РЕШЕНИЕ

№ 412

гр. С.., 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Георгиев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500420 по описа за 2025 година С решение № 14059 от 17.07.2024 год. по гр.д. № 6391/2024 год. Софийски районен съд е осъдил Софийски градски съд да заплати на М. О. Л. от гр. С.. чрез адв. Кишкова на основание чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 4 от ЗОДОВ сумата 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2023 год. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на отмененото като незаконосъобразно административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, наложено му с определение по протокол № 5597/27.11.2023 год. по нохд. № 3038/2022 год. на СГС, 16-ти състав, постановено в съдебното заседание на 23.11.2023 год., с което е потвърдено определение № 3331/13.11.2023 год. по чл. 271, ал. 11 от НПК, отменено с определение № 1199/18.12.2023 год. по вчнд. № 1478/2023 год. на САС, както и сума в размер на 10 лв. разноски по делото. С решението ответникът СГС е осъден да заплати на адв. Кишкова сума в размер на 400 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца М. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника. Счита на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като СГС не е легитимиран да отговаря по така предявения иск – чл. 2, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗОДОВ, тъй като съдът отговаря в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ само и единствено при налагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. При условията на евентуалност – ако съдът намери решението за допустимо, то моли да бъде отменено изцяло като неправилно, постановено в нарушение материалния закон и на събраните по делото доказателства и вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на дължимото обезщетение.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника срещу определение № 36520/11.09.2024 год. по същото дело, с което съдът е оставил без уважение молба вх. № 254929/07.08.2024 год., подадена от СГС за изменение на решението от 17.07.2024 год. в частта за разноските с искане да бъдат намалени под минималния размер, определен по Наредба № 1/2004 год. Моли съда да го отмени и да намали присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Представителят на СОП взема становище за неоснователност на подадените въззивна и частна жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение и определението по чл. 248 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 3331/13.11.2023 год. по нохд. № 3038/2022 год. на СГС на ищеца М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 272, ал. 11 от НПК за това, че в качеството му на адвокат – защитник по делото е станал единствена причина за отлагане на съдебно заседание. С протоколно определение от 23.11.2023 год. по протокол № 5597/27.11.2023 год. по нохд. № 3038/2022 год. на СГС административното наказание „глоба“ е потвърдено от СГС. С определение № 1199/18.12.2023 год. по вчнд. № 1478/2023 год. на САС протоколните определения са отменени като незаконосъобразни.

Според показанията на св. В., чийто защитник е бил ищецът по наказателното дело, гледано от СГС, в едно от съдебните заседания в отсъствие на ищеца и в присъствие на всички подсъдими, прокурор, съдебен секретар, съдия и съдебни заседатели, съдия Иво Хинов предупредил, че ще наложи глоба на М. Л.. В следващото открито съдебно заседание няколко дни по-късно, на което се явил адв. Л. в качеството си на защитник на св. В., отново бил предупреден за възможността да му бъде наложена глоба, като му били поискани и обяснения. След изслушването на М. Л. от състава на съда му била наложена глоба в размер около 500 лева заради това, че не се е явил без основание в предходно съдебно заседание, като по този начин бил порицан публично пред всички участници в процеса. Глобата била наложена по унизителен за ищеца начин, като бил обвинен, че е нарушител. Подсъдимите били потресени от това, че имат адвокат правонарушител. След налагането на глобата ищецът бил много разстроен, притеснен и унижен, обиден и депресиран. На въпроса на свидетеля какво се е случило ищецът отговорил, че не знае защо е станало така и предложил свидетелят да се откаже от неговите услуги, ако прецени това за необходимо. Подсъдимите не се отказали от защитника си. В продължение на няколко седмици адвокатът бил разстроен заради наложената му без основание глоба за неявяване в о.с.з., за което не бил редовно призован. Ищецът се почувствал огорчен, разколебан в доверието си към съда като институция. Ищецът е бивш съдия и свидетелят усетил, че приел наложената му глоба много лично. Причината за неявяването на адвоката била уважителна, но съдебният състав не съобразил това.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено. По безспорен начин е установено по делото, че на ищеца било наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева на основание чл. 271, ал. 11 от НПК, което впоследствие е отменено с определение № 1199/18.12.2023 год. по вчнд. № 1478/2023 год. по описа на САС. Държавата и общините отговарят за всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

Дейността на наказателния съд по налагането на глобата представлява по същността си производство по налагане на административно наказание, което обаче не е във връзка с упражняваната от съдебния орган дейност по правораздаване, а във връзка със специфични административно-наказателни правомощия. Независимо, че в рамките на това производство не е съставен акт за установяване на административно нарушение и административно- наказващата дейност не е осъществена от административен орган, а от съда, действието по налагане на глобата в случая следва да се квалифицира като административна дейност. Легална дефиниция за административното наказание, липсва, но според теорията и практиката административно наказание е неблагоприятна правна последица от морален или имуществен характер, налагана по определен от закона ред, заради извършване на административно нарушение. Следователно, за да е една неблагоприятна последица административно наказание и за да попада под хипотезата на чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ, следва да носи следните белези: да се налага по определен от закона ред, заради осъществяване на административно нарушение. Административно нарушение според теорията е деяние, нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено виновно и обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Определението, с което на ищеца е наложена глоба, е постановено по реда на чл. 271, ал.11 от НПК. Съгласно от разпоредбата на чл. 271, ал.11 от НПК, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева. Съдът намира, че определението на СГС е акт по налагане на административно наказание, защото отговаря на всички посочени по – горе белези. В разпоредбата на чл. 271, ал.11 от НПК е предвидено задължението на всеки от участниците в процеса да има процесуално поведение, което да не води до отлагане на делото без уважителна причина. За нарушението на това задължение е предвидено съответното наказание, наложено от състава на съда с определението. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от НПК, разпорежданията на председателя на съдебния състав могат да бъдат отменени от целия съдебен състав. В практиката съществува спор за това дали определението на съдебния състав по налагане на глоба по реда на чл. 271, ал.11 от НПК подлежи на обжалване или не. Преобладава становището, че актът на съда за налагане на глоба подлежи на контрол, като едни от съставите приемат, че контролът се осъществява по реда на чл. 266, ал. 4 от НПК – с искане за отмяна пред съдебния състав, чиито акт не подлежи на обжалване, а други – че актът на състава подлежи на обжалване, на основание чл. 405, ал. 4 от ЗСВ. Независимо от това кое становище ще се възприеме, се налага изводът, че актът на съда подлежи на отмяна от състава, който го е постановил – следователно за наказващия орган е предвиден т.нар. "отзив" – правомощие само на административно- наказващите органи. Следователно и определението носи всички белези, посочени по – горе. По делото не е спорно, че определението на съда е отменено от съдебния състав.

С оглед това следва да се приеме, че съставът на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ е доказан по основание, поради което и на ищеца се следва обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно наложеното му административно наказание, като тези вреди са доказани от показанията на разпитания по делото свидетел. В резултат на наложената глоба и до отмяната на акта по налагането й ищецът бил силно засегнат, унижен, разстроен в продължение на няколко седмици. Пред присъстващите в откритото съдебно заседание ищецът бил злепоставен, като подсъдимите и присъстващите останали с впечатлението, че ищецът е правонарушител, при положение, че имено той бил ангажиран по делото, за да защитава законните им интереси. При налагането на глобата в съдебната зала са присъствали много лица, в т.ч. други адвокати – колеги на ищеца, прокурор, пострадалите лица и подсъдимите. Ищецът е търпял по-интензивни неимуществени вреди през целия период от налагането на глобата на 13.11.2023 год. до отмяната й с влязъл в сила съдебен акт с определението от 18.12.2023 год. на САС, т.е в продължение на 4-5 седмици. Настоящият състав намира, че за обезщетяване на така установените по делото вреди на ищеца следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 250 лева, което съответства на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, с оглед установените претърпени от него болки и страдания.

Предвид основателността на предявения иск за главница, основателна се явява и акцесорната претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца законна лихва върху присъдената сума, считано от 18.12.2023 год. – датата, на която е влязло в сила определение № 1199/18.12.2023 год., до окончателното изплащане.

Тъй като крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за неоснователна подадената частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК. Предвид оказаната безплатна правна помощ на ищеца от процесуалния му представител адв. Кишкова по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, последната има право на адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в закона размер от 400 лева /чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за адвокатска работа/. Неоснователно е искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като прекомерен и за определянето му под минималния размер, предвиден в наредбата. Това е така с оглед извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия по делото, както и с оглед неговата фактическа и правна сложност и ангажираните доказателства, вкл. разпит на свидетел. Поради това и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, с оглед оказаната безплатна правна помощ на ищеца от процесуалния му представител адв. Кишкова по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА във въззивното производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер от 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за адвокатска работа за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд