Решение № 677 от 15.11.2022 г. на Районен съд - Враца по дело № 1629/2022 г.

С оглед особения характер на сключения договор за консултантски услуги за

изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по „Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.” приемането по смисъла на чл.266, ал.1 ЗЗД от възложителя е прехвърлено на комисията за избор на проекти. Съгласно чл.2/1/ от консултантския договор задължението на възложителя да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 2.5% от стойността на изплатената субсидия възниква след подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие”, което е след одобряване на изготвения от консултанта инвестиционен проект от комисията по избор на проекти към Държевен фонд „Земеделие”. В случая не се спори, че проектът е одобрен и между Държавен фонд ”Земеделие” и ”Агробизнес консултинг“ ЕООД е сключен административен договор №BG06RDNP001-4.001-0410- c01/10.12.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в размер на 837474.05 лева.

Договорът на ответника с Държавен фонд ”Земеделие” е прекратен на осн. чл.19,

ал.2, т.2 от административния договор и е отказана изцяло финансовата помощ, поради незапочване изпълнението на инвестицията от страна на ползвателя на финансовата помощ в изрично договорения за това срок, а именно до 10.03.2021 г.

В решението за прекратяване на административния договор, с който на ответника е

отпусната безвъзмездна финансова помощ е указано, че при проверка за спазване на срока за реално започване на инвестицията по договора не е спазено задължението по чл.6, ал.2 от договора. Посочено е, че в буква „а”, раздел I, т.3 от условията за изпълнение на одобрените проекти е уредено, че срокът и изискванията към бенефициентите за стартиране изпълнението на одобрения проект се посочват в административния договор, а съгласно чл.6, ал.2 от договора, ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок до 12 месеца от датата на сключване на договора, за което да уведоми Държавен фонд „Земеделие” като представи доказателства в същия срок.

Въпреки удължаването на срока за изпълнение на проекта, поискан от ответника

„••••• ООД до 10.03.2021 г. ответника не е започнал изпълнение на задължението си за стартиране на инвестицията в договорения срок.

В случая съдът приема, че прекратяването на административния договор за

предоставяне на безвъзмездна субсидия е поставено в зависимост от реалното изпълнение на одобрения проект в срок от страна на бенефициента „••••• ООД. Това ответникът не е сторил дори в удължения от Държавен фонд „Земеделие” срок, поради което и сключения административен договор е прекратен по вина на ответника „••••• ООД.

При това положение ищецът „АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД се явява

изправна страна по сключения консултантски договор с ищеца и в негова полза следва да се присъди уговореното с ответника-възложител възнаграждение. В този смисъл е решение №12/31.05.2013 г. по т.дело №239/2012 г. I Т.О. на ВКС.

Предвиждайки плащането да се извърши след сключване на договор за предоставяне

на безвъзмездна финансова помощ, страните са приели като резултат самото одобряване на

проекта, за изработването, на който се е задължил консултантът, а не предоставянето на финансова помощ. Резултатът от сключения между възложителя и консултанта договор се счита за постигнат с изработването на проекта и с одобряването му за финансиране. Текстът на чл.2 от консултантският договор не поражда съмнение, че точно този резултат е определен от страните като предпоставка за изплащане на остатъка от консултантското възнаграждение в уговорения размер от 2.5% върху стройността на одобрения проект, като именно в този смисъл страните са уговорили, че изплащането на разликата до 2.5% от стойността на инвестиционния проект ще се осъществи в срок от 30 дни след подписване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

На следващо място, оспорва се размера на дължимото възнаграждение от ответника „••••• ООД в полза на ищеца „АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД.

В чл.2 от сключения между страните консултантски договор №613/02.05.2018 г. е

уговорено, че възложителят се задължава да изплати на консултанта възнаграждение в размер на 2, 5% от стойността на инвестиционния проект, предмет на настоящия договор, дължими както следва: 1600 лева при подписване на настоящия договор, 1600 лева при приемане от възложителя на изготвеното заявление за подпомагане с подписване на приемо- предавателен протокол oт двете страни. Уговорено е, че разликата до 2, 5% следва да се изплати в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ" Земеделие“ – Разплащателна Агенция.

Ищецът твърди, че възнаграждението от 2, 5% от стойността на проекта е

еквивалентно на стойността на разходите, за които се кандидатства в размер на 886899.05 лева, съгласно Приложение №2 от процесния административен договор.

Тезата, че под „стойност на проекта” по смисъла на чл.2 от консултантския договор

страните са имали предвид стойността на всички разходи, за които се кандидатства, не намира опора в чл.2. Тази клауза не поставя размера на консултантското възнаграждение в зависимост от стойността на всички разходи, за които се кандидатства за финансово подпомагане, а фиксира като база за изчисляване на възнаграждението стойността на проекта.

Дори ищецът-консултант да е имал воля да получи възнаграждение в процент,

изчислен върху стойността на евентуално одобрените всички разходи, за които се кандидатства, в каквато насока е поддържаната от него теза, след като не е изявена при сключване на договора и не е намерила отражение в съдържанието му, тази воля не може да се извежда по тълкувателен път с цел подмяна на ясно и недвусмислено изразеното в клаузата на чл.2 съгласие за плащане на възнаграждение в размер, изчислен като процент върху стойността на изработения от изпълнителя проект.

Неоснователен е доводът на ищеца, че волята на страните възнаграждението на консултанта да бъде определено съобразно размера на одобрените за финансиране инвестиционни разходи следва да се счита за разкрита от заданието за оказване на консултантска услуга - приложение № 2 към договора.

При сключване на договора за консултантски услуги страните не са постигнали

съгласие възнаграждението на изпълнителя да се определя на база всички разходи, за които се кандидатства за предоставяне на финансова помощ, а са уговорили възнаграждението да се изчисли върху заложената в проекта стойност на инвестиционните разходи. Договорът, съгласно чл.20а ЗЗД, има силата на закон за лицата, които са го сключили, и като се е съгласил с уговорката, залегнала в клаузата на чл.2, ответникът дължи възнаграждение в размер, определен според точния й смисъл и съдържание. В този смисъл е решение №67/30.07.2014 г. по т.д.№1843/2013 г. на ВКС II Т.О.

Съдът не споделя и доводите на пълномощника на ответника, развити в писмената му

защита, за нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Консултантския договор /неправилно изписана чл.3, ал.1, т.3/, като накърняваща добрите нрави. Както се отбеляза този договор е комутативен, което по дефиниция означава, че облагата която всяка от страните получава е предварително определена. Задълженията на изпълнителя-ищец са подробно описани в консултантския договор и до сключването на административния договор с ДФ Земеделие са коректно изпълнени, което не се оспорва от ответника. Именно факта на сключването на последния договор обуславя и задължението на ответника за окончателно плащане на уговореното възнаграждение по чл.2, ал.1, т.3. Това, че по независещи от ищеца причини, а изцяло по вина на ответника, административния договор е прекратен, поради което и дружеството ищец реално е било в обективна невъзможност да извърши част от възложената работа - подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта съгласно подмярка 4.2. от Програма за развитие на селските райони, не може да обуслови извод, че възнаграждение не му се дължи. Ответникът настоява, че при частично изпълнение на възложените на ищеца дейности, еквивалентен следва да е размера на възнаграждението, което му се дължи по аргумент от чл.288 от ЗЗД и заплатения аванс от 2083.33 лева представлява еквивалентен размер на възнаграждението. Следва да се държи обаче сметка, че разпоредбата на чл.288 ЗЗД касае договора за поръчка, а не договор за изработка, какъвто е настоящия. Дори да се приеме, че същия има белезите и на договор за поръчка/мандат/ по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, то цялостното възнаграждение на консултанта/довереник по волята на страните е обвързано с фактическите му действия до сключване на административния договор с ДФ Земеделие, което е настъпило и възнаграждението е изцяло дължимо.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът „••••• ООД дължи възнаграждение по сключения от него консултански договор в размер на 2.5% от общата стойност на одобрените за финансиране разходи в размер на 837 474.05 лева, както е посочено в чл.2, ал.1 от административния договор, а именно 20936.85 лева.

Безспорно между страните е, че ответникът „••••• ООД е заплатил сумата от 2083.33

лева на ищеца възнаграждение по процесния консултантски договор, поради което предявеният иск с правно основание чл.266 ал.1 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи до размера на сумата от 18853.52 лева. В останалата му част до пълния предявен размер от 19548.35 лева предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху

сумата от 18853.52 лева следва да се присъди законна лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда – 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.2, т.3 от сключения между страните консултантски договор разликата

до 2, 5% следва да се изплати в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ" Земеделие“ – Разплащателна Агенция.

Административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е

сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и ответника „••••• ООД на 10.12.2019 г., поради което ответникът е изпаднал в забава на 11.01.2020 г. От тази дата до датата на предявяване на иска ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 18853.52 лева, която се равнява на сумата 4509.12 лева. Тъй като иска за мораторна лихва е предявен до размера на сумата от 4501.91 лева и при спазване диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск следва да се уважи в този размер.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца „ АГРОБИЗНЕС КОНСУЛТИНГ” ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски по настоящото дело в размер на 2390.87 лева, съобразно уважената част на исковете, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В полза на ответника „••••• ООД следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3

ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 37.56 лева, съобразно отхвърлената част на иска, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от ч.гр.д. 22844/2022 г. по описана Софийски районен съд по исковете,

предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.

Претендират се от ищеца разноски в размер на 40 лева – платена държавна такса по

ч.гр.д. 22844/2022 г. на Софийски районен съд, както и сумата от 900.00 лева платено адвокатско възнаграждение. Претендира се и сумата от 64.95 лева – разноски по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, съгласно фактура и сметка на ЧСИ Цветелина Дахлева.

Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ

иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/

това са разноски, направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, ., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

С оглед изложеното уважени следва да бъдат разноски по обезпечителното

Мотиви

производство по ч.гр.д. 22844/2022 г. на Софийски районен съд в размер на 40 лева, платена държавна такса и 900 лева, платено адвокатско възнаграждение, а разноските в размер на 64.95 лева – разноски по налагане на допуснатите обезпечителни мерки съгласно фактура и сметка на ЧСИ Цветелина Дахлева не следва да бъдат уважени, тъй като не са разноски, понесени в обезпечително производство. При това положение разноските, сторени от ищеца в обезпечителното производство следва да се уважат в размер на сумата от общо 912.84 лева, съобразно уважената част на исковете.

Така мотивиран, съдът