Решение № 76 от 12.4.2023 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 599/2022 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „•••“ № •• е обжалвало в законния срок наказателно постановление № ••• г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - С. упълномощен със заповед РД •••г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 266, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 /сече/ ЗГ и чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер н а 100.00 лева, и административно наказание „обезщетение“ в размер на 409, 00 лева, изразяващи се в следното: представител на дружеството не бил присъствал при извършване на проверката и не е подписвал съставения констативен протокол, НП не било мотивирано по смисъла на чл. 5•• ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН; не било надлежно посочено времето на извършване на нарушението; не били посочени действителните законови разпоредби, които са нарушени; налице било несъответствие между описаното в АУАН нарушение и правната му квалификация; не била налице пълна идентичност между АУАН и НП по възведените факти; НП било немотивирано в частта за присъденото обзещетение по чл. 55 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззивната организация – Регионална дирекция по горите-гр.С. в представената писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № ••• г., НП № ••• г., КП № ••• г.; позволително за сеч № •••; доклад от инж. П. П. – гл.специалист ГИ при РДГ София; заповед №РД ••• г. - заверено копие, както и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П. – актосъставител - на длъжност “гл.спец.горски инспектор” при РДГ С. и Х. Д. Д., се установява следната фактическа обстановка:

На 21.07.2022 г. служители на РДГ София – свид. П. И. П. – актосъставител - на длъжност “гл.спец.горски инспектор” при РДГ С. и Х. Д. Д., извършили проверка в землището на с. В. общ. Б., отдел •• подотдел ••, и установили, че за периода 25.06.2022 г. до 21.07.2022 г., дружеството „•••“ ЕООД, в качеството си на търговец по см. на 241 ЗГ, на което спозволително засеч № ••• г. е разрешен добива на дървесина в отдел •• подотдел ••, землище с. В. е осъществило сеч на 14 броя дървета от „зимен дъб“, равняващи се на 9, 0 пл.м.куб. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка.

За своите констатации служителите на РДГ –София съставили констативен протокол № ••• г. За констатираното нарушение, св. П. П., в присъствието на свид. Х. Д., съставил Акт № ••• г. на „•••“ ЕООД, като управителя на дружеството Й.И.К. бил запознат със съдържанието му и го подписал без възражения. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 104, ал.1 т.3 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011 г., вр. с чл. 266, ал. 2 ЗГ. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ••• от ••• г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Атакуваното НП следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 5•• ал. 1, т. 6 ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В НП жалбоподателят „•••“ ЕООД е санкциониран за това, че в качеството си на търговец по чл. 241 от ЗГ, на което с позволително засеч № ••• г. е разрешен добива на дървесина в отдел •• подотдел ••, землище с. В. е осъществил сеч на 14 броя дървета от „зимен дъб“, равняващи се на 9, 0 пл.м.куб. дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка.

Посочената в НП нарушена норма е чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, вр. чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.

Съгласно разпоредбта на чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите: Забранява се сеч на немаркирани дървета с изключение на случаите, когато:

1. (доп. – ДВ, бр. 72 от 2015 г.) е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни, принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена площ;

2. сечта се извършва за предотвратяване или своевременно потушаване на пожари;

3. се извършва сеч на единични дървета с цел предотвратяване на аварийни ситуации, създаващи опасност за живота и здравето на хората;

4. (нова - ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) се извършва сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите.

В АУАН № ••• г., като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 3 от ЗГ(предишна т. 2 – ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.), която гласи, че се забранява сливането на голи, невъзобновени сечища на площ, по-голяма от 2 хектара, в нискостеблените гори с изключение на акациевите.

В случая е налице несъответствие между съдържанието на АУАН и НП, и тези несъответствия са винаги съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП. Трайно установено е в съдебната практика изискването да съществува пълно фактическо и правно единство между НП и АУАН по фактическите констатации в тях и съответо сочените за нарушени норим, отразени в акта и съответно в НП, като това е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Обратното винаги води до отграничаване на това право, доколкото при неясни факти и приложим закон, възпрепятствано е тяхното рационално оспорване и съответно реализиране на адекватна защита против тях.

В тази си форма, допуснатото процесуално нарушение се явява особено съществено, тъй като произтича от неизпълнение на императивна процесуална норма – чл. 5•• ал. 1, т. 5 и т. 6, вр. чл. 42, т. 3 и т. 4 ЗАНН и във всички случаи затруднява правото на защита. Последното е непреодолимо и неотстранимо и не подлежи на саниране в съдебната фаза на производството, поради което се явява и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без разглеждане на спора по същество.

С оглед гореизложено са налице предпоставките за отмяна на атакуваното НП, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът