Решение № 385 от 27.6.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК. Образувано е по повод постъпила жалба с вх.№ 90073/02.05.2023г. от адв.Г. Ю. като процесуален представител на Л. Г. Л., против Постановление от 15.12.2022г. на ДСИ при Районен съд гр. Благоевград, с което е прекратено производството по изп. д. № 263 по описа за 2021г. Сочи се, че обжалваното Постановление е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се твърдения, че съдът неправилно е приложил материалния закон и по-конкретно чл. 638, ал.1 от ТЗ, тъй като не са налице доказателства вземането на длъжника спрямо Гаранционния фонд да е включено в масата на несъстоятелността. Излагат се подробни съображения относно липсата на предпоставките за спиране на производството, тъй като вземането на жалбоподателката не е било предявено и прието при условията на чл. 690 ТЗ. Липсват и доказателства, че имуществените права, върху които е наложена обща възбрана и запор са част от масата на несъстоятелността. Сочи, че липсват доказателства вземането да е предявено и прието в производството по несъстоятелност, за да бъде прекратено спряното производство. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление и върне делото на съдебния изпълнител за продължаване на съответните действия по същото, както и присъждане на адвокатско хонорар за настоящото производство. В законоустановения срок е постъпил отговор на частна жалба от синдика на „•••“ ЕООД /н/, който счита жалбата за неоснователна. Твърди се, че гарантираните от Фонда 196 000 лева са част от масата на несъстоятелността, поради което е незаконосъобразно предприемането на принудителни индивидуални мерки срещу това имущество и образуването на изпълнително дело. Посочва, че обща възбрана и запор се налагат само в производство по несъстоятелност, поради което такива не са налагани в настоящото изпълнително дело. Сочи, че в ТР и регистъра на ЮЛНЦ е обнародван допълнителен списък № 5 на служебно приетите вземания на кредиторите, с който са приети вземанията на взискателя Л. Л.. Списъците са обнародвани на 29.08.2022г. и срещу тях в срока по 690 от ТЗ не са постъпили възражения о страна на длъжника или кредиторите. С Определение от 10.10.2022г. на съда по несъстоятелността е одобрен, обявеният на 29.08.2022г. допълнителен списък на служебно приетите вземания, с който са включени вземанията на Л. Л. за сумата от 78 512 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания, вследствие на настъпила на 16.07.2013г. смърт на наследодателя им И.Л. при трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.07.2013г. до изплащане на дължимото. Актът на съда е обявен по партидата на дружеството на 13.10.2022г. Поддържа, че постановлението за прекратяване е правилно. В мотивите си ДСИ оспорва жалбата като неоснователна, като счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелствата по делото, намира следното: Изпълнително дело № 263/2021г. по описа на ДСИ при БРС е образувано с разпореждане от 26.10.2021г. на същия ДСИ въз основа на молба, подадена от Л. Г. Л. и изпълнителен лист от 08.07.2015г., издаден по гр.д. № 2524/2014г. по описа на РС Благоевград в полза на Л. Г. срещу „•••“ ЕООД за сумата от 79 512 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания, вследствие на настъпила на 16.07.2013г. смърт на наследодателя им И.Л. при трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.07.2013г. до изплащане на дължимото, както и сумата 1192, 68 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагането на запори върху наличните моторни превозни средства на длъжника, както и справка за наличните недвижими имущества и банкови сметки и касети. С нова молба от 02.11.2021г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземането, което длъжника има от „Фонд за гарантиране на влоговете в банки“. Същата е оставена без уважение, като с резолюция от 04.11.2021г. ДСИ е указал на взискателя, че длъжникът по делото е в производство по несъстоятелност, като съгласно чл. 638, ал.1 и ал.4 от ТЗ производството е спряно по силата на закона, а наложените запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В отговор на разпореждането на ДСИ взискателят е подал нова молба от 05.11.2021г., с която отново моли за налагане запор върху посоченото вземане на длъжника по изпълнителното дело. Посочено е още, че вземането не е включено в масата на несъстоятелността, като няма доказателства затова. С разпореждане от 08.11.2021г. ДСИ е уважил молбата на взискателя и е наложил запор върху посоченото вземане до размер на вземането по делото. В отговор на полученото запорно съобщение Фондът в молба от 12.11.2021г. е посочил, че гарантираният размер на влоговете на длъжника „•••“ ЕООД е в размер на 196 000 лева, но тъй като върху вземането са наложени запори, Фондът не е изплатил гарантираната сума на дружеството. Сочи още, че вземането е обект на съдебен спор между Фонда и синдика на дружеството. С покана за доброволно изпълнение, връчена на 18.11.2021г. длъжникът по процесното изпълнително дело е уведомен за образуването му, като му е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение. На 24.11.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Т. И., в качеството му на синдик на дружеството длъжник по делото, с която се посочва, че същото е обявено в несъстоятелност, с което е започнато принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността, което изключва приложение на индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Образуването на изпълнително производство и налагане на обезпечителни мерки след тази дата е забранено от закона. Поискано е прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки, позовавайки се на разпоредбите на чл. 432, т.7, вр. с чл. 638 ТЗ, ДСИ е спрял процесното изпълнително дело, поради откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Постановлението за спиране е обжалвано пред ОС Благоевград, като жалбата е оставена без уважение и постановлението за спиране е потвърдено. Установява се от приложеното изпълнително дело и от служебна справка в ТР, че на 25.08.2022г. синдикът в производството по несъстоятелност е представил списък № 5 на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на „•••“ ЕООД по чл.687, ал.1 ТЗ, с който са включени вземанията на Л. Л. за сумата от 78 512 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.07.2013г. до изплащане на дължимото и Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „•••“ ЕООД. Посочените списъци са обявени в ТР на 29.08.2022г. /повторно обявени и на 27.09.2022г/, като в срока по чл.690 от ТЗ не са постъпили възражения от страна на длъжника или кредиторите, поради което с определение 10.10.2022г. на ОС Перник са одобрени обявените на 29.08.2022г. в ТР списък № 5 на служебно вписаните от синдика вземания на кредиторите на „•••“ ЕООД по чл.687, ал.1 ТЗ и Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „•••“ ЕООД. На 20.10.2022г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Т. И., в качеството му на синдик на дружеството длъжник по делото, с която се посочва, че същото е обявено в несъстоятелност, с което е започнато принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността, което изключва приложение на индивидуално принудително изпълнение по ГПК. Поискано е прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените обезпечителни мерки. С обжалваното в настоящето производство постановление на ДСИ на 15.12.2022г. е прекратено на основание чл.433 ГПК във вр. с чл.638, ал.4 ГПК изпълнителното производство по отношение на вземането на взискателя Л. Л. от длъжника „•••“ /н/ ЕООД в размер на 78 512 лева - главница, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.07.2013г. до изплащане на дължимото. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното: Доколкото производството по несъстоятелност се явява универсален способ за удовлетворяване на всички кредитори, то при неговото наличие, законодателят е предвидил спирането на индивидуалните принудителни изпълнения срещу имуществото на длъжника след откриване на производството. Това законодателно решение е намерило отражение в нормата на чл. 638, ал.1 от ТЗ която гласи, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 638, ал.4 от ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и включено в одобрения от съда списък на приетите вземания при условията на чл.693 ТЗ, т.е. абсолютна и достатъчна предпоставка за прекратяване на вече спряното изпълнително производство е включването на вземанията в списъка на приетите вземания. В тази хипотеза не е нужно да се установява дали по тези вземания е извършено плащане и в какъв размер. Достатъчно е да се установи по безспорен начин, че същите са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. Вземането на взискателя представлява обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от трудова злополука с нейния наследодател. Същото произтича от трудово правоотношение, поради което съгласно чл. 687, ал. 1 ТЗ синдикът е длъжен без оглед на срокове да впише служебно вземането в списъка на приетите вземания В настоящият случай по делото безспорно е установено, че вземането на взискателя срещу длъжника е включено в Списъка на служебно приетите от синдика вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност. Следователно, настъпили са условията на чл. 638, ал.4 от ТЗ за прекратяване на образуваното против несъстоятелния длъжник изпълнително производство. Предвид горното жалбата на адв.Г. Ю. като процесуален представител на Л. Г. Л. против Постановление от 15.12.2022г. на ДСИ при Районен съд гр. Благоевград, с което е прекратено производството по изп.д.№ 263/2021г. по описа на СИС при РС Благоевград, по отношение на вземането на взискателя Л. Л. от длъжника „•••“ ЕООД /н/ в размер на 78 512 лева - главница, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 16.07.2013г. до изплащане на дължимото, следва да се остави без уважение. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, Благоевградският окръжен съд