Решение № 1128 от 25.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1521/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с Глава XXI „Обжалване на определенията“ от ГПК. Образувано е по жалба на „Ч. М.Л. АД, ЕИК •••••••, представлявано от изпълнителния директор Б.Р.Г., чрез адв. Д. С., срещу Отказ № 20230802122144-2/07.08.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ при Агенцията по вписванията, постановен по Заявление А5 с вх. № 20230802122144/02.08.2023 г. за вписване на промени по партидата на дружеството - увеличаване на капитала му. В депозираната жалба се твърди, че отказът е незаконосъобразен. Сочи се, че е постановен по партидата на дружеството по искане за вписване увеличение на капитала на „Ч. М.Л. АД с емисия безналични акции на стойност 4 300 000 лева, за което е прието решение с необходимия кворум и мнозинство на редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 20.06.2023 година. Жалбоподателят излага твърдения, че решението е взето в съответствие с разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ТЗ, която предвижда, че новите акции следва да се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до увеличаването. Поддържа, че на проведеното общо събрание на акционерите е взето решение във връзка с увеличението на капитала на дружеството, в случай на невъзможност на миноритарните акционери да запишат една цяла акция, да бъдат парично обезщетени съобразно счетоводно изчислен коефициент на компенсация, изразяващ съотношението между броя на новозаписаните акции спрямо броя на съществуващите акции. Сочи, че е прието решение изплащането на паричната компенсация да се извършва на каса в дружеството в 60-дневен срок от провеждането на общото събрание. Жалбоподателят заявява, че съотношението, при което акционерите имат право да запишат акции при увеличението на капитала, е за всяка една притежавана акция - 0, 0508876 нови акции. Твърди, че този коефициент изразява съотношението между броя акции, които притежава даден акционер и общия брой акции, емитирани до момента от дружество. Отбелязва, че при извършване на изчисляването дружеството е спазило стандартния математически принцип на закръгляване към цяло число - в случая - цяла акция, като за определени акционери се получава цифра, по-малка от 0, 49, което води до невъзможност да запишат 1 цяла акция от увеличаването. Намира, че паричното компенсиране на миноритарните акционери, които не могат да запишат цяла акция, е допустимо, тъй като не е изрично забранено от закона и почива на посочения математическия принцип. Счита, че ДЛР неправилно е тълкувало и приложило изискването на чл. 197, ал. 3 ТЗ, като е приело, че миноритарните акционери, които не могат да запишат цяла акция, не могат да бъдат парично компенсирани и следва да получат цяла акция, с цел правата им да не бъдат накърнени. Намира изложените в отказа на ДЛР мотиви за неправилни, доколкото дружеството не може да проведе увеличаването на капитала чрез друг компенсаторен механизъм, освен паричния, по начин, по който да бъде изпълнено изискването на чл. 197, ал. 3 от ТЗ. Поддържа, че в Търговския закон и в ЗППЦК липсва различен способ за записване на акциите при увеличаване на капитала, освен разпределянето им между акционерите съразмерно на участието им в капитана до увеличаването, като в никой от двата закона не е предвиден компенсаторен механизъм в подобен случай и дори липсва примерно изброяване или правило за приложението му, поради което счита, че изключването на парично компенсиране от длъжностното лице няма нормативна опора. Твърди, че през 2022 г. дружеството е вписало в Търговския регистър увеличаване на капитала на 84 500 000 лв., като с решение на общото събрание на акционерите от месец юни 2022 г. е взето идентично решение на това от 20.06.2023 г. за парично компенсиране на миноритарните акционери, които не могат да запишат цяла акция. Намира, че при счетоводна невъзможност на акционера да запише цяла акция, паричното компенсиране е най-справедливо. Аргументира изложеното с разпоредбата на чл. 177 ТЗ, която цели отношението на членствените права между различните акционери да се запази в максимално постижимата степен. Сочи, че всеки акционер има право да запише акции от увеличението на капитала съразмерно на участието си, но когато това „съразмерно“ е равно на нула, намира, че правилото не може да се приложи, поради което паричното компенсиране трябва да е винаги допустимо. Излага, че при запазване на юридически възприетата неделимост на акцията акционер в подобно положение би записал една акция, въпреки че реално не притежава цяла акция, което е несправедливо спрямо възможността да получи парична компенсация. Възразява срещу възприетото становището на ДЛР, че паричното компенсиране ощетява миноритарните акционери, поради което не следвало да се приложи. Поддържа, че защитата на миноритарните акционери е до границата, при която правата им биха били нарушени от решенията на мажоритарните и биха били поставени в неравностойно положение, но случаят не бил такъв. Намира, че не следва на миноритарните акционери да се предоставят повече права в сравнение с тези на мажоритарните. Счита, че счетоводната невъзможност да се запише цяла акция не накърнява правото на съответния акционер по смисъла на чл. 197, ал. 3 ТЗ, доколкото същото право се упражнява под условие на „съразмерност“ на участието му в капитала до увеличението. Когато счетоводно не може да съществува съразмерност, тъй като не може да бъде математически получено цяло число, намира за неправилна възприетата теза на ДЛР, отричаща възможността за финансово уравняване. Счита, че с постановения отказ се заобикаля законът и правилата за неделимост на акцията (арг. от чл. 177 ТЗ), като се създава непредвидена в закона забрана за компанията, увеличаваща капитала си, да обезпечи чрез финансов компенсаторен механизъм миноритарния акционер. Обобщава, че ДЛР е постановило материално незаконосъобразен отказ за вписване увеличението на капитала в нарушение на 197, ал. 3 от ТЗ и чл.177 от ТЗ и при очевидна необоснованост на мотивите за това. Сочи, че в случая се касае за безналични акции, които нямат качеството на вещ, а правата по безналична акция не могат да бъдат упражнени с притежаването на фактическа власт върху нея, което прави невъзможно прилагането на друг способ за записване на акции при увеличаване на капитал освен простото математическо изчисление и логически налагащото се от него като допустимо парично компенсиране. С оглед на изложеното, моли съда да отмени облажвания отказ като незаконосъобразен, неправилен и необоснован и да укаже на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване. По делото е постъпил отговор от Агенцията по вписванията, съгласно който жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Съдът, като разгледа събраните доказателства, намира следното: Със заявление по образец А5 с вх. № 20230802122144/02.08.2023 г., подадено от адвокат Д. С., в качеството на пълномощник на „Ч. М.Л. АД, е заявено вписване на увеличаване на капитала на дружеството. Към заявлението са приложени: документ за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, актуален устав, покана за свикване на общо събрание, решение на общото събрание, книга на акционерите от Централен депозитар към 06.06.2023 г., баланс, списък на акционерите, присъствали на общото събрание на 20.06.2023 г., списък на акционерите към 04.07.2023 г., списък на парично компенсираните акционери - незаписали акции, списък на акционерите, записали акции, решение на общото събрание на акционерите от 20.06.2023 г., книга на акционерите към 07.06.23 г., документ, удостоверяващ увеличението на капитала - мемориален ордер, доклад на независимия одитор, доклад за дейността и ГФО, доклад на директора за връзка с инвестициите, доклад относно изчисленията при записване на акции, декларация по чл. 100, ал. 4 ЗППЦК, декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2, декларации по чл. 107 ЗНФО, доклад за политика по възнагражденията, декларация от отговорните лица, баланс на дружеството към 02.08.2023 г., решение на съвета на директорите за свикване на ОСА, пълномощно за участие в ОСА, пълномощно по образец на ЗППЦК за участие в общо събрание. На 07.08.2023 г. ДЛР се е произнесло с обжалвания отказ № 20230802122144-2. За да го постанови, е приело, че съгласно приложените към заявлението документи 23 бр. акционери не са записали акции, поради което с взетото от общото събрание решение е нарушено правилото на чл.197, ал.3 ТЗ и чл.112, ал.1 ЗППЦК. Излага, че посочените норми са императивни и не могат да бъдат дерогирани по решение на общо събрание на акционерите. Съгласно постановения отказ, подобно решение не може да произведе действие, тъй като в съответствие с чл.197, ал.3, изр. 2 от ТЗ то е недействително. ДЛР излага мотиви, че гласуваната парична компенсация по същността си представлява изплащането на дивидент на акционерите, които не могат да запишат цяла акция от увеличението. Сочи, че публичните дружества имат право да изплащат 6-месечен и годишен дивидент, ако това е предвидено в устава и при съответно прилагане на чл.247а ТЗ, т.е. едно от условията е да е гласувано на общо събрание, но само в рамките на частта от реализираната за съответния период печалба, определена за разпределяне под формата на дивидент, при спазване на законовите изисквания. Намира взетото решение за парично компенсиране на акционерите, незаписали акции от увеличението, за противоречащо на чл.197, ал.3 ТЗ, във връзка с чл.247а от ТЗ, чл.112 и чл.115в от ЗППЦК. Отделно ДЛР излага, че представения към заявлението списък на лицата, записали акции, не е заверен от съвета на директорите съгласно чл.192а от ТЗ. При така установеното, съдът взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ от оправомощено лице срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Жалбата е неоснователна по следните съображения: „Ч. М.Л. АД е публично акционерно дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК. С разпоредбата на чл. 112 ЗППЦК са уредени условията и реда за увеличаване на капитала на публично дружество. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, при увеличаване на капитала всеки акционер има право да придобие акции, които съответстват на неговия дял в капитала преди увеличението. Правната уредба в ЗППЦК относно увеличаване на капитала на публично АД със средства на дружеството (номинално увеличаване на капитала) препраща към чл. 197 ТЗ (арг. от чл. 112, ал. 7 ЗППЦК), като с чл. 112, ал. 6 ЗППЦК е изключена възможността капиталът на публично дружество да бъде увеличаван чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции. От изложеното следва, че единственият допустим начин за увеличаване капитала на публично дружество със собствени средства е посредством издаване на нови акции. На основание чл. 197, ал. 3 ТЗ новите акции, които дружеството емитира във връзка с увеличението на капитала, се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до увеличаването, като в противен случай решението на общото събрание би било недействително. На основание чл. 197, ал. 1 ТЗ общото събрание може да реши да увеличи капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал. Решението се взема в срок до 3 месеца след приемането на годишния финансов отчет за изтеклата година с мнозинство 3/4 от гласовете на представените на събранието акции. Видно от приложенията към жалбата, както и от вписванията в търговския регистър по партидата на жалбоподателя, общото събрание на „Ч. М.Л. АД е законосъобразно свикано и впоследствие проведено на 20.06.2023 година. Съгласно представения протокол от общото събрание (л.76-88), по точка пета от дневния ред (л.82-83) е взето решение, което е прието с мнозинство повече от 3/4 от гласовете на представените на събранието акции да се увеличи капиталът на дружеството с 4 300 000 лв., която сума включва остатъка от печалбата за 2022 г. в размер на 2 499 194, 65 лв. и неразпределената печалба на дружеството в размер на 1 800 805, 35 лева. По т.13 от дневния ред е взето решение със същото мнозинство, съгласно което в случай на невъзможност на миноритарните акционери на дружеството да запишат една цяла акция, да бъдат парично обезщетени съобразно счетоводно изчислен коефициент на компенсация, изразяващ съотношението между броя на новозаписаните акции спрямо броя на съществуващите акции, като е предвидено изплащането на паричната компенсация да се извършва на каса в дружеството в 60-дневен срок от провеждането на общото събрание. Видно от представения списък на акционерите към 04.07.2023 г., записали акции при увеличението на капитала на „Ч. М.Л. АД, съгласно решението, взето на редовното годишно общо събрание на акционерите, проведено на 20.06.2022 г. (л.94) и съгласно представения списък на акционерите, които не са записали акции при увеличаване на капитала на същото общо събрание (л.98), 23 броя акционери не са записали акции, а е предвидено те да бъдат парично обезщетени. С приетото съотношение, при което акционерите имат право да запишат акции при увеличението на капитала - за всяка една притежавана акция - 0, 0508876 нови акции, за определени акционери се оказва математически невъзможно да запишат нови акции. Съотношението е изчислено съобразно броя на новозаписаните акции спрямо броя на съществуващите акции, емитирани до момента от дружеството, т.е. 4 300 000 броя към 84 500 000 броя. Настоящият съдебен състав намира, че така взетото решение противоречи на императивното правило, предвидено в изр. 1 на чл. 197, ал. 3 ТЗ, съгласно което новите акции следва да се разпределят съразмерно на участието на акционерите в капитала до увеличаването му. В съответствие с ТР № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС недействителността по чл. 197, ал. 3, изр. 2 ТЗ има характеристиката на нищожност, поради противоречие с повелителна законова разпоредба. Следователно, в случая взетото от общото събрание решение, с което част от акционерите не записват нови акции, пропорционално на участието им в капитала, е нищожно. Тази нищожност на решението не може да бъде преодоляна посредством предвиденото парично компенсиране на акционерите, за които не се предвижда записване на нови акции. Такова разрешение не е предвидено в българския Търговски закон и разширителното тълкуване на императивното правило на чл. 197, ал. 3, изр. 1 ТЗ, чието неспазване влече нищожност, е недопустимо. /В този смисъл - „Увеличаване на капитала на акционерно дружество“ от доц. д-р Т.Б., изд. Сиби, 2018 г., глава IV „Увеличаване на капитала със средства на дружеството“, т.2.3 „Правни техники за увеличаване на капитала“, стр.283 – „Търговският закон не предвижда възникване на т.нар. частични права при номинално увеличаване на капитала. Имат се предвид случаите при увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, когато размерът на увеличението не е достатъчен да покрие номиналната стойност на цяла нова акция. Различните законодателства третират по различен начин частичните права, като или допускат прехвърлянето им и акумулирането им до размер на една цяла акция, или пък предвиждат частично изплащане към акционерите. Доколкото чл. 197 ТЗ не допуска и не урежда подобна възможност, би следвало номинално увеличаване на капитала да се провежда само с такава стойност, която осигурява възможността за разпределение в точен брой цели акции на заварените акционери“/. Целта на въведеното с разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ТЗ правило е да защити интересите на всички акционери в съответствие с един от основните принципи в корпоративното право – принципа за равно третиране на акционерите, като не допуска промяна на съотношението на притежание. Чрез номиналното увеличаване на капитала не се променя нито имуществото на дружеството, нито съставът на акционерите, а се увеличава единствено броят на акциите, но разпределението им остава в същото съотношение, тъй като източник на увеличаването са средства на дружеството. Не на последно място следва да се има предвид, че настоящият случай касае увеличаване капитала на публично АД, чиито акции се търгуват на регулиран пазар на финансови инструменти и по отношение на което законодателят принципно е уредил по-висока степен на защита на акционерите. Израз на тази засилена защита е и предвиденото с чл. 112, ал.1 ЗППЦК изключение за прилагане на нормата на чл. 194, ал.4 ТЗ. В общия случай правото на акционерите да запишат пропорционална част от новите акции може да бъде ограничено или изключено, ако съответният управителен съвет или съвет на директорите е овластен за това с решение на общото събрание. При публичното АД такава възможност е изрично изключена./ В този смисъл решение от 09.11.2020 година на Апелативен съд- София, постановено по в.т.д.№2435/2020 година/ По изложените съображения взетите решения от общото събрание на „Ч. М.Л. АД, проведено на 20.06.2023 г., за увеличаване капитала на дружеството със собствени средства чрез капитализиране на печалбата, както и за парично компенсиране на част от миноритарните акционерите, които не записват акции, не могат да произведат действие. Следователно, обжалваният отказ следва да бъде потвърден, а жалбата да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът