Решение № 1527 от 8.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 388/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на „И.-В- 04“ АД срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК •••• (предишно наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД).

Ищецът посочва, че между него и ответника е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ДПЕРМ 1201466866/10.05.2014 г. SAP № IB-31-14-40159. Съгласно този договор е следвало да се присъедини към мрежата офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни регулационни линии, находяща се в УПИ I-663, кв. 239, м, Лозенец, ул. ••••. Цената за присъединяване била в размер на 5 880 лв., като впоследствие била увеличена с 7 800 лева. Била предвидена неустойка за неизпълнение в размер на 0.1 % на ден, но не повече от 3%. На 12.02.2016 г. ищецът бил предоставил на ответника всички необходими документи. Ответникът поискал допълнителни документи, като на 23.02.2018 г. били предоставени. Така от тази дата започвал 8-месечен срок за изграждане на съоръженията за присъединяване към мрежата. На 16.11.2020 г. бил издаден Констативен акт за годността за приемане на сградата /акт 15/. Сградата била въведена в експлоатация на 21.10.2021 година. Претендира вреди в общ размер на 50 000 лв., предявен като частичен от общата претенция в размер на 72 000 лв., а именно 410, 40 лв. – неустойка по чл. 36 от Договора, представляваща 3% от стойността на извършените работи и сума в размер на 49 589, 60 лв. – част от обезщетение за вреди по чл. 36 от Договора, изразяващо се в пропуснати ползи от невъзможността да се отдават под наем офисите и местата за паркиране.

Ответникът „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на договора и споразумението. Посочва, че ищецът е следвало да проектира и процедира разрешение за строеж, а ответникът единствено да изгради съоръженията. На 27.01.2016 г. е входирана непълна документация от ищеца. На 12.02.2016 г. е входирана част от липсващата документация. Обектът бил възложен на надзорна фирма. Проект Геодезия бил предоставен едва на 23.02.2018 година. Захранването за присъединяване към обекта било изградено около октомври 2018 година. От общината отказали да подпишат констативен протокол за възстановени настилки след извършени СМР, поради неправена вертикална планировка на обекта, поради което констативен протокол е подписан едва на 12.01.2021 г., чак когато ищецът изпълнил задълженията си по възстановяване на настилките. Разрешението за ползване било издадено на 06.07.2021 година. Твърди се, че забавянето на въвеждането в експлоатация било изцяло по вина на ищеца. Посочва, че вредите не следвало да са предполагаеми, а реално настъпили.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения. Сочи, че не се установява на какво основание ищецът твърди, че може да претендира отдаване под наем на процесните обекти, тъй като не е ясно дали е собственик или ползвател. Поддържа се, че ответникът е изградил съоръженията за присъединяване още на 30.08.2018 г., поради което и през октомври 2018 г. са заснети и нанесени в кадастъра. Поради това се твърди, че ответникът е изпълнил всички задължения и от него не зависи и кога ще се издаде разрешение за ползване от трето лице – административен орган, като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба. Поддържа се оспорването за настъпване на каквито и да е вреди, относно размера на същите сочи, че следва от очакваните приходи да се приспаднат разходите. Излага евентуални възражения и за наличие на обективни обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност – извършване на регулирана, а не на свободна търговска дейност, необходимост да се прилагат процедурите по ЗОП.

Оспорва се и срока на претенцията за вреди, като се сочи, че би следвало да е до датата на съставяне на констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа – 25.03.2021 година.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ДПЕРМ 1201466866/10.05.2014 г. SAP Nо IB-31-14-40159 от 10.05.2014 година (стр. 6 и сл. по делото). Съгласно чл. 1 от договора със същия страните – „И.-В-04“ АД (присъединявано лице) и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД (дружеството) определят правата и задълженията във връзка с присъединяването към електрическата мрежа на дружеството на обект: „Офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни регулационни линии, находяща се в УПИ 1-663. кв. 39, ул. ••••, м. „Лозенец 1 част“, СО-район „Лозенец“.

Според чл.2 на основание чл.21, ал.4 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрически мрежи (Наредбата), дружеството изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка, а присъединяването лице поема задължението да проектира и съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и предостави разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване (на името на дружеството) за своя сметка.

В чл.3 от договора е посочено, че присъединяването на обекта ще се извърши чрез електропроводни линии, ниско напрежение (НН), наричани „съоръжения за присъединяване“ от трансформаторен пост „••••", ДNо 41- 297, съгласно ПДПЕРМ N9 1201226674/13.09.2013 г. относно условията за присъединяване на обекта, като за присъединяването на обекта е необходимо:

• Монтиране на нов трансформатор 630 kvA за напрежение 10 кV в трафопост „•••• 6- 12", Д№ 41-297.

• Полагане на нов кабел 10KV от килия „охрана трафо" до трансформатора. в разпределителното табло НН да се монтира автоматичен прекъсвач АЗ 400А.

• Полагане на кабелна линия ниско напрежение от табло HIH на трафопост „••••", до ново електромерно табло, по индивидуален проект, разположено на границата на собственост.

• Достигането на кабелите НН до ГЕТ на сградата ще се осъществи в съществуващи и нови РVС тръби ф 110/3, 2 мм, с които ще се надгради съществуващата тръбна мрежа и в нова тръбна мрежа, изпълнена с РVС тръби ф 110/3, 2 мм и кабелна скара, съгласно възприетата схема за захранване на сградата.

Съгласно чл. 10, ал.1 от договора срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединявания обект на присъединяваното лице е 18 (осемнадесет) месеца, като според ал. 2 присъединяваното лице проектира, съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба и предоставя разрешение за строеж (на името на дружеството) на съоръженията за присъединяване за своя сметка, като в срок от 8 месеца от датата на предоставяне на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване по ал. 2, дружеството изгражда съоръженията за присъединяване.

В чл. 13-19 да посочени задълженията на дружеството, което включва (чл. 18) - изграждане съоръженията за присъединяване на обекта, в сроковете посочени в раздел III от договора и задължение да въведе в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) съоръженията за присъединяване, или да изготви приемателен протокол в случаите когато съоръженията не се изграждат по реда на ЗУТ. В чл. 20 е предвидено, че изградените съоръжения за присъединяване на обекта към разпределителната електрическа мрежа се поставят под напрежение до границата на собственост само от ДРУЖЕСТВОТО или от упълномощени от него лица в 7-дневен срок след сключване на договор за продажба на електрическа енергия с потребителя и при наличие на:

1. Документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията и по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ);

1. Документ за въвеждане в експлоатация на обекта по чл. 1, издаден при условията и по реда на ЗУТ;

1. Декларация от потребителя за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.

В чл. 21-30 са описани задълженията на присъединяваното лице, които включват задължение да проектира и съгласува съответствие с действащата нормативна уредба и предостави разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване (на името на дружеството) за своя сметка и да заплати определената в чл. 31 цена за присъединяване в посочения срок.

В чл. 31 от договора за присъединяване е предвидена цена за присъединяване в размер на 5880 лева с ДДС, като е предвидена променлива компонента, като страните са поели задължение след изготвяне на екзекутивната документация на съоръженията за присъединяване да сключат допълнително споразумение към този Договор, в което да определят размера на променливата част от цената за присъединяване и срока за плащането й. Подписано е и споразумение No 1/20.10.2021 г. към договора, с което е определена стойността на тази променлива компонента - 7800 лв. с ДДС.

В чл. 36 от договора е предвидено, че при неизпълнение на строително- монтажните работи в договорените срокове, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0, 1 % на ден върху стойността на неизвършените работи, но не повече от 3 %, както и разликата до пълния размер на претърпените вреди и пропуснати ползи.

По делото са представени фактура Nо ••••••••••/10.05.2014 г. на стойност 5880 лв. с ДДС и фактура No 0002179009/20.10.2021 г. на стойност 7800 лв. с ДДС, както и са представени платежни нареждания, видно от които ищецът е заплатил на ответника сумите по двете фактури.

По делото се установява, че за изграждането на съоръженията за присъединяване е издадено разрешение за строеж за благоустройствени обекти № Б35/18.12.2015 г., влязло в сила на 26.01.2016 г. (стр. 14).

В разрешението за строеж е записано, че се предвижда срок за възстановяване на уличната настилка по график за СМР, заверен от ОБД СО.

Разрешението за строеж е издадено на СО-район Лозенец, ЧЕЗ Разпределение България АД и И. В 04 АД.

Представен е и договор от 18.12.2015 г. към разрешение за строеж Б35/18.12.2015 г, сключен между СО като възложител и ЧЕЗ Разпределение България АД като изпълнител на основание чл. 13, а.1, чл. 14, ал.2 вр. чл. 12 от Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и гаранциите за строителството им на територията на Столична община.

С договора възложителя възлага на изпълнителя да изпълни за своя сметка и на свой риск на обект, намиращ се в гр. София, р-н "Лозенец", ул."••••, УПИ 663, КВ.239, м."Лозенец 1-та част следните видове работи: извършване възстановителни работи и отстраняване на нанесени повреди на имоти общинска собственост – улици, тротоари, пътища, и елементи на зелената система, трайна растителност, паркова мебел, осветление и др. във връзка с осъществяван от него строеж и отстраняване на възникнали дефекти, н повреди в участъците, в които се извърши строителството, капо и в прилежащите им площи, в които дефектите са пряка и непосредствена последица от строителството на обект: Външно електрозахранване на офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни регулационни линии", находящ се на адрес: гр.София, р-н Лозенец, ул. Николай Лилиев Nо 29, УПИ I - 663, кв. 239, м.Лозенец 1-та част.

Съгласно чл. 10 от договора преди започване на строително- монтажните работи, длъжностно лице от съответната администрация съставя констативен протокол за състоянието на пътните уличните платна и настилки, тротоари, зелени площи, трайна растителност, паркова мебел, осветление и др. в участъка от тях, в който ще се строи.

Според ал. 2 при завършване на обекта, съгласно този договор, комисия от представители на Столична община и изпълнителя съставя констативен протокол, в който се отразява изпълнението на договора. Изпълнителят се задължава след приключване строителните дейности, предмет на настоящия договор, да представя на СО, дирекция Транспортна инфраструктура всички протоколи от направените изпитания от специализирана лаборатория, гарантираща качество на извършените СМР.

Представен е и протокол за настилки, подписан от представители на СО и на И.-В 04 ООД - Н.П.Т. (стр. 67), съгласно който при огледа на настилките по тротоара на ул. •••• в района на предстоящото изграждане на шахтите, кабелната мрежа, вкл. и от нов Ш1 пред обекта до СШ1 (ул. ••••) има асфалтова настилка на тротоара. Посочено е, че настилката е в задоволително състояние.

На 27.01.2016 г. със заявление вх. номер 1202092606/27.01.2016 г. ищецът представя на ответника разрешение за строеж № Б35/18.12.2015 г., проект с приложения, копие от договор с ЧЕЗ и копие от предварителен договор с ЧЕЗ (стр. 60 по делото).

Във връзка с това заявление и писмо от 05.02.2016 г. от ответника до ищеца с изискване на допълнителни документи, на 12.02.2016 г. ищецът е представил на ответника необходимите документи, вкл. и констативен протокол за състояние на настилките (стр. 62 по делото).

С писмо от 19.02.2016 г. ответникът с ново писмо изисква допълнителни документи от ищеца – проекти ПБЗ и ВОД, съгласувани със съответните служби. По повод заявление от 05.01.2018 г. от ищеца до ответника с искане да се започне работа по договора ДПЕРМ 1201466866/2014 г., с писмо от 30.01.2018 г. ответното дружество изисква проект, част „Геодезия“, като уведомява ищеца, че това искане е изпратено и на посочената електронна поща на 23.08.20216 година. (стр. 71 и 72 по делото).

Н а 27.03.2018 г. е подписан протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи на техническата инфраструктура.

От представената от СО-НАГ преписка по заявление, вх. рег. САГ8- КД00-2062/09.10.2018 г. за обект Реконструкция на съществуващ ТП на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. •••• (стр. 232- 287 по делото) се установява, че въз основа на заявление вх. номер САГ8- КД00-2062/09/.10.2018 г. на ЧЕЗ Разпределение България АД, се установява, че СО Район Лозенец, ЧЕЗ Разпределение България АД и И. В 04 АД като възложители на обекта са предоставили съгласно изискванията на чл. 116, ал.1 вр. чл. 175, ал.5 от ЗУТ необходимата документация и подземните проводи и съоръжения са нанесени в кадастралния план на ППС на гр. София, кадастрален лист 475-I, 475 – II на 29.10.2018 година.

Установява се, че на 24.10.2018 г. (стр. 166 по делото) от ЧЕЗ Разпределение България АД е подадено заявление до СО, район Лозенец за издаване на констативен протокол за състоянието на настилката след извършване на СМР на обекта:

„Външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••“.

Установява се, че на 07.03.2019 г. (стр. 172 по делото) от ЧЕЗ Разпределение България АД е подадено ново заявление до СО, район Лозенец за издаване на констативен протокол за състоянието на настилката след извършване на СМР на обекта:

Външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••.

Към заявлението е приложен и снимков материал (стр. 174-178 по делото).

Към писмото е приложен и констативен протокол, който носи подписа само на представител на възложителя – ЧЕЗ Разпределение България АД.

Представен е констативен протокол за установяване на състоянието на трасето след извършване на СМР от 23.04.2019 г. (стр. 180 по делото), неподписан от представител на ЧЕЗ Разпределение България АД, подписан от представители на СО Район Лозенец. В протокола е посочено, че в съответствие с изискванията на Наредбата за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и гаранциите при строителството на територията на СО, след оглед на обекта „Външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••“ се е констатирало възстановяване на пътните и тротоарните настилки във вид и тип, отговарящ на съществуващите на място, строителните отпадъци са извозени. Посочено е „Възстановените пътни и тротоарни настилки не са изпълнени съобразно одобрените проекти по част „Пътна“ на място“.

Установява се, че на 16.11.2020 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа относно строеж „Офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни регулационни линии, с местонахождение УПИ I-663 за офиси, кв.239, местност Лозенец I част, по плана на гр. София, район Лозенец“ – приложение 15 към чл.7, ал.3, т.15, подписан от представители на възложителя И. ЮВ 04 АД, на проектантите, на строителния надзор и строителя (стр. 18-30 по делото).

Във връзка с постъпило искане заявление от И. В 04 АД, вх. номер РЛЦ20-ТД26-2217/15.12.2020 г. (стр. 371 по делото) относно издаване на удостоверение за възстановен тротоар и удостоверение за изпълнено озеленяване, от СО Район Лозенец е изпратено писмо РЛЦ20-ТД26-2217- 1/12.02.2021 г. и приложен към същото констативен акт 59/04.02.2021 година (стр. 202-07 по делото).

От протокола се установява, че на 04.02.2021 г. е извършена проверка от служители на СО район Лозенец на строеж: Офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към регулационни линии, находяща се в УПИ I- 663, кв. 239, местност Лозенец 1 част, ул. ••••, и е установено изпълнение на одобрения инвестиционен проект по част Паркоустройство и Благоустройство.

Установява се, че на 18.12.2020 г. представител на ЧЕЗ Разпределение България АД е подал искане (стр. 222 по делото) до СО - район Лозенец да се направи оглед и съставен констативен протокол за състоянието на настилката след извършване на СМР на обект: „Външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••“, с приложен договор между ЧЕЗ Разпределение и СОО от 18.12.2015 г., посочен като договор за гаранции, разрешението за строеж от 18.12.2015 г. за реконструкция на съществуващ ПТ на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I - 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, както и снимков материал (стр. 222 -230 по делото).

Образувана е преписка РЛЦ20-ТД26-2265/18.12.2020 година по описа на СО - Район Лозенец.

На 12.01.2021 г. е съставен констативен протокол по преписка РЛЦ20- ТД26-2265/18.12.2020 г., подписан от представители на СО-Район Лозенец, като присъствал на проверката е посочен Н.Т. – представител на И.-В-04 АД. В констативния протокол е посочено, че тротоарната настилка на посочения обект: Външно електрозахранване на Офис Сграда с подземни гаражи и ажурна ограда в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, е възстановена.

Установява се от представената документация от СО Район Лозенец, че акт, образец 15 за обект: Външно електрозахранване УПИ -1, кв. 239, м Лозенец -1 по разрешение за строеж № Б35/18.12.2015 г. е подписан на 25.03.2021 година (документи от СО район Лозенец – стр. 370-388 по делото).

Във връзка искане до РДНСК за назначаване на ДПК, вх. номер СТ- 04/802-04-183/06.04.2021 г. на ЧЕЗ Разпределение България АД относно издаване на разрешение за ползване на строеж: Реконструкция на съществуващ ПТ на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, се установява, че на 25.03.2021 г. е съставен констативен акт 24 за установяване на годността за приемане на строеж: за реконструкция на съществуващ ПТ на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I - 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, подписан от представители на възложителите СО-Район Лозенец, ЧЕЗ Разпределение България АД и И. - В 04 АД и останалите участници в строителния процес.

Назначената със заповед РД-19-551/25.06.2021 г. ДПК за посочения строеж, с протокол от 01.07.2021 г. е приела строеж: реконструкция на съществуващ ПТ на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I - 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. •••• и е предложено да се издаде разрешение за ползване на строежа без ограничителни условия.

Н а 06.07.2021 г. е издадено разрешение за ползване на строеж: реконструкция на съществуващ ПТ на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I - 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, с възложител ЧЕЗ разпределение България АД.

По делото е прието основно и допълнително заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, които съдът кредитира.

Вещото лице Ц. е посочило, че размерът на неустойката по чл. 36 от договора, изчислена върху цената за присъединяване - не повече от 3 % от цената за присъединяване възлиза на 410, 40 лева.

При посочване на средната месечна пазарна цена наемна цена на имота, съответно офисните части и места за паркиране, определен на база средните пазарни наемни цени за периода от 16.11.2020 г. до 06.07.2021 г., вещото лице е определило средна месечна наемна цена за квадратен метър офис площ в размер на 10 евро или 19, 95 лева, за едно паркомясто, съответно за Офиси от 1 до 7, като включени в наемната цена за съответния офис, а за останалите три паркоместа е определена средна месечна цена в размер на 70 евро или 137 лева. Съгласно таблица за площите в обекта, застроената площ на офисите и кафето заедно с идеалните части към тях са в общ размер на 899, 62 кв.м. Общият размер на средната месечна пазарна наемна цена за периода от 16.11.2020 г. до 06.07.2021 г. на базата на така посочените единични цени, вещото лице е посочило, че възлиза на 70 580, 86 евро с левова равностойност от 138 044, 16 лева.

В допълнително заключение вещото лице е посочило, че процесната сграда отговаря на изискванията на офис сграда, клас В.

За изследвания период разходите на наемодателя за публични задължения, във връзка с процесната собственост и отдаването й под наем би възлязъл на 25 104, 82 лева.

По делото е прието и заключение на СТЕ на вещото лице Т., неоспорено от страните, което Съдът кредитира изцяло.

Вещото лице Т. е посочило, че съгласно проектната документация, трасето на кабелната линия не преминава пред или около процесната страда на ищеца и не засята тротоара пред нея. Трасето свършва в кабелна шахта, изградена непосредствено преди главното електро табло на сградата. Процесната страда и тротоара пред нея се намират след главното табло, следвайки посоката на кабелното трасе от ул. •••• №12 към ул. ••••. Вещото лице е установило, че съгласно приложената по делото проектна документация дължината на трасето е общо 188 метра, а широчината на кабелната линия е 21 сантиметра, изградена две PVC тръби, разположени една върху друга и с изградени по трасето общо шест броя двойни кабелни шахти с размери 120/90 см. Трасето на кабелната линия с дължина от 188 метра преминава изцяло по главното електротабло /ГЕТ/ на сградата до ТП на гр. София, ул. ••••. Трасето на изградената кабелна линия не засяга тротоара и пътната настилка пред процесната сграда на ул. Никола Лилиев №29 и пред нея не са извършвани строително-монтажни работи по направата на кабелната линия за ниско напрежение за захранване на сградата. При огледа е установено, че изграденото трасе отговаря точно на проектната документация и на направеното геодезично заснемане. По част от тротоара и към момента се вижда изпълненото асфалтиране върху ивица от тротоара, по която е направен изкопа за кабелното трасе. В останалата част се установяват изградените кабелни части, като тротоара е обрасъл с растителност и на места е без трайна настилка. Пред процесната сграда е направена изцяло нова тротоарна настилка, но изграждането на кабелното трасе не засяга тази част от тротоара. Приложени са и снимки на тротоара и на главното електрическо табло.

В съдебно заседание, проведено на 08.08.2023 г. вещото лице е посочило, че изводът, който е направил в констативно-съобразителната част в заключението че тротоара е възстановен, е на базата на констативния протокол от 23.04.2019 година, в който е записано, че настилките са възстановени спрямо в състояние, отговарящо на съществуващите на място, но не са възстановени съгласно „някакъв проект“, който се цитира в констативния протокол. Вещото лице е позовава на последващия констативен протокол по показанията на свидетеля Георгиева, в който се казва, че са възстановени, без уточнение, как са възстановени и кои настилки са възстановени.

Вещото лице е дало разяснения в съдебното заседание, проведено на 08.08.2023 г., съгласно което от ул. „••••“, когато се започне към ъгловия имот 201, всичко около този ъглов имот към момента на огледа – 03.07.2023 г. е пръст, като никога не е имало настилка. Първото място, където започва да има настилка, е пред процесното ГЕТ. Там е разпределителната шахта, след която започва тротоара, който е направен пред сградата на ищеца, но този тротоар няма общо с трасето на кабелната линия.

По делото са разпитани и двама свидетели на ищеца и един свидетел на ответника.

Свидетелят на ищеца Н.П.Т. заявява, че до преди година и половина е бил служител на дружеството „И. В-04“ АД на длъжност „инвеститорски контрол“, като е започнал работа в „И.-В-04“ АД през 2008 година.Свидетелят сочи, че фирма „И.-В04“ АД се занимава с инвестиционна дейност в строителството и свидетелят знае, че фирмата като инвеститор, е построила обект в гр. София, район „Лозенец“ на ул. ••••, Административна сграда. Касае се за „доста луксозна“, според свидетеля сграда, с претенции за клас А при офис сградите, на пет етажа, с един подземен етаж. Във връзка с тази сграда знае, че е сключен договор с „И.-В-04“ АД и ЧЕЗ, както за всички обекти, които се изграждат се сключва договор с електрозахранващото дружество - договор за присъединяване на сградата, който се явява един вид като предварителен договор, където се уговарят условията, при които ще бъде присъединена сградата, какви са действията на всяка една от страните в строителния и инвестиционния процес. В клаузите на този договор, изцяло предложени от ЧЕЗ, задължението на „И.-В-04“ АД било да изготви инвестиционен проект за външното електрозахранване и да извади разрешение за строителство на обект - външно 6 ел.захранване и подмяна на трафомашина в близкия трафопост на ул. „••••“. Свидетелят знае, че маршрута на външното електрозахранване минава по ул. „••••“, след това завива по ул. „Николай Лилиев“ и стига до границата на имота на „И.-В-04“ АД. По мнение на свидетеля, от ЧЕЗ не изпълнили в срок договора си за присъединяване и сградата не била захранена с постоянен ток до октомври 2021 година. Офис-сградата била предназначена да се отдава под наем, на различни фирми или на една фирма. Като заемащ длъжността „Инвеститорски контрол“ и човек, който всеки ден е посещавал обекта, свидетелят излага, че имало непрекъснат интерес от страна на бъдещи наематели. Не било възможно да се сключват договори за наем преди сградата да бъде въведена в експлоатация, тъй като преди това е незаконна. Твърди се, че от есента на 2020 година непрекъснато идвали хора, които твърдяли, че са сериозни и свидетелят ги изпращал при човека във фирмата, който се занимавал с тази дейност. Свидетелят развеждал посетителите да погледнат сградата какво представлява и дали ще им хареса като бъдещи офиси. Това било лятото на 2020 г., защото сградата била готова доста преди това и си личало, че е готова сградата. Акт 16 бил получен септември 2020 г. или 2021 г. - свидетелят не е сигурен. Няма спомени кога е бил получен акт 15, но между акт 15 и акт 16 минало доста време, през което по сградата нищо били правили, , но за да бъде въведена в експлоатация сградата, бил необходим акт 16 на външното ел. захранване и след това да се акт 16 на сградата. До издаване на акт 16 имало само временно ел.захранване. ЧЕЗ се забавили с изграждането на трафопоста и затова нямало постоянно захранване на сградата и да се получил акт 16 за сградата.

Относно възстановяване на настилката пред сградата, свидетелят сочи, че настилката на процесната сграда била довършена през 2018 година. Главното електрическо табло на за сградата било разположено на тротоара, който е общинска собственост, на няколко сантиметра от сградата на ищеца и на границата между парцела на ищцовото дружество и съседния парцел. Таблото с размери 20-25 см. дълбочината, 50-60 см. широчина и около 80 см. височина, се поставяло от ЧЕЗ. Настилката не била повредена при поставяне на таблото, тъй като от ищцовото дружество знаели къде ще бъде таблото и били оставили отвор, през който ЧЕЗ трябвало да си пъхнат кабела. След поставяне на таблото, нямало нужда от възстановяване на настилката пред сградата. През 2021 г. бил изготвен констативен протокол за настилки във връзка с обект „Външно ел. захранване на офис-сграда“. Този протокол показвал, според свидетеля, дали възложителят е възстановил щетите нанесени на общината, вследствие изкопни работи за възстановяване на настилката. Възложител бил ЧЕЗ, но този протокол не касае настилката пред сградата.

Като свидетел е разпитан и М. И. Я., който заявява, че към 12.01.2021 г. е бил началник на отдел „Инженерни и благоустройствени дейности“ на район „Лозенец“, с шест месеца стаж на този пост към този момент. Свидетелят сочи, че той е подписал констативен протокол от 12.01.2021 г. (стр. 221 по делото). Сочи, че е подписал протокола за възстановена настилка по трасето след изкопни работи, заедно с на колежката си Маркова. По принцип като представители на общината, те са отишли и прегледали какво е възстановено относно трасето за външното ел. захранване. Там на място било възстановено трасето в състоянието, в което е било, преди разкопаването. Свидетелят разказва, че трасето тръгвало от трафопост на ул. „••••“, като има един кратък участък с тротоар пред сградата, в която е трафопоста и може би и следващия адрес, в който има тротоарна настилка, и тази тротоарна настилка била възстановена. След това имало ъглов имот с остър ъгъл, където нямало настилка. Оттам се завъртало трасето и стигало до пред сградата - в самото начало на сградата или в първата половина на сградата към това кръстовище с ул. „••••“. Там имало ел. табло, пред което настилката била възстановена.

По искане на ответника като свидетел е разпитана Т.Г., която работи в ответното дружество от 2012 г. до 2020 г. на длъжност „Експерт инвеститорски контрол“. В момента работи като ръководител - заместник оперативен център „Юг-запад“. Свидетелката сочи, че когато клиент сключи договор за присъединяване с Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД за външно захранване на дадената сграда, нейното служебно задължение е да участва в процеса за изграждането на това външно захранване – възлага на фирми - подизпълнители, те го изграждат, Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД го приемат и след това продължават процедурата по узаконяването, пак с фирми – подизпълнители на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД.

Относно обекта - външно захранване на офис-сграда на ул. „•••• (или 29 – свидетелката не е сигурна в номера), свидетелката знае, че през 2018 г., обектът е бил изграден от ответника, който в този момент се нарича ЧЕЗ Разпределение България АД. През 2018 г., след изграждане на обекта продължили процедурата по узаконяването. Свидетелката сочи, че като част от процедурата за узаконяване следва да се издаде и документ от общината, в която се намира обекта, в случая район „Лозенец“ - констативен протокол за настилката, след като е изпълнен обекта. Свидетелката сочи, че през октомври месец 2018 г. от ЧЕЗ са входирали искане в район „Лозенец“ за издаване на констативен протокол. От район „Лозенец“ отказали да го издадат, защото цялата настилка пред сградата не била възстановена. Сочи се, че „ЕРМ ЗАПАД“ ЕАД няма нито практика, нито основание да възстановява цялата настилка. От електроразпределителното дружество се възстановявала само настилката, която е нарушена при копането и където са положени съоръженията за захранване на обекта. Свидетелката сочи, че се е свързала с представител на инвеститора, но не си спомня името, и му е казала, че трябва да се възстанови тротоарната настилка изцяло пред сграда и когато са готови, да сигнализират на ЧЕЗ. Свидетелката знае, че втори път са входирали искане за констативен протокол и от район „Лозенец“ в началото на 2021 г. бил издаден такъв протокол. След това продължила процедурата по узаконяване, и по спомени на свидетелката от средата на 2021 г. вече имало документ, че външното електрозахранване е въведено в експлоатация. По спомени на свидетелката трасето на кабелната линия, която служи за захранване на обекта на ищеца, минава по тротоара пред сградата на ищеца. По принцип за изпълнение на външното захранване се работи по проект и стандартно трасето, по което се върви и се копае не по-широко от 60 см, т.е. не по цялата ширина на тротоара, на участъка пред сграда.

Свидетелката сочи, че според нея първоначалният отказ да се одобри протокола за възстановяване на настилките, е тъй като не е бил възстановен целият участък пред сградата, което било ангажимент вече на инвеститора - да възстанови цялата територия пред сградата. Обектът бил нанесен в кадастъра още през 2018 година. Последното искане за съставяне на протокол за възстановяване на настилките било, след като свидетелката получила информация от човека, с който си комуникира, че са готови. Свидетелката нямала никакви впечатления от клиента, с който си комуникирала, че има проблем със забавянето. Лично не била ходила на обекта. Протоколът за възстановяване на настилките било изискване, за да се въведе в експлоатация съоръжението - един от документите задължително, като на база на този констативен протокол се е подписал акт 15 за външното електрозахранване. Това е един от необходимите документи и съответно за продължаване на процедурата по узаконяване.

От справка в ТР се установява, че на 28.04.2022 г. е вписана промяна на наименованието на ответното дружество – от ЧЕЗ Разпределение България АД на Електроразпределителни мрежи Запад АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 410, 40 лева – неустойка по чл. 36 от договора от 10.05.2014 г. поради неизпълнение на договорното задължение на ответника да изпълни същия в срока по чл. 10, ал.3 от договора – 23.10.2018 година.

По иска по чл. 92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: сключване на договор между страните; уговорка за неустойка; настъпване на основанията за начисляване на неустойката – изпадане на ответника като изпълнител в забава след 23.10.2018 г. за неговото задължение за изгради съоръженията за присъединяване;

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договор в уговорения срок по чл. 10, ал.3 от договора.

Установи се по делото, че между страните е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД ДПЕРМ 1201466866/10.05.2014 г. SAP № IB-31-14-40159.

По отношение на този договор се прилагат разпоредбите на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в редакцията към датата на сключване на договора - ДВ. бр.76 от 27.09.2019 г.) (Наредбата).

Съгласно чл.21, ал.4 от Наредбата съответният мрежови оператор (в случая това е ответното дружество – Електроразпределителни мрежи Запад АД) изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка в договорените срокове и етапи и осигурява тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.

В конкретния случай, съоръженията за присъединяване, които е поел задължения за изгради изпълнител – ответник по делото, са описани в чл. 3 от договора.

Установява се по делото от приложените документи, че присъединяваното дружеството – ищецът като възложител, е изпълнил задължението си да представи разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване на името на ответното дружество за своя сметка (задължение по чл. 2, ал.1 от договора) на 12.02.2016 г., и след изискване на допълнителни документи, необходими за откриване на строителна линия и ниво на строежа (проект - част „Геодезия“) – задължение по чл. 25 от договора от 10.05.2014 г., предоставени на 23.02.2018 година (приемо - предавателен протокол от 23.02.2018 г.), на 27.03.2018 г. е подписан протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура.

Както бе посочено, съгласно чл.18 вр. чл.10, ал.3 от договора от 10.05.2014 г. дружеството - изпълнител (ответникът по делото) следва да изгради съоръженията за присъединяване (съгласно описанието по чл. 3 от договора) и ги въведе в експлоатация по реда на ЗУТ, в срок от 8 месеца от датата на представяне на разрешение за строеж и допълнителни документи.

Следователно, точното изпълнение на договорите задължения от изпълнителя по договора от 10.05.2014 г. означава, че съоръженията за присъединяване, описани в чл. 3 от договора от 10.05.2014 г. следва да са изградени и въведени в експлоатация в срок от 8 месеца след представяне на всички необходими документи от възложителя, т.е в срок до 23.10.2018 година (осем месеца след 23.02.2018 г.).

От заявление от 09.10.2018 г. на ответника като изпълнител по договора от 10.05.2014 г., и възложител по смисъла на ЗКИР и ЗУТ относно обект: Външно електрозахранване УПИ -1, кв. 239, м Лозенец -1 по разрешение за строеж № Б35/18.12.2015 г., за нанасяне в кадастралния план на ППС, с подаване на заявление пред НАГ София и Дирекция Териториално планиране, СО, и издаденото удостоверение за нанасяне в кадастралния план на ППС на 09.11.2018 година, се установява, че к ъ м 09.10.2018 г. съоръженията за присъединяване по договора от 10.05.2014 г. са фактически изградени. Този извод се потвърждава и от посоченото и в констативен акт 24 за установяване годността за приемане на строежа от 25.03.2021 г., видно който се установява, на 28.06.2016 г. е подписан акт, образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, че са достигнати изискванията на проекта за полагане на сигнална лента и и изпълнение на обратен насип, т.е на 28.06.2016 г. е налице готовност да се изпълнява обратен насип, т.е да се закрият изпълните работи по обекта, които подлежат на закриване, т.нар „скрити СМР“, а с оглед спецификите на обекта, в основната си част се касае за скрити СМР.

Основното възражение на ответника, като изпълнител по договора от 10.05.2014 г., че не е налице негова забава, тъй като е изпълнил всичките си задължения по договора още към октомври 2018 г., когато е изградил изцяло обекта, вкл. и е възстановена изцяло и настилката по трасето, но получаването на разрешение за ползване на този обект е било забавено поради неизпълнение на задължения на ищеца като възложител относно обекта, към който се изгражда това външно електрозахранване УПИ -1, кв. 239, а именно офис - сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. ••••, да възстанови тротоарната настилка пред собствения си обект, съответно и поради неиздаване от страна на административния орган - СО на необходимите документи.

Касае се за възражения по чл.81, ал.1 от ЗЗД и по чл.95 от ЗЗД. В обобщение на подробно описаната по-горе фактическа обстановка, хронологичното развитие по издаване на разрешение за ползване на техническите съоръжения, описани в договора от 10.05.2014 г. след фактическото им изграждане е следното:

Установява се, че ответникът в качеството му на изпълнител по договора от 10.05.2014 г. е поискал издаване от СО, район Лозенец на констативен протокол за състоянието на настилката след извършване на СМР на посочения обект: Външно електрозахранване УПИ - 1, кв. 239, м. Лозенец - 1 по разрешение за строеж № Б35/18.12.2015 г. три пъти - на 24.10.2018 г., съответно на 07.03.2019 г., и на 18.12.2020 година.

Съставянето на такъв констативен протокол е и в изпълнение на задълженията на ответника като изпълнител по договора от 18.05.2018 г., сключен със СО – чл. 10, ал.2 от договора от 18.05.2018 година.

На 23.04.2019 г. е подписан констативен протокол относно обекта по договора от 10.05.2014 г., съдържащ отбелязвания както, че пътните и тротоарните настилки са възстановени във вид и тип, отговарящ на съществуващите на място, така и че възстановените пътни и тротоарни настилки не са изпълнени съобразно одобрените проекти по част Пътна.

Както бе посочено, в разясненията си, дадени в о.с.з по делото, проведено на 08.08.2023 г. вещото лице Т. е посочило, че изводът, който е направил в констативно-съобразителната част в заключението че тротоара е възстановен, е на базата на констативния протокол от 23.04.2019 година, в който е записано, че настилките са възстановени спрямо състояние, отговарящо на съществуващите на място, но не са възстановени съгласно „някакъв проект, който се цитира в констативния протокол “ (цитирано по записаното в протокола от о.с.з). Тези разяснения са част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси – така решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г., ГК, ІV ГО на ВКС.

Констативен протокол, с който се установява възстановяване на тротоарната настилка за обект външно електрозахранване на офис –сграда с подземни гаражи и ажурна ограда, ул. ••••, е подписан на 12.01.2021 година от представители на СО - Район Лозенец и от представител на И. В -04 АД.

Възстановяването на тротоарни настилки, улични настилки е условие за издаване относно всеки строеж на констативен акт за установяване годността за приемане на строежите – акт, образец 15 по Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и след това акт- образец 16 – разрешение за ползване– арг. от чл. 72 и чл. 178, ал.3 от ЗУТ.

Самият констативен протокол за възстановяване на засегната обществена инфраструктура на територията на СО се съставя съгласно правилата на чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на столична община (загл. доп. - решение № 660 по протокол № 41 от 12.10.2017 г., в сила от 19.10.2017 г.).

Следователно, за въвеждане в експлоатация и на двата обекта – обекта, собственост на ищеца – офис – сграда, и на обекта, относно който има учредено право на строеж в полза на ответника (обектът, предмет на договора от 10.05.2014 г.), свързан с изграждане на техническа инфраструктура, която да обслужва офис - сградата на ищеца, е било необходимо да се установи от съответния административен орган, че е възстановена обществената инфраструктура, засегната от строежите – улично платно и тротоари.

Установи се по делото, че след съставения констативен протокол на 12.01.2021 година, с който се установява възстановяване на тротоарната настилка за обект външно електрозахранване на офис –сграда с подземни гаражи и ажурна ограда, ул. ••••, на 25.03.2021 г. е издаден констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – акт, образец 15 по Наредба 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и въз основа на искане от 06.04.2021 г. от възложителя на строежа – ЧЕЗ Разпределение България АД за назначаване на ДПК, на 25.06.2021 г. е назначена ДПК за строеж: Реконструкция на съществуващ ТП на ул. •••• и външно електрозахранване с кабели Н.Н 1 кV на Офис Сграда с подземни гаражи в УПИ I- 663/кв. 239, местност Лозенец, ул. •••• и на 01.07.2021 г. е издаден протокол за установяване на годността на ползване на строеж – приложение 16 към чл. 7, ал.3, т.16 от Наредба 3/2003 г. относно строежа.

Спорът по делото е дали забавянето в издаването на констативния протокол за възстановяване на тротоарната настилка по обекта, по който ответникът е изпълнител – обекта по договора от 10.05.2015 г., което е довело и до забава в издаване на акт, образец 16 – разрешение за ползване на строежа, предмет на договора между страните, е резултат на неизпълнение на задълженията на ответника или е налице е бездействие и на кредитора, съответно забава в предприетите административни действия от трето лице – Столична община.

Изграждането на присъединителните съоръжения по договора между страните по делото от 10.05.2014 г. е свързано с изграждане на техническата инфраструктура от експлоатационно дружество (каквото е ответното дружество), при което се засяга обществена инфраструктура – пътища и тротоари и др., поради което и изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора от 10.05.2014 г. е свързано с необходимост да се изпълняват и задължения и по смисъла на цитираната Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община. Именно в изпълнение на предвидените в Наредбата за техническата инфраструктура изисквания е сключен и описания договор от 18.12.2015 г. между СО като възложител и ответника като изпълнител за извършване на строителни работи и отстраняване на повреди върху имот – общинска собственост. Този гаранционен договор има характер на административен договор по смисъла на чл. 19а, ал.2 от АПК във връзка с чл. 13 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община.

В тежест на ответника бе да установи по делото, че своевременно е изпълнил в цялост задълженията си по договора от 10.04.2014 г. – изградил е обекта своевременно и е изпълнил и всички необходими условия за издаване на разрешение за ползване, като неиздаването на необходимите документи за въвеждане в експлоатация от компетентните административни органи се дължи на външни, независещи от ответника фактори - вкл. и забава на административния орган, отговарящ за издаването на съответните административни актове, съответно на неизпълнение на задължения на ищеца, свързани с възстановяване на тротоарни настилки пред собствения му имот, обусловили забавата на СО да издаде констативни акт за възстановяване на тротоарните настилки пред обекта на ответника, откъдето следва и забавата да се издаде акт 16 относно обекта на договора от 10.05.2014 година.

Както е посочено и в решение № 805 от 27.12.2005 г. по т. д. № 516/2005 г., ТК, I ТО на ВКС гражданското право съдържа общата норма, която покрива идеята за обективна невъзможност - чл. 81, ал. 1 ЗЗД - длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение не може да му се вмени във вина. Случаите на обективна невъзможност - "случайно събитие" и "непреодолима сила" освобождават длъжника от отговорност. Последиците на обективна невъзможност намират израз при различните видове договори. Това са основания за освобождаване от отговорност на продавача за недостатъци на вещта, освен ако тя е погинала, поради случайно събитие (чл.196, ал.1 от ЗЗД), на наемателя, ако се докаже, че повредите в наетата вещ се дължи на причини, за които той не отговаря и др. Във всичките тези случаи освобождаването от отговорност е свързано с липсата на виновно поведение на задължената страна по договора.

Доколкото обаче и двете страни по договора от 10.05.2014 г. са търговци, а специално за ответника изграждането на подобни съоръжения е една от основните дейности, то в отношенията между страните е приложима и разпоредбата на чл. 306 от ТЗ.

Като цени в съвкупност събраните по делото доказателства – представените три броя искания от ответника за издаване на констативен протокол за възстановяване на тротоарната настилка, включително и приложения снимков материал към заявлението от 07.03.2019 г., отправени до СО, район Лозенец (Съдът цени приложените снимки като веществено доказателство за установяване на доказателствено релевантни факти – състоянието на приложимите тротоари и улични платна в района на обекта, предмет на договора от 10.04.2015 г. към определен момент (аргумент и от решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г., ГК, ІV ГО на ВКС и решение № 50183 от 14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г., ТК, І ТО на ВКС)), издадените констативни протоколи от 23.04.2019 г. и 12.01.2021 г., Съдът намира, че по делото се установи, че към 07.03.2019 година ответникът е изпълнил в цялост задълженията си да възстанови състоянието на тротоарите и уличната настилка след приключване на строежа - външно ел. захранване на офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда, находяща се в УПИ I-663, кв. 239, ул. Николай Лилиев.

Този извод се подкрепя както от отразеното в констативния протокол от 23.04.2019 г., така и от обясненията на вещото лице Т.. Наличието на две противоположни констатации в протокола от 23.04.2019 г. – от една страна за възстановяване на пътни и тротоарни настилки по вид и тип, отговарящ на съществуващите на място (което следва и от задължението на ответника по договора от 18.12.2015 г. – чл. 1(1) и от друга страна - несъответствие с одобрените проекти по част Пътна, и последващото издаване на един констативен акт по чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община, засягаща два обекта – по договора от 10.04.2015 г. (което е и предмет на договора от 18.05.2018 г. между ответника и СО) и имота, собственост на ищеца – самата офис-сграда, сочи на извод, че констатациите в протокола от 23.04.2019 г. също се отнасят до тези два различни обекта.

И доколкото не се установява, че след 23.04.2019 г. ответникът да е предприемал каквито и да е допълнителни действия, свързани с възстановяване на тротоарната настилка по протежение на целия обект по договора от 10.04.2014 г. – общо 188 метра, засягащ две улици - ул. •••• и ул. Николай Лилиев, изводът е, че към 23.04.2019 г. са били налице несъответстващи тротоарни настилки на обекта, собственост на ищеца – самата офис – сграда. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля на ищеца Н.Т.. Следва да се отбележи, че това е представителят на ищцовото дружество, участвал в цялата административна процедура пред СО, район Лозенец по издаване на посочения констативен по протокол по чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на СО. Показанията на този свидетел, че тротоарната настилка пред сградата е възстановена още през 2018 г. не съответстват на установеното, че едва на 15.12.2020 г., т.е две години по- късно ищцовото дружество е подало искане за издаване на констативен протокол за установяване възстановяване на тротоарите пред сградата до СО, което е условие да се издаде и акт, образец 15. Поради това е житейски неоправдано да се приеме, че 2 години след като са възстановени тротоарните площи и пътното платно пред обекта се иска издаване на констативния протокол по чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет.

От показанията на свидетеля М. Я. се установява, че като служител на СО, район Лозенец е подписал констативния протокол от 12.01.2021 г. и е установил какво е състоянието към тази дата, но от тези показания не следва, че състоянието на тротоарната настилка по протежения на изграждане на обекта, предмет на договора от 10.04.2015 г. не е било възстановено още през 2019 година, както Съдът прие за установено по-горе.

Поради това Съдът приема, че към 07.03.2019 г. ответникът е изпълнил всички необходими действия по изграждане на обекта, регистриране отразяването му в кадастъра и е предприел действия по издаване на необходимите административни документи, за да се издаде разрешение за ползване.

Към тази дата обаче вече е бил изтекъл срокът за изпълнение на задълженията по договора от 10.05.2014 г., а именно обектът да бъде въведен в експлоатация до 23.10.2018 година.

Установява се, че за да изпълни задълженията си по договора длъжникът – ответник е следвало да е налице изпълнение и на задължението на трето лице – СО – да се издаде констативен протокол за възстановяване на тротоарната настилка, условие да се развие и административната процедура по ЗУТ за издаване разрешение за ползване – удостоверение акт 16 на обекта, предмет на договора от 10.04.2015 година.

Установи се при условията на пълно, главно доказване, че едва след изтичане на срока за изпълнение на договора между страните по делото - 23.10.2018 г., т.е на 07.03.2019 г. от страна на ответника са предприети действия за издаване на констативния протокол по чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на СО, като Съдът приемa за доказано по делото, че едва към тази дата ответникът изцяло е изпълнил задълженията си не само по договора с ответника, но и задълженията по силата на цитираната наредба на СОС да възстановени тротоарната и пътната мрежа по протежение на строежа по договора от 10.05.2014 година. Недоказано остана твърдението, че това е изпълнено към датата на подаване на предходното заявление - 24.10.2018 година.

Не се установи по делото от ответника, че дори и след като е сезирал компетентния административен орган – кмета на район Лозенец за издаване на необходимия констативен протокол и при получаване на констативен протокол от 23.04.2019 г., в който е отбелязано, че има невъзстановени пътни и тротоарни настилки, което Съдът прие, че се отнася за частта от пътната мрежа и тротоарните настилки пред обекта на ищцовото дружество, ответникът да е предприел съответната административна процедура по издаване на разрешение за ползване на обекта, предмет на договора му с ищеца, съответно, че е получил отказ да се издаде акт – образец 16, който е атакуван по предвидените в ЗУТ, Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и АПК срокове.

Следва да се отбележи, че ако ответникът е намирал, че има постановен мълчалив отказ още на заявлението му от 24.10.2018 г. (ако се твърди, че всички изисквания са изпълнени още към 24.10.2018 г. – датата на първото подадено заявление за извършване на оглед и съставяне на констативен протокол) и съответно изричен отказ по заявлението му за издаване на констативен протокол от 07.03.2019 г., същият е разполагал с възможността да атакува този отказ по административен път, което не се твърди да е направено.

Поради това следва да се приеме, че дори и да е налице забавяне в процедурата по издаване на необходимия констативен акт от страна на компетентния административен орган, а след това и на акт, образец 15 и образец 16, доколкото се установи по делото, че фактическото отстраняване на всички последици от строежа, засягащо пътната и тротоарната мрежа по протежение на строежа на ответника, е направено след изтичане на срока за изпълнението на договорните задължения на ответника по договора от 10.05.2014 г., тази забава не освобождава ответника от последиците на неговата забава за изпълнение на задълженията му по договора (аргументи и от решение 322/04.04.2017 г. по гр. дело 1410/2016 г., ГК, IV ГО на ВКС). Щом като към 23.10.2018 година (осем месеца след 23.02.2018 г.) не се установява ответникът да е изпълнил договорните си задължения, които изискват въвеждане в експлоатация на изградения обект – външно електрозахранване, то последващата забава в административната процедура по издаване на акт 16 – разрешение за ползване, е ирелевантна към възникване на основания за освобождаване от отговорност на ответника като изпълнител.

В случая не се касае за необходимост от развитие на административна процедура, която е възникнала в хода на изпълнение на договора от 10.05.2014 г., а за част от съществените задължения на ответника като изпълнител по договора – да осигури въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване по реда на ЗУТ. Както бе посочено, в рамките на срока за предаване на обекта с разрешение за ползване – 23.10.2018 г., ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да изгради както обекта, предмет на договора, така и да създаде всички условия за издаване на разрешение за ползване на този обект – външно електрозахранване, вкл. и възстановяване на тротоарната и пътната мрежа. За установено при условията на пълно и главно доказване по делото се прие, че едва към 07.03.2019 г. ответникът е изградил съоръженията по договора от 10.05.2014 г., както и е изпълнил съответните допълващи задължения – да възстанови тротоарната и пътната мрежа във вида преди издаване на разрешение за ползване. Тъй като обаче това изпълнение е направено след изтичане на срока на договора, то последващата забава в издаването на разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване по договора от 10.05.2014 г. по вина на трето лице – СО – поради несвоевременно издаване на констативен протокол за възстановена тротоарна и пътна мрежа, е ирелевантна за отговорността на ответника.

Поради това и забавата на СО да издаде протокола по чл. 11 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на Столична община, след 07.03.2019 г. не представлява непреодолима сила по смисъла на чл. 81 от ЗЗД и чл. 306, ал.1, изр. 2 от ТЗ, доколкото след 23.10.2018 г. ответникът е бил в забава за изпълнение на задълженията си по договора от 10.05.2014 година.

По тези съображения, Съдът намира, че е ирелевантно бездействието на ищеца като възложител за обект – офис- сграда с подземни гаражи да възстанови собствената си част от тротоарното платно и уличната мрежа до 23.10.2018 година. Не може да се приеме, че е налице бездействие на кредитор по договора от 10.05.2014 г., доколкото по този договор е ирелевантен към изграждането на самата офис – сграда от ищеца. Задълженията на ищеца по договора от 10.05.2014 г. са очертани в чл.21-30 от договора, като няма спор, че тези задължения са изпълнени. Т.е не е налице основателно възражение по чл. 95 от ЗЗД. Поведението на ищцовото дружество, свързано с изграждане на собствената му офис - сграда, заедно с прилежащите площи, би могло да се разглежда през призмата на чл. 81 от ЗЗД, но с оглед констатацията, че е налице забава на длъжника – ответник да изпълни собствените си задължения в уговорения срок, дори и това поведение не може да доведе до изключване на отговорността на ответното дружество.

От друга страна, Съдът намира, че не се доказа причинно-следствена връзка с темповете на изграждане на собствената офис – сграда на ищеца и присъединяващите електросъоръжения, за които задължение да бъдат изградени има ответното дружество. В тежест на ответното дружество, което осъществява посочената дейност като търговец, е било да предприеме в предвидените срокове по договора с ищеца на всички необходими действия, вкл. и по надлежен път да атакува отказът на СО като административен орган да издаде необходимите документи, за да се приключи административната процедура по въвеждане в експлоатация на обекта по договора от 10.05.2014 година.

Поради това, Съдът намира, че се по делото се доказаха всички предпоставки за основателност на иска по чл. 92 от ЗЗД – валиден договор, уговорен срок за изпълнение на задълженията на ответника, забава на изпълнение на ответника като изпълнител, уговорка за неустойка при забавено изпълнение.

Следва да се отбележи, че в договора е предвиден максимален размер на уговорената неустойка – 3 % от дължимата сума. С оглед предвидения размер на неустойката за всеки ден – 0, 1 %, това сочи на извод за дължимост на неустойката, ако забавата продължи до 30 дни. При неизпълнение, продължило над 30 дни, би се достигнал максималния размер на неустойката.

Неустойката и обезщетението за вреди се претендират за периода 16.11.2020 г. – 06.07.2021 година.

С оглед установената съдебна практика правилото на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението.

Действително, по делото се установи, че до 15.12.2020 г. ищецът не е изпълнил собственото си задължение да възстанови тротоарни и пътни настилки по силата на Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система и гаранциите при строителството им на територията на столична община, което е пречка за да се издаде акт, образец 16 за въвеждане в експлоатация на офис-сграда, собственост на ищеца. Това обстоятелство обаче, според настоящия съдебен състав не сочи на извод за недължимост на уговорената неустойка по договора от 10.04.2015 г., тъй като не се касае за неизпълнение от страна на кредитора на насрещно задължение по договора от 10.04.2015 г. (аргумент от решение 21/12.07.2010 г. по т. дело 470/2009 г., решение 105/02.07.2014 г. по т. дело 2617/2013 г. на ТК, I I ТО на ВКС), поради което и не може да се приеме, че е налице поведение на кредитора в отклонение на основния принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Още повече, че както бе посочено, не е налице обусловеност между задълженията на ответника по договора от 10.04.2015 г. да изгради и обезпечи с разрешение за ползване – акт, образец 16 описания обект – Външно електрозахранване УПИ -1, кв. 239, м Лозенец -1 и изпълнението на нормативно определени задължения от страна на ищеца като възложител относно собствения му обект – офис – сграда с допълващо застрояване.

По изложените съображения, предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД е основателен за предявения размер – 3 % от сумата по договора, т.е за сумата от 410, 40 лева (така и заключението на ССчЕ) Относно иска по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 49 589, 60 лева – предявен като частичен - обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи - нереализирани приходи по договори за наем.

Фактическият състав на обезщетението по чл. 82 ЗЗД включва: неизпълнение на договорно задължение, вреда за кредитора, причинна връзка между неизпълнението и вредата и вина, размер на вредите, надхвърлящ уговорената неустойка.

По делото се доказа първата предпоставка за основателност на иска – установи се по делото забавено изпълнение на длъжника – ответник по делото на задължението му по чл. 19 от договора от 10.05.2014 година.

Не се доказаха обаче другите две предпоставки – настъпване на вреди от твърдения вид от ищеца в посочените размери и съответно причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение на длъжника – изпълнител.

Съгласно ТР от 12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.

В случая такова сигурно увеличение на имуществото не се установяви.

По аргументите, посочени и в цитираното ТР, обезщетение за вреди се дължи при поведение на длъжника единствено довело до забавяне на въвеждането в експлоатация на сграда, което би лишило кредитора – ищец за периода на забавата от възможността да упражни по отношение на обекта - офис – сграда присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане.

В тежест на ищеца бе да докаже твърденията си че при точно изпълнение на задължението за изграждане и предаването на обекта, предмет на договора от 10.05.2014 г., имащ обслужващо значение за офис-сградата, чийто възложител и собственик е ищцовото дружество, т.е условие за издаването на разрешение за ползване, със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него.

В насока установяване на претърпените вреди бе разпитан свидетелят Терентев. От показанията на същия, подробно отбелязани по-горе Съдът намира, че не се доказва, че е било налице действително възможност за отдаване под наем на офиси и кафе в процесната сграда. Свидетелят сочи, че е имало интерес от потенциални наематели към офисите в сградата в лятото- есента на 2020 година. Същевременно обаче не се ангажираха доказателства, че посетителите на сградата, на които свидетелят е представил сградата, действително са провеждали последващи преговори за сключване на договори за наем на офис-площите, съответно сключвани са предварителни договори (доколкото се е очаквало, според свидетеля, единствено изпълнение на задълженията на ответника да изгради външното електрозахранване на сградата и да бъде издаден акт – разрешение за ползване на присъединяващите съоръжения, за да се издаде и разрешение за ползване на самата сграда). Например, не се установи кога точно е издадено разрешението за ползване на офис – сградата и кога и относно кои офиси са сключени договори за наем, което би могло да послужи за надлежна индиция, че не само е била налице теоретична възможност за отдаване под наем, т.е събиране на граждански плодове от сградата в този период, а и че е бил налице реален интерес и възможност това да се реализира в исковия период. Както бе посочено, свидетелят Терентев е служител на ищцовото дружество, поради което и Съдът цени и в тази част показанията му при условията на чл. 172 от ГПК. И доколкото показанията на свидетеля Терентев, че е имало действителен интерес за наемане на офис-площи в този период не са подкрепени от други доказателства по делото, Съдът намира, че на основата само същите не може да приеме за доказано при условията на пълно, главно доказване, че в периода на забавата на ответника е съществувала реална възможност за отдаване на обектите – седем броя офиси и кафене под наем. Не се установи например ищецът чрез свои представители да е предприел проактивна позиция спрямо ответното дружество, във връзка с неговата забава за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните електрически съоръжения, вкл. да го е уведомил за интереса от трети лица да ползват под наем сградата, отделни офиси. Такива действия биха могли да се преценяват като подкрепящи твърденията за възможност да се получават реални граждански плодове за исковия период.

Нещо повече – въведеният исков период за твърдените претърпени вреди като пропуснати ползи поради неотдаване под наем на офис – площи (11.2020 г. – 06.07.2021 г.) касае време, в което все още са налице съществени ограничения в свободата на осъществяване на търговската дейност в България, наложени от пандемията COVID-19, включително и в този период има ограничения относно дейността на хранителните и питейни заведения, което би засегнало и дейността на посоченото кафене, част от офис-сградата. В този период с решения на МС няколкократно е удължен срока на извънредната епидемична обстановка, обявена с решение № 325 на Министерския съвет от 2020 година, което налага и предприемане на различни противоепидемични мерки за ограничаване на броя на служители в офисите, въвеждане на дистанционна работа и др., съгласно указанията на министъра на здравеопазването.

По изложените съображения искът по чл. 82 от ЗЗД остана недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на ищеца следа да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете съобразно представения списък в размер на общо 55, 68 лева.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева.

С оглед предмета на производството, цената на исковете, Съдът констатира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за ищцовото дружество е към минимума, посочен в чл. 7 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и възражението за прекомерност е неоснователно.

На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете, т.е разноски в размер на 910, 80 лева, като е определено е юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност, тъй като този размер съответства на цената на иска, предмета на производството и разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски