Решение № 803 от 6.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 923/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20240426173451 на „Г.Р.“ ЕООД с ЕИК •••••••, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „•••••••п. Офис 1, представлявано от управителя В.Т., чрез пълномощник адв. К. М., срещу Отказ № 20240419170214-3/23.04.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията към АВп - ТРРЮЛНЦ, постановен по Заявление вх. № 20240419170214, с който е отказано вписването на нововъзникнали обстоятелства по партидата на „Г.Р.“ ЕООД.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Поддържа се, че заявените за вписване обстоятелства – прехвърляне на дружествени дялове, вписване на нов едноличен собственик на капитала, заличаване на управител и вписване на нов управител са се осъществили. Оспорва като незаконосъобразен изводът на ДЛР, че пълномощното, с което е учредена представителната власт на пълномощника, сключил договора за прехвърляне на дружествени дялове от името на купувача, следва да е освен с нотариално удостоверяване подписа на упълномощителя, и с нотариално удостоверяване на съдържанието му, като сочи, че този извод е в противоречие с чл. 31 и чл. 61 от КМЧП и основните принципи на международното частно право. Позовава се на чл. 56 и сл. КМЧП, според която приложимото право по отношение на юридическите лица е правото на държавата, в която са регистрирани, и това право урежда включително представителството /упълномощаването/ от купувача „Г.О.И. ЛЛС, Идентификация •••••••, Чуждестранно юридическо лице, държава САЩ, щат Делауеър, като не се изисква нотариално удостоверяване на съдържанието на пълномощното. Сочи и съдебна практика в подкрепа на съображенията си.

В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата по съображения, идентични на изложените в обжалвания отказ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление Образец А4 вх. № 20240419170214 за вписването на промени по партидата на дружеството „Г.Р.“ ЕООД, изразяващи се в заличаване на управителя К. П. М. и вписване като управител на В.Т. Т., вписване като едноличен собственик на капитала на дружеството Г.О.И. ЛЛС, ЕГН/ЛНЧ/ЕИК/БУЛСТАТ/Дата на раждане: •••••••, Чуждестранно юридическо лице, Държава: САЩ и вписване на прехвърляне на дружествените дялове от едноличния собственик Еднолично адвокатско дружество "К. М." на Г.О.И. ЛЛС.

Към заявлението са приложени изискуемите се по закон документи, включително 1.

Заверено с А. Удостоверение за регистрация на Г.О.И. ЛЛС; 2. Договор за продажба на дружествени дялове от 08.04.2024 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието и 3. Пълномощно, с което едноличния собственик на капитала и управител на Г.О.И. ЛЛС упълномощава адв. В.Т. да представлява чуждестранното дружество при покупко- продажбата на дружествените дялове на „Г.Р.“ ЕООД. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и е заверено с А.. На два пъти – с Указания № 20240419170214/23.04.2024г. и Указания № 20240419170214-2/23.04.2024г. длъжностното лице по регистрацията е указало на заявителя да представи доказателства, че лицето Д.М. има представителни правомощия по отношение на дружеството Г.О.И. ЛЛС и пълномощно за представителство пред нотариус в съответната за сделката форма - с нотариално удостоверен подпис и съдържание.

С две заявления обр. Ж1 заявителят е представил Оперативен договор на Г.О.И. ЛЛС, заверен с А., Удостоверение за регистрация на Г.О.И. ЛЛС, заверено с А., съдебна практика и обяснителни записки.

С обжалвания Отказ № 20240419170214-3/23.04.2024 г. длъжностното лице по регистрацията към АВп – ТРРЮЛНЦ е отказало вписване на заявените промени с мотиви, че договорът за прехвърляне на дяловете е сключен в България в изискуемата от чл. 129 ТЗ форма - нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно, но тъй като едната страна по сделката - чуждестранно юридическо лице е представлявана от пълномощник с пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена в САЩ, който е упълномощен да участва и гласува в общото събрание, съобразно чл. 56, ал.1, вр. чл. 58, т.4 и т.5 КМЧП, вр. чл. 129 ТЗ, вр. чл. 37 ЗЗД упълномощителната сделка следва да отговаря на изискванията за форма на българското материално право и по специално на чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 129 ТЗ – да е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. ДЛР е приело, че формата на договора за прехвърляне на дружествени дялове е спазена, но не е налице годно пълномощно за представителя на купувача по договора, тъй като липсва нотариално удостоверяване на съдържанието му. Приело е и че задължение на заявителя е да представи съгласно чл. 21, ал.3 т.4 от Наредба №1/14.02.2007г. документ, удостоверяващ както съществуването на дружеството, така и лицата, които го представляват, а от представеното към заявлението удостоверение за регистрация /актуално състояние на Г.О.И. ЛЛС, Идентификация •••••••, Чуждестранно юридическо лице, държава: САЩ, издадено на 02.06.2023г., не се удостоверява, че лицето Д.М. има представителни правомощия по отношение на дружеството. Представения към заявлението оперативен договор на "Г.О.И. ЛЛС" не е издаден от компетентен орган.

Срещу постановения Отказ № 20240419170214-3/23.04.2024 г. е подадена процесната жалба, като същата е с вх. № на АВ 20240426173451.

При извършената служебна справка по партидата на дружеството в търговския регистър съдът констатира, че с вписване № 20240522120557 по Заявление обр. А4 № 20240516092654 е заличен като управител на „Г.Р.“ ЕООД К. П. М. и като управител е вписан В.Т. Т., поради което по отношение на вписването на това обстоятелство заявителят няма правен интерес от процесната жалба.

При анализа на така установените обстоятелства съдът намира следното: Видно от приложените писмени доказателства и направената служебно справка по партидата на дружеството в ТР, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР; - внесена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице при заявление за вписване на процесните обстоятелства е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ. Съгласно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, при разглеждане на сезиралото го заявление длъжностното лице по регистрация, преди да разпореди вписване на посочените в заявлението обстоятелства, следва да провери дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

Съгласно чл. 21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице проверява дали към заявлението са приложени всички документи съобразно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съгласно т.5 - съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно т. 9 проверява дали е платена дължимата държавна такса. В чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че в случай че към заявлението не са представени необходимите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство, както и когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дължи даване на указания в този смисъл за попълване на преписката, които се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия ден от постъпване на заявлението, като изпълнението на указанията се дължи до изтичане на срока за произнасяне, предвиден в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Видно от мотивите на постановения отказ, ДЛР е приело, че не са налице доказателства, удостоверяващи съществуването на чуждестранното ЮЛ Г.О.И. ЛЛС и лицата, които го представляват, както и че не е спазена изискуемата се съгласно българското право – чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 129 ТЗ форма на упълномощителната сделка, по силата на която пълномощникът на купувача Г.О.И. ЛЛС се е легитимирал при покупката на дружествените дялове на „Г.Р.“ ЕООД – писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Настоящият състав на СГС намира тези изводи за незаконосъобразни. От представените по преписката документи - Удостоверение за регистрация на Г.О.И.

ЛЛС и Оперативен договор, заверени с А. по Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, подписана в Хага на 5 октомври 1961 г. - Xaгcĸaтa ĸoнвeнция, страни по която са както България, така и САЩ, се установяват съществуването на чуждестранното ЮЛ Г.О.И. ЛЛС и лицето, което го представлява - Д. М.. Приложимото право по отношение на юридическите лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от КМЧП, се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани (lex loci registrationis). С оглед на тази норма, в случаите, при които се иска извършване на промени във вписани в ТРРЮЛНЦ обстоятелства, следва да се прилагат правилата, предвидени в ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ, в компетентността на общото събрание на съдружниците/едноличния собственик на капитала е да взема решения за приемане и изключване на съдружници и даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, а разпоредбата на ал. 4 от същия член постановява в тези случай да се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма (в настоящия случай в учредителния акт, действащ към датата на решението, е предвидена писмена форма за решенията по чл. 137, ал.1, т.2 от ТЗ, която е спазена). Разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ предвижда прехвърлянето на дружествените дялове между съдружниците да се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Изискванията за приемане на нов съдружник са предвидени в разпоредбата на чл. 122 от ТЗ, като фактическото приемане се извършва по решение на общото събрание/едноличния собственик по писмена молба на новия съдружник, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор.

В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, при заявяване за вписване на промените в ТР са представени решение от 08.04.2024 г. на едноличния собственик на капитала на „Г.Р.“ ЕООД - ЕАД "К. М.", в което в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ е обективирано решение за прехвърляне на дружествените дялове, собственост на същия, на трето за дружеството лице и за приемането му като съдружник, както и Договор за продажба на дружествени дялове от 08.04.2024 г., сключен между ЕСК ЕАД "К. М." и „Г.О.И. ЛЛС, Идентификация •••••••, Чуждестранно юридическо лице, държава САЩ, щат Делауеър, представлявано от Д.М.М., чрез пълномощник В.Т. Т., упълномощен с пълномощно, заверено пред нотариус В.К., щат Калифорния, с № на нотариуса 2382410 на 20.02.2024 г. и А.ирано в Сакраменто, Калифорния, Държавен секретар на Щата Калифорния под № 83153 на 13.03.2024 г. В случая от представените документи се установява, че договорът за прехвърляне на дружествени дялове, от който произтичат заявените за вписване в търговския регистър промени, по външните си белези отговаря на изискванията на чл. 129, ал.2 ТЗ, приложим за процесния договор на основание чл. 58, т.6, вр. чл. 56 КМЧП - сключен е с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно от нотариус С. М., рег. № 785 на НК, на 08.04.2024 г. с рег. № 10324 за заверката на подписите и рег. № 10325, т.4, Акт 132 за заверката на съдържанието. При представени останалите документи, които се изискват при вписване на заявените обстоятелства, констатацията за наличието на договор за прехвърляне на дружествените дялове, сключен в предписаната от закона форма, е достатъчна, за да се постанови исканото вписване.

Що се отнася до пълномощното, по силата на което пълномощникът В.Т. е представлявал американското дружество в качеството му на купувач на дружествените дялове на ЕАД "К. М."настоящият състав намира, че липсата на нотариално удостоверяване на съдържанието му, каквото се изисква на основание чл.37 ЗЗД, във вр. с чл. 129, ал.2 ТЗ не е пречка за извършване на исканото вписване на прехвърлянето на дружествените дялове с цитирания договор. Действително, съгласно чл. 61, изр. второ от КМЧП за валидността на упълномощителната сделка е достатъчно да бъде спазена формата за действителност по местоизвършването и. Тази сделка е извършена в САЩ, като по делото не са представени доказателства за изискващите се съобразно правото на тази държава условия за формата и, но дори да се приеме, че тя не е сключена в изискуемата се от това право форма за действителност, това не влече недействителност на договора за продажба на дружествени дялове, защото сделката, сключена от пълномощник без представителна власт не е недействителна и на порока може да се позове само мнимо представлявания, за каквото противопоставяне в случая няма данни.

При горните съображения съдът намира, че не са налице формални пречки да бъдат вписани промени по партидата на дружеството-заявител, а именно – прехвърляне на дружествените дялове от капитала на дружеството от едноличния собственик на капитала ЕАД "К. М." на Г.О.И. ЛЛС и вписване като едноличен собственик на капитала на Г.О.И. ЛЛС, както и актуален учредителен акт на дружеството.

Относно разноските: На жалбоподателя не се дължат разноски, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /.

Мотивиран от горното съдът