Решение № 4506 от 21.5.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2475/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по искова молба от А. Г. М. с [ЕГН], с адрес гр. София, ул. „••••“ № 85, ет. 4, ап. 10 депозирана чрез пълномощника му адв. М. Б., с адрес град Асеновград, ул. „•••“№ 2А, ет. 2, офис 6, против Областна Дирекция на МВР – Пловдив, с цена на иска 82.00 (осемдесет и два) лева, ведно със законната лихва за забава върху общата сума, считано от датата на заплащането им – 04.01.2023 г. до окончателното и плащане. Твърди се, че сумата в размер на 82.00 лева (80.00 лв. за репатриране на автомобил и 2.00 лв. за паркинг престой) представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно наложена Принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в принудително преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на 04.01.2023 г., а именно лек автомобил, „Фолксваген пасат“ с ДКН [рег. номер]. Процесната ПАМ е наложена от мл. инспектор Р. Н. К., служител в сектор „Общинска полиция“ към ОД МВР - Пловдив. Наложената ПАМ е отменена с Решение № 2111/31.03.2023 г. постановено по адм. д. № 986/2023 г. по описа АССГ, Трето отделение, 61 състав, което е влязло в сила на 11.05.2023 г. И щецът, редовно призован, не се явява и не се представлява, с постъпила молба вх. №389/09.01.2024 г. (л.19) от адв. Бързинска се поддържа изцяло исковата претенция, изложени са съображения по същество и претендират разноски. Ответникът по иска ОД на МВР - Пловдив редовно призован за производството, не изпраща процесуален представител. Депозирал е писмено становище по исковата молба вх. № 25558/21.12.2023 г. (л.17), чрез главен юрисконсулт П. с приложено пълномощно. Оспорва исковата претенция по основание и по размер, прави се възражение за наличието на основанията по чл. 5, ал. 1 и алтернативно по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, твърди се, че тези хипотези обезщетение не се дължи или то се намалява. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави се и възражение за намаляване размера на претендирано адвокатско възнаграждение до размера определен в Наредба №1 от 2004 г. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че подадения иск е основателен. Моли исковата претенция да бъде уважена, като бъде намален размера на претендираната сума за адвокатски хонорар, съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пловдивският административен съд, на първо място намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл. 203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на посочения ПАМ, отменена с влязло в сила решение на АССГ, от която се твърди да са произтекли вреди за ищеца, е полицейски орган – младши полицейски инспектор в сектор „Общинска полиция“ при Областна дирекция на МВР Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, поради което и правилно искът е насочен именно срещу нея. Между страните не се спори, че на ищеца е наложена ПАМ, изразяваща се в принудително преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик на 04.01.2023 г., а именно лек автомобил„Фолксваген пасат“ с ДКН [рег. номер]. Процесната ПАМ е наложена от мл. инспектор от сектор „Общинска полиция“ към ОД МВР - Пловдив. По същество исковата претенция се явява основателна и доказана. В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Проекция на този принцип е разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничат отговорността за причинени вреди по чл. 45 и следващите от ЗЗД и тази по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се направи анализ, чрез съпоставка на двете норми. На първо място различието по между им е свързано с тяхното основание. Отговорността по ЗЗД почива на забраната да не се вреди другиму, докато отговорността по ЗОДОВ е изградена върху идеята за задължение на държавата и общините да спазват правата и законните интереси на гражданите. Именно при неспазване на това основно задължение и когато в следствие на него е причинено увреждане на граждани и юридически лица, възниква основание за ангажиране на отговорност на съответните държавни институции. Съгласно чл. 205 от АПК това са юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отговорността по чл. 45 от ЗЗД и тази по ЗОДОВ се изграждат на различна плоскост. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по ЗЗД, свързан с неговата субективна страна, винаги е вината, т. е. субективното отношение на деликвента към противоправното деяние. Характерно е за втория вид отговорност е, че е обективна и безвиновна. Тя възниква само при или по повод на осъществяване на административната дейност на държавата или общините.