Решение № 1503 от 2.4.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2409/2023 г.

Производството по делото се развива след като с Определение № 44/09.01.2025 г., постановено по възз.гр.д. № 2172/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е отменено Решение № 2750 от 18.06.2024 г. по гр.д. № 2409/2023 г. на РС – Пловдив в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото по предявения от Ж. Н. У., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. П., ••••• против Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. П., •••••, иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание, обективирано в Протокол от ••• г., с което е взето решение за избор на дружество „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за извършване на услугата професионален домоуправител (за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части от сградата), като делото е върнато за произнасяне по исковата претенция в тази й част. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № ••• в сграда с адрес гр. П., •••••. Сочи, че в продължение на години изпълнявал длъжността ••• на входа. Твърди, че на ••• г. е проведено Общо събрание на входа, за което всички собственици били уведомени един час по- рано чрез позвъняване на всяка врата от страна на •• Й. А.. Сочи, че не е била поставена покана за свикване на общото събрание с посочен дневен ред, въпроси, които подлежат на обсъждане, което е довело до нелегитимно провеждане на Общото събрание. Твърди, че събранието е проведено без обсъждане. Счита, че за провеждане на събранието е липсвал кворум, поради което нямало как да се вземат решения, но въпреки това за домоуправител била избрана Й. П. А.. Твърди, че на събранието присъствала и А. Б. – представител на „Лусин Експрес“ ЕООД, която раздала листове, на които всички се подписали и събранието приключило. Сочи, че е взето и решение „Лусин Експрес“ ЕООД да изпълнява услуги в качеството му на професионален домоуправител. Поддържа, че след провеждане на събранието – в законоустановения за това срок, протоколът не бил поставен на видно място, като ищецът не успял да се снабди с копие от последния, тъй като новият управител и А. Б. не му го предоставили въпреки отправените устни и писмени молби. Твърди, че за проведеното Общо събрание следва да бъде изготвен протокол, който да бъде изготвен и обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, ведно с всички приложения. Сочи, че тъй като не са изпълнени в пълнота всички задължения по съобщаване на протокола е бил възпрепятстван да осъществи проверка и да оспори вписаните в протокола данни, поради което счита, че следва да се приеме, че срокът за оспорване на протокола не е изтекъл и неговата доказателствена сила не може да бъде противопоставена на ищеца. Счита, че Общото събрание е проведено в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС, тъй като присъствалите собственици не са формулирали необходимия кворум от най-малко 67 % ид.ч. от общите части на ЕС. По така изложените съображения моли за отмяна на взетите решения на ОС на ЕС. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ПД Лусин Експрес“ ЕООД – в качеството му на представител на ответната Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Пловдив, ••••• – към датата на депозиране на отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени съображения нередовност на исковата молба, поради наличие на противоречия в обстоятелствената част на исковата молба. Сочи, че протоколът е изготвен и обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Оспорва приложеното заявление до А. Б., като твърди, че управител на дружеството „ПД Лусин Експрес“ ЕООД е Н. П. Б.. Поддържа, че ищецът се представя за домоуправител на входа, а мандатът му е изтекъл. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че събранието е свикано на 10.01.2023 г. и е проведено в съответствие с чл. 13 ЗУЕС. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск по чл. 40 ЗС, във вр. с чл. 43 ЗУЕС за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на ••• г. Установява се, че ищецът Ж. Н. У. е собственик на самостоятелен обект в Етажната собственост, представляващ апартамент № ••• в сграда с адрес гр. П, •••••, за което е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.07.1992 г. Следователно ищецът е легитимиран да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС, като последният следва да се счита за допустимо предявен в законоустановения за това 30-дневен срок. Това е така, тъй като исковата претенция е постъпила в съда в посочения 30-дневен срок от датата на провеждане на Общото събрание. По делото е представено и съобщение за обявяване на протокола от Общото събрание на Етажната собственост, за което е поставено съобщение на 26.01.2023 г. от •• на Етажната собственост. Исковата претенция е предявена в законоустановения за това срок и считано от датата на обявяване на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В този смисъл следва да се посочи, че с Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на ВКС, І г.о., и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на общо събрание или за съобщението за изготвения протокол от общото събрание, за него срокът за обжалване на решенията започва да тече от момента на действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен. Щом оповестяването на протокола е било ненадлежно, независимо от причините за това, се приема, че срокът за обжалване започва да тече от момента на действителното узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от него. По делото е представен Протокол от Общо събрание на Етажната собственост с адрес гр. Пловдив, •••••, проведено на ••• г., на което са взети следните решения: т. 1. избиране на г-жа Й. А. за управител на Етажната собственост; и 2. възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части от сградата срещу възнаграждение в размер на 6 лв. от обект/апартамент на месец, както и за упълномощаване на г-жа Й. А. да подпише договора, който да е в сила от •• г. за срок от 12 месеца. Предмет на настоящото производство е отмяна на решението по т. 2 в частта му, с която е взето решение за възлагане на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД за поддържане и управление на общите части. В константната практика на Върховния касационен съд са дадени разяснения, че Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"-чл. 357 и чл. 360 ЗЗД/ При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т.е. такива с които е прието позитивно решение. В този смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І г. о. на ВКС. При преценката законосъобразно ли е взетото решение, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. Предвид изложеното съдът не следва да разглежда възраженията на ответника, въведени при новото разглеждане на делото, с молбата от 18.03.2025 г., доколкото с последната са въведени нови доводи, част от които не са предмет на защита по реда на чл. 40 ЗУЕС, а друга част представляват обстоятелства, които не са надлежно заявени за разглеждане с исковата молба. Следва да се посочи, че поддържаните от ищеца с молбата от 18.03.2025 г., както и в съдебното заседание на 20.03.2025 г., че последният - в качеството си на управител на Етажната собственост, не е сключил договор с „ПД Лусин Експрес“ ЕООД, не са такива, които да опорочават решението за избор на посоченото дружество за професионален домоуправител, а биха били основание за преценка на валидността на договора. В исковата молба са въведени възражения за допуснати нарушения при свикване на общото събрание по смисъла на чл. 13 ЗУЕС, поради липса на кворум в нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗУЕС и поради допуснати нарушения при обявяване на протокола от проведеното Общо събрание на основание чл. 16 ЗУЕС. В производството по делото са снети показанията на свидетелката на ищеца – Д. Г. У. – ••• на ищеца. Последната свидетелства, че за проведеното на ••• г. общо събрание на Етажната собственост е била уведомена половин час преди неговото провеждане – лично от г-жа А., като за неговото свикване и провеждане не било поставено съобщение. Г-жа А. уведомила свидетелката, че това няма да е общо събрание, а среща с фирма – домоуправител, за да бъдат запознати с условията на фирмата, като присъствала г-жа Банкова – в качеството й на представител на „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД. Сочи, че било взето решение за фирмата „ПД – Лусин Експрес“ ЕООД да бъде избрана за домоуправител като г-жа А. бъде връзката с фирмата, като не знае г-жа А. да е избирала за управител. излага пред съда, че протокол от проведеното Общо събрание не е поставян. Сочи, че на събранието присъствали не повече от 10- 11 човека и имало дописани лица. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗУЕС поканата се смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата в сроковете по ал. 1. Залепването на поканата се удостоверява с протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се връчва лично, датата и часа на залепването й. В ал. 7 на посочената разпоредба е установено, че поканата съдържа дневния ред на общото събрание - въпросите, предложени за обсъждане, конкретни проекторешения в случай на неприсъствено гласуване, датата, часа и мястото на провеждането му, срока за провеждане на неприсъствено гласуване и електронен адрес на управителния съвет (••), който адрес е задължително да бъде вписан в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2 ЗУЕС. По делото е представена покана за свикване на Общо събрание, в която е посочено, че на ••• г. от 18: 30 часа на партер ще се проведе Общо събрание на Етажната собственост, при следния дневен ред: 1. избор на Управителен съвет/управител и 2. вземане на решение да се възложат правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 7, 8, 10 и 12, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС на фирма „ПД Лусин Експрес“ ЕООД. Поканата е изготвена на 10.01.2021 г. от Й. А., като Протоколът за съобщаване на поканата е поставен на 10.01.2024 г. от Й. А. – в присъствието на двама свидетели – Ж. К. и Н. З.. Съдът не цени показанията на свидетелката Д. Г. У. на основание чл. 172, ал. 1 ГПК, в частта им, в която последната посочва, че за свикване на Общото събрание не е поставено съобщение, доколкото свидетелката е ••• на ответника и нейните показания се опровергават от представените по делото писмени доказателства. По делото са представени доказателства за оповестяване на свиканото Общо събрание в законоустановения за това седемдневен срок, поради което съдът не възприема възраженията на ответника за допуснати нарушения за реда на свикване на Общото събрание на Етажната собственост по реда на чл. 13 ЗУЕС. По делото е представен протокол за поставяне на поканата за свикване на общото събрание, в която са посочени дата, час и място на провеждане на общото събрание. Съответно последното е свикано редовно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС, с което се приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр.2 от ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/. Установява се, че протоколът за Общото събрание е оповестен чрез поставяне на съобщение за неговото обявяване, поставено на 26.01.2023 г. и подписано от •• А. и от трима свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на съдържанието на протокола, включващо достоверността на отразените в него решения, а оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (••) в седемдневен срок от съобщението по ал. 7, но не по- късно от един месец, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Срокът за оспорване на съдържанието на протокола започва да тече от неговото оповестяване по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което и доколкото исковата претенция е депозирана в съда след изтичане на срока за оспорване на съдържанието на протокола и последният се е стабилизирал по отношение на обективираните в него решения. Въпреки това следва да се пристъпи към разглеждане на възражението на ищеца за допуснато нарушение при провеждане на Общото събрание във връзка с кворума на неговото провеждане, доколкото в практиката на Върховния касационен съд се възприема становището, че възраженията във връзка с кворума при провеждане на общото събрание не представляват оспорване по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а представляват възражения във връзка със законосъобразността на взетите решения, които подлежат на разглеждане по реда на чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл е Решение № 198 от 23.12.2014 г. по гр. д. № 2036/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, в което се приема, че когато в исковата молба се поддържа липса на кворум за провеждане на общото събрание, респ. незаконосъобразно проведено общо събрание на ЕС, което има за последица - незаконосъобразност на взети (взето) решения (решение), не е задължително липсата на кворум за провеждане на ОСЕС да се установява единствено по реда на оспорване на протокола, съставен за провеждането на ОСЕС. Съдът намира, че при провеждане на Общото събрание не са допуснати нарушения на чл. 15 ЗУЕС относно кворума при неговото провеждане. По делото е представен съставеният протокол от Общо събрание, в който е отразено, че са присъствали собственици, или представителите им, притежаващи 67 % от общите части. От представения по делото списък на собствениците на самостоятелни обекти се установява, че в сградата в режим на Етажна собственост има 18 самостоятелни обекта (л. 65 по делото). Видно от приложения по делото списък на собствениците на имоти, присъствали на Общото събрание, проведено на ••• г. е, че на последното са присъствали представители на 12 самостоятелни обекта, които притежават 68, 077 % ид.ч. от общите части на сградата. В представения от ответника списък представителите на самостоятелните обекти са положили подпис, с който са удостоверили присъствието си на общото събрание. Представеният от страна на ищеца списък на представените ид.ч. от общите части на Общото събрание не установява изложените от него твърдения за липса на кворум, тъй като представеният списък е съставен от ищеца и отразява изложените от него твърдения, като не носи подпис на посочените в него като присъствали лица. Тези обстоятелства не се установяват и от показанията на Д. Г. У.а, които съдът не цени на основание чл. 172, ал. 1 ГПК, в частта им, в която последната посочва, че на Общото събрание са присъствали по-малко лица от отразените в списъка. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС (в редакцията, действаща към датата на провеждане на Общото събрание – ДВ, бр.14 от 17.02.2021 г.) общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 - 4 ЗУЕС. В случая с оглед представените ид.ч. от общите части следва да се приеме, че Общото събрание на Етажната собственост е проведено при необходимия кворум. Доколкото с оспореното решение е избран нов управител на Етажната собственост, решенията са приети с необходимото мнозинство по смисъла на чл. 17, ал. 7 ЗУЕС. От представените по делото доказателства се установява, че протоколът от проведеното Общо събрание е обявен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, доколкото по делото е представено съобщение за изготвен протокол, поставено от •• на ЕС в законоустановения седемдневен срок, а именно на 26.01.2023 г. В ЗУЕС е установено задължение за поставяне на съобщение за изготвен протокол, а не за лично връчване на последния на всеки собственик на самостоятелен обект. Предвид изложеното не са допуснати нарушения във връзка с обявяване на протокола от проведеното Общо събрание на ЕС. По така изложените съображения и поради липса на допуснати нарушения при свикване и провеждане на Общото събрание на сочените от ищеца основания, предявеният иск следва да се отхвърли. В полза на ищеца не следва да се присъждат разноските, сторени в производството по гр.д. № 2172/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е разгледана и уважена депозираната от ищеца частна жалба против Решение № 2750/18.06.2024 г., постановено по делото, в частта му, с която производството по делото е частично прекратено и което произнасяне на съда, макар и обективирано в съдебно решение, има характер на определение. Това е така, доколкото разноските при разглеждане на частната жалба, се разпределят с оглед изхода на правния спор при разглеждане на исковете по същество. В случая предявеният иск е неоснователен и в полза на ищеца не се следват разноски по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. В този смисъл е съдебната практика - Определение № 490 от 12.10.2016 г. по ч. т. д. № 1797/2016 Г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, Определение № 469 от 28.07.2015 г. по т. д. № 2683/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и определение № 271 от 01.11.2017 г. по гр. д. № 61206/2016 г., Г. К., І г. о. на ВКС, съгласно която поради функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора по-горната инстанция няма основание да присъди разноски в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол отменя или обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на по-долната съдебна инстанция, като в този случай разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следват разноски, но не подлежат на присъждане, тъй като не са сторени. Така мотивиран, Пловдивският районен съд