Решение № 737 от 18.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 878/2024 г.

Производството е по чл.29, ал.3 от ЗОЗ. Образувано е по жалба вх. №117159/29.10.2024год. на „ Ар Ес Ти Екс Кепитъл“ АД срещу Решение № 1269/26.09.2024год., постановено по т.д.№ 1742/24год. на СГС, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „ Ар Ес Ти Екс Кепитъл“ АД срещу Отказ № 20240805174421/07.08.2024год. на „ Централен депозитар“ АД по заявление № ЦРОЗ-1 с вх.№ 20240805174421/05.08.2024год. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение. Сочи се в конкретния случай са учредени два отделни залога и е поискано вписване на единия от тях- залог върху вземания. Длъжностното лице било отказало вписване на залога върху вземания, произтичащи от налични акции с мотив за недопустимост на заявеното вписване, който отказ бил потвърден от СГС. За да потвърди отказа СГС бил приел, че залогът на вземания, произтичащи от акции се учредявал едновременно с и е неразривно свързан със залога на акции, тъй като при разпределение на плащания по заложените акции към акционерите, заложните кредитори се ползвали със защитата по чл.73в от ТЗ. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че чл.73в от ТЗ дава на заложния кредитор защита, равностойна на самостоятелния залог върху вземания от акции.Поддържа се, че върху един и същи актив могат да бъдат учредени няколко на брой различни обезпечения и че изборът относно вида на обезпечението върху един и същи актив е въпрос на автономия на волята и същата не се ограничавала от разпоредбата на чл.163 от ЗЗД. Твърди се, че учредяването на залог върху вземания, произтичащи от акции по реда на ЗОЗ било допустимо и залогът подлежал на вписване в съответствие с изискванията на ЗОЗ и в този смисъл била и съдебната практика. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за отмяна на обжалвания отказ на Централния депозитар като бъдат дадени указания за извършване на поисканото със заявление вх.№ 20240805174421/05.08.2024год. вписване на обстоятелства относно особен залог по партидата на „ Ар Ес Ти Екс“ АД. Писмен отговор на жалбата не е подаден от Агенция по вписванията. Апелативен съд-София, извършвайки проверка за допустимостта на подадената жалба, намира същата за подадена в срока по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав съобрази следното от фактическа страна: На 31.07.2024год. между „ Банка ДСК“ АД и „ Ар Ес Ти Екс Кепитъл“ АД /с предишно наименование „ Ривър Стикс Кепитъл „ АД е сключен договор за залог на временни удостоверения за акции към Договор за инвестиционен кредит и кредитна линия от 02.06.2023год., сключен между „ Банка ДСК“ АД /кредитор/ и „ БГК“ АД /кредитополучател/. В чл.2 от договора е посочено, че същият се сключва за обезпечаване на всички вземания за – главница, лихва, евентуално санкционна лихва, законна лихва, такси, както и всички разноски, свързани със събиране на вземането на заложния кредитор, възникнало на основание Договор за инвестиционен кредит и кредитна линия от 02.06.2023год. сключен между „ Банка ДСК“ АД /кредитор/ и „ БГК“ АД /кредитополучател/, изменен с анекс № 1/31.07.2024год.. В чл. 3 от договора е посочено, че предмет на договора е учредяването на залози както следва: а/ първи по ред реален залог върху издадените от дружеството в полза на залогодателя 3 броя временни удостоверения с номера както следва: № 14 за притежавани от залогодателя 1 750 броя поименни акции с поредни номера от № 128 251-до № 130 000, с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка една от емисия № 4/19.04.2024год., № 17 за притежаваните от залогодателя 1 750 броя поименни акции с поредни номера № 138 251-до № 140 000, с право на глас с номинална стойност от 1 лев, всяка от емисия № 5/19.04.2024год. и № 20 за притежаваните от залогодателя 1 750 броя поименни акции с поредни номера от № 148 251-до № 150 000, с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка от емисия № 6/29.05.2024год. и б./ първи по ред особен залог върху настоящи и бъдещи вземания на залогодателя за дивиденти от „ БГК“ АД, както и всички настоящи и бъдещи парични вземания от „ БГК“АД, произтичащи от заложените по б.“А“ временни удостоверения за притежаваните акции. Със Заявление ЦРОЗ-1 № 20240805174421 е заявено вписване на учредения с горепосочения договор залог върху съвкупността от вземания, произтичащи от акции, по което заявление е постановен обжалвания през СГС Отказ № 20240805174421/07.08.2024год. на длъжностното лице при ЦРОЗ. За да откаже заявеното вписване длъжностното лице е приело, че вземането по налични ценни книжа не може да бъде предмет на договор за особен залог по ЗОЗ, респ. вписването в ЦРОЗ на подобен залог би било нищожно. Посочил е, с позоваване на разпоредбата на чл.163 от ЗЗД, че от характеристиката на наличната ценна книга следва, че заложените права по договора за залог възникват едновременно- както върху документа като вещ, така и върху правата, които са материализирани в него. Вземането по ценната книга и самата ценна книга като документ могат да се залагат само заедно. Отказът е потвърден с обжалваното решение на СГС, като са възприети мотивите на длъжностното лице на ЦРОЗ. В допълнение е посочено, че поименните акции са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Посоченото е също така, че залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи и на залога върху вземания, поради което и по арг. от чл.156, ал.1 вр. с чл. 163 от ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаване на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. Разсъждавано е, че временните удостоверения са предадени във владение на заложния кредитор, поради което правата на последния върху вземанията във връзка със заложените поименни налични акции са защитени съгласно чл. 73в от ТЗ. Решението е правилно по изложените в него мотиви за законосъобразност на обжалвания отказ на длъжностното лице при ЦРОЗ, които се споделят от настоящия въззивен състав и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. По оплакванията в жалбата съдът намира следното: Несъстоятелни са оплакванията в жалбата за неправилност и необоснованост на изведения от СГС извод, че вземания, произтичащи от налични поименни акции, не могат да бъдат обект на особен залог. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от 3акон за особените залози предмет на особен залог могат да бъдат вземания, безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми. Наличните ценни книги, каквито са поименните акции (временни удостоверения, издадени във връзка с тези акции), са изключени от имуществото, което може да се залага по реда на ЗОЗ, тъй като за залагането им се изисква и предаване съгласно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Залагането на права по налични ценни книги се отличава с особеността, че документът и материализираните върху него права могат да бъдат залагани само заедно, като съответно се прилагат правилата на залога върху вещи /чл. 156-161 ЗЗД/) и на залога върху вземания (чл.162-165 ЗЗД/, поради което и по арг. от (чл.156, ал.1 вр. чл. 163 ЗЗД договорът за залог на вземане по налична ценна книга изисква и предаването на книгата и е свързан с договор за залог на самата налична ценна книга. С разяснената връзка между залога върху вземане от налични акции и залога на самите налични акции се обосновава недопустимостта на заявеното вписване в ЦРОЗ на особен залог върху вземанията от заложените налични акции, а не се отрича възможността да се учредяват няколко различни или еднакви обезпечения в полза на един кредитор върху един и същи актив. Извод за липса на такава правна възможност не се съдържа в обжалвания съдебен акт, за да са основателни оплакванията, че с подобно виждане се ограничава свободата на договаряне на страните във връзка с реализацията на избрания от тях метод и и структура на обезпечаване на заложния кредитор. Действително в специалния ЗОЗ не се съдържат ограничения по отношение вземанията, предмет на особения залог. Тъй като обаче залога на вземания намира своята обща уредба в ЗЗД, то съответно субсидиарно за неуредените въпроси по отношение на него се прилагат и правилата на този закон. В чл. 162 от ЗЗД е предписано изискване към залаганите вземания, а именно да са прехвърлими, а това изискване не би могло да бъде спазено без преценка относно естеството и източника на вземането. Гореизложеното опровергава твърденията на жалбоподателя за липса на законово основание за извършване на преценка относно произхода на процесното заложно вземане и обвързването на вписването на залога върху него с действителността на залагането по реда на ЗОЗ на наличните ценни книжа, от които това вземане произтича. В случая заложените вземания произтичат от налични ценни книжа, а те не могат да се залагат по реда на ЗОЗ. По отношение на наличните ценни книжа намират приложение разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, тъй като при тях залогът изисква и предаване на ценната книга, а това е несъвместимо с договора за особен залог, който е без предаване на фактическата власт върху вещта. Несъстоятелни са оплакванията в жалбата относно неправилното позоваване в обжалваното решение на нормата на чл. 73в от ТЗ. Според цитираната разпоредба плащания на съдружници и акционери, произтичащи от дялове или акции в търговско дружество, които са заложени или запорирани, се извършват, ако кредиторът със залог или запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора. В процесния договор за особен залог е уговорено, че залогът върху наличните ценни книжа се учредява чрез полагане на заложно джиро-„ за обезпечение“, на гърба на всяко едно от трите временни удостоверения, , или върху алонж, прикрепен към временните удостоверения, както и предаване на временните удостоверения, предмет на залога във владение на заложния кредитор. От тази договореност следва, че правата на заложният кредитор върху вземанията във връзка със заложените поименни налични акции (временни удостоверения), които залогодателят притежава, са охранени от разпоредбата на чл. 73в от ТЗ. С оглед на гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и следва да се потвърди. Подадената срещу него въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Апелативен съд- София, в настоящия си състав