Решение № 21 от 3.1.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 15998/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, адрес БЪЛГАРИЯ област Варна, община Варна гр. Варна 9009 район р-н Владислав Варненчик ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК No 258 срещу Г. М. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде установено със силата на присъдено нещо, че ответникът Г. М. И. дължи на ищеца сумата от 273, 79 лева (двеста седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно фактури издадени през периода 08.10.2020г. до 10.06.2021г. и сумата от 31, 61 лв. (тридесети и един лева и шестдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка от горепосочените фактури до 15.04.2022г., претендирани със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2762/04.05.2022 г. по ч.гр.д. №5402/2022 г. на ВРС. Претендират се и съдебно- деловодни разноски. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ответникът Г. М. И. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. В. е собственик на обект находящ се в с. Г. Ч. - механа и сладкарница с абонатен номер 1704039, поради което между него и ищцовото дружество съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. За да бъде доставяна ел. енергия до обекта на Г. М. И., същият е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД, с абонатен номер 1704039 при резервирана мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа в размер на 39, 00 кВт. Тъй като обектът е за стопански нужди, то абонатът е небитов. Твърди, че съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго- Про Продажби" АД освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Твърди, че ответникът има качеството на небитов клиент с оглед стопанското предназначение на присъединения обект. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители - абонати на ответника в размер на 0.2053 лв. /kW/ден /т. 7.3.2 от решението/. При потребление за небитови нужди, каквото е осъществявано в обект с абонатен номер 1704039, цената за достъп е определена на ден, съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата, и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена електрическа енергия. Всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Освобождаване от задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към електроразпределителната мрежа може да настъпи само при прекратяване на облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа. Излага, че за посочения период ищцовото дружество действа в качеството си на търговец, като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на обект с абонатен номер 0100804977 на регулирания пазар -той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. Твърди, че ответникът няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г, нито към настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Счита, че поради горната законодателна промяна от 01.10.2020 г. обектът с абонатен номер 0100804977 служебно преминава от "Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на Търговец на свободен пазар. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец, който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор. За процесния период на ответника са издадени следните фактури: № ФП0299555027/08.10.2020 г. с падеж 27.10.2020 г. на стойност 31.70 лв., за периода от 29.08.2020 г. до 30.09.2020 г., № ФП0300763736/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., № ФП0301912836/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г. на стойност 28.82 лв., за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2020 г., № ФП0303063074/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., № ФП0304216163/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.01.2021 г. до 30.01.2021 г., № ФП0305367975/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г. на стойност 26.90 лв., за периода от 01.02.2021г. до 28.02.2021 г., № ФП0306520955/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., № ФП0307672112/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г. на стойност 28.82 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., № ФП0308815436/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г. на стойност 29.78 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., № ФП0308826102/10.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г. на стойност 8.65 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 09.06.2021 г. Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основание и размер, като сочи, че за процесния период обектът на потребление има нулева консумация по партидата си. Оспорва като неоснователно и твърдението, че като небитов абонат следва да заплаща дължими суми за мрежови услуги на съответния търговец. Оспорва правилното изчисляване на лихвите за забава по всяка от фактурите. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: От приложеното към делото ч.гр.д.№ 5402/2022 г. по описа на ВРС е видно, че по него е издадена Заповед за изпълнение № 2762/04.05.2022 г., с която е разпоредено длъжникът Г. М. И. с ЕГН: •••••••••• и адрес: гр. В. да заплати на кредитора "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: 103533691 сумата от 273.79 лв. (двеста седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода от 08.10.2020 г. до 10.06.2021 г., за обект с клиентски № 1100094189 и абонатен № 1704039, с адрес на потребление: с. Г. Ч., механа и сладкарница, от които: фактури с № ФП0299555027/08.10.2020 г. с падеж 27.10.2020 г. на стойност 31.70 лв., № ФП0300763736/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г. на стойност 29.78 лв., № ФП0301912836/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г. на стойност 28.82 лв., № ФП0303063074/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г. на стойност 29.78 лв., № ФП0304216163/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г. на стойност 29.78 лв., № ФП0305367975/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г. на стойност 26.90 лв., № ФП0306520955/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г. на стойност 29.78 лв., № ФП0307672112/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г. на стойност 28.82 лв., № ФП0308815436/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г. на стойност 29.78 лв., № ФП0308826102/10.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г. на стойност 8.65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 31.61 лв. /тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забава върху горните суми, считано от падежа на всяко вземане до 15.04.2022 г., както и сумата 75.00 /седемдесет и пет/ лв. - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Видно от Констативен протокол №11248237 от 19.04.2018 г. в обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Г. Ч., в присъствието на абоната Г. И. М. е монтирано СТИ с №1125081210375975 с мАП 3х36 А, ВП – 100А. На 09.06.2021 г. СТИ с №1125081210375975, измерващо електроенергията в обект с. Г. Ч. в присъствието на свидетеля М. С. Ч., е демонтирано поради прекъсването на захранването по инструкция. Видно от справка от Агенция по вписванията, СВ-Варна по партида на Г. М. И., ЕГН ••••••••••, последният е закупил от ППК „ЯСЕН“ с. Пчелник, ПИ, Механа с площ 130 кв.м, представляваща полуподземен етаж и сладкарница с площ 56 кв. м първи етаж от сграда УПИ ІV за ресторант, кв.46, с. Г. Ч. на 10.06.2005г. От представена справка-извлечение за фактури и плащания за период по клиентски №1100094189, с абонат Г. И. М., с. Г. Ч., се установява, че за периода от 15.10.2018 г. до 13.08.2020 г. няма издадени фактури. За периода от 13.08.2020 г. до 10.06.2021 г. има издадени фактури, от които са заплатени фактурите, издадени за периода 13.08.2020 г. -28.09.2020 г. Последващите фактури не са заплатени. Представени са фактури, както следва: № ФП0299555027/08.10.2020 г. с падеж 27.10.2020 г. на стойност 31.70 лв., за периода от 29.08.2020 г. до 30.09.2020 г., № ФП0300763736/10.11.2020 г. с падеж 20.11.2020 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г., № ФП0301912836/10.12.2020 г. с падеж 21.12.2020 г. на стойност 28.82 лв., за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2020 г., № ФП0303063074/08.01.2021 г. с падеж 18.01.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., № ФП0304216163/10.02.2021 г. с падеж 22.02.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.01.2021 г. до 30.01.2021 г., № ФП0305367975/10.03.2021 г. с падеж 22.03.2021 г. на стойност 26.90 лв., за периода от 01.02.2021г. до 28.02.2021 г., № ФП0306520955/12.04.2021 г. с падеж 22.04.2021 г. на стойност 29.78 лв., за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г., № ФП0307672112/10.05.2021 г. с падеж 20.05.2021 г. на стойност 28.82 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., № ФП0308815436/09.06.2021 г. с падеж 21.06.2021 г. на стойност 29.78 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., № ФП0308826102/10.06.2021 г. с падеж 28.06.2021 г. на стойност 8.65 лв. за периода от 01.06.2021 г. до 09.06.2021 г. По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно- електротехническа експертиза, изготвена от вещото лица инж. Л. Б., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадена. От заключението на вещото лице се установява, че левовата равностойност на количеството мощност от 39 kW за небитови абонати, е изчислена съгласно Решение Ц-29/01.07.2020 г. на утвърдените от КЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на периода от 29.08.2020 до 09.06.2021 г. - 285 дни, като цена за мощност е 0.02053 лв./кВ/ден. Така за период 29.08.2020 до 09.06.2021 г -39 kW х 0.02053 х 285 = 228.19 лв. без ДДС и съответно 273, 79 лв. с ДДС. Законната лихва за забава, изчислена от падежа на всяко вземане до 15.04.2022 г. е в размер на 31, 61 лв. Реално предоставената мощност на клиента за процесния обект, съобразно присъединителните му съоръжения с електроразпределителната и електрозахранващата мрежа 39 kW. Обектът е с трифазно захранване. Електромерът, който измерва консумираната ел.енергия е NP73E с фабричен № 1125081210375975. Процесният обект на потребление с абонатен № 1704039 е присъединен към електроразпределителната и електрозахранващата мрежа. В настоящия случай няма монтирани токови трансформатори. Електромерът не е демонтиран, но към момента е спряно захранването към обекта. При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи: Производството е по реда на чл.422 от ГПК, като по същество ищецът претендира установяване дължимостта на сума представляваща потребено и незаплатено количество електроенергия за процесните отчетни периоди, сума за цена за достъп, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества електроенеригия въз основа на сключени договори при Общи условия и сключен типов договор. Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга. На първо място следва да се изясни въпросът, дали процесният обект на потребление представлява стопански такъв, или е за битови нужди. Съгласно §1, т.2а. от Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно §1, т.33а от Закона за енергетиката "Небитов клиент" е клиент, който купува такива за небитови нужди. Под понятието „битови нужди“ следва да се разбира потребностите, които клиентът задоволява в ежедневието си и свързани с бита му, като къпане, пране, готвене, хранене, гледане на телевизия, съхранение на продукти и др. Тези потребности са свързани с домакинството на човека и за това е присъщо да се задоволяват в дома му. Ако обектът се ползва от абоната за жилище или вила, то той неминуемо е за задоволяване на битови нужди. В случая обаче се касае за обект, представляващ ресторант-следкарница, поради което съдът намира, че този обект по естеството си представлява обект за стопански нужди, тъй като не е за задоволяване на битови нужди на своя собственик. Качеството на търговец или не на собственика на обекта няма значение за определяне на вида му като битов или небитов, доколкото това е качество на самия обект, а не на неговия собственик. Възможно е юридическо лице да притежава жилищен обект, който е за битови нужди и обратното физическо лице да притежава стопанки обект, без да има качеството на търговец. Процесният обект на потребление е кафе-бар, поради което по своето предназначение той е за задоволяване на стопански нужди. С оглед факта, че се касае за небитов абонат, то съответно към настоящия казус следва да намерят приложение и съответните правила за небитови клиенти. Ищецът основава останалата част на исковата си претенция на разпоредбата на чл.94а от ЗЕ в сила от 01.10.2020 г. и §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Съгласно разпоредбата на чл.94а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. В редакцията преди цитираното изменение разпоредбата на чл. 94а от ЗЕ включваше и небитовите крайни клиенти, които след изменението отпаднаха. С § 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) беше приет ред, по който да бъде извършено преминаването на стопанските абонати към доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, като е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на разпоредбата крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиентът не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ, като доставчикът сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период е определена с т.3.3 от Решение С-29 от 01.07.2020 г. на ДЕКВР, с което е променен дотогавашният начин на ценообразуване като вместо да се заплаща цена на достъп спрямо потребеното количество електроенергия е възприет нов подход да се заплаща електроенергия по цена на ден с оглед отпусната мощност по определени от ДЕКВР цени. Приетата цена за процесния период съгласно цитираното решение е в размер на 0, 02053 лв./kW/ден, каквато именно е и посочената цена във фактурите. В тази връзка цената за достъп е дължима, независимо то това дали има потребление в имота, стига да е осигурено електрозахранване на същия. Електрозахранването в имота е прекъснато на 09.06.2021 г., която е и датата, до която се претендират процесните суми. С оглед на горното съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта на вземането си за главница по издадената заповед за изпълнение, паради което искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Поради уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за лихви, на осн. чл. 86 от ЗЗД. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 5402/2022 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 1305 лв., от които: 480, 00 лв. с ДДС - възнаграждение за един адвокат; 75, 00 лв. – държавна такса за образуване на делото и 350, 00 лв. – възнаграждение за вещо лице и 400, 00 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника. В производството по ч.гр.д.№ 5402/2022 г. на ВРС, длъжникът е направил разходи в размер на 75, 00 лв., от които: 25, 00 лв. – държавна такса и 50, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Мотивиран от гореизложените съображения, съдът