РЕШЕНИЕ

№ 241

гр. Велико Търново, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100490 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид:

Ищецът И. Т. Г. чрез пълномощника си адвокат Ж. Д. от ХАК твърди, че в качеството на пешеходец е пострадала при пътно-транспортно произшествие, възникнало на •••.2021 г. около 13: 35 часа в гр. В. Т., на кръстовището свързващо улица К.“ с ул.“Б.“ при следните обстоятелства:

При управление на лек автомобил „Фолксваген •••“, с рег. № •••, водачът му В. В. Д. в нарушение на правилата за движение по пътищата, не я пропуска да пресече с предимство пътното платно на обозначената за това пешеходна пътека, блъска я и й причинява телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясна мишнична кост / диафиза на раменната кост/, кръвонасядания по лицето и по лявото бедро.

Постъпила е на лечение в Отделението по ортопедия и травматология към МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД –В.Т. за времето от •••.11.2021 г. до 03.12.2021 г., където й е извършена оперативна намеса / репозиция и имобилизация с хумерален пирон/ Претърпяла е силни физически болки в резултат на счупването, болки в областта на главата / тилно и дясна лицева половина/ и световъртеж, за облекчаването на които е приемала предписани й от медицински специалисти обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, както и страдания от психо- соматично естество: посттравматичен стрес, изразяващ се в загуба на съня, нарушение на апетита, страх, тревожност и депресивно разстройство. Все още не е възстановена напълно и продължава инжекциозно и медикаментозно лечение, кат е нарушена в цялост двигателната функция на десен горен крайник.

Направила е и необходими разноски, свързани с лечението, възлизащи общо на сумата 3063, 60 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда от събитието.

Причинителят на вредите е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗД „Б. И.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № BG/02/••• със срок на валидност от 18.10.2021 г. до 17.10.2022 г. Предявила е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, получена на 28.02.2022 г., която не е удовлетворена в изискуемите от закона срокове.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да й заплати сумата 40 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 3083, 60 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях, считано от 28.02.2022 г. / датата на извънсъдебно предявената претенция / до окончателното им изплащане.

В с.з. пълномощникът й поддържа предявените искове. Увеличава по реда на чл.214, ал.1 ГПК иска за неимуществени вреди до размер на 60 000 лева. Претендира присъждане на разноските по производството, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът ЗД „ Б. И.“ АД- гр.С. чрез пълномощника си адвокат Р. Н. от ГАК в срока по чл.131, ал.1 ГПК оспорва исковете с възражения за неустановеност на деликтния характер на събитието от гледна точка на поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген“, т.е. същото е случайно; ако и да би се приело, че е поведението му е виновно, то пострадалата е допринесла за настъпването му и съответно за собствените си вреди, понеже е навлязла внезапно на пътното платно и не е преминала през него на обозначеното от закона място- пешеходна пътека, не е преценила правилно разстоянието между себе си и лекия автомобил и не е предприела възможните действия да избегне удара, който принос възлиза на 90 %; твърдяното по време възстановително лечение е необосновано дълго; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, възприето в трайната съдебна практика за други подобни случаи.

Моли да бъдат отхвърлени или евентуално уважени в по- нисък размер, с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявените искове имат за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, обезщетение за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, т.4 КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от ищеца телесни увреждания с медико- биологичното им описание по- горе, произтеклите от тях неблагоприятни последици от психо- соматично и финансово разходно естество, застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите, предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /Констативен протокол за ПТП № •••/•••.2021 г. на ОД на МВР В.Т.;

Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от •••.2021 г. по ДП № ЗМ •••/2021 г. на РУ на МВР В.Т.; Епикриза по ИЗ № •••/2021 г. на Отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД; фактури, амбулаторни листи; резултати от образна диагностика и компютърно – томографско изследване от •••2021 г., 01.12.2021 г. и 02.12.2021 г.;

Удостоверение, издадено от МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД – гр. В. Т. от 03.12.2021 г.; фискални бонове; съдебно- медицинско удостоверение и др. /, показанията на свидетелите В. В. Д., А. Г. Г. и Р. И. Т., заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г., както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С./ и двете- неоспорени и приети по делото/, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Удрянето на пострадалата от лекия автомобил, управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ е факт, който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП. Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни превозни средства и хора, тъй-като те довеждат до травми, смърт и дори повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт съдържа логическа тежест като правно - оценъчно градиво за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице. Безспорно е, за че възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен модел, която даден физически правен субект не е положил, а е могъл или е бил длъжен да положи/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Конкретната противоправност на деянието се извлича от повелението на нормата на чл.119, ал.1 ЗДвП, вменяващо в дълг на водача на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци като намали скоростта или спре. Щом е възникнало физическо съприкосновение между лекия автомобил и тялото на пострадалата е очевидно, че задължението не е изпълнено от третото застраховано лице.

Категорично не са съществували обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването на събитието е било извън неговите интелектуално-волеви способности / контрола на съзнанието/ и обективни възможности да го предотврати, попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му, както противно на този извод голословно твърди ответникът.

Той се подкрепя и обосновано се налага от заключението на автотехническата експертиза, обясняващо причините за възникването на пътно-транспортното произшествие с неправилна преценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил, насочил цялото си внимание и полезрение наляво по бул.“Б.“, за да установи дали идват към кръстовището други ППС, които следва да пропусне и тогава да се включи в движението по бул.“Б.“ в посока изток, без да погледне своевременно надясно, от където в посока от изток на запад по пешеходната пътека М 8.1 се е движила пострадалата/ когато тя стъпва на пешеходната пътека автомобилът се е намирал на цели 35, 8 метра от мястото на удара и водачът е имал достатъчно време и видимост да я възприеме зрително като опасност на пътното платно / и със закъсняла реакция за аварийно задействане на спирачките / когато автомобилът се е намирал на 4, 7 м. от мястото на удара, а пешеходецът- на 0, 85 м. от това място/.

По силата на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ответникът - застраховател е поел задължение да покрие в границите на определената в него сума един застрахователен риск, наречен опасност от възникване на задължение на застрахованото лице да заплати обезщетение на трето увредено лице за причинени му вреди от виновно и противоправно деяние при управление на МПС, т.е. когато възникне ситуация да бъде ангажирана деликтната му отговорност- чл. 429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът като пострадало / чл.278, ал.1 КЗ/ и съответно- увредено лице / чл.278, ал.2 КЗ/ от събитието е носител на пряко имуществено притезателно право /вземане/ за изплащане на застрахователно обезщетение, покриващо претърпените неимуществени и имуществени вреди - чл. 432, ал.1 от КЗ, чието съдържание е идентично с обезщетението, което причинителят на вредите /делинквента/ дължи и би платил, ако първият бе упражнил срещу него насрещното си произтичащо от закона субективно притезателно право, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност- чл. 45, ал. 1, ал. 2, вр. с чл. 51, чл. 52 от ЗЗД.

На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано: „... последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най- общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др. Преки последици от деликтното деяние на застрахованото лице, изразяващи се в получените от ищеца травматични увреждания: спираловидно разместено счупване на дясна мишнична кост / диафиза на раменната кост/, кръвонасядания по лицето и по лявото бедро, както и в посттравматичен церебрастентен синдром, протичащ на пристъпни периоди и представляващ така нареченото късно травмено главоболие, придружено със световъртеж, нестабилна походка, нарушение в процеса на мисленето, на възприятията и концентрацията, който по принцип ще остане до края на живота / заключението на съдебно- медицинската експертиза/ е засягането на правно защитимо идеално благо, наречено здраве, както във физическия/ физиологичния, така и в душевния / по широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността/.

Проведено е правилно оперативно и медикаментозно лечение, но възстановяването при подобен тип счупване протича по бавно, оздравителният му период трае около 5 месеца, като се вземе под внимание и възрастта на пострадалата – 76 години и наличието на метален имплант върху костта, но и към настоящия момент са налице ограничени и болезнени движения в дясна раменна става с двигателен дефицит във всички посоки от около 30-40 процента, болки при физическо натоварване и при промяна на климатичните условия / заключението на вещото лице и показанията на дъщерята на пострадалата / Всички тези вредни последици от неимуществен характер следва да бъдат възмездени чрез някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.

В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния произвол!/. По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/ обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към друг и към цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието справедливост.

Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на събитието и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и услугите, показващи инфлационен растеж; съвкупността на травматичните увреждания; силата на физическите болки и тяхната трайност; продължителността на възстановителния период от счупването / 5 месеца / и от травмите по лицето и лявото бедро / около 25 дни /; възрастта на пострадалата /75 години към деня на събитието и 77 години към деня на устните състезания /, която е затруднила донякъде възстановяването и влияе отрицателно на преодоляването на пристъпите на посттравматичната церебрастения „до живот“, наличието на остатъчни болезнени усещания и психо-соматични усложнения от счупването и преживяното събитие въобще, както и казуистичната съдебната практика, приема, че размер на 30 000 лева на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е напълно съответен на справедливостта. За разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан Направеното от ответната страна правонамаляващо възражение /чл.432, ал.2, вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД/ за съпричиняване на вредите от пострадалата с поведението й на пешеходец на пътя в конкретната ситуация е неоснователно.

Вярно е, че в каузалната верига от обстоятелства/ причини за настъпването на вредоносното събитие, би могло да се приеме, че тя също има от обективно /чисто експлоатационно – техническо/ гледище поведенческо участие на несъобразителност, макар и то да не се изразява във внезапно навлизане на платното за движение / както твърди ответника /, нито в пресичането му при ограничена видимост/ чл.114, т.1, т.2 ЗДвП, а в неправилна преценка на пътната ситуация довела до непредприемане на каквито и да било действия за предотвратяване на удара- да засили хода си или да спре и пропусне да премине автомобила, което е могла да направи, тъй-като е имала възможност зрително да го възприеме навреме / и го е възприела/ като идващ към нея със скорост, непредвещаващ спиране / към момента на удара тя е била 22 км. в час / - заключението на вещото лице. С други думи поставя се въпроса доколко съобразяването с лекия автомобил още в момента на навлизането й на пътното платно е точно по смисъла на чл.113, т.1 от ЗДвП.

Въпреки това, съпричиняването тук е правно изключено по силата на специалната норма на чл.119, ал.5 ЗДвП. За приложимостта й е достатъчно / освен разбира се пешеходецът да се е намирал на обозначена пътна маркировка „ пешеходна пътека“ / или водачът да е превишил разрешената максимална скорост за движение / тук няма данни скоростта да е превишена / или да е нарушил друго правило на ЗДвП, имащо отношение към произшествието. Нарушеното от водача на лекия автомобил правило, имащо съвсем пряка каузална връзка с настъпване на събитието е това на чл.119, ал.1 ЗДвП / цитирано по –горе/, а то не би се проявило, ако бе спазил изискванията да бъде по внимателен и да се съобрази с характера и интензивността на движението и факта, че наближава пешеходна пътека- чл.20, ал.2, чл.116, ал.1 ЗДвП.

Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж. чл.51, ал.1, чл.82, ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни или относителни права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя изразява разликата между състоянието на имуществото преди и след факта, от който произлиза увреждането му.

Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична, нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица от дадено човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер.

В случая активът на имуществото на ищеца е намалял с необходимо присъщи с оглед характера и последиците на травматичните увреждания и доказани / с медицински документи, удостоверение и фискални бонове/ парични разходи, свързани с лечението в общ размер на 3003, 80 лева, подлежащ на присъждане/ тяхната адекватна относимост и необходимост е безспорна / Разходът от 80 лева за заплатена такса за снабдяване със съдебно- медицинско удостоверение би могло да се приеме, че попада в понятийната формулировка „ разумно направените разходи във връзка с предявяване на претенцията по т.1- т.3“ по смисъла на чл.493, ал.1, т.4 КЗ, поради което също подлежи на присъждане в обема на имуществените вреди.

Върху обезщетенията претендираната по силата на закона лихва за забава се дължи и подлежи на присъждане, считано от 29.05.2022 г. – денят, следващ този, в който е изтекъл срока за окончателното произнасяне по извънсъдебната претенция, считано от датата на предявяването й /28.02.2022 г./ – чл.497, ал.1, т.2, вр. с чл.496, ал.1 КЗ.

Пълномощникът на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2 ЗА да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна защита по настоящото производство. От представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.12.2022 г. с адвокат Ж. Д. от ХАК се вижда, че тя е поета в полза на материално затруднено лице- чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т. 4, вр. с чл.2, ал.5 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземането възлиза общо на сумата 3658, 36 лева, съобразно броя и уважената част от исковете На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 1113, 56 лева, представляваща направени по производството разноски във вид на заплатена държавна такса за разглеждане на исковете и разноски за вещо лице, съразмерно с уважената им част.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата 2872 лева, представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Предвид гореизложеното, съдът