РЕШЕНИЕ

№ 293

гр. Разлог, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20241240101144 по описа за 2024 година Делото е образувано въз основа на депозирана молба от К.М.М., ЕГН•, с адрес г.Р., у. „С.п.“№25, със съгласието на майка си С.Ш., против М.М.М., ЕГН•, с адрес г.Р., у. „С.п.“№39. Молителят твърди, че ответникът М.М. е негов баща. Сочи, че бракът м/у баща му М.М. и майка му С.Ш., е бил прекратен с развод, като родителските права били предоставени на последната. В молбата се излагат твърдения, че след развода молителят около 2 години живеел в г.А., Р.И., заедно с майка си. На 02.07.2024 г. молителят заедно с по-малкия си брат М. се прибрали в Б., при което се настанили в дома на баща си - ответника М.М., предвид уговорката да прекарат лятната си ваканция при него. Твърди се, че по време на престоя ответникът без реален повод често нападал молителя вербално и физически. В молбата се описва конкретен случай, при който на 19.08.2024 г. около 02: 30 ч. ответникът безпричинно влязъл в стаята на молителя, качил се на леглото му и започнал да го рита, като м/увременно му казал: „ Ти ли ще ми взимаш бельото“. В резултат на това, молителят паднал на земята, а ответникът започнал да го натиска с краката си, удрял му шамари по лицето и продължавал да му нанася ритници. Излага се, че тогава молителят под предтекст, че отива до тоалетна, успял да избяга от дома на баща си, при което отишъл при баба си по м.л., на която разказал за случилото се. На следващия ден – сутринта, молителят заедно с баба си отишли в полицията и подали жалба с/у ответника. Молителят твърди, че живее в постоянен страх от дом. насилие, изразяващо се в осъществяване на психически и физически тормоз от ответника, поради което се да бъде издадена Заповед за защита, с която на осн. чл.15, вр. чл.5, ал.1, т.1, 2, 3 и 5 от ЗЗДН, да бъдат наложени мерки защита. В СЗ молителят, ч/з упълномощения си представител адв. С., поддържа молбата за защита и моли същата да бъде уважена. Ответникът М.М., ч/з пълномощника си адв. Я., оспорва молбата за защита от дом. насилие и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът като прецени събраните по делото док-ства и становищата на страните, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в чл.10 от ЗЗДН, срок от извършване на акта на дом. насилие. Страните по делото не спорят, че молителят К.М. е син на ответника М.М.. Предвид това съдът приема, че молбата е подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл.3, т.4 ЗЗДН, с/у лице, което има право да отговаря по молбата, и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителя К.М., със съгласието на майка си С.Ш.. В декларацията молителят потвърждава, че на 19.08.2024 г. около 02: 30 часа спрямо него е осъществен акт на дом. насилие от ответника по делото. От изисканата и приложената по делото справка за съдимост на ответника М.М.М. е видно, че същият е неосъждан /реабилитиран/. Видно от приложеното писмо с рег. №• от 11.09.2024 г. по описа на РУ-Р. е, че спрямо ответника М.М.М. не се налагани мерки по реда на ЗЗДН. От постъпилото Мед. удостоверение изх. №•/04.10.2024 г. от Лечебно заведение - ЕТ„Д.И.Д.“ - АИСИМПП-Р. се установява, че ответникът не се води на учет в АИСМПП-Р.. Видно от материалите по пр.пр. с вх. №7250/2024 г. по описа на РП-Б., ТО-Р. е, че е била подадена жалба от С.Б.Ш. на 04.09.2024 г. с/у М.М.М.. С постановление от 19.04.2024 г. е поставен отказ да се образува досъдебно производство, като е прието, че не са налице данни за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК. По делото е приета и прокурорска преписка с вх. №•/2024 г. на РП-Б., ТО-Р., образувана по повод на жалба от С.М.Ш. – майка на С.Б.Ш., с/у М.М.М.. Преписката е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство с постановление от 19.09.2024 г. поради липса на „достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и в частност такова по чл.131, ал.1, т.5а от НК – причиняване на телесна повреда в условията на дом. насилие“. По делото са приети като ВД 3 броя аудиозаписи, обективирани на диск, приложен с писмо от Д.„НС-112“, РЦ-112. При извършения оглед по реда на чл.204 от ГПК, на аудиозаписите се установява, че са регистрирани няколко обаждания от тел.№•, изхождащи от лице, представящо се като М.М., в които се съобщава за агресивно поведение, проявено от К.М.. От писмо с вх.№•/12.08.2025 г. по описа на съда от моб. оператор „В.Б.“ЕАД се установява, че титуляр на моб.№• през 2024 г. е М.М.М.. Като веществено док-ство е приобщен и видеозапис, предоставен от молителя на USB флаш памет, марка SP, като по реда на чл.204 от ГПК, е извършен оглед на въпросното ВД. По делото е изискан и соц. доклад по случая, който е изготвен от АСП ДСП-Р.. В заключението е посочено, че връзката м/у молителя и ответника е прекъсната, като двамата взаимно се обвиняват в агресивно поведение един спрямо друг. Сочи се също, че отношенията на родителите на молителя са конфликтни и проблемни. По отношение на емоционалните взаимовръзки и стабилност в социалния доклад в обстоятелствената част на социалния доклад е отразено, че родителите са консултирани, че децата не бива да бъдат въвличани в техните взаимоотношения, като те са емоционално привързани и към двамата родители и влошената комуникация може да окаже негативно влияние на тяхното психо- емоционално развитие. За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни док-ства, ч/з разпита на свидетелите А.Б. /инспектор в ДПС към РУ-Р./, С.Ш. /баба на молителя/, Ю.Ю. /племенник на ответника/, Ч.Е. /съпруга на ответника/, ЕЕ. /син на съпругата на ответника/, Т.К. / инспектор към ДПС при РУ-Р./, М.А. /полицейски служител/ и С.К. /полицейски служител/. Свидетелката А.Б. разказва, че във вр. с работата си като психолог към РУ-Р. познава страните по делото. Посочва, че през лятото на миналата година при нея се явил молителят К. заедно с баба си по м.л., като е подадена жалба с/у бащата М. за упражнено физ. насилие в 03: 00 часа през нощта. Сочи, че К. тогава разказал, че ответникът М. му бил нанесъл побой, след като момчето било влизало в стаята му, за да вземе зарядно за телефона. Свидетелката не си спомня с категоричност дали по тялото на молителя е имало следи от насилие. Твърди, че тогава посъветвала молителя, ако има видими наранявания, да се извади мед. удостоверение. Свидетелят Т.К. – инспектор в ДПС към РУ- Р., сочи, че във вр. с подадена жалба от бабата на молителя К.М., е извършил проверка относно твърдения за упражнено насилие от страна на ответника М.М.. Свидетелят провел срещи с бабата и майката, които поддържали, че детето е било бито, но признали, че не е извършен мед. преглед. Той ги насочил към изваждане на мед. удостоверение. По-късно насрочил среща в присъствието на двамата родители, но се явил единствено бащата, който заявил, че детето вече е заминало за И. с майка си и баба си. Тогава ответникът М. отрекъл да е упражнявал насилие и заявил, че детето е използвано като средство в конфликта с бившата му съпруга. Сочи още, че е имало подадени сигнали на тел. 112, но те са били от страна на бащата, поради агресивно и непристойно поведение на детето. При посещенията на място обаче полицията не е заварила детето и съответно не са съставяни предупредителни протоколи нито с/у него, нито с/у бащата. Проверка от негова страна по случая е приключила, без да установи данни за упражнено насилие. Свидетелката С.Ш. – баба по майчина линия на молителя К. твърди, че след престой на семейството в И. около година и половина, по уговорка с ответника, тя е довела молителя и брат му в Б. през м.07.2024 г. Свидетелката описва инцидент на 19.07.2024 г., когато към 2: 30 ч. през нощта, К. влязъл разстроен в дома, плачел, треперел и се оплакал, че баща му го е пребил. Тогава тя забелязала зачервяване на окото и видимо разстроено състояние на детето. Оказала му помощ и на следващата сутрин го завела първо при личния му лекар д-р Р., а впоследствие и при д-р Б., пред която детето е споделило, че е ударено от баща си след като влязло в неговата стая. Твърди, че детето се срамувало да говори за случилото се и не е желаело да бъде издавано мед. удостоверение. Уточнява, че към онзи момент в жилището на бащата са живели неговата съпруга, както и майка му. Свидетелят Ю.Ю. – племенник на ответника М. сочи, че на 19.08.2024 г. заедно с него и съпругата му се върнали от работа късно вечерта след заснемане на сватбено тържество във В.. Около 2: 00 часа отишли в дома на М., за да приберат техниката. Свидетелят сочи, че в този момент К. не е спял, а е лежал и гледал в телефона си. Твърди, че бащата попитал спокойно защо детето пипа негови лични вещи, при което К. реагирал арогантно, отправил цинични обиди /„педераст“/ и напуснал стаята. Свидетелят твърди, че не е имало физ. насилие от страна на бащата към детето, напротив – самият К. е ритнал баща си, преди да излезе. Подчертава, че е присъствал лично и не е видял удари от страна на М.. Свидетелката Ч.Е. – съпруга на ответника М. излага, че на 19.08.2024 г. заедно със съпруга си и други близки се върнали от заснемане на сватба във В. около 2: 00 ч. през нощта. При прибирането си забелязали разхвърляни вещи и обърнати шкафчета в тяхната стая. Тогава М. отворил вратата на стаята на К., за да провери дали детето спи, и го попитал защо е влизал в тяхната стая. Казва, че тогава К. реагирал агресивно, започнал да крещи и да обижда баща си, след което напуснал жилището и отишъл при баба си по майчина линия. Свидетелката категорично заявява, че в този момент бащата не е удрял детето, не е имало физ. насилие от негова страна и К. е напуснал дома по собствено желание. Свидетелката описва, че след завръщането на децата от чужбина през м.07.2024 г., първоначално са били заедно на почивка на море, но отношенията м/у М. и К. били напрегнати – детето се държало арогантно, нагрубявало и дори посягало на баща си. В тази вр. М. 3 пъти подавал сигнали на телефон 112, за да бъде избегнат пряк конфликт. От показанията на непълнолетния свидетел ЕЕ. – син на съпругата на М. от предходен брак, разпитан в присъствието на социален работник – се установява, че нощта с/у 18–19.08.2024 г. се е прибрал заедно с ответника М., майка си и останалите членове на домакинството от работа по заснемане на тържество във В.. Пристигнали около 02: 00 ч., след което свидетелят, изморен, веднага се качил в спалнята на втория етаж и си легнал, без да възприеме каквито и да било действия или разговори м/у М. и сина му К.. Свидетелят заявява, че не е чул шум, крясъци или разправия, както и не е видял К. да напуска дома през нощта. По делото е изслушан и молителят К.М., който в присъствието на социален работник, сочи, че през лятото на 2024 г., след завръщането си от И. и почивка на море с баща си, м/у тях възникнали конфликти. Твърди, че на 02.07.2024 г., около 2: 00 часа през нощта, докато спял в своята стая бил събуден от баща си, който започнал да го удря и рита. Твърди, че бил съборен на земята и малтретиран с юмруци и ритници, в присъствието на детето на настоящата съпруга на баща му. Успял да избяга, като се престорил, че отива до банята, но всъщност отишъл при баба си. Свидетелят сочи, че и по време на почивката на море бащата се държал лошо с него, викал му и го обиждал, включително заради храненето, докато към детето на настоящата му съпруга не проявявал подобно отношение. Свидетелят заявява, че изпитва страх от баща си, тъй като той многократно го е удрял, викал му е и го е лишавал от лични вещи – телефон, ел. тротинетка, игри. Посочва, че след м.08.2024 г. не поддържа контакт с баща си. Категорично отрича да е удрял баща си или да е посягал с/у него. Настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетелите Ю.Ю. и Ч.Е., които са свидетели очевидци на конфликтната ситуация. Предвид предполагаемата тяхна заинтересованост, съдът ги подложи на внимателна оценка, като за да им се довери отчете, че същите са еднопосочни, конкретни, последователни и информативни, както и че кореспондират с писмените док-ства по делото, а и с веществените док-ства - 3 броя аудиозаписи, обективирани на диск, приложен с писмо от Д.„НС-112“, РЦ-112. Следва да се ценят с доверие като достоверни и искрени показанията на св. Е., доколкото изложеното от него за това, че няма възприятия за конфликтната ситуация, не се опровергава от другите док-ства по делото, освен от обясненията на молителя, като последните обаче настоящият състав намира за изолирани твърдения. Що се отнася до показанията на свидетелката С.Ш., както и обясненията на молителя К.М., относно нанесен побой от ответника, настоящият състав намира, че същите са неправдоподобни и не заслужават доверие. Изложеното в тази насока от свидетелката и от молителя се отличава с противоречивост, включително досежно твърдяната в молбата дата на осъществен акт на дом. насилие, като същевременно се опровергава от показанията на свидетелите очевидци Ю.Ю. и Ч.Е.. Освен това, липсват каквито и да са обективни док-ства, че действително спрямо молителя на процесната дата е осъществено физ. насилие от ответника, като въпреки дадените напътствия от св. А.Б. и св. Т.К., молителят М. така и не е посетил мед. заведение, в което да бъде прегледан и да му бъде издадено мед. удостоверение. Съд. състав счита, че като логични и последователни следва да се кредитират и показанията на св. А.Б. и св. Т.К., които в качеството си на инспектори в ДПС към РУ-Р., са запознати със случая, но само от това, което им е разказано от страните, без да са установили категорични данни за осъществено дом. насилие. По отношение на показанията на полицейските служители М.А. и С.К., съдът намира, че същите са неинформативни предвид липсата на конкретен спомен, поради което не ги използва за формиране на изводите си. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна: Законът за защита от дом. насилие има за цел да даде защита с/у една особена категория посегателства, извършвани от и с/у лица, които се намират в най-близки взаимоотношения пом/у си – съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в дом. среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят ч/з показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други док-ства, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. Тази норма обаче не създава никаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на осн. пар.1 от ЗД на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на дом. насилие с техните обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието. На база коментираната доказателствена съвкупност, съдът намира, че твърденият акт на дом. насилие не се доказа. Твърденията в молбата за нанесен побой – множество удари – шамари и ритници, нанесени по тялото на молителя, не бе доказано да са осъществени от ответника М.М.. При случая от 19.08.2024 г. действително се е стигнало до конфликт м/у страните, във вр. с това, че молителят е влизал в стаята на баща си. Въпреки това обаче не се доказва ответникът да е посегнал на молителя. Видно от показанията на свидетелите очевидци - Ю. и Е. е, че около 02: 30 часа ответникът и молителят се скарали, като именно обаче последният се държал агресивно спрямо баща си. В случая фактическите твърдения, залегнали в депозираната декларация по чл.9, ал.2 от ЗЗН, в която е посочено, че на 19.08.2024 г. ответникът е осъществил акт на дом. насилие спрямо молителя, не се подкрепят от док-ствата по делото, включително и от приложения като веществено док-ство видеозапис от молителя, който настоящият състав не кредитира, доколкото счита, че същият не е случайно направен, а е целенасочено създаден за целите на настоящето производство. При това съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна, налага извод за неустановеност на наведените твърдения в обстоятелствената част на молбата за физическо, а и за психическо насилие, макар последното да е бланкетно формулирано. Събраните за целта док-ства /декларация, свидетелски показания, прокурорски преписки, соц. доклад и пр./, установяват по категоричен начин влошени семейни отношения. По делото липсват обаче док-ства, които да обосноват извод за реализиран спрямо молителя акт на дом. насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конфликтните отношения м/у страните, по съществото си не могат да се квалифицира като актове на дом. насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗНД. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от дом. насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл.4 от специалния законов ред, страните да уреждат отношенията си по този начин. Съвкупната оценка на събраните по делото док-ства, съпоставен със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на решаващия състав, че в конкретния случай акт на дом. насилие, имащ характеристиката на деяние по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, спрямо молителя от страна на ответника не е осъществен. Предвид влошените отношения м/у страните е трудно да се установи в каква степен е налице противоправност в поведението от страна на ответника и дали има такова от страна на молителя и в каква степен е същото, съгласно чл.74 и чл.75 от ППЗЗДН. Ето защо съдът приема, че е сезиран с неоснователна молба, която подлежи на отхвърляне. Съобразно изхода от спора, молителят следва да бъде осъден да заплати държ. такса от 25.00 лева по сметка на РС-Рг., както и реализираните от ответника съд. деловодни разноски по делото от 1`500.00 лева – адв. възнаграждение, които предвид фактическата сложност на делото, проведените няколко СЗ, при които бяха разпитани множество свидетели, настоящият състав не намира за прекомерно. Мотивиран от така изложените съображения, съдът