Решение № 74 от 11.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 35/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Национална агенция за приходите – град София, бул.“Княз Дондуков“ № 52, представлявана от пълномощник С. Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“, срещу Решение № 134/04.12.2023г. по т.д. № 152/2023г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Корабостроителница Русе“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 117674054, със седалище и адрес на управление град Русе, ул.“Николаевска“ № 2 и „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, ЕИК 202452668, със седалище и адрес на управление град Асеновград, ул.“Иглика“ № 1, иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ за приемане за установено по отношение на ответните дружества, че поредността на удовлетворяване на вземането на „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, произтичащо от Договор за банков кредит от 27.03.2009г., придобито по договор за цесия, в размер на 99 129.50 лв. – законна лихва върху главницата от 10 757 065 лв. за периода от 02.03.2023г. до 30.03.2023г., предявено в производството по несъстоятелност по т.д. № 268/2022г. и включено в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 24.04.2023г., не е посочената в последния - чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а е по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради протИ.речие с материалния закон. Намира за неправилни изводите на съда, че сочената от кредитора „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД поредност на удовлетворяване в молбата му за предявяване на вземания е без правно значение, тъй като привилегиите на вземанията и редът за удовлетворяване се определяли от синдика, доколкото счита, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните съгласно чл.6 ал.2 от ГПК и единствено ипотекарният кредитор може да прецени дали да търси привилегировано удовлетворяване на вземането си или не. Излага, че в подадената до съда по несъстоятелността молба за предявяване на вземанията си, кредиторът не е претендирал процесното вземане като привилегировано, поради което при изготвяне на списъка синдикът не е разполагал с правомощието да зачете непретендирана привилегия на удовлетворяване, тъй като следва да охранява интересите на длъжника и всички кредитори. Намира изложените от първостепенния съд мотиви за разпростиране действието на ипотеката по отношение на договорните и законовите лихви, за съответни на закона, но само в случай, че кредиторът е упражнил правата си в пълен обем и е претендирал вземането за лихва като привилегировано. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена. Претендира всички направени по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по чл.23 т.4 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПрП. В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. С. Т., синдик на „Корабостроителница Русе“ АД /н./, в който същият заема становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В законоустановения срок „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД не е заело становище по въззивната жалба. В хода на проведеното съдебно заседание страните не се явяват. Синдикът на несъстоятелното дружество поддържа в писмен вид позицията си по спора и моли първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното: Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на Национална агенция за приходите срещу „Корабостроителница Русе“ АД /н./ и „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, в която са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на несъстоятелното дружество с предявени и приети вземания, включени в изготвен от синдика списък на приети вземания, обявен в ТР по партидата на дружеството. Посочва се, че в списъка на приети от синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, са включени вземания на „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, произтичащи от Договор за банков кредит от 27.03.2009г. и три анекса към него, придобити от последното по силата на договор за цесия. Твърди, че същите са в общ размер от 24 549 826.33 лв., като за вземанията за главници, лихви, неустойки и разноски синдикът е предвидил поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Национална агенция за приходите възразила срещу предвидената поредност за удовлетворяване на вземането на „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД в размер на 99 129.50 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 10 757 065 лв. за периода 02.03.2023г. – 30.03.2023г., като възражението било оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Сочи, че в молбата си за предявяване на вземанията кредиторът „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД конкретизирал същите – главница, лихви, разноски пр., и за вземането си от 99 129.50 лв. претендирал поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ, а в списъка за приети вземания синдикът посочил поредност за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Твърди, че при изготвяне на списъка синдикът следва да се произнесе по предявеното вземане, като е ограничен от направените от кредитора твърдения с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса и не може да приеме непретендирани привилегии и обезпечения. Тъй като в случая кредиторът не е претендирал наличието на каквито и да било привилегии на процесното вземане и същото е възникнало след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, то не се ползва с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ. Поради това е направил искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответните дружества, че поредността на удовлетворяване на вземането на „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, произтичащо от Договор за банков кредит от 27.03.2009г., придобито по договор за цесия, в размер на 99 129.50 лв. – законна лихва върху главницата от 10 757 065 лв. за периода от 02.03.2023г. до 30.03.2023г., предявено в производството по несъстоятелност по т.д. № 268/2022г. и включено в списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на 24.04.2023г., не е по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, а по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ. В срока по чл.367 от ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от синдика на несъстоятелното дружество, в който същия е заел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Изложил е, че редът за удовлетворяване се определя от синдика по законосъобразност, а не съобразно изразеното от кредитора желание. В същия срок е подаден писмен отговор на исковата молба и от ответника „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД, с който се оспорва исковата претенция, както и твърдението на ищеца, че с молбата си за предявяване на вземането кредиторът не бил претендирал процесното вземане като обезпечено - с учредена в негова полза ипотека. Излага, че посоченият от кредитора ред за удовлетворяване на вземането не е обвързващ за синдика, който следва да изготви списъците с приети и неприети вземания и поредността на удовлетворяване на отделните вземания по своя преценка. Намира последната в случая за правилна и съответстваща на закона по съображения, изложени в определението на съда по несъстоятелността по чл.692 ал.4 от ТЗ. Не е спорно по делото, че с Решение № 31/01.03.2023г. по т.д. № 268/2022г. на Окръжен съд-Русе е обявена неплатежоспособността на „Корабостроителница Русе“ АД, обявена е началната й дата – 04.01.2017г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността му и същото е обявено в несъстоятелност. На 24.04.2023г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е бил обявен приложения към исковата молба списък на приети вземания, предявени по реда и в срока по чл.685 от ТЗ, в който са включени и предявени с молба от кредитора „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД вземания, произтичащи от Договор за банков кредит от 27.03.2009г., ведно с 3 бр. анекси към него от 15.05.2009г., 10.02.2010г. и 03.05.2010г., и придобити въз основа на договор за цесия – главница, лихви, неустойки и разноски, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност и законна лихва върху главница от 10 757 065 лв. в размер на 99 129.50 лв. за периода от 02.03.2023г. до 30.03.2023г., както и разноски по чл.629б от ТЗ, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Посочено е, че тези вземания са обезпечени с договорна ипотека и са с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ /с изключение на вземането за разноски по чл.629б от ТЗ/. С Определение № 194/09.06.2023г., обявено в Търговския регистър на 15.06.2023г., в производство по чл.692 от ТЗ съдът по несъстоятелността оставил без уважение подаденото от Национална агенция за приходите възражение срещу приетата от синдика поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на вземането на кредитора „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД в размер на 99 129.50 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 10 757 065 лв. за периода 02.03.2023г. – 30.03.2023г. За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че в молбата за предявяване на вземанията си кредиторът „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД е посочил, че всички те са обезпечени с ипотека и е счел за неоснователен доводът на ищеца, че синдикът не може да определи различен от посочения от кредитора ред за удовлетворяване, доколкото последният е уреден от императивни правни норми. Излагайки съображения, че вземанията за законна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху обезпечено с ипотека главно вземане, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, каквото е процесното, се ползват с привилегията на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, е счел предявения иск за неоснователен. Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ кредитор, направил възражение по чл.690 ал. 1 ТЗ, което съдът е оставил без уважение, може да предяви иск за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор, само обезпечението или привилегията на вземането, в 14- дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692 ал. 4 ТЗ. В настоящия случай, ищецът, като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Корабостроителница Русе“ АД, е направил възражение по чл.690 ал.1 ТЗ пред съда по несъстоятелността срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на вземането на друг кредитор за законна лихва в размер на 99 129.50 лв. за периода 02.03.2023г. – 30.03.2023г., което възражение е оставено без уважение с Определение № 194/09.06.2023г. по т.д. № 268/2022г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 15.06.2023г., т.е. в преклузивния срок по чл.694 ал.6 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.685 ал.2 от ТЗ, при предявяване на вземанията кредиторът следва да изложи в молбата си обстоятелствата, на които основава всяко вземане и неговия размер, както и привилегиите и обезпеченията му и да направи искане за приемане на вземането. Когато кредиторът посочва привилегията на вземането, той може да посочи и реда, в който то следва да се удовлетвори. Непосочването на привилегията не опорочава предявеното вземане и не е пречка за неговото разглеждане от синдика. Към молбата си кредиторът следва да представи всички писмени доказателства за вземането. Синдикът извършва проверка на предявените вземания въз основа на приложените към молбата писмени доказателства. В списъците с предявени приети вземания се посочват приетите вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията и датата на предявяване на вземането /чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ/. В списъкът на приетите вземания може да бъде посочен и реда, в който съответното вземане ще бъде удовлетворено, но същият не е негов задължителен реквизит, който извод следва и от липсата на изричното му посочване в горната разпоредба. По делото не се спори, че процесното вземане произтича от договор за кредит, че същото е придобито по силата на договор за цесия, както и че е обезпечено с ипотека. Спори се, че не е предявено от кредитора като привилегировано, доколкото не било посочено в молбата за предявяването му, че се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Едновременно с това, ищецът изрично не оспорва факта, че в молбата за предявяване на вземанията си в производството по несъстоятелност на „Корабостроителница Русе“ АД кредиторът „НЮ ЛАЙТ ХАУС“ ООД е посочил, че за обезпечаване на вземанията по договора за кредит, заедно с договорените и начислени разноски, такси, комисионни, неустойки и лихви, е учредена договорна ипотека. При предявяване на вземанията си той е представил писмените доказателства за съществуването им, включително и Нотариален акт за договорна ипотека № 103 т.2 рег. № 2704, д. № 118/2009г., подновена със заявление от 08.04.2019г., който факт също не е спорен, а и се установява от изричното им изброяване в изготвения от синдика списък. Обстоятелството, че в молбата за предявяване на вземанията кредиторът е посочил поредност за удовлетворяване на процесното вземане по чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ не може да обоснове извод в подкрепа на твърденията на ищеца. Синдикът следва да се произнесе по всички предявени от кредиторите вземания след като извърши преценка на представените писмени доказателства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства съобразно правилата на ГПК. Изцяло в неговите правомощия е да определи реда за удовлетворяване на всяко от предявените приети от него вземания в производството по несъстоятелност, като той не е обвързан от евентуално посочен от кредиторите ред, аргумент за което е и разпоредбата на чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, в която редът на удовлетворяване не е регламентиран като задължителен елемент от съдържанието на молбата за предявяване на вземанията. Освен това, при определяне поредността на удовлетворяване на всяко вземане синдикът съобразява представените му от съответния кредитор доказателства относно вида на вземането и наличието или липсата на обезпечение, след което е задължен да спази разпоредба на чл.722 от ТЗ /арг. чл.721 ал.1 от ТЗ/. Видно от тази норма, за определяне реда за удовлетворяване на кредиторите от значение е единствено обстоятелството дали приетите вземания са обезпечени или не и времевъзникването им – преди или след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Доколкото при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд следи за нарушение на императивна материалноправна норма и без да е изрично заявено такова оплакване в жалбата /ТР № 1/2013г. по т.д. № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС/, то в случая намира, че такова нарушение не е допуснато. Последователно в практиката си ВКС изтъква, че уредбата на поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, дадена в чл.722 ал.1 от ТЗ, е императивна и е недопустимо нейното нарушаване и заобикаляне. Обжалваното решение е изцяло съобразно с тази практика. Обемът на защитеното с привилегия вземане се определя от съответния закон, който урежда обезпечението – в случая чл.174 ЗЗД. Съгласно правилото на чл.174 от ЗЗД, ако е обезпечено главното вземане и лихвата, произтичаща от неизпълнението по чл.86 ал.1 ЗЗД се счита за обезпечена, независимо от това към кой момент възниква задължението за заплащането й, ако вземането е вписано в договора за ипотека като лихвоносно. Вземането за законна лихва върху обезпечено с ипотека главно вземане, възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, следва да бъде прието с привилегията на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски. Водим от горното, съдът