Решение № 2126 от 10.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 40000/2024 г.

Производството е образувано е по предявен от Х. К. Д. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. С. Й. Д. с ЕГН •••••••••• спрямо „Т..“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от А.С.А. със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответната страна за сумата от 318, 68 лв., начислена по фактури № 10894507/12.2007 г.на стойност от 28, 68 лв., № 11351425/01.2008 г. на стойност от 58, 00 лв., № 11754641/02.2008 г.на стойност от 58 лева, № 12152368/03.2008 г.на стойност от 58, 00 лв., № 12547114/04.2008 г. на стойност от 58, 00 лв., № 12893550/05.2008 г.на стойност от 58, 00 лв., за която с влязло в сила Решение № 69977/18.03.2020г., постановено по гр.д.№ 59513/2018г., 36. с-в, по описа на СРС, е установено, че не се дължи, поради недоказана реална доставка на топлинна енергия, за която искова сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 07.05.2024г. по ч.гр. дело № 22846/2024г. по описа на СРС и която е оспорена в законовия срок. В исковата молба се твърди, че ищецът е заплатил сумата по процесната фактура, издадена без основание, след телефонна справка за задълженията към ответното дружество, за която сума е влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на такова задължение, поради липса на реална доставка на топлинна енергия. Следователно процесната сума е платена без основание и подлежи на връщане. Претендират се разноски по делото. Ответникът „Т..“ ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба като оспорва предявения иск при възражения, че ищецът е потребител на топлинна енергия и дължи цената й, а плащането на сумата не е на отпаднало основание, тъй като с тази сума са погасени други задължения на ищеца. Твърди, че ищецът съзнателно е заплатил сума, за която има влязло в сила съдебно решение, с което е установено, че тя не се дължи, което представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД и чл.3 ГПК. Сумата не подлежи на връщане съгласно чл.118 ЗЗД като доброволно платена и погасена с давност. Претендират се разноски по делото. Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл. първо от ГПК и чл. 86 ЗЗД. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Между страните не е спорно, а и служебно известно на съда е, че с влязло в законна сила Решение от 18.03.2020 г. по гр.дело № 59513/2018 г. на СРС – 36-ти се установява, че с посоченото решение е признато за установено по предявения от Х. К. Д. спрямо „Т..” ЕАД, иск не дължи сумата от сумата от 511, 80 лева – представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за имот с местонахождение в гр. София, ж. к. „Дружба 1“ бл. 90, вх. 3, ап. 69, аб. № 104642 за периода м. 12.2007г. до м. 07.2008г. и сумата от 300, 00 лева – представляваща неплатено задължение за топлинна енергия за същия имот за периода м. 10.2011г. до м. 12.2012г. Не е спорно, а това се установява и от представената разписка № 0400021620354210/ 28.03.2024 г., че на 28.03.2024 г. ищецът е заплатил чрез “Изи Пей“ в полза на ответното дружество сума от 318.18 лв. по фактури с фактури № 10894507/12.2007 г.на стойност от 28, 68 лв., № 11351425/01.2008 г. на стойност от 58, 00 лв., № 11754641/02.2008 г.на стойност от 58 лева, № 12152368/03.2008 г.на стойност от 58, 00 лв., № 12547114/04.2008 г. на стойност от 58, 00 лв., № 12893550/05.2008 г.на стойност от 58, 00 лв. за аб. № с инсталация с № 4000145556. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже пълно и главно, че е заплатил процесната сума. В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че към момента на извършване на плащането на сумата е имал съществуващо вземане към ищеца в посочения или по-голям размер. От представената разписка се установява, че ищецът е заплатил на ответника процесната сума на 28.03.2024 г., което не е спорно между страните по делото. С влязлото в сила съдебно решение от 18.03.2020 г. по гр.дело № 59513/2016 г. на СРС – 36-ти с-в, е признато за установено, че ищецът не дължи суми за посочения имот, идентичен с посочения в разписката, като платената фактура попада в периода, посочен в решението. С влязлото в сила решение съществуването на дълг на ищеца към ответника е отречено със сила на пресъдено нещо - поради недоказана доставка на топлинна енергия до процесния имот за процесния период, а не поради изтекла погасителна давност, поради което в случая не е налице основанието за задържане на сумата, предвидено в чл. 118 ЗЗД. При този извод на съда, на преценка подлежат доводите на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, следователно потребител на топлинна енергия и във връзка със съществуващи други задължения за доставена топлинна енергия, ответникът е отнесъл платената сума за погасяването им. Страните не спорят, че ищецът е собственик на процесния имот, следователно потребител на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот. От друга страна обаче, ответникът не доказа кои други задължения за топлинна енергия за процесния имот е погасил с платената от ищеца сума. Съдът намира, че по делото не е установено твърдяната от ответника злоупотреба с право от страна на ищеца. Следва да се има предвид, че отричането на вземане с влязло в сила решение представлява основание за счетоводно отписване на това вземане в счетоводството на кредитора. Неотписването му, респективно съществуването му в информационната система на кредитора, както и в системета на платежните институции, като „Изи Пей“, създава несигурност у потребителя, която може да се окаже принуда за плащане на недължими суми, което от своя страна изключва намерението за злоупотреба с право. Поради всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява доказан, поради което следва да бъде уважен. По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по делото в пълен размер-общо 26, 30 лв. (платена държавна такса). На адв. С. Д. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ по Договор за правна помощ и съдействие от 28.06.2024г. на ищеца в исковото производство, което според действаща към момента на договарянето Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лв. От друга страна и с оглед дадените постановки в решение на СЕС / 25.01.2024г. по дело с № С438/ 22 следва да се присъди такова под минимално- определения по НМРАВ- чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и или в размер от 50 лева, което е съобразено с извършените от пълномощника на длъжника действия по делото. Ответната страна следва да бъде осъдена и за разноските в заповедното производство 25, 00 лв. - платена държавна такса от ищеца и 50 лева за адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.по Договор за правна помощ и съдействие от 12.04.20204г на пълномощника в заповедното производство – адв. К.Б. (съгласно задължителните указания по прилагането на закона, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.12). Размерът на адв. възнаграждение е определен при съблюдаване на цитираните по – горе указания на СЕС/ 25.01.2024г. по С 438/ 22. По изложените мотиви Софийски районен съд