, е допуснато изменение на заявеното основание на евентуалните осъдителни искове съгласно молбата-уточнение от 13.10.2022 г., а именно: твърди се нищожност на предварителния договор поради противоречие с императивна норма на закона-чл.26 от ЗЗД във връзка с чл.65, ал.1 от ТЗ. С обжалваното решение предявените от ищците главни искове са уважени изцяло, а по евентуалните искове /както вече се посочи по-горе/ първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитива на решението си поради неосъществяване на процесуалното условие за разглеждането им по същество. Имайки предвид поддържаните във въззивната жалба оплаквания срещу обжалваното първоинстанционно решение и факта, че същото се атакува изцяло, въззивният съд дължи самостоятелна преценка по основателността на предявените кумулативно съединени главни искове, по които първоинстанционният съд се е произнесъл със същото решение и в тази връзка приема следното: Между страните не е спорно, че са сключили помежду си процесния предварителен договор, а е безспорен и предмета на договора.С този договор, наименован “предварителен договор за покупко-продажба на 100 % от капитала на търговско дружество”, сключен на датата 14.08.2018 г. между “З.К.-П.”АД в качеството му на продавач и Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н.- малоленти и представлявани от законния им представител А. П. Д., в качеството им на купувачи, е постигнато съгласие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на акции или временни удостоверения, съгласно изискванията на Търговския закон, с който продавачът да продаде на купувачите собствените си акции/временни удостоверения, представляващи 100 % от капитала на новоучредено дружество, за което са изпълнени условията, изброени в четири точки от чл.1-ви на предварителния договор, а именно: 1.Новоучреденото акционерно дружество е създадено от продавача през 2018 г., членовете на Съвета на директорите са посочени от купувачите, дружеството не е извършвало търговска дейност, няма непогасени парични или непарични задължения и не е във фактическа несъстоятелност /включително неплатежоспособност и/или свръхзадълженост/, срещу новоучреденото дружество няма производство по несъстоятелност, дружеството не е обявено в несъстоятелност и не е в ликвидация; 2/Продавачът се задължава да предприеме действие по учредяване на акционерното дружество незабавно след предоставяне на разрешение по чл.130, ал.3 от СК; 3/100 % от капитала на новоучреденото дружество е собственост на продавача и акциите /временните удостоверения/ или част от тях не са предмет на договори за залог в полза на трети лица за обезпечаване на техни вземания, не са предмет на други предварителни договори за покупко- продажба, запор и няма наложени върху тях каквито и да било друг вид тежести; 4/Капиталът на новоучреденото дружество е формиран при учредяването му чрез непарична вноска по реда на чл.72 и сл. от ТЗ на недвижимите имоти, описани в пар.I от преамбюла на предварителния договор, а именно от т.1 до т.21 включително, представляващи 20 апартамента и един ресторант, находящи се в гр.С., област Б., община С., п.к.••••, хотелски комплекс “Х.Б.”, бл.С и недвижимите имоти са част от активите на новоучреденото дружество, съгласно баланса му. Съгласно чл.3, ал.1 от предварителния договор, същият влиза в сила при кумулативното наличие на две предпоставки: 1/постановяване на разрешение по чл.130 от СК от компетентния районен съд за разпореждане с парични суми по банковите сметки на малолетните деца за изпълнение на парично задължение по договора и 2/заверяване на конкретно посочена банкова сметка на всеки от купувачите със сума в размер на 1 033 000 лв.А според ал.2-ра на чл.3-ти от договора, продавачът се задължава да предприеме действие по учредяване на акционерното дружество незабавно след влизане в сила на договора, както и незабавно да уведоми купувачите за завършване на фактическия състав по учредяване на акционерното дружество, при условията на договора, а в три дневен срок от учредяване на дружеството, но не по-късно от 20.12.2018 г. страните се задължават да сключат окончателен договор за прехвърлянето на акциите или временните удостоверения, съгласно изискванията на Търговския закон. В чл.4-ти от процесния предварителен договор е уговорена цената за придобиване на акциите/временните удостоверения и тя е в размер на 3 064 500 лв., платима по указана от продавача банкова сметка, включително по указана от него сметка на трето лице, незабавно след влизане в сила на предварителния договор.Според чл.6-ти, купувачите се задължават да заплатят договорената в чл.4-ти цена по указаната от продавача банкова сметка в деня на влизане в сила на договора при условията на чл.3, ал.1.В раздел V-ти, чл.7, чл.8 и чл.9 от процесния договор са описани правата и задълженията на продавача, а в раздел VI-ти, чл.9-чл.12 са описани правата и задълженията на купувачите по договора. Съгласно чл.13-ти от предварителния договор, в случай, че продавачът не изпълни задължението си да сключи окончателен договор с купувачите в срока по чл.3, ал.2 от договора, купувачите имат право на една от следните опции: 1/да развалят договора, като продавачът е длъжен в срок от 7 работни дни от развалянето да върне получената сума, ведно с неустойка в размер на 20 % от продажната цена; 2/продавачът и купувачите имат право да продължат срока на действие на предварителния договор с подписване на двустранно писмено споразумение, което ще се счита за анекс към договора и 3/да предявят иск за сключване на окончателен договор по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. На следващо място се установява от приложеното към първоинстанционното дело решение №618 от 17.08.2018 г., постановено по гр.д.№738/2018 г. по описа на Районен съд-Костинброд, че със същото решение е дадено разрешение по чл.130 от СК на А. П. Д. като майка и законен представител на малолетните й деца Б., П. и Б. Н., да се разпореди с налични парични средства по банковите сметки на същите деца за изпълнение на парично задължение по процесния предварителен договор от 14.08.2018 г., както и разрешение за извършване на банков превод в размер от по 1 021 500 лв. от конкретно посочена в решението банкова сметка на всяко от трите деца по посочена от продавача по предварителния договор банкова сметка.Предвид даване на разрешението по чл.130 от СК с решението от 17.08.2018 г. /което е окончателно/ и с оглед обстоятелството, че към момента на постановяване на това решение посочените в чл.3, а1, т.2 от предварителния договор банкови сметки на купувачите са били заверени със сумите, указани в същата точка от предварителния договор, се налага извода, че договора е влязъл в сила на датата, на която е постановено решението на РС-Костинброд, т.е. на датата 17.08.2018 г. Наред с горното се установява чрез приложените към първоинстанционното дело три броя платежни нареждания от 20.08.2018 г., че на тази дата всеки от купувачите по предварителния договор е изплатил по посочената от продавача банкова сметка /с титуляр-трето за спора лице/ сума в размер на 1 021 500 лв., или общо са платени 3 064 500 лв., представляващи уговорената в чл.4-ти от предварителния договор цена за придобиване на акциите, предмет на договора. Преди обаче да бъдат преценени относно основателността им предявените искове по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД се изисква преценка на твърдението на ищците за нищожност на предварителния договор поради противоречието му на императивна норма-чл.65, ал.1 от ТЗ, независимо от това, че същото твърдение е въведено във връзка с предявените евентуални искове по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като само при възприета действителност на договора /респ. отречена нищожност на същия/ има място за изследване изпълнението/неизпълнението на договора от страните по него, съответно-развалянето му и твърдяното отпадане на основанието за даденото по договора от купувачите.В този контекст, подобно на първоинстанционния съд, настоящият въззивен съд приема, че процесният предварителен договор е действителен и не противоречи на чл.65, ал.1 от ТЗ, като в тази връзка съобразява приложеното към първоинстанционното дело решение №111 от 13.11.2020 г., постановено по т.д.№1687/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, в което е прието, че малолетни лица, предвид чисто капиталовия характер на АД, могат да наследяват акции и да придобиват качеството на акционери в АД, като адресат на разпоредбата на чл.65, ал.1 от ТЗ са само учредителите на АД, каквито не са настоящите ищци.Същите могат да уговарят закупуване на акции от АД, включително на бъдещо АД по предварителен договор, тъй като в този случай те не са учредители на бъдещото АД, а купувачи на акциите му.Според предварителния договор учредител на бъдещото АД следва да бъде ответното търговско дружество и е договорено едва след учредяване на новото дружество от него /като едноличен собственик на капитала/, да бъдат прехвърлени 100 % от акциите на новото дружество в полза на ищците по делото.С други думи, с предварителния договор не се предвижда учредяване на АД от малолетни лица, а от едно юридическо лице, а това не противоречи на чл.65, ал.1 от ТЗ.Затова поддържаният от ищците довод за нищожност на процесния предварителен договор е неоснователен.Същият договор е действителен и както се посочи по-горе е влязъл в сила, породил е произтичащите от него правни последици. Имайки предвид твърденията на ищците, на които основават предявените от тях главни искове по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и защитните възражения на ответника срещу тези искове, основните спорни между страните въпроси по повод на същите искове са относно наличието на неизпълнение на договора от страна на продавача и изправността на купувачите по същия договор, респективно наличието на твърдяното от тях основание за разваляне на договора и оттам-за възникване правото им да претендират връщане на даденото от тях по този договор като дадено на отпаднало основание.Както е ясно от твърденията на ищците, същите поддържат, че с отправената от тях до ответника нотариална покана, връчена на датата 03.12.2020 г., те са направили изявление за разваляне на предварителния договор от 14.08.2018 г. на основание чл.87 от ЗЗД във връзка с чл.13, ал.1 от договора поради неизпълнение от страна на ответника-продавач на задълженията му за учредяване на ново акционерно дружество и съответно поради това, че по негова вина не се е стигнало до сключване на окончателен договор.Наред с изложеното ищците се позовават и друго неизпълнение от страна на ответника- нарушение на чл.1, ал.3 от договора, изразяващо се в това, че недвижимите имоти, които е следвало да послужат като апортна вноска в подлежащото на учредяване от ответника ново акционерно дружество, са се оказали обременени с вещни тежести-възбрани от НАП и КПКОНПИ и на следващо място твърдят, че е било установено от законният представител на ищците, че дружеството-ответник има задължения в големи размери към НАП, което според ищците представлява пречка за осъществяване на апорта с оглед разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК. Относно наличието на задължения към НАП, съдът счита, че такъв един факт би могъл съставлявал пречка за осъществяването на апорта с оглед разпоредбата на чл.264, ал.1 от ДОПК, ако задълженията съществуват към уговорената крайна дата за сключване на окончателен договор-20.12.2018 г., тъй като тази разпоредба в действащата й до посочената дата редакция- ДВ, бр.98/2010 г./ изисква деклариране на липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски при прехвърлянето на недв. имоти, респективно при включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарична вноска в капитала на търговски дружества.От тази гледна точка е основателно поддържаното във въззивната жалба на дружеството- ответник, че наличието или липсата на публични задължения към датата на сключване на предварителния договор е ирелевантно за настоящия правен спор, защото с този договор нито се прехвърлят, нито се учредяват права върху недвижими имоти и дори и ответникът да е имал при сключването на договора такива задължения, то това не следва да се възприема като виновно негово поведение, даващо право на насрещната страна-купувачите по договора за едностранното му разваляне от тях.А към уговорената дата за сключване на окончателния договор не се установява ответникът да е имал публични задължения и то подлежащи на принудително изпълнение.Установява се, че крайната дата за сключване на окончателен договор ответникът не е имал образувани срещу него като длъжник и висящи изпълнителни дела за принудително изпълнение на публични задължения.Имал е към същата дата задължения за местни данъци и такси в размер на 52 515, 96 лв. съгласно приложената към първоинстанционното дело справка на Община С. за дължимите към 20.12.2018 г., но тези задължения на са подлежали на принудитетно изпълнение към същата дата и съответно на това същите задължения не съставляват пречка по смисъла на чл.264, ал.1 от ДОПК за внасянето на непаричната вноска, респ. И за сключването на окончателен договор.Затова и тези задължения не могат да бъдат разглеждани като виновно неизпълнение от страна на ответника на сключения предварителен договор, даващо право на насрещната страна за едностранно разваляне на същия договор. Що се касае до задълженията на ответника по издаден ревизионен акт от 11.07.2019 г. за ДДС за периода 01.09.2013 г.-31.10.2013 г. в размер на 4 447 281, 37 лв. главници и лихви, то те също не могат да се разглеждат като пречка по смисъла на чл.264, ал.1 от ДОПК /както е прието и в обжалваното решение/, тъй като не са съществували към 20.12.2018 г.Ревизионният акт, макар да се отнася за данъчен период от 2013 г., няма ретроактивно действие и затова публичните задължения следва да се считат за възникнали на 11.07.2019 г. с издаването на ревизионния акт. На следващо място, ищците се позовават, както се посочи по-горе, на друго неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в нарушение на чл.1, ал.3 от договора, тъй като недвижимите имоти, които е следвало да послужат като апортна вноска в подлежащото на учредяване от ответника ново акционерно дружество, са се оказали обременени с вещни тежести- възбрани от НАП и КПКОНПИ.Така формулираното от ищците твърдение за неизпълнение на ответника е изначално неоснователно, тъй като клаузата на чл.1, ал.3 от предварителния договор не въвежда изискване за липса на тежести върху недвижимите имоти, предмет на апорта, а се отнася до акциите, които са обещани за продажба с предварителния договор.По- конкретно, клаузата на чл.1, ал.3 от същия договор поставя изискването акциите /временните удостоверения/ от капитала на новоучреденото дружество или част от тях да не са предмет на договори за залог в полза на трети лица за обезпечаване на техни вземания, да не са предмет на други предварителни договори за покупко-продажба, да не са предмет на запор и да няма наложени върху тях каквито и да било друг вид тежести.По тези съображения позоваването на ищците на нарушение от страна на ответника на клаузата на чл.1, ал.3 от процесния предварителен договор е неоснователно. Основната сочена от ищците причина за реализиране на потестативното им право на разваляне на процесния предварителен договор е неизпълнение от страна на ответника на задълженията му за учредяване на ново акционерно дружество и непостигнато сключване на окончателен договор по вина на същия.На тези именно причини е основано и изявлението на ищците за разваляне на договора, съдържащо се в нотариална покана от 01.12.2020 г. с рег.№••••, т.II, №••• по описа на нотариус Е.С., рег.№••• на НК на РБ, връчена на ответника на датата 03.12.2020 г.Със същата покана, приложена в заверено копие към първоинстанционното дело, А. Д. в качеството й на законен представител и майка на малолетните ищци Б. Н., П. Н. и Б. Н., е направила изявление, че на основание чл.87 ЗЗД във връзка с чл.13, ал.1 от предварителния договор, сключен на 14.08.2018 г., разваля едностранно същия договор и в тази връзка кани ответника да върне в срок от 7 дни, считано от датата на получаване на поканата, получените от него суми по договора, ведно с неустойка в размер на 20 % от уговорената продажна цена по посочените в поканата банкови сметки.От фактическа страна е ясно, че ответникът не е учредил в срока по предварителния договор ново акционерно дружество при предвидените в договора условия, а такова учредяване, съответно и последващо сключване на окончателен договор не е осъществено и след изтичане на уговорения в предварителния договор краен срок за сключването на окончателен договор.Този факт обаче, сам по себе си, не е достатъчен да обоснове извод, че за ищците като насрещна страна по договора се е породило право на едностранно разваляне на същия договор на основание чл.87 от ЗЗД /основание, посочено от тях в горната покана, а и в процесната искова молба/.В тази връзка настоящият състав споделя следното възприето в съдебната практика становище, изразено напр. в решение №235/13.01.2016 г. на ВКС по гр.д.№490/2015 г., III г.о., ГК, решение №75/01.07.2014 г. по т.д.№3723/2013 г. на ВКС и др., съгласно което правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение от насрещната страна.За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за разваляне поради невъзможност за изпълнение, за което длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение непременно в определено време.С други думи, при доказано виновно неизпълнение на една от страните по договора, в полза на изправната страна възниква потестативното право на разваляне на договора.Ефектът на развалянето обаче ще настъпи само ако страната е дала допълнителен срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане, договорът ще се счита за развален.Изключение от това правило са хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД. В случая ищците твърдят в исковата молба, че са изправна страна по договора, тъй като са извършили дължимото от тях плащане на цената на обещаните за продажба акции, а ответникът е противопоставил възражението, че е имал готовност и воля да впише новоучредено АД с апорт на имотите и да прехвърли собствеността върху акциите му, но не могъл да изпълни в срок тези задължения поради това, че купувачите не са изпълнили насрещното си задължение по договора да посочат личните данни на членовете на СД и по този начин да окажат на продавача необходимото съдействие, без което същият не може да изпълни в срок задължението си за учредяване на ново АД и да прехвърли акциите му на купувачите. От клаузата на чл.1, ал.1 от процесния предварителен договор е видно, че едно от условията, които е следвало да бъдат изпълнени относно новото акционерно дружество, подлежащо на учредяване от ответника, е членовете на съвета на директорите на това дружество да бъдат посочени от купувачите /или както е уточнено в чл.7, ал.1 от договора-“съгласно писмените указания на купувачите”/.При така уговореното условие, изпълнението на задължението на ответника за учредяване на ново АД, чиито акции да бъдат впоследствие придобити от купувачите, действително е поставено в зависимост от изпълнение на поетото от купувачите задължение за посочване на членовете на съвета на директорите на дружеството.Това е така, защото разпоредбата на чл.174, ал.1, т.4 от ТЗ изисква за вписването на ново АД в търговския регистър да е избран съвет на директорите /респ. надзорен и управителен съвет/, а разпоредбата на чл.159, ал.2 от ТЗ поставя изискването при учредяване на акционерно дружество от едно лице /какъвто е и настоящия случай/ първия съвет на директорите да бъде назначен със самия учредителен акт.Следователно, за да може ответникът да завърши фактическия състав по учредяване на новото АД съгласно поставените с предварителния договор условия, следва купувачите да му окажат съдействие, изразяващо се в посочването на членовете на СД /и то писмено, както следва от чл.7, ал.1 от договора/.Самото задължение за съдействие е и изрично вменено на купувачите с клаузата на чл.10-ти от процесния предварителен договор.Установяване изпълнението на това задължение е в тежест на ищците, но такова изпълнение не се доказа от тях в настоящия исков процес и то осъществено до крайната уговорена дата за сключване на окончателния договор.Единствено от представения констативен протокол от 15.03.2021 г. на нотариус В.З., с район на действие-РС-Пловдив, рег.№••• по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, е отразено изявление на законния представител на ищците-А. Д., че по повод искане на ответника, съдържащо се в негов отговор на нотариална покана с рег.№••••, том III, акт •• от 22.12.2020 г., е носела със себе си в кантората на нотариуса декларации по чл.237, ал.4 от ТЗ, чл.160, ал.2 от ТЗ и по чл.234, ал.2 ТЗ на конкретно посочени в констативния протокол лица, които вероятно /без изрично да отразено в протокола/ е щяло да бъдат предложени за членове на СД на подлежащото на учредяване ново АД.В протокола обаче е отразено, че представител на дружеството-ответник не се е явил в кантората на нотариуса на датата 15.03.2021 г. и остава неустановено въпросните декларации да са достигнали до знанието му и да са му предадени.Същият не е изпратил в кантората на нотариуса свой представител, макар сам с отговора на нотариалната покана да е определил среща в тази кантора с купувачите по предварителния договор на петия ден от връчването на отговора, с цел посочване на лица за членове на СД и представяне на изходящи от тях декларации, но това му поведение не може в случая да се тълкува в негов ущърб, тъй като отговора е редовно връчен на купувачите на датата 22.02.2021 г. На основание чл.47, ал.5 от ГПК и към датата 15.03.2021 г., когато е съставен констативния протокол, определения с отговора срок е бил изтекъл.Вярно е, че има и второ връчване на отговора на датата 10.03.2021 г., но то е ирелевантно предвид вече извършеното първоначално редовно връчване. В първоинстанционното решение е прието, че задължението на купувачите да посочат имена на членовете на СД е без падеж в предварителния договор, поради което, за да изпаднат купувачите в забава, следва да бъдат поканени по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, което ответникът не установява да е сторил.Настоящият съд не споделя това становище и го счита за неправилно.Посочването на членовете на СД от купувачите, както се отрази вече, е едно от уговорените кумулативни условия, изброени в чл.1-ви от договора, които следва да бъдат налице по отношение на предвиденото за учредяване от ответника ново акционерно дружество и затова извличащият се от клаузата на чл.3, ал.2 от договора срок за изпълнение задължението за учредяване на дружеството-най-късно до три дни преди крайната дата за сключване на окончателен договор-20.12.2018 г., е приложим и за задължението за посочване на членове на СД.Изискуемостта на това задължение не е предпоставена от покана на насрещната страна /продавача по договора/ и изпълнението се дължи като форма на оказване на съдействие на длъжника /продавача по договора/ с цел завършване на фактическия състав на поетите от него насрещни задължения относно учредяване на ново дружество, чиито акции да бъдат придобити от купувачите по предварителния договор.Такова съдействие /вменено на купувачите и с клаузата на чл.10 от договора/ не се установява да е оказано в срок и затова се налага извода, че купувачите не установяват при условията на пълно и главно доказване, че са изправна страна по договора, въпреки изпълнението на другото поето от тях задължение за авансово плащане на цената на акциите.И тъй като не установяват качеството си на изправна стран, то се налага и извода, че за тях не е породено правото на едностранно разваляне на предварителния договор на основание чл.87 от ЗЗД.Така, че отправеното от тях изявление за разваляне на същия договор, съдържащо се в поканата, връчена на ответника на датата 03.12.2020 г., не е произвело правно действие на разваляне на договорната връзка, съответно на което не може да се приеме, че е отпаднало основанието за плащане на претендираните с исковете по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД суми. Наред с горното, както се отрази по-горе, за да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД и при положение, че няма позоваване на някоя от хипотезите по ал.2-ра, на длъжника е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договора ще се смята за развален.В случая в поканата на ищците от 01.12.2020 г., отправена до ответника, не се съдържа изявление за разваляне на договора без да се даде на продавача срок, тъй като изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или е станало безполезно, или пък поради това, че е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.С оглед на това е следвало да бъде определен на длъжника подходящ срок за изпълнение, какъвто обаче не се съдържа в посочената покана, на която ищците се позовават като техен акт, с който са развалили процесния договор.Това е още една причина да се счете, че не е налице законосъобразно упражняване на правото на едностранно разваляне на договора. В отговора на въззивната жалба ищците поддържат аргумент, че съдържащото се във въззивната жалба позоваване на това, че първоинстанционният съд не е дал отговор на въпроса законосъобразно ли ищците са упражнили правото си да развалят предварителния договор от 14.08.2018 г., не следва да бъде разглеждано, тъй като е преклудирано-не е било поддържано в първата инстанция.Този довод е неоснователен, тъй като преценката на съда относно законосъобразността и надлежността на упражняването на правото на разваляне на договора на основание чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД не е поставено в зависимост от поддържано от ответника възражение в тази насока.Съдът и без наличието на такова възражение е длъжен да извърши посочената преценка, като се има предвид, че самите ищци са се позовали на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД /в поканата от 01.12.2020 г. и в самата искова молба/ като основание за разваляне на договора. Предвид гореизложените съображения се налага крайния извод, че не е доказано в полза на ищците-настоящи въззиваеми да е възникнало потестативно право на разваляне на договора към момента на отправяне на изявлението им за разваляне на процесния договор с нотариалната покана от 03.1.22020 г., връчена на ответника на датата 03.12.2020 г., поради което това изявление не е породило правно действие и не е довело до разваляне на същия договор.Ето защо следва и извода, че не се установява процесният договор да е преустановил действието си по някаква причина, съответно на което и да е отпаднало основанието за плащане на процесните суми, поради което и предявените от ищците главни искове по чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД са изцяло неоснователни.Такива са и акцесорните кумулативно съединени искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на всяка от трите ищци на обезщетение за забава от по 89 097, 50 лв. върху претендираната главница от по 1 021 500 лв., тъй като уважаването на тези акцесорни искове е предпоставено от уважаването на исковете, предявени на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Неоснователни са и предявените искове за заплащане на неустойка по чл.92 от ЗЗД на основание чл.13, ал.1 от процесния предварителен договор, тъй като заплащането на такава неустойка се дължи при разваляне на договора от купувачите, а по-горе се прие, че такова разваляне не е настъпило. Предвид всичко изложено по-горе, първоинстанционното решение подлежи на отмяна като неправилно в частта, с която са уважени предявените кумулативно съединени искове по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, чл.86, ал. 1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като в тази част решението следва да се отмени и вместо това същите искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Отхвърлянето на същите искове като неоснователни изисква разглеждането на предявените евентуални искове, като в тази връзка въззивният съд приема следното: Предявените евентуални искове по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание са основани на твърдения, че процесният предварителен договор е нищожен поради противоречие със закона, тъй като съгласно чл.65, ал.1 от ТЗ акционер на дружеството може да бъде единствено дееспособно лице, т.е. непълнолетни лица не могат да бъдат акционери в търговски дружества и в този смисъл, след като ищците са малолетни и недееспособни, то уговорката на страните в договора, ищците да придобият 100 % от акциите в новоучреденото дружество от ответника, е нищожна поради противоречие с чл.65 от ТЗ.С оглед на това е заявено и твърдението, че платените суми от ищците по предварителния договор са платени при начална липса на основание по нищожен договор и се претендира връщането им на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.По- горе в настоящото решение вече се коментираха поддържаните от ищците твърдения за нищожност на предварителния договор и същите се приеха от съда за неоснователни.С оглед неоснователността на същите и извода, че процесният предварителен договор не е нищожен и е породил своето действие между сключилите го страни, предявените евентуални искове по чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД-за връщане на даденото при начална липса на основание, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят изцяло с настоящото решение. Поради неоснователността на горните евентуални искове, като такива следва да се отхвърлят и съединените с тях искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху всяка от главниците, претендирана на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. По въззивната жалба на ищците срещу решение №444 от 20.11.2023 г., постановено по т.д.№724/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив: С това решение първоинстанционният съд се е произнесъл по молба на ищците с вх.№32910 от 30.10.2023 г., с която е поискано да бъде допълнено решение №400 от 25.10.2023 г., тъй като липсва произнасяне по искането на ищците за присъждане на разноски, обективирано както в исковата молба, така и в открито съдебно заседание по делото от 04.10.2023 г с представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за тях. Същата молба, разгледана като молба по чл.250 от ГПК, е приета за неоснователна и е отхвърлена като такава с решението от 20.11.2023 г.В тази връзка е прието, че съдът в мотивната част на решението си от 25.10.2023 г. Е разгледал искането на ищците за присъждане на разноски и го е приел за неоснователно по изложени там съображения, но не дължи произнасяне по това искане в диспозитива на решението, тъй като претенцията за разноски е несамостоятелна и се дължи произнасяне по нея в диспозитива на решението, само когато и доколкото искането за разноски се уважава и такива се присъждат. Във въззивната жалба срещу решение №444/20.11.2023 г., подадена от ищците в първоинстанционното производство, се поддържа, че това решение е неправилно и незаконосъобразно.В тази връзка се твърди, че е поискано изменение на решението по реда на чл.248 от ГПК, а не се касае за молба по чл.250 от ГПК.Заявено е в тази връзка, че съдът е следвало да се произнесе с определение, а не с решение по подадената от ищците молба.Заявено е още, че дори и в случаите, кагота съдът приема за неоснователно искане за присъждане на разноски, следва да се произнесе в диспозитива на решението си, като постанови там, че оставя без уважение искането.Изложени са и съображения защо ищците считат за дължим претендирания от тях разход за заплащане на държавна такса, който разход първоинстанционният съд е приел в решението си от 25.10.2023 г., че не следва да се присъжда на ищците като направени от тях разноски и въпреки уважаването на предявените искове. Настоящият съд намира за неоснователна горната въззивна жалба.Действително подадената от ищците молба с вх.№32910 от 30.10.2023 г., като се има предвид заявеното в нея искане, буквално цитирано по-горе в настоящото решение, съставлява искане за допълване на решението съгласно чл.250 от ГПК, а не молба по чл.248 от ГПК.И от самата въззивна жалба на ищците става ясно, че те искат да се допълни решението от 25.10.2023 г. С произнасяне по разноските, претендирани от ищците за държавна такса, независимо, че това искане е разгледано в мотивната част на решението и е прието за неоснователно.Тази позиция на ищците е неоснователна.Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че произнасяне в диспозитива на решението относно разноските се дължи от съда, само когато се присъждат разноски, но не и в случаите, когато съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на разноски, тъй като претенцията за разноски няма самостоятелен характер и е обусловена от предявения за защита иск, а в диспозитива на решението си съдът следва да се произнесе само по исканията, представляващи самостоятелни искове.По тези съображения настоящият съд счита, че обжалваното от ищците решение №444 от 20.11.2023 г. Следва да бъде потвърдено като правилно. По частната жалба на ищците срещу определение №1485/22.12.2023 г.: С това определение ОС-Пловдив се е произнесъл по подадена от ищците, чрез пълномощника им адв. П.Т., молба с вх.№37857 от 08.12.2023 г., в която е посочено, че с молба вх.№32915 от 30.10.2023 г., която била подадена в срока по чл.248 от ГПК, е поискано от съда да допълни постановеното решение в частта за разноските по този процесуален ред, а не да го допълва по реда на чл.250 от ГПК, което не било поискано и не било посочено, а дори това да е така, то съдът следва да даде сам квалификация и да се произнесе по смисъла на отправеното искане. Правилно с определението е прието, че и молбата с вх.№37857 от 08.12.2023 г. Не съдържа същинско искане за изменение, респ. Допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, тъй като в нея не са изложени съображения срещу преценката на съда относно присаждането на разноски в полза на ищците, а само се твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива на решението си относно разноските съобразно изложените в мотивната част доводи за същите.С оглед на това правилно с горното определение е оставено без уважение искането на ищците, заявено в молбата им с вх.№37857/08.12.2023 г. чрез пълномощника им адв. П.Т.. В процесната частна жалба се съдържат доводи, касаещи извършената от първоинстанционния съд преценка в решението от 25.10.2023 г. Досежно присъждането на разноски в полза на ищците, но те не следва да се разглеждат, тъй като в молбата, по което ОС-Пловдив се е произнесъл с обжалваното определение не се съдържат твърдения по съществото на преценката на съда относно разноските и самата молба няма характера на такава по чл.248 от ГПК. Предвид горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските за въззивната инстанция: С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на дружеството-жалбоподател сумата от 78 893, 85 лв., представляваща платена държавна такса по сметка на Апелативен съд-Пловдив по повод подадената от дружеството въззивна жалба. Мотивиран от гореизложеното съдът