Решение № 1461 от 30.10.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 1931/2023 г.

Производството е по реда на чл.63 в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК. О бразувано е по жалба на И.К.Д., против решение № 751 / 16. 05.20 23 г. по НАХД № 963 /20 23 г. по описа на В РС, с което е потвърдено издаденото от и.д. директор на РД „АА“-Варна НП № 23-0001216/ 24.11.2022 г. и Д. е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се иска неговата отмяна. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат Б. Х.. Ответникът - директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, чрез представеният от упълномощения юрисконсулт В. С. писмен отговор на жалбата с вх. № 62818/24.08.2023 г., изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за ос тавяне в сила на обжалваното решение. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е нео снователна. С обжалваното НП е наложен а на основание чл. 178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на настоящият касатор глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б. “б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, а именно: затова, че на 25.03.2022 г. в гр. ••, в пункт за извършване на контролни технически прегледи „ Д.“ ЕООД, при извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на МПС марка „Ауди А 8“ с рег. № •• с дизелов двигател, със заключение „Допуска се ППС да се движи по пътищата за обществено ползване“, техническият специалист г-н К., участващ в комисията, извършва замерване на състоянието на отработилите газове с димомер, разпечатва резултатите от измерването, подписва се, подпечатва ги с индивидуалния си печат и отразява данните в Протокол № 28262480/25.03.2022 г., като при извършване на периодичния технически преглед не е представено гореописаното МПС, а е представено друго МПС с марка „Ауди S 8“ с бензинов двигател, видно от писмо вх. № 50-00-470/9/18.10.2022 г., изпратено от РУ Каварна. За да потвърди обжалваното НП Варненски район ен съд е приел, че: АУАН и НП са издадени от компетентни органи; не са констатирани допуснати от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила; от събраните писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че И.К. не е извършил вмененото задължение по подзаконовия нормативен акт, поради което от обективна и субективна страна е осъществена хипотезата на разпоредбата на чл. 178, ал.7, т.3 от ЗДвП. При служебно извършената по реда на чл. 218, ал.2 от АПК проверка, касационният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване съгласно разпоредбата на чл. 221, ал.3 от АПК, която според т. 2 от тълкувателно постановление №3/28.04.2023 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 5/2022 г. е приложима в производствата по чл.63в от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на обжалваното НП, деянието предмет на адм. нарушение е извършено в гр. Каварна, поради което съгласно правилото на чл. 59, ал.1 от ЗАНН въззивното дело е било подсъдно на РС-Каварна. Съобразно тези обстоятелства и предвид субсидиарно приложимата на основание чл.84 от ЗАНН разпоредба на чл. 42, ал.2 от НПК, постановилият обжалваното решение ВРС е следвало да прекрати съдебното производство и да изпрати делото по подсъдност на РС- Каварна. Като не е сторил същото, а е разгледал делото по същество, ВРС е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде изцяло обезсилен от касационната инстанция, а делото изпратено по подсъдност за разглеждане от компетентния в случая РС-Каварна. При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото въпросът за тях следва да бъде решен по реда на чл. 226, ал.3 от АПК. Предвид изложеното, съдът