Решение № 2166 от 30.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1938/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Образувано е по жалба на А. А. И., с адрес: [населено място], общ. Сатовча, [улица], подадена чрез адвокат М. М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № РД-14-5611/04.12.2024 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО “АА“) [населено място], в частта й с която е приложена ПАМ: по чл.106а, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗАП – временно спиране от движение на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на оспорващия, чрез отнемане на документа удостоверяващ регистрацията и сваляне на предната табела с регистрационен номер - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В жалбата и в съдебното заседание се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и без да са налице предпоставките на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган за доказано извършване на обществен превоз на пътници. Твърди се още, че административният акт е немотивиран и не съдържа изискуемите се от закона реквизите. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание и приложени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото. Представя списък. Административният орган (Началника на ОО “АА“ [населено място]), в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното: При извършена на 04.12.2024 год. проверка по спазване разпоредбите на ЗАП, Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях нормативни актове от служители на ИААА е установено, че на същата дата около 14.00 часа в [населено място] на [улица], срещу дом № 32 в посока [населено място], Ю. З. Ю. управлява лек автомобил м.“М. С. 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на оспорващия И., като извършва нерегламентиран превоз на пътници (1 брой), срещу заплащане на сумата от 150 евро по маршрут Република България – Кралство Испания. МПС, с което се извършва превоза, няма валидно издадено удостоверение за ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие от лиценз на ЕО, които се издават от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Нарушението е установено по сведение на пътника К. Е. М.. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00501/04.12.2024 год. – стр.11. В хода на проверката е снето сведение от превозвания пътник – К. М.. Според същото, по обява във Фейсбук, установил контакт по телефона за уговаряне на превоз до Испания. Според уговорката, трябвало да го вземат от Алпийска градина – Ораново. След пристигането на автомобила, той се качил и заплатил на водача сумата от 150 евро. Въз основа на констатираното нарушение на основание чл. 106а, ал.1, т.1, б. “а“ и чл.106а, ал. 1, т. 4, б. “б“ от ЗАП, Началникът на ОО“АА“ [населено място] е наложил принудителна административна мярка – временно спиране на МПС - лек автомобил м. “М. С. 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], от категория М1, чрез отнемане на документа, удостоверяващ регистрацията и сваляне на предната табела с регистрационен номер - до отстраняване на нарушението или за дванадесет месеца. Свидетелят Г. е старши инспектор в ОО “АА“ - Благоевград. На 04.12. по график бил на работа на главен път Е-79 [населено място] посока Кулата и около 13 часа му се обадил началника, че на [улица]в [населено място] е спрян за проверка бус с пътници, за който има подаден сигнал. При проверката се установило, че един от пътниците е заплатил 150 евро, за да го превозят до Испания. При проверката в информационната система се оказало, че въпросният автомобил няма лиценз за извършване на превоз на пътници, за което нарушение бил съставен акт на място. Пътникът написал в сведение, че е заплатил тези пари. В буса имало още 2-ма или 3-ма пътника, но само един казал, че е заплатил за превоз до Испания. С другите пътници бил проведен разговор. Водачът отказал да подпише АУАН и ЗПАМ. Останалите пътниците били в автомобила. Били попитани, дали заплащат за превоза и казали, че не плащат. Пътникът, който заявил, че заплаща за превоза написал сведения за това, че е заплатил. Свидетелят И. е инспектор в ОО „АА“ [населено място]. Работили на главен път Е-79 в района на Симитли, когато получили обаждане за нерегламентиран превоз. На място полицейски патрул бил спрял бус, в който имало пътници. При проведения разговор с един от пътниците установили, че е заплатил превоз до Испания, което написал собственоръчно и въз основа на неговите сведения бил съставен акт. В буса имало още един или двама пътници. Другите двама пътници казали, че не са заплащали за превоз. Не са били поканени да дадат обяснения. Свидетелят Ю. е бил водач на МПС, обект на оспорената ЗПАМ. Родителите на съпругата му работят в Испания 20 год. и той планирал за отиде на гости. Вуйчото на съпругата му А. А. И., който има магазин в Испания, го помолил да закара стока с буса. Свидетелят помолил двама свои приятели да пътуват с него, за компания. Единият е М. Я., а другият е А. Б.. Тръгнали от [населено място] и когато минавали през [населено място] се обадил вуйчото на съпругата му, да вземат закъсал човек, да го закарат. Преди [населено място] го качили и на входа на [населено място] буса бил спрян от полиция, а след това и служители от ДАИ. Пътникът, които качили, слязъл и отишъл в служебния автомобил на ДАИ. Около 10-15 мин. си говорили и след това дошъл един черен автомобил, управляван от момиче и прибрал пътника. После служителите на ДАИ уведомили свидетеля, че трябва да му вземат документите за шофиране и да спрат буса от движение. От ДАИ му казали да подпише и да си вземе акта, а той поискал само акта. Не пожелал да подпише, защото според него написаното не е вярно. Извадил пред инспекторите съдържанието на всичките джобове. Имал само български левове. Инспекторите отказали да го претърсят. Свидетелят, заедно с пътуващите с него двама негови приятели, отишли в сградата на ОО “АА“ [населено място] и там написали писмени обяснения. Било им разрешено от началника да се приберат с буса. Там на място били свалени регистрационните табели, взели му документите и свалили предния номер. Проверяващите не са питали за пътника, които твърдял, че е заплатил за превоза. Според свидетеля, М. е бил взет преди входа на [населено място] по искане на вуйчото на съпругата му. Свидетелят не е говорил с него, не го е попитал как се казва, или нещо друго. Нямал никакъв багаж. Ю. твърди, че ходи често в Испания, където живее съпругата му. С този бус е ходил 3 пъти до Испания. Според показанията на свидетеля Я., той е приятел с И.. Ю. му се обадил и казал, че ще пътува за Испания и той се съгласил да отиде с него, за компания. Тръгнали и при [населено място] получил обаждане по телефона, че трябва да качи някакво момче и преди [населено място] го качили. На [населено място] ги спрял полицейски патрул. След 10 мин дошъл и патрул на ДАИ. Това момче, което качили, го извикали в автомобила на ДАИ и той там написал показания. Написал, че е дал 150 евро на Ю., което не било вярно. Когато дошли от ДАИ те били отвън пред буса и попитали всички, дали е плащано за превоза. Те отговорила отрицателно, а момчето, които качили малко по-рано, казало че е платило 150 евро. След като се качил в буса, останалите пътници не и не са разговаряли с него. Не е давал нищо на Ю. (водача). Свидетелят М., потвърди пред съда, че във връзка с планувано пътуване до Испания, видял обява във Фейсбук за превоз на пътници. Обадил се на посочения телефон, свързал се с лице, с което се разбрали да се срещнат на паркинга на [населено място], [жк], хотел „Алпийска градина“. Качил се в посочения автобус, като при влизането бил със сак. Дал 150 евро на шофьора. Потеглили в посока Испания, пътния възел, на магистралата. След около 5 – 10 мин., ги спряла полиция. 15-20 мин. по-късно дошли и служители на ДАИ. Попитаха дали е заплащано за превоза и свидетеля казал, че е дал пари за пътуване. Извикали го да даде сведения. След около 20 мин. се обадил на приятелката си да дойде да го вземе и си тръгнал, след като разбрал, че пътуването най-вероятно няма да продължи. Когато се качил в буса имало багаж и двама пътници, освен него и шофьора, общо четирима. Решил да пътува с този бус, защото намерих информация във Фейсбук, която гласяла: пътуване до Испания и изброени градове, превоз на пътници и багаж. Обадил се на посочен мобилен телефон. Разговарял с мъж. На този паркинг не спират много бусове и предположил, че това е бусът, за който се е разбрал. Не знаел номер на буса, но той спрял на „Алпийска градина“ и за него било логично, че това е бусът. От шофьора разбрал за къде пътува автобусът. Попитал „за Испания ли тръгваме“, шофьорът казал „да“ и след това не са разговаряли. Когато звъннал на посочения телефон, попитал колко струва билета и мъжът му казал 150 евро. Когато се качил в буса попитал „да дам ли парите“, шофьорът отговорил „да“. С другите пътници не е разговарял. Пред шофьора казал на инспекторите от ДАИ, че е платил 150 евро. След като се отложило пътуването, не поискал да му върнат парите. По спомен на свидетеля, парите били 3 банкноти по 50 евро. При проведената в съдебно заседание очна ставка между свидетелите Ю. и М., първият потвърди, че това е пътникът качен преди [населено място], а вторият, че това е бил водачът на буса, в който се е качил и на когото е платил 150 евро. Ю. потвърди, че М. не му е заплащал никакви пари за пътуването и когато се качил в буса не е разговарял с него, нито с другите двама пътници. Не е попитал за къде пътува и колко струва превоза. М. потвърди, че е разговарял с водача. Попитал „за Испания ли пътува“ и той му отговорил „да“. След това го попитал за заплащане, платил 150 евро. Не е поискал да му се издаде документ. Мислел, че всичко е лицензирано и на по-късен етап ще получи документ. По делото, от ответника се представи и прие като доказателство справка от ГДБОП (стр. 66), според която Ю. Ю., в периода 01.01.2024 год. – 04.12.2024 год. е излизал от страната 22 пъти. Регистрирани са излизания с четири различни автомобила, в това число и три пъти с МПС м. “Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], с по 5-6 пътника. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи: Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Началника на ОО “АА“ е надлежно упълномощен със Заповед № РД-01-67/29.02.2024 год. – приложена по делото стр. 44. Заповедта издадена в изискващата се писмена форма и е мотивирана. Неоснователен в тази връзка е довода за липса на конкретно определен срок на действие на ПАМ, като административният орган се е задоволил с възпроизвеждането на законовия текст „… до отстраняване на нарушението или за 12 месеца“. Разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАП предвиждат временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Оспорва се обстоятелството дали от формална страна административният акт съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно – мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача – временното спиране от движение на МПС, което същият е управлявал към момента на констатиране на нарушението, и което се явява средството за неговото извършване, като на практика се осуетява възможността както на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т. ч. да обществен превоз на пътници по смисъла на закона. Мярката има качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания, като препятства възможността водача или друго лице, в т. ч. собственика на превозното средство да извършва горното чрез същото средство. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Ограничаването на възможността на водача-нарушител или на собственика, който е предоставил превозното средство на водача, да ползват отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността за извършване на друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАП - "за не повече от 12 месеца" - сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на дейността в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното регистриране за осъществяване на таксиметров превоз на пътници ще предпостави обективна невъзможност за извършване на друго нарушение със същото средство, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на евентуална регистрация ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод за неоснователност на доводите на оспорващия за процесуална незаконосъобразност на ЗПАМ по отношение определяне и мотивиране на времетраенето й. Както се посочи по-горе, тези рамки са нормативно очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАП. От това следва, че органът няма възможност за преценка. Формулировката "до отстраняване на нарушението" не предполага възможност за преценка, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. В тази връзка, не е необходимо допълнително мотивиране на приложената ПАМ в посока определяне на конкретен срок, в рамките на посочения в закона, в който приложената ПАМ ще е валидна. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. Без значение в случаи, като разглеждания е, дали собственикът на превозното средство е нарушителят. Това е така, тъй като наложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАП е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. Срокът на мярката – до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца (една година) е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на нейния размер. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници, само при регламентираните в закона предпоставки, се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАП. Принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а", "б", "в" ЗАП изисква от фактическа страна: 1) да е осъществен превоз на пътници (или товари) и 2) превозното средство, чрез което е осъществен превоза - да няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или да няма заверено копие към лиценза на Общността; да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или да е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община; да извършва превоз за собствена сметка на пътници (или товари), без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11 от ЗАП. Аналогично, за прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, "б" от ЗАП се изисква от фактическа страна: 1) да е осъществен превоз на пътници (или товари) и 2) превозното средство, с което се осъществява превоза да няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници (или товари) или да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или да няма заверено копие към лиценз на Общността. Легалната дефиниция на понятието "Превоз на пътници" се съдържа в §1, т.2 от ЗР на ЗАП и е определено, като дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно т.14 на §1 от ДР на ЗАП - "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Следователно фактическият състав на нарушението, при чието осъществяване се прилага предвидените в закона ПАМ, включва кумулативното наличие на една положителна – извършване на превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗАП, и една отрицателна предпоставка – липса на изискуемото разрешение и/или предпоставки за извършване на дейността. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗАП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, включително АУАН и обясненията на свидетеля М. от 04.12.2024 год., дадени по реда на чл. 44, ал. 2 от АПК (стр.13) и потвърдени в съдебно заседание, в това число и при проведената очна ставка, се установява, че с лек автомобил м. “М. С. 313 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на оспорващия И. на 04.12.2024 год. е извършен превоз срещу заплащане на един пътник – К. М., по маршрут Република България – Кралство Испания, като за превоза са били платени на водача Ю. Ю. 150 евро. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите Г., И. и М., като последователни и безпротиворечиви. Така, събраните доказателства сочат за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като международен обществен превоз на пътници. Релевантният факт - извършен международен превоз на пътници срещу заплащане, кореспондира и с отразените в АУАН фактически констатации. АУАН е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва, до доказване на противното, с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на оспорващия. Акта е и фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Фактическите констатации на АУАН, възпроизведени и мотивирали оспорения административен акт не се опровергаха в съдебното производство от показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. и Я.. Свидетеля Ю. е извършилия нарушението водач, поради което съвсем оправдано е да отрича извършване на плащане за превоза. Свидетеля Я., заяви пред съда, че Ю. е негов приятел, освен това в рамките на снетите показания веднъж твърди „.. на [населено място] звънна, че трябва да качим някакво момче…“, а после „Не разбрах кой му се обади да качим това момче преди [населено място].“. Заявеното близко приятелство с нарушителя Ю., посочените колебания в показанията и обстоятелството, че дадените от него в административното производство обяснения и тези дадени от третия пътник – Ш. А. Б. са дословно идентични, разколебават достоверността им, поради което и не следва да бъдат кредитирани. Макар да е установена възмездност на превоза само по отношение на един от пътниците в автомобила, това е достатъчно да се направи извод за извършване на нарушението. Маршрутът на превоза е бил до Кралство Испания, т. е. превозът е насочен към преминаване през държавна граница по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАП. Не се спори, а и при извършените от административния орган проверки е установено, че автомобилът няма удостоверение за извършване на международен превоз на пътници, заверено копие към лиценз на Общността. Не е установено и, че е извършван превоз за собствена сметка на пътници, при спазване на изискванията по чл. 12б, ал. 1, 10 и 11 от ЗАП. Следователно прилагането на конкретната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗАП. От изложеното е видно, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът