Решение № 197 от 19.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1549/2024 г.

За да постанови присъдата си, Градският съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.13 и чл.303 от НПК и е изяснил правно релевантните обстоятелства. По предвидения в НПК ред са били събрани следните доказателства и доказателствени средства: гласни – обясненията на подсъдимите А. и И., дадени пред първоинстанционния съд, показанията на пострадалата Б., вкл. тези което същата е давала на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, на свидетелите В., Б., Т., А., О.а, Х., В., Г.П., П., Й., Г., М., П., Р., В., способи на доказване – съдебно- медицинска експертиза, съдебно-оценителна експертиза, 2 съдебно-медицински експертизи по ДНК метода, 10 технически експертизи, 4 дактилоскопни експертизи, 3 трасологични експертизи, балистична експертиза, 2 ФХЕ, както и приетите и предявени по реда на чл.283 и чл.284 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства и веществени доказателства.

След внимателен и задълбочен анализ на посочения по-горе доказателствен материал и след излагане на убедителни съображения във връзка с необходимостта от кредитиране на едни доказателства и отхвърляне на други, първата инстанция е приела следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. О. А., с ЕГН ••••••••••, е роден на •••г. в гр.София, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••, средно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подсъдимият А. А. И., с ЕГН ••••••••••, е роден в гр.София, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: •••, средно образование, неженен, работи без трудов договор „Охранителни системи и поставяне на СОТ“, неосъждан.

Частният обвинител и граждански ищец, пострадалата К. Г. Б., с ЕГН: ••••••••••, е родена на ••• в гр.•••, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, собственик и управител на дружество „Сибила-99“ ЕООД, с висше образование, с постоянен адрес •••.

К. Б. и подсъдимите А. и И., преди датата 03.05.2020г., не се познавали лично.

Подсъдимите били извършвали тайно наблюдение по отношение на пострадалата и жилището й, както и я познавали визуално.

Към 02/03.05.2020г., пострадалата К. Б. живеела сама, на адрес в •••.

Апартаментът се намирал на „висок“ първи етаж и за да се влезе в него през терасата, трябвало да се използва стълба.

В нощта на 02/03.05.2020г. Б. заспала на дивана, в хола си на горния адрес, на светната лампа, като оставила пералнята да работи.

Малко след 03: 15 часа на 03.05.2020г., подсъдимите В. А. и А. И. се изкачили чрез стълба, подпряна отвън, до остъклената тераса на кухнята /при което стълбата оставила одрасквания по мазилката под терасата/ на гореописания апартамент на Б.. Чрез използване на неустановено техническо средство, успели да отворят лявото крило на остъклението на терасата и около 03.30 часа да проникнат в кухненското помещение на жилището. Двамата подсъдими били облечени с горна част /якета/куртки/, подобие на полицейски униформи с черен цвят. Подс.И. носел черен, по-свободен панталон, а подс.А. – черен, с джобове по крачолите и по-тесен /по краката му/ панталон с ластици на крачолите. И двамата подсъдими били с черни, трикотажни маски с широки прорези около очите, на челата си имали фенерчета с ластик, на ръцете носели черни ръкавици с прорези при палеца. Подс.А. носел черни обувки с дебели подметки, а подс.И. бил обут с маратонки, също в черен цвят с дебела подметка и грайфери. И двамата имали слушалки на ушите си, с продължаващи микрофони пред устата.

Пострадалата Б. се събудила около 03.15 часа на 03.05.2020г., чула, че пералнята спира работа, и решила да простре прането. Отишла в кухнята, извадила го от пералнята, простряла го на терасата на хола и около 03.30 часа тръгнала обратно към кухнята да върне празната кофа, в която пренесла прането. В момента, когато излязла от хола в коридора на жилището си, видяла срещу нея през вратата на кухнята да влизат двамата подсъдими. В хола лампата светела, а в кухнята и коридора, пострадалата била изгасила осветлението.

Подсъдимият А. носел в ръката си „свински опашки“. Подсъдимите съборили пострадалата по гръб на плочките на пода в коридора, като я блъснали в долната част на главата, в областта на челюста. Тъй като тя започнала да вика, двамата се надвесили над нея, опитвайки се с ръце да запушат устата й. Подсъдимият В. А. й казал: „Спокойно, ние сме полицаи, идваме по сигнал за пари“.

Б. първоначално повярвала, че двамата подсъдими са полицаи /тъй като дрехите им напомняли полицейски униформи или поне такИ. на охранители/, но продължила да се съпротивява. Тогава подсъдимият А. я заплашил с думите: „Прави каквото ти казваме, успокой се, защото ще стане по-лошо!“. После двамата подсъдими я изправили на крака, като я захванали под мишниците, всеки от своята страна. Подсъдимият А. хванал ръцете й зад гърба и й казал да върви пред него. Така я завели в хола и я сложили да седне на дивана.

Подс.А. й казал да не вика, за да не я връзват, и тя се подчинила. Самият той седнал срещу нея от другата стана на холната маса, на около метър от пострадалата, и сложил върху масата „свинските опашки“. Подсъдимите загасили осветлението в хола, но осветявали пострадалата и самото помещение с фенерчетата на челата си, които светели достатъчно силно, така че в хола видимостта през цялото време била добра. Именно тогава пострадалата се досетила, че двамата не са полицаи, а и самият подс.А. й признал, че са престъпници.

Добрата осветеност помогнала на пострадалата да огледа и да възприеме добре подсъдимите, особено подс.А., независимо че и двамата били с маски. Пострадалата видяла ясно и запомнила очите им и зоната на лицето около тях, за което помогнали и широките прорези за очи на маските. Б. възприела и запомнила част от лицата им, изражението им, цвета на кожата около очите им и самите очи - например, че погледът на подс.И. бил абсолютно безизразен, очите му светли и, че има пигментация като лунички около очите, а в очите на под.А. се четели страх и притеснение.

Подсъдимият И. започнал да претърсва навсякъде в апартамента, търсейки пари.

Най-напред изпразнил дамската чанта на Б., която се намирала на дивана в хола до нея, и взел паричната сума от 1 200 /хиляда и двеста/лева, намираща се в чантата, както и 4 банкови дебитни карти с издатели банките „ЦКБ“, „Прокредит Банк“ и „Ти Би Ай Банк“, като 3 от тях били на фирмата й „Сибила-99“, а една – тази на „Прокредит Банк“, нейна лична. Именно за тази последната карта, Б. се примолила на подсъдимите, да не й я вземат, тъй като е болна от рак и й трябват пари, а чрез тази карта получава пенсията си, при което извършителите не й я взели.

Подс.А. накарал пострадалата да даде на подс.И. ПИН- кодовете на банковите си карти. Поради силната си уплаха тя им ги дала - някои изписани на листчета, а други, както са си отпечатани на листовете от банките, с които били самите карти, и които тя съхранявала в дамската си чанта.

След като взел банковите карти, подс.И. на два пъти излизал с тях от апартамента и се връщал обратно в хола, като свидетелката си помислила, че ходи да тегли от тях парични суми /което впоследствие се оказало вярно /.

Подсъдимият А. казал на Б., че имат сведение, че вкъщи държи значителна парична сума - от порядъка на няколко хиляди лева, и да им ги даде. Парите, които Б. държала в дома си, били 8 000 лв. Поради силния страх, който изпитвала от подсъдимите, тя им казала къде ги е скрила - в банята, зад завесата, която е между душа и мивката, в найлонова торбичка от вътрешната страна на завесата. Подс.И. отишъл и ги взел. Подс.А. попитал Б. дали има още пари в жилището си, което пострадалата отрекла.

Подсъдимият И. не говорил нищо през цялото време, така че Б. останала с впечатление, че водещият в осъществяваната спрямо нея престъпна дейност е подсъдимият А., който през цялото време говорел по устройство, поставено в ухото му – слушалка, продължаваща в микрофон пред устата. Впечатлението й било, като че ли той ръководи всички действия и комуникира с поне още един човек отвън. Напр. питал каква е обстановката навън и откъде е кучешкия лай, който се чува, на което отвън човекът отговорил, че жена разхожда кучето си. А. запалил и цигара в хола, като тръскал пепелта в кутийка за бижута на Б., която после, когато си тръгнал взел със себе си, заедно с фаса от цигарата. На Б. й направило впечатление, че е с плътен глас и говори правилен български език и си служи с думи, характерни за интелигентите хора.

По време на грабежа пострадалата Б. била в изключително обременено психическо състояние. През цялото време си мислела само дано остане жИ., като от време на време изплаквала: „Боже, как ще живея от тука на там?!“. Подсъдимият А. я успокоявал, че нали нищо не са й направили, не са я измъчвали, и ще се наложи да живее с това преживяване. Двамата разговаряли за различни неща, като постр.Б. му споделила факти от личния си и семеен живот, а подс.А. я разпитвал коя е жената, която толкова дълго спала на хола в дивана /майката на пострадалата/. Той непрекъснато дърпал леко назад маската си и понеже материята била еластична, се открИ.ла голяма част от лицето му около очите. Това дало възможност на пострадалата да го възприеме и запомнила, че веждите му са с малки прорези, не плътни, като да са по този начин изкуствено оформени или да има участъци побелели косми в тях, а очите му са тъмни, като бялата част била помътнена, с мургави клепачи. От разговора с подс.А., Б. разбрала, че той знае доста подробности за личния й живот, включително, че има съдебни дела с мъжа си. Подс.А. й заявил, че може и да е престъпник, но е недосегаем и никой не може да стигне до него.

Преди да излезе, след като взел сумата от 8 000лв., подсъдимият И. избърсал пода в хола и кухнята с моп и дезинфектант, за да няма следи от обувките им.

Времето било вече близо до съмване, когато подсъдимият А. заявил на Б., че ще я завърже на дивана. Предупредил я да не прави опити да противодейства, за да не стане по- лошо. Завързал я със свинските опашки – ръцете й завързал пред тялото, без да ги стяга и й казал: “Оставям ги хлабави, да не ти се случи нещо“. Сложил я да легне на дивана и й завързал и краката, след което я завил с юрган, защото цялата треперела. Подс.А. й казал, че ще я следят и пак ще дойдат - „Оставям те тук, чакам колегата да се върне с плика с парите и, когато той се върне, ще ти върнем част от парите, поне тия за заплати на служителите ти“.

А. попитал Б. има ли и друг мобилен телефон, /освен „Нокия“-та „6.1“/, но тя отрекла. В действителност имала и още един, ползван като служебен мобилен телефон с номер ••••••••••, който бил на табуретка в спалнята и, който не бил забелязан от подсъдимите, тъй като при претършуването на апартамента, по случайност върху него били хвърлени завивки.

След като подс.А. излязъл, минало доста време, през което Б. не чувала никакви шумове. Започнало да се съмва. В един момент силно й се доходило до тоалетна и тя започнала да вика: „Ехо, ехо…“, но никой не се появил. Пострадалата успяла да измъкне и освободи дясната си ръка от свинската опашка и така освободила ръцете си. С подскоци отишла до кухнята, където нямало никого и с ножица разрязала свинската опашка на краката си. Веднага след това взела лаптоп-а и домашния си телефон, седнала в тоалетната, защото се страхувала извършителите да не са сложили подслушвателни устройства в жилището й, намерила телефоните на банките - издатели на картите й, и до около 7.00 часа на 3.05.20г. успяла да се обади от домашния си телефон на всички тях.След това позвънила на телефон „112“. След като се върнала в хола видяла, че на дивана са банковите й карти от „Прокредит Банк“ и от „ЦКБ“, заедно с листчетата с ПИН-кодовете им.

От връзването със „свинските опашки“ на Б. останали охлузвания и зачервявания по глезените.

От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д. Н. /том 5, лист 7 от д.пр./ след личен преглед на пострадалата на 5.05.2020г. в 5 РУ- СДВР, се установява, че на Б. е било причинено охлузване на лявата ръка в областта на китката, като това травматично увреждане е в резултат на съприкосновение с твърд тъп предмет, като предвид локализацията и морфологията си, може да се получи от притискане от предмет тип „свинска опашка“ по време, съобщено от пострадалата.

По-късно Б. установила, че й липсва мобилния телефон „Нокия“-„6.1“, със сим- карта на мобилен оператор „ВИ.ком“ и номер ••••••••••, който се водел на фирмата й „Сибила-99“.

Впоследствие от самите банки Б. разбрала, че с дебитните й карти от „ЦКБ“ и от „Прокредит Банк“ са извършени, съответно 12 и 13 броя успешни транзакции, при всяка от които са изтегляни по 400 лв. От приложените по делото справки от банките-издатели е видно следното:

-От справката на „ЦКБ“ е видно, че с дебитна карта Visa Debit Commercial № ••••••••••• са извършени общо 14 тразакции от терминал, находящ се в гр.София, ж.к.“Левски Г“, до бл.29, магазин „Ивел“-собственост на „ОББ“, във времето – от 4.38 часа до 4.49 часа на 3.05.20г., като 12 от тях са успешни и са изтеглени по 400 лева при всяка транзакция и 2 са неуспешни. Дебитната карта е блокирана в 7: 12: 21 часа на 3.05.20г./т.4, л.1/, -От справката на „Про Кредит Банк“ е видно, че се касае за международна дебитна карта, издадена на името на Б. с номер •••••• •••••••. Картата била към разплащателна сметка на „Сибила-99“ ЕООД, издадена на името на Б. /т.4, л.3/ и че на 3.05.20г., с нея са осъществени 15 транзакции – 13 успешни, при всяка от които е изтеглена сума от 400 лв. и 2 неуспешни, което е станало за времето от 4.52 часа до 6.02 часа от терминали, находящи се в гр.София, ж.к.“Левски Г“, до бл.29, магазин „Ивел“ - собственост на „ОББ“ и гр.София, ул.“Х. Силянов“№ 77, мед.заведение – ДКЦ 8 - собственост на „ДСК“. Тази карта е блокирана в 7.22 часа, след като в 7.19 часа на 3.05.20г. е постъпил сигнал за блокиране то й, -От справката от „ТиБиАй Банк“ / т.4, л.5/ се установява, че в 6: 18: 20 часа на 3.05.20г. има неуспешен опит за транзакция с карта с № ••••••••, издадена на „Сибила-99“ЕООД, който е направен с цел да се изтегли сума от 400 лв. от АТМ на ДСК - гр.София, ул.“Х. Силянов“№ 77, мед.заведение – ДКЦ 8. Транзакцията е отказана заради липса на наличност по сметката. Същата карта е блокирана в 7.18 часа на 3.05.20г.

От банките-издатели на банковите карти на Б. не са й възстановили изтеглените парични суми от тях, тъй като, който ги е изтеглил, е разполагал с ПИН - кодовете на картите.

Още същия ден Б. напуснала жилището си и се преместила на хотел, в близост до 5 РУ-СДВР, където останала един месец, тъй като изпитвала неописуем страх да се върне в апартамента си в •••, и за да е по-близо до полицията, тъй като очаквала често да я викат за разпит. После живяла у неин приятел един месец, след което се преместила на нов постоянен адрес, който знаят само родителите й, тъй като продължавала да изпитва „абсолютен ужас“.

Няколко дни след грабежа, св.Р. Т. намерила в градинка, която е пред блока, където е жилището й, до входа, откъм ул.“•••“, в храст-чемшир, намиращ се точно под терасата на апартамента на Б., отнетия й от подсъдимите телефон „Нокия“-„6.1“ и й го предала. Телефонът бил мокър от дъжда, който валял последните дни.

Заради преживеният ужас по време на грабежа, психическото състояние на пострадалата трайно се влошило до степен, тя да заявява: “… докато съм жива, винаги ще ми се струва, че като заспя нощем, някой ще разбие вратата, каквато и да е тя и да ме нападне.“.

На 14.07.20г., в 5 РУ на МВР, Б. е разпознала и двамата извършители, съответно И. и А., за което са съставени протоколи за разпознаване /том 2, л.86 и л.88/ и албуми към тях /т.7, л.46/. Представените й лица са били с маски, точно както пострадалата е възприела извършителите.

С оценителна експертиза, изготвена от Д. К. /т.5, лист 2 от д.пр./ са оценени отнетите при грабежа на пострадалата Б. вещи - мобилен телефон „Нокия“-„6.1“, парична сума от 1 200.00лв. и парична сума от 8 000.00лв. Видно от заключението общата стойност на вещите, които подсъдимите И. и А. отнели от владението на К. Б. била в размер на 9 380, 00 /девет хиляди триста и осемдесет/ лева, както следва: мобилен телефон марка „Нокия“, модел „6.1“, ИМЕИ 1: 358549084748684 и ИМЕИ 2: 358549084828684, със СИМ- карта на мобилен оператор „ВИ.ком“ на стойност 180.00 /сто и осемдесет/ лева, паричната сума от 1 200, 00 /хиляда и двеста/ лева и паричната сума от 8 000, 00 /осем хиляди/ лева. Минималната работна заплата към момента на деянието за страната е била 610 лева.

Видно от заключението на техническа експертиза Протокол № ТЕ - 102/2020г., изготвена от вещото лице Л. Г. / том 6, лист 79, червено устройство за излъчване на светлина тип “челник“, с черна ластична лента за закрепване на главата, е годно и сработва – може да свети.

Видно от заключението на експертиза Протокол № ВТЕ - 54/2021г. /том 5, лист 32 от д.пр./, изготвена от вещото лице Л. Г., 2 бр.оптични носители - DVD-R, марки „Максел“ и „Ридата“ и 1 бр. марка“Verbatum“ с надписи, съответно „03.05.20 03: 00-04: 00Бл.7“, „03.05.20 03: 00-06: 00Бл.7“, „Банка ДСК АТМ D0113210903.05.2020г.“, в изображенията от снимковите файлове от Обект 3, се наблюдава лице с поставена ниско над очите тъмна на цвят плетена шапка на главата с емблеми и надписи върху нея, носещ маска в тъмен цвят, прикрИ.ща лицето с изрязан отвор за носа, тъмно на цвят яке с качулка, на десния ръкав, в областта на китката, се наблюдава емблема, с дреха с качулка под якето – която е извадена, с ръкавици на ръцете, от лявата страна на рамото му се наблюдава слушалка. Лицето извършва действия с банкоматно устройство в интервала от време 05: 55: 29-06: 03: 37 часа на 3.05.2020г., а използваните карти са с частично изписан № 407810 •••, ••8 ••.

Видно от заключение на експертиза Протокол № ВТЕ - 56/2021г., приложена /том 5, лист 68 от д.пр./, изготвена от вещото лице Л. Г., с обекти на изследване 4 бр. оптични носители - DVD- R, марка “Verbatum“ с надписи, съответно: „ЦГМ 1“, „ЦГМ 2“, „ЦГМ 3“ „ЦГМ 4“, е проследен маршрутът на леки автомобили „БМВ“-„Х5“ и „Хюндай“-„Гетц“, в периода от време от 2.00ч до 5.40 часа на 3.05.2020г.

От приетото заключение на ДНК- експертиза № 20/ДНК - 513 по описа на НИК- МВР /т.5, лист 15 от д.пр./ е видно, че по едни от изследваните обекти - 5 бр. свързани свински опашки, иззети от ….„Левски“, са установени смеси на генетичен материал на повече от 2 лица, които не могат да се интерпретират и нямат идентификационна стойност.

От заключението на техническа експертиза № 157/2020г. по описа на 5-то РУ - СДВР, изготвена от вещите лица П. Т. и Т. М. /т.5, лист 19 от д.пр./ е видно, че изследвания оптичен носител на данни – CD-R, марка „Максел“ с изписан ръкописен текст върху него „03.05.2020г.“, се съдържа запис на повикванията на телефон „112“ - обаждането на Б. на инкриминираната дата, когато е подала сигнала за извършения грабеж.

От заключението на експертиза № 20/ИЕУ - 118 по описа на НИК – МВР /т.5, лист 111 от д.пр./, с обект на изследването радиостанция марка „MIDLAND“, модел“ X- TRA TALK G7“, се установява, че същата е технически изправна и при поставяне на батерии в нея и включване, се установява на „1“ канал и отговаря на изискванията за PRM446 /предназначен за безлицензионна употреба в Р България и ЕС/. Според заключението пределното разстояние на радиовръзка с друга такава не надвишава един километър в застроена зона и четири-шест километра на открито при пряка видимост между двете радиостанции и не е възможно да се настрои на честоти, предназначени за нуждите на МВР. Според вещото лице не може да се установи дали, кога и от кое място е излъчвала, както и с колко и какви други радиостанции се е свързвала, тъй като радиостанциите не разполагат с функцията „регистър на повикванията“.

От приетото заключение на дактилоскопна експертиза № 279 - Е/2020г., по описа на ОЕКД – СДВР / т.5, лист 225 от д.пр./ е видно, че с експертизата са изследвани метални обекти, които са снимани и са условно означени с поредни номера. Установено е, че първият представлява фабрично изработено устройство за взломяване на секретни патронници и крепежни елементи /самонарезни винтове/, които се предлагат за свободна продажба. Вторият обект представлява инстР.ти за отключване на секретни патрони /шперцове/, предлагани за свободна продажба, като 9бр. от инстР.тите са фабрично изработени, а 3 – саморъчно. Два от саморъчно изработените представляват т.нар. „напъвачки“, изготвени от метални детайли с подходящ профил /пирон, отвертка или др./, а един е ключ за квадратна брава, изготвен от лист за ножовка. Иззетите и представени дактилоскопни следи са негодни за идентификация.

От приетото заключение на експертиза № 20 БАЛ - 172 от 16.10.2020г., изготвена от вещите лица А. А. и С. М. - специалисти в сектор „Трасология и Балистика“ към ЦЕКИ към НИК- МВР /т.5, л.153 от д.пр./, е видно, че обектите на изследване са 2 /два/ бр. оръжия – фабрично произведени пневматични пистолети, кал.6мм, предназначени за стрелба със сачми кал. 6 мм, посредством налягане, създадено от газово бутало, като липсват фабричните номера на пистолетите и обозначения за фирмата-производител. Оръжието, условно означено като „първо“ е имитация на огнестрелното оръжие картечен пистолет „Heckler & Koch“, модел „МР5К“, представеният с пистолета пълнител е със счупен корпус, като липсват подавателя и подавателната пружина, като в това състояние, пълнителят не може да се ползва по предназначение. Пневматичния пистолет, представен в експертизата на снимка 2 е фабрично произведен с кал.6мм, предназначен за стрелба със сачми кал.6мм, посредством налягане, получено от газово бутало и е имитация на огнестрелното оръжие пистолет „GLOCK“. Пистолетът е с пълнител, съдържащ 20 бр. пластмасови сачми с диаметър 6 мм и обект, имитиращ заглушител. Годни са за употреба и по чл.4, ал.7 ЗОБВВПИ представляват неогнестрелни оръжия. Друг обект, изследван със същата експертиза, са 30 бр. газови патрони кал.9мм Р.А., предназначени за стрелба със сигнално- газови пистолети кал. 9мм, годни са за употреба по предназначение и съгласно чл.7, ал.2 ЗОБВВПИ, представляват боеприпаси за предупредителни и сигнални оръжия.Друг обект, изследван със същата експертиза, е имитиращ заглушител и принадлежащ към единия пистолет /второто оръжие/, 20 бр. пластмасови сачми с диаметър 6 мм, заредени в пълнителя на второто оръжие и 25 бр. „чашки“, кал. 5.5мм, предназначени за стрелба с пневматични оръжия кал.5.5мм, зелена пластмасова кутийка, съдържаща множество „чашки“, кал.5.5мм, предназначени за стрелба с пневматични оръжия кал.5.5мм, пълнител, принадлежност за сигнално-газови пистолети „Zoraki“, мод.“914“, кал. 9мм, 12 бр. „стрелички“, кал. 5.5мм, които могат да се изстрелват със специализирани пневматични оръжия кал.5.5мм.

От приетото заключение на експертиза №20 БАЛ - 173 от 16.10.2020г., изготвена от вещото лице С. М. - специалист в сектор „Трасология и Балистика“ в ЦЕКИ към НИК – МВР /том 5, лист 162 от д.пр./ е видно, че обект на изследването е фабрично произведен пневматичен пистолет „SmitH & Wesson “, мод.“M&P40“, кал.4.5мм, с № 15L32902 с пълнител с 2 бр. стоманени сачми. Пистолетът е кал.4.5мм, представен с пълнител и флакон със сгъстен газ/12гр.СО2/, годен е да произведе изстрели и съгласно чл.4, ал.7 ЗОБВВПИ представлява неогнестрелно оръжие.

От приетото заключение на експертиза № 20 / БАЛ - 202 от 04.12.2020г., изготвена от вещото лице С. М. - специалист в сектор „Трасология и Балистика“ в ЦЕКИ към НИК – МВР, находяща се в том 5, лист 172 и следв. на ДП., е видно, че обект на изследването е фабрично произведен пневматичен пистолет „CZ“, мод.“75 P-07DUTY“, кал.4.5мм, с № А459139 и № 11С58626, предназначен за стрелба със стоманени сачми, кал.4.5мм и флакон/празен/ със сгъстен газ/12гр.СО2/, годен е са произведе изстрели и съгласно чл.4, ал.7 ЗОБВВПИ представлява неогнестрелно оръжие.

От приетото заключение на експертиза № 589-Х/2020г. от 21.01.2021г., изготвена от вещото лице Р. М. А. - специалист в областта на химията в ОЕКД – СДВР /том 5, лист 241 от д.пр./ е видно, че е изследвано бяло прахообразно вещество, което експертизата е установила, че е кокаин с тегло 0.45 грама и процентно съдържание на активния компонент кокаин 56 процента.

От приетото заключение на експертиза № 588-Х/2020г. от 21.01.2021г., изготвена от вещото лице Р. М. А. - специалист в областта на химията в ОЕКД – СДВР /том. 5, лист 262 от д. пр./ е видно, че е изследвано бяло прахообразно вещество, което експертизата е установила, че е кокаин с тегло 0.19 грама и процентно съдържание на активния компонент кокаин 56 процента.

От приетото заключение на експертиза № 2021/ИЕУ-023 от 23г. от 24.03.2021г., изготвена от вещото лице В. Т. Т. - специалист в областта на електронната техника в ЦЕКИ към НИК – МВР / том 5, лист 181 от д.пр./ е видно, че един от обектите, изследван с тази експертиза, може да бъде използван и като специално техническо средство GPS ТРАКЕР GF-07, със сим-карта на мобилен оператор „А1“, без пин-код с № 8935901990815405288, иззет от адрес: •••, на който тогава е живеел подс.А.. В заключението се казва, че се касае за устройство с двойно предназначение - може да бъде използван и като специално техническо средство по см. на ЗСРС, ако е монтиран без знанието и съгласието на притежателя на маркирания за проследяване обект, технически изправно е и сработва, след зареждане на батерията. Може да се конфигурира при необходимост да изпраща sms-и с координати, които след въвеждане в „Гугъл мапс“, да бъдат визуализирани на географска карта. По IMEI- номера и номера на sim-картата може да се получи информация за активността на тракера.

С приетото заключение на техническа експертиза №2021/ИЕУ-013 от 11.02.2021г., изготвена от вещото лице В. Т. Т. - специалист в областта на електронната техника в ЦЕКИ към НИК – МВР, с която са изследвани радиостанция марка „ZONTON“, модел – „ZT- 288PLUS“, зарядно устройство модел „QBC-42L“ и слушалка с микрофон тип „свободни ръце“, иззети от ……манастир, които се оказват технически изправни. Радиостанцията, при включване, се установява на честота 446.04375 MHz-PMR CH4 и не отговаря на изискванията за PMR 446 да е с неотсъединяема антена и максималната излъчвана мощност да не надвишава 500 mW, като не може да се установи дали, кога и от кое местоположение е излъчвала и с кои други радиостанции се е свързвала. В заключението се казва, че може да се настрои на честотите, определени за националната сигурност. Слушалката с микрофон тип „Свободни ръце“ при изследването се оказва съвместима с голям брой носими радиостанции.Зарядното устройство се оказва с включен в него мрежов адаптер за зареждане на акумулаторна батерия на радиостанцията марка „ZONTON“.

От приетото заключение на техническа експертиза №2021/ИЕУ-020 от 12.03.2021г., изготвена от вещото лице В. Т. Т.- специалист в областта на електронната техника в ЦЕКИ към НИК – МВР, става ясно, че са изследвани радиостанция марка „AEG“, модел „FUNKY 60“ и честотомер марка „ACECO“, модел „FC2002“, иззети от адрес •••. Според заключението и двата апарата са технически изправни, като не разполагат с памет, в която да се съхранява потребителска информация и не подлежат на разрешителен или лицензионен режим. Радиостанцията може да се свързва единствено с други радиостанции, изпълнени по стандарта PMR 446, ако са настроени на еднакви канали и не е възможно да се пренастройва на други честоти, освен фабрично зададените 8, т.е. не е възможно да се настрои на честотите, използвани от служители на МВР. Честотомера може единствено да индикира честотата, на която в момента има радиоизлъчване на разстояние до 0.5м от излъчващото устройство.

От приетото заключение по техническа експертиза № 2021/ИЕУ-035 от 20.04.2021г. на вещите лица В. Т. Т. и А. А. Г. - вещи лица, специалисти в областта на електронната техника в ЦЕКИ НИК – МВР, става ясно, че един от изследваните с нея обекти е GPS ТРАКЕР GF-07, без поставена сим-карта - от адрес: •••, адрес на подс.А. - устройство с двойно предназначение-може да бъде използван и като специално техническо средство по см. на ЗСРС, ако е монтиран без знанието и съгласието на притежателя на маркирания за проследяване обект, технически изправен е и при зареждане на батерията и поставяне на сим-карта, започва да търси мрежа.

При извършения собствен анализ на доказателствените средства по делото, настоящият състав на въззивната инстанция намери, че СГС правилно е оценил доказателствения материал, като напълно законосъобразно го е интерпретирал.

Градският съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на св.К. Б.. Решаващият съд е съобразил и отчел по-особеното процесуално положение на това лице като пострадала от деянието, което при това се е възползвало от правото си да се конституира като страна в процеса и е предявила претенции за обезщетяване на причинените й вреди. Свидетелката Б. е разпитвана общо седем пъти на досъдебното производство, вкл. непосредствено преди проведените с нея разпознавания на лица. Констатирани от СГС непълноти и някои противоречия в разказа на св.Б. при разпита й пред съда относно необходими за разкрИ.е на обективната истина обстоятелства са отстранени посредством предвидената в чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК процесуална техника за приобщаване чрез прочитането на показанията, които същата е давала на досъдебното производство от 03 и 04 май 2020г. / т.2, л.19-24 и л.9-14/. СГС внимателно ги е анализирал и с основание е приел, че показанията на Б. са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни. Въз основа на тях съдът е направил изводите си относно времето и мястото на извършване на деянието, механизма на упражнената по отношение на нея принуда в двете й форми – физическа и психическа, точните действия, респ. реплики, на всеки от извършителите, както и вещите, респ. парите, които са й били отнети. В показанията на пострадалата се съдържат данни за обстановката в жилището и действията й непосредствено преди проникването на извършителите в него, както и за състоянието й след довършване на престъплението. Внимателната съпоставка на показанията, които св.Б. е давала в двете фази на процеса налага извода, че изнесената в тях информация взаимно се допълва, без да са налице съществени противоречия относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и особено относно личността на извършителите. Сами по себе си показанията й демонстрират, че тя е високоинтелигентен човек, който умее да структурира мисълта си и в хронологичен порядък да опише събитието, независимо от страха, който е преживявала в момента. Пострадалата е подчертано последователна и изчерпателна при описание механизма на деянието, и най-вече относно конкретните действия по принуда извършени по отношение на нея, както и репликите на всеки от двамата подсъдими. Свидетелката е много подробна и при описание на възприетите от нея черти от видимата част от лицата на извършителите, които са били с маски през цялото време. Достоверността на разказа й се потвърждава от обстановката, при която ги е наблюдавала, както и продължителното време, в което е била на съвсем близко разстояние до тях. Свидетелката е запомнила и възпроизвела пред разследващия орган, а впоследствие и пред съда, много малки детайли от тази част около очите им, която не е била покрита с маска. От вниманието й не са убягнали и подробности, свързани с личността на всеки от извършителите и изписаните емоции в изражението на очите им. Тази нейна наблюдателност й е дала възможност впоследствие да свърже всеки от подсъдимите с конкретно негово поведение. Б. е изразила и предположения за йерархия между тях и за евентуално участие на трето лице, намиращо се навън. Имайки предвид и данните за самоличността на св.Б., която е човек с висше образование и управлява собствен бизнес, въззивният съд от своя страна напълно се доверява на твърденията й, свързани с личността на извършителите, както и че същата е възприела и запомнила достатъчно индивидуализиращи ги белези, за да може впоследствие да идентифицира всеки от тях, респ. да го разпознае при така извършеното процесуално- следствено действие, и го посочи с категоричност измежду останалите съпоставени лица.

САС възприе напълно проведените процесуално-следствени действия по „разпознаване на лица” с пострадалата Б., отразени в два протокола от 14.07.20г. /т.2, л.86 и л.88 от д.п./, ведно с приложените по делото албуми за тях /т.7, л.47 от д.пр./, като източник на доказателство в подкрепа авторството на деянието. Изпълнени са изискванията на НПК, свързани с начина на извършване на тези действия. Б. е разпитана непосредствено преди извършване на разпознаванията, в които разпити отново е посочила при какви обстоятелства е възприела лицата и е дала подробно описание на характерните им белези. Впоследствие, измежду предявени й на живо сходни по своята външност лица, всички с маски от типа, за който тя говори в показанията си, Б. с категоричност е посочила всеки от двамата извършители. В протоколите за извършеното действие са отразени и изявленията й относно белезите, по които ги е разпознала, конкретните действия, които е извършил, респ. реплики, които е казал всеки от тях. Категоричността на Б. при разпознаването на извършителите, вкл. ясния й спомен за поведението на всеки от тях, вписано и в протоколите за разпознаване, отстранява всякакво съмнение по делото относно участието / авторството / и конкретните действия на всеки от извършителите. Б. е участвала и в още едно действие по разпознаване, в което подсъдимите не са се намирали измежду представените й лица – протокол на 87, т.2 от д.пр. Показателно в случая е, че първоначално свидетелката заявява, че по очите, цвета на миглите и очите, по раменете и набитата структура разпознава лицето с №4 / Р. С./. Впоследствие обаче, Б. се поправя и заявява, че не разпознава долната част на тялото, тъй като лицето „няма коремче, няма тази мускулатура, като ханша изглежда по-слаб от нападателя.“. Накрая Б. е заявила „Не съм особено категорична, че това е нападателя, който беше по- едър…“, вкл. изказва несигурност и относно очите му. Изразената от свидетелката колебливост при така извършеното с нея разпознаване не разколебава изводите относно свидетелската й достоверност и психическа годност да идентифицира извършителите на грабежа. От отразените в протокола за разпознаване нейни изявления може да се проследи процесът на идентифициране, през който е преминала пострадалата. Детайлно са описани тези белези от външността на първоначално посоченото лице, които са я разколебали и довели до заключението, че измежду представените й лица, не се намира „вторият извършител“. Тази пунктуалност на описанието сочи за наблюдателност и цялостно възприемане на нападателите, вкл. детайли от облеклото, телосложението и кондицията им. Това доведе въззивния съд до извод, че св.Б. действително е съхранила в паметта си белезите, които индивидуализират личността на подсъдимите. Това й е дало възможност да ги разпознае по категоричен начин, независимо, че същите са й били представени с маски, което пък е пряко и несъмнено доказателство за авторството на деянието в лицето на подс.А. и подс.И.. Поведението на св.Б. непосредствено след нападението против нея по принцип стои извън предмета на доказване, но като обстоятелство по проверка достоверността на останалия разказ следва да се отбележи следното:

Несъмнено установено е по делото, вкл. посредством обективни доказателства, каквато е извършената от „Национална система 112“ справка и техническа експертиза на оптичен носител на данни, че на инкриминираната дата и твърдян в показанията й час, пострадалата се е обадила на тел.112 и е подала сигнал за извършения грабеж.

От извършени по делото справки е установено, че до около 7, 00 часа на инкриминираната дата пострадалата се е обадила на банките- издател на картите й, за да бъдат блокирани. Така установеното обстоятелство посредством писмени доказателства по делото, е в потвърждение на твърденията на св.Б. относно поведението й непосредствено след грабежа. В кореспонденция на показанията й са извършените справки от „ЦКБ“ АД и „Прокредит Банк“ АД, видно от които с издадени на Б. дебитни карти, в интервала от време, за което тя съобщава в показанията си, са извършени по 12 успешни транзакции, при всяка от които са изтегляни по 400 лева.

Твърденията на пострадалата за причинени й охлузвания и наранявания са проверени посредством изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, от заключението по която се установява, че установеното при прегледа й охлузване на лявата ръка в областта на китката е травматично увреждане в резултат на съприкосновение с твърд тъп предмет, което като предвид локализацията и морфологията си, може да се получи от притискане от предмет тип „свинска опашка“ по време, съобщено от пострадалата.

В кореспонденция на съобщеното от пострадалата за отнетия й от подсъдимите телефон „Нокия“-„6.1“ са показанията на св.Р. Т., която няколко дни след грабежа го е намерила в храст-чемшир, намиращ се под терасата на апартамента на Б., и й го предала.

В обобщение, залегналото в мотивите към присъдата становище за последователност, логичност и непротиворечивост на депозираните от пострадалата Б. показания се споделя изцяло от настоящата инстанция, която също счита, че на базата на това гласно доказателствено средство, вкл. извършеното от нея разпознаване на извършителите, участието и на двамата подсъдими в грабежа се установява по категоричен начин.

Особеност на настоящия казус е, че доказателство относно авторството на деянието се съдържа единствено в обсъдените по-горе и напълно кредитирани от въззивния съд показания на пострадалата. Това е така, тъй като няма очевидци на грабежа, а на местопрестъплението не са открити оставени от извършителите биологични или дактилоскопни следи, които да ги свързват с деянието. Независимо от положените от разследването усилия, по делото не са приобщени доказателства, които да установяват мотив /извън користния/ за извършване на престъплението. Установено е единствено, че пострадалата, респ. жилището, което е обитавала, за били обект на наблюдение, в резултат на което подсъдимите са разполагали с информация относно начина й на живот и материално състояние. Откритите при извършените претърсвания в обитаваните от подсъдимите жилищата предмети – радиостанции и метални обекти /устройство за взломяване и шперцове/, макар по принцип да могат да служат за неправомерно проникване в чужд имот и да кореспондират на установения начин на влизане в апартамента на пострадалата и на твърдението й, че извършителите са се свързвали помежду си чрез радиостанции, не могат да бъдат пряко доказателство в подкрепа на обвинението, респ. че именно тези вещи са били използвани от подсъдимите при инкриминирания грабеж. Това е така, тъй като липсват някакви следи или други индивидуализиращи ги белези, които да свържат посочените предмети с конкретното събитие. Видно от заключението на експертиза №20/ИЕУ-118, изследваната радиостанция не разполага с функция „регистър на повикванията“, поради което не може да се установи дали, кога и от кое място е излъчвала и с какви други радиостанции се е свързвала.

Независимо от тази особеност на казуса, след внимателно проучване и съпоставяне съдържанието на гласните доказателствени източници, изхождащи от жертвата на престъплението - разпитите й от досъдебното и съдебното производство, която е и единствен очевидец на случилото се, настоящият състав отхвърли като неоснователни възраженията на жалбоподателите за доказателствена необезпеченост на авторството на грабежа в лицето на подсъдимите А. и И.. В мотивите на присъдата си СГС е отделил внимание и на обясненията на двамата подсъдими, които същите са давали в хода на първоинстанционното съдебно следствие. И двамата отричат да са извършили грабежа, за който им е повдигнато обвинение, твърдят, че не познават пострадалата и посочват къде са се намирали и какво са правили на датата на деянието. Първият съд с основание не се е доверил на обясненията на подсъдимите, отчитайки тяхната двойствена природа, и правилно е приел, че същите изцяло обслужват защитните им тези. Като доказателства, които ги опровергават СГС е отчел показанията на св.Б., протоколите за извършени претърсвания и за оглед, справките на банките-издатели на картите й, както и заключенията на приетите от съда експертизи.

Въззивната инстанция не намира за необходимо в по-голяма степен да подлага на анализ обясненията на подсъдимите. Същите са лишени от конкретика и в тях главно се акцентира на задържането им от полицията, както и на това, че не се познават помежду си и с другите задържани същия ден лица. Твърденията им относно това къде са се намирали към датата на грабежа също не са категорични. Подс.И. е заявил „Най-вероятно съм бил вкъщи“, а подс.А. е твърдял, че почти със сигурност е бил в гр.•••, на адреса, на който е регистриран по лична карта, или пък е бил в ж.к.“•••“, в апартамента, в който е пребИ.вал тогава. Вярно е, че подсъдимите не са длъжни да доказват невинността си, но същите не са ангажирали доказателства и не са направили пред съда доказателствени искания в подкрепа на твърденията си с характер на „алиби“. При тази доказателствена необезпеченост на защитните им тези, и най-вече при заявената от пострадалата категоричност относно личността на нападателите си, обосновано СГС ги е отхвърлил като недоказани и опровергани от доказателствата по делото.

По делото са разпитани множество лица, показанията на които не допринасят за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване. ТакИ. са св.П., която в разпита си е заявила, че не знае нищо за грабежа, за който я разпитват, св.П., който е бивш съпруг на пострадалата и твърди, че е разбрал за грабежа от негов съсед, св.Г., който познава подс.А. като работник в полицията, св.М., който е бил задържан и разпитван за грабеж, св.П. и св.Р., които са бивши служители във фирмата на пострадалата, св.В. и св.Г., които понастоящем работят във фирмата й, свидетелите А., О. и Х., които познават подсъдимите и в чиито домове са извършвани действия по претърсване и са иззети вещи, които са изследвани от експертизи по делото. В мотивите на присъдата първият съд е възпроизвел съдържанието на техните показания, анализирал ги е и е достигнал до правилния извод, че в тях не се съдържат факти, които да допринасят за разкрИ.е на обективната истина, и в частност на главния спорен въпрос по делото относно авторството на деянието.

Изводите на първоинстанционния съд относно броя, вида и стойността на инкриминираните вещи са обвързани с необходимия доказателствен анализ, като е отдадено съответното доказателствено значение на съдебнооценителната експертиза, заключението по която с основание е кредитирано като обосновано и компетентно изготвено.

Правните изводи на първата инстанция са също верни и законосъобразни, поради което напълно се споделят от въззивния съд.

Относно престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за подс.В. А. и по чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за подсъдимия А. И., въззивният съд намери следното:

Поведението на подсъдимите носи характеристиките на грабеж, извършен при условията на съучастие – съизвършителство. По повод на съучастническата дейност, по делото е индивидуализирано изпълнителното деяние на съставното престъпление, както и конкретно осъществената от всеки от двамата подсъдими принуда по отношение на пострадалата Б.. Доказателствата сочат, че двамата подсъдими са отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Нокия“, модел „6.1“, с ИМЕИ 1: 358549084748684 и ИМЕИ 2: 358549084828684, със СИМ-карта на мобилен оператор „ВИ.ком“ на стойност 180, 00 /сто и осемдесет/ лева, парична сума с номинална стойност от 1 200, 00 /хиляда и двеста/ лева и парична сума с номинална стойност 8 000, 00 /осем хиляди/ лева, всичко на обща стойност 9 380, 00 /девет хиляди триста и осемдесет/ лева, от владението на К. Г. Б.. В съответствие с установеното от доказателствата, в случая се разграничават и двете проявни форми на осъществената принуда - физическо въздействие върху владелеца, респ. употреба на сила, и заплахи, насочени към прекъсване фактическото държане на инкриминираните вещи от него, намиращи се във функционална връзка с отнемането им. Относно конкретното поведение на всеки от извършителите, по делото е установено, че първоначално двамата подсъдими са блъснали Б., съборили я на пода, запушили й устата с ръце. След това подс.А. й завързал ръцете и краката с пластмасови връзки тип „свинска опашка“. Същият я и заплашил, като й казал: „Прави каквото ти казваме!

Успокой се, защото ще стане по-лошо!“. Несъмнено, заплахите отправени към пострадалата, са предизвикали у нея силен страх и са я мотивирали сама да посочи на подсъдимите къде се намират скритите пари, които са й били отнети от тях. В случая, макар не самото физическо насилие да е довело до прекъсването на фактическата власт върху тези вещи, блъскането й на пода, принудителното отвеждане до хола и завързването, наред с отправените по отношение на нея вербалните заплахи, са били функционално свързани с отнемането на вещите и са довели до установяване на фактическа власт върху тях от страна на извършителите. Демонстрираната от подсъдимите правота и агресивност, както и физическото им и числено надмощие, неизбежно са довели до отсъствието на каквато и да е съпротИ. от страна на жертвата, без това да компрометира съставомерността на деянието По отношение на подс.А. са налице и белезите на квалифициращия признак по чл.199, ал.1, т.4 от НК и чл.29 ал.1, б.„а“ и б.”б” от НК, който е извършил деянието при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ за срок не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, както и, след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

Освен това, деянието е извършено от него в рамките на предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода.

Аргументите, с които СГС е обосновал субективната страна на престъплението грабеж са изчерпателни и обхващат анализ на всички релевантни обстоятелства, чрез които са намерили външен израз представите на двамата извършители, които при наличие на необходимите волеви качества и с общност на прекия умисъл, са извършили деянието. Ето защо САС напълно се солидаризира с мотивите на първия съд в тази част и не намира за необходимо да ги преповтаря.

Относно престъплението по чл.170, ал.2, пр. 1-во и пр. 3-то, във вр. чл.170, ал.1, пр. 4-то и пр. 6-то от НК:

Въз основа на правилно приетата за установена фактическа обстановка, СГС законосъобразно е приел, че подсъдимите А. и И. са осъществили и престъпния състав на чл.170, ал.2, пр. 1-во и пр. 3-то, във вр. чл.170, ал.1, пр. 4-то и пр. 6-то от НК. Същите са нарушили неприкосновеността на жилище, като на инкриминираната дата са влезли в апартамент № 1, находящ се в гр.София, •••, ет.1, обитавано от К. Г. Б., което е чуждо по отношение на тях. Посоченият апартамент се е намирал на „висок“ първи етаж, поради което, за да проникнат в него, подсъдимите са използвали стълба.Така те са достигнали до прозореца на остъклението на кухненската тераса. Подсъдимите са проявили не само физически умения и ловкост, но са използвали и неустановено специално техническо средство, за да преодолеят защитата на прозорците. Така осъщественото от тях деяние изпълва елементите от обективния състав на чл.170, ал.1, пр.4 и пр.6 от НК. Налице са и квалифициращите признаците на ал.2, пр.1 и пр.3 на същата разпоредба, тъй като деянието е извършено „през нощта“, около 03, 30 часа, както и „от две лица“. Двамата подсъдими са съгласували действията помежду си и с общи усилия са постигнали целта си да влязат в чуждото жилище, с което са нарушили неприкосновеността му. Тук е мястото да се посочи, че влизането в чуждо жилище не се поглъща от грабежа, извършен непосредствено след това, тъй като двете деяния са посегателство против различни по своя характер защитени от закона обществени отношения. В случая не се касае и за съвкупност от престъпления, тъй като всяко от тях има специфично изпълнително деяние, довършването на което не е поставено в зависимост от осъществяване на другото. За да е съставомерен извършеният грабеж по отношение на пострадалата Б., законът не се интересува по какъв точно начин извършителите са влезли в дома й. Достатъчно е, че те са упражнили сила и заплаха по отношение на нея, в резултат на което са й били отнети инкриминираните вещи. Ето защо, правилно обвинението против А. и И. е формулирано за две отделни престъпления, извършени на инкриминираните дата и място, и доказани по делото по безспорен начин.

От субективна страна деянието по чл.170, ал.2, пр. 1-во и пр. 3-то, във вр. чл.170, ал.1, пр. 4-то и пр. 6-то от НК е извършено от двамата подсъдими при пряк умисъл. Несъмнено те са имали представи, че проникват в чуждо жилище. Нещо повече, по делото са налични доказателства, че апартаментът на Б. е бил наблюдаван преди датата на деянието. Освен това, те са се били подготвили за влизането в жилището, достъпът до което е бил затруднен от височината на етажа и остъклението на балкона. За постигане на целта си, те са разчитали и на лични свои умения – ловкост, сръчност и подвижност. Всеки от тях е съзнавал, че осъществява деянието с още едно лице, както и че използва нощта като благоприятстващ престъпното им начинание фактор. За улесняване на действията си те са носели и фенерчета с ластик на челото /челници/.

По наказанията:

При правилно установеното от фактическа и правна страна деяние, СГС е наложил на подсъдимите съответни наказания.

С присъдата си за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29 ал.1, б.„а“ и б.”б”, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК СГС е осъдил подс.А. с наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК в размер на десет години – към средния размер, отчитайки отсъствие на смекчаващи отговорността му обстоятелства, респ. наличието на две отегчаващи такИ. – деянието е извършено нощем и от две лица. За престъплението по чл.170, ал.2, пр. 1-во и пр. 3-то, във вр. чл.170, ал.1, пр. 4-то и пр. 6-то от НК първият съд му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на три години лишаване от свобода, също към средния размер, при идентични на посочените по-горе обстоятелства, с допълнително отчетено като отегчаващо такова – много обремененото му съдебно минало. Въззивният съд се съгласява с така извършената от първия съд индивидуализация на наложените на А. наказания.

Първостепенният съд не е надценил нито едно от установените релевантни за наказателната отговорност обстоятелства. Същественото в случая е, че по отношение на подс.А. многократно е упражнявана наказателна принуда, като са му налагани наказания за различни по вид престъпления от общ характер, вкл. е изтърпявал ефективно лишаване от свобода, обстоятелство, което е наложило и по-тежката квалификация на извършения от него грабеж. А. е осъждан общо 13 пъти, което налага обоснования извод, че той е личност с изграден модел на ескалиращо престъпно поведение. Очевидно налаганите му наказания, вкл. ефективно лишаване от свобода, не е изиграло своята поправителна и възпираща роля. В негативен аспект особено съществени в случая са факта на задружната престъпна дейност, проведеното предварително наблюдение на жилището и обичайно поведение на пострадалата, обстоятелството, че същата е по-възрастна /спрямо тях/ жена със заболявания, немалкия размер на отнетото й, респ. липсата на възстановяване на имуществените вреди. Все в същата насока следва да бъде отчетено и обстоятелството, че пострадалата много тежко е понесла извършеното по отношение на нея и жилището й посегателство, което освен че се е отразило на здравето й, което се е влошило, има за последица и преместването на адреса й.

По изложените съображение, и с тези допълнителни аргументи, въззивният съд намери, че отмерените по отношение на подс.А. наказания от десет, съответно три години, лишаване от свобода, са съобразени с индивидуалната и генерална превенция и ще могат да изпълнят визираната в чл.36 от НК роля.

Правилно СГС е групирал на основание чл.23, ал.1 от НК така наложените на подс.А. наказания и му е определил едно общо, най-тежкото от тях – десет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.

За престъплението по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК СГС е осъдил подс.А. И. с наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК в размер на пет години и шест месеца – към средния размер. Като смекчаващи обстоятелства първият съд е взел предвид чистото му съдебно минало, трудовата и семейна ангажираност, а като отегчаващи - обстоятелствата, при които е извършен грабежа – през нощта и от две лица. Както бе посочено за другия подсъдим, допълнително като утежняващи положението на подсъдимия следва да бъдат отчетени предварителната подготовка и проведеното предварително наблюдение на жилището и обичайно поведение на пострадалата, нейната възраст и здравословно състояние, немалкия размер на отнетото й, респ. липсата на възстановяване на имуществените вреди, както и последиците за здравето и живота й. За престъплението по чл.170, ал.2, пр. 1-во и пр. 3-то, във вр. чл.170, ал.1, пр. 4-то и пр. 6-то от НК първият съд е наложил на подс.И. наказание лишаване от свобода в размер на две години лишаване от свобода, също към средния размер, при наличие единствено на посочените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства. Въззивният съд по принцип се съгласява с така извършената от първия съд индивидуализация на наложените на И. наказания. Внесените корекции в мотивите чрез допълване на релевантните за отговорността му обстоятелства не се отразяват върху крайните изводи във връзка с приложението на чл.54 от НК. Отмерените наказания към техния среден размер е напълно адекватно на степента на обществена опасност на деянията и дееца.

Правилно СГС е приложил императИ. на чл.23, ал.1 от НК и е групирал така наложените на И. наказания лишаване от свобода, като му е определил едно общо, най-тежкото от тях – пет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

По гражданския иск:

Присъдата в гражданската й част също е законосъобразна.

При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди първоинстанционния съд е взел предвид и правилно приложил разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като е присъдил на пострадалата Б. точния размер на невъзстановената й вреда от деянието. Доказателства в тази насока се открИ.т в показанията на пострадалата, която още при първоначалните си разпити е посочила какви вещи, респ. каква сума пари са й били отнети от извършителите. Посредством заключението на съдебнооценителната експертиза е установен общият размер на причинената от грабежа вреда – 9 380 лева, която правилно е присъдена на гражданската ищца като солидарно дължима от подсъдимите.

По възраженията:

При обсъждане на доказателствата, САС изложи съображенията си защо не приема за основателни възраженията на жалбоподателя, с които се поддържа негодност на част от доказателствения материал. Не е налице доказателствена необезпеченост на съпричастността на двамата подсъдими към престъпленията, за които са обвинени. В тази връзка следва да се посочи, че мотивите на СГС са пълни, подробни и отговарящи на възприетите от практиката стандарти за обоснованост на съдебния акт. Приобщените по делото доказателства са интерпретирани правилно, не са тълкувани превратно, не е отдадено приоритетно значение на едни, за сметка на други доказателствени източници. Не са игнорирани части от доказателствения материал. Присъдата не почИ. на предположения. Съвкупният анализ на доказателствата е довел първия съд до обосновани изводи относно авторството и вината на подсъдимите А. и И.. Извършена е необходимата проверка за достоверност на гласните доказателствени източници. Противно на поддържаното в жалбата, САС намери, че СГС особено внимателно е подходил към показанията на св.Б., които са кредитирани напълно. Подробният и задълбочен анализ на показанията й доведе и въззивния съд до извод, че при депозирането им Б. не е проявила тенденциозност, недобросъвестност или необективност. Тъкмо обратното, съпоставката на всеки от разпитите й от съдебното и досъдебното производство сочи, че свидетелката е съхранила много ясен спомен за случилото се, и най-вече за външността на нападателите й. Още в първите разпити са възпроизведени детайли на възприетите от нея части от лицата, за телосложенията и цялостната им кондиция, след което същите са последователно поддържани пред съда, без колебания и противоречия, независимо от изтеклото време.

САС намери за неоснователни и доводите на защитниците, с които се оспорва годността на извършените с пострадалата разпознавания, при които тя с категоричност е посочила измежду представените й лица /всички с маски на лицата си от вида, заявен от нея/ двамата подсъдими като извършителите на грабежа. Проявеното от нея колебание при друго, различно от обсъжданите разпознавания, в случая е преодоляно. В протокола, обективиращ извършването му, са вписани причините, поради които свидетелката се е отрекла от направеното от нея първоначално идентифициране на едно от лицата с „втория извършител“, които са логични и по-скоро сочат за добросъвестност, отколкото за тенденциозност и желание непременно да бъде „разкрито“ престъплението, извършено по отношение на нея.

САС отхвърли като неоснователни и възраженията на защитата за ограничаване правата на подсъдимите в хода на така извършените действия по разпознаване. Редът за извършване на разпознаването е указан в чл.169 – чл.171 от НПК. Съгласно чл.171, ал.1 от НПК разпознаването се извършва в присъствието на поемни лица. Участието на защитници на обвиняемите/заподозрени лица не е предвидено в закона. В случая, водещият разследването е спазил всяка една от императивно предвидените норми – налице са били основания за извършените разпознавания, разпознаващата е разпитана преди разпознаването, участвали са две поемни лица, подсъдимите са представени за разпознаване поотделно, заедно с още три лица, сходни с тях по външност /с поставени на главите еднакви маски/. Действията по разпознаване са обективирани в съставените протоколи, подписани без възражения от участвалите в тях лица. В протоколите подробно са описани изявленията на разпознаващата Б. по какво ги е разпознала, както и с кой от нападателите си свързва конкретното разпознато лице. Във връзка с така оспорваните действия по разпознаване, въззивният съд отхвърли като неоснователни доводите на защитата за допуснати нарушения на европейски директиви във връзка с приложението на чл.6 от ЕКЗПЧ - „Право на справедлив процес“. Правото на И. и А. да ползват адвокат не е нарушено на досъдебното производство.Участието на техните защитници е било осигурено във всяко от действията, за които това е било задължително съгласно императивите на процесуалния закон. Такова участие на защитници не е предвидено за извършване на разпознаванията, поради което и възраженията в тази насока следва да бъдат отхвърлени. Твърденията на подс.А. за негова среща „лице в лице“ със св.Б. на стълбите в РУ преди разпознаването, не намира подкрепа в доказателствения материал, поради което въззивния съд не намери основания да приеме, че разпознаващата е била по някакъв начин предубедена при посочване на разпознатите от нея лица.

Неоснователно е и възражението на защитата на подс.А., че е допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила при приемането на гражданския иск, съответно конституирането на Б. като граждански ищец. Противно на поддържаното в жалбата, САС констатира, че срокът за подаване на исковата молба по чл.85, ал.3 от НПК - до започване на разпоредителното заседание, е спазен. От отразеното в протокола на проведеното на 04.10.2023г. разпоредително съдебно заседание е видно, че след като е изслушал становищата на страните, съдът е дал ход на делото, снел е самоличност на подсъдимите, разяснил е правата им и е докладвал постъпилата от пострадалата чрез повереника й молба за конституиране като страна в процеса. Определенията за конституирането на Б. като страна / частен обвинител и граждански ищец/ и за приемане на предявения от нея граждански иск за съвместно разглеждане са постановени след вземане на становища на страните по въпросите, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, вкл. относно предявените претенции на пострадалата.

Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата за предубеденост и явна пристрастност на съдебния състав, тъй като след постановяване на присъдата си, е изменил взетите по отношение на подсъдимите мерки за неотклонение с най-тежките. Такава възможност е предвидена в чл.309, ал.2 от НПК, и преценката за наличието на визираните в тази разпоредба предпоставки е изцяло в правомощията на решаващия съд.

При служебната проверка на присъдата съдът не намери други нарушения на процесуалния или материалния закон, съставляващи основание за отмяната или изменянето й.