Решение № 26140 от 1.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1615/2025 г.

14.05.2021 год., от главния архитект до кмета на р-н Изгрев/. В изпълнение на тези указания, дадени от главния архитект на СО, „Дамил“ ООД подава заявление за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП, придружено с мотивирано предложение за ПУП- изменение на ПРЗ на ПИ с [идентификатор]. По заявлението беше постановен мълчалив отказ. Постановеният отказ е обжалван пред АССГ, пред който е образувано адм. дело №1613/2024год. по описа на АССГ, 50-ти с-в. Заявлението е оставено без разглеждане, тъй като жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена извън 14-дневния срок по чл.214, ал.4 от ЗУТ. На 17.12.2024год. „Дамил“ ООД подава второ Заявление с вх.№ САГ24- ГР00-2811/17.12.2024г, за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП. Към заявлението дружеството е представило документ за собственост, скица, комбинирана скица и мотивирано предложение за ПУП-план за регулация и застрояване на ПИ с КИ 68134.803.1584 за образуване на нов УГЩ Ш-1584 - „за жилищно строителство“, кв; 9, м.“Дианабад“, район „Изгрев“ при Столична община. Срокът за произнасяне по подаденото заявление е едномесечен и изтича на 17.01.2025год. По делото липсват доказателства, а и не се твърди компетентният административен орган - главният архитект на Столична община да се е произнесъл в едномесечния срок, определен в чл. 135, ал. 3 ЗУТ, т.е. до 17.01.2025г. Следователно е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който съгласно чл. 215, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУТ подлежи на оспорване в 14-дневен срок. Срокът започва да тече от 18.01.2025г., датата на която административният орган е бил длъжен да се произнесе и изтича на следващия след 1.02.2025г./ събота почивен ден / - 3.02.2025г., а жалбата против мълчаливия отказ е подадена на 31.01.2025г. тоест в срока по чл. 215, ал. 4 вр. ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл.149, ал.З от ЗУТ, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице мълчалив отказ, тъй като производството по изпълнение на Решение 8206/20.12.2016 г. на АССГ по адм.д. 9888/2015г засяга целия квартал. Видно от мотивите на съдебното решение, то се отнася само до плана в частта му на имота на жалбоподателя и дадените указания са да се проведе наново производството само по отношение на имота на жалбоподателя. Решението е влязло в сила на 18.01.2017г. и до подаването на заявлението то не е изпълнено. С подаването на заявлението се инициира ново административно производство, по което ответникът дължи произнасяне. Съгласно фикцията на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Жалбоподателят се легитимират като собственик на имота, за който се иска разрешаване на градоустройствена процедура, поради което за него е налице правен интерес от оспорването на мълчаливия отказ. По основателността на жалбата Съдът извършва служебна проверка на всички основания за законосъобразност на акта по чл.146 от АПК, като не е ограничен само от изложените основания в жалбата. По аргумент от чл.124б, ал.5 във връзка с чл.124а, ал.5, във връзка с ал.2 от ЗУТ мълчалив отказ е недопустим. Цитираните разпоредби въвеждат императивно задължение за органа да се произнася с изричен мотивиран административен акт. Това е самостоятелно основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна на мълчаливия отказ. Нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК е категорична, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Иначе казано, мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган с искане за издаване на конкретен административен акт, за който акт за сезирания орган съществува законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, като вместо да се произнесе със съответния административен акт, овластеният административен орган мълчи. За да е налице мълчалив отказ то трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за издаване на процесния административен акт орган с изрично волеизявление. В конкретния случай от събраните доказателства безспорно се установява, че макар да е надлежно сезиран административният орган не се е произнесъл в рамките на законоустановения срок и не е издал искания акт, нито пък е отказал изрично издаването на искания административен акт. Главният архитект дължи произнасяне по искането с което е сезиран с изричен акт. След като не е изпълни своето задължение да се произнесе по подаденото заявление от страна на Главния архитект е формиран мълчалив отказ в нарушение на материалния закон. Този мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на Главния архитект на общината за произнасяне с изричен акт по заявлението на жалбоподателя. Мълчаливия отказ е институт – правна фикция, която е въведена от законодателя в полза на заявителите в административното производство, които да се защитят срещу липсата на изричен административен акт от една страна, а от друга, този институт слага край на производството пред съответната администрация и пренася спора в съда или пред по-горестоящия административен орган, с цел разрешаване на въпроса за основателността на предявеното искане. В случаите на мълчалив отказ, формиран по ЗУТ, въпросът за основателността на предявеното искане, не може да бъде разрешен от съда, именно поради естеството на акта. Ето защо преписката следва да бъде върната с указания за задължително мотивирано изрично произнасяне от страна на ответника В рамките на това производство съдът не следва да обсъжда дали са налице предпоставките за удовлетворяване на направеното в заявлението искане за даване на разрешение за изработване на проект за ПУП.. Това са въпроси, които следва да са предмет на евентуално следващо производство с предмет законосъобразността на издадения от ответника административен акт. Предмет на настоящето производство е само и единствено законосъобразността на формирания мълчалив отказ по подаденото заявление, съдържащо искане за издаване на конкретен административен акт, поради което съдът се ограничава само до предмета на този правен спор. Мълчаливият отказ е в нарушение и на принципа за съразмерност на административното производство, който задължава административния орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо – чл.6, ал.1 от АПК. Неизпълнението на влязлото в сила съдебно решение в продължение на много години е доказателство за недоросъвестното и непоследователно отношение на органа към конкретното производство, а това е в противоречие с целта на ЗУТ да постига устойчиво развитие и благоприятна градска среда – чл.1, ал.1 от ЗУТ. По изложените съображения съдът отменя мълчаливия отказ като незаконосъобразен на основание чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Преписката се изпраща на администартивина орган за ново разглеждане при спазване на задължителните указания по прилагането на закона. В изпълнение на правомощието си по чл.174 от АПК съдът определя едномесечен срок, съгласно чл.124а, ал.5 от ЗУТ, за издаване на изричен акт по заявлението и мотивираното предложение на жалбоподателя, считано от влизане на съдебното решение в сила Разноски: