РЕШЕНИЕ

№ 18428

София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 9 състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА При секретар СТАНИСЛАВА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдия КАМЕЛИЯ СЕРАФИМОВА административно дело № 20257010703564 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото административно производство е по реда на чл.145-178 АПК, вр. с чл.76Б от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба на С. А. А. М. [държава] срещу Решение № 9Х/13.02.2025 година на Интервюиращ орган при РПЦ- ХАРМАНЛИ, с което последният недопуснал последваща молба рег. №31338/28.01.2025 година С. А. А. М. [държава] до производство за предоставяне на международна закрила.

Развитите в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с административно-производствените правила на ЗУБ, като никой не го напътил, че негово задължение е да представи писмени доказателства и това е довело до ограничаване правото на защита на търсещия закрила. Иска се отмяна на Решението и връщане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В съдебно заседание, оспорващият- С. А. А. М., редовно и своевременно призован, не се явява. Жалбата му на заявените основания се поддържа от адвокат П., определен от САК за процесуален представител и назначен за такъв от страна на съда.

Ответникът по оспорването-Интервюиращ орган при РПЦ- Харманли, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Административен съд София-град след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 АПК, вр. с чл.188 ГПК, прие за установено следното:

На 04.10.2023 година оспорващият депозирал Молба за предоставяне на международна закрила до ДАБ, а с Решение №3388/26.02.2024 година Председател на ДАБ към МС на РБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

С Определение № 1568//08.05.2024 година, постановено по адм.дело № 254/2024 година по описа на АС- Стара Загора е оставена без разглеждане жалбата на оспорващия срещу Решение №3388/06.02.2024 година на Председател на ДАБ и е прекратено производството по делото.

Определението на АС-Стара Загора е оставено в сила с Определение № 7654/20.06.2024 година, постановено по адм.дело № 5919/2024 година по описа на ВАС.

Със Заповед от 24.01.2025 година Председател на ДАБ към МС на РБ определил Т. В. В.– Младши експерт В РПЦ-Харманли за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ.

На 28.01.2025 година оспорващият депозирал последваща молба за закрила до ДАБ, в която посочил, че с оглед настъпилата промяна в [държава] следва да му бъде предоставена закрила.

На 06.02.2025 година в присъствието на преводач от арабски език оспорващият е запознат с указанията относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в РБ, като изрично на Указанията оспорващият е посочил, че не може да представи писмени доказателства- лист 23 от делото.

С Решение №9Х/13.02.2025 година ответникът по оспорването не допуснал последващата молба за закрила на оспорващия до производство по общия ред.

По делото са приложени всички събрани в хода на административното производство доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.84, ал.1 ЗУБ от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение №9Х/13.02.2025 година на Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, /така наречените условия за редовно действие на административните актове./При преценката, съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материално-правните и процесуално-правните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган-това е Интервюиращ орган при ДАБ към МС на РБ, на когото изрично по силата на чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председател на ДАБ при МС на РБ е предоставил правото да провежда ускорено производство по реда на Глава шеста, раздел Втори от Закона за убежището и бежанците. Наред с това, между страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства е видно, че лицето Т. В. изрично е определено от Председател на ДАБ към МС за интервюиращ орган по реда на чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ.

Спазени са изискванията на чл.59 АПК за форма. Решението съдържа предвидените в чл.59, ал.2 АПК задължителни реквизити с означение на фактическите и правните основания за издаването му чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ.

При издаването на решението, интервюиращият орган е спазил процесуално-правните и материално-правните разпоредби на ЗУБ и АПК.

С измененията на ЗУБ се създаде нов Раздел III. Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила, като в чл. 76а (Нов - ДВ, бр. 101 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2020 година/ е посочено, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13, ал. 2. Чл.76б от ЗУБ е доуточнено, че в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. За молби, подадени по реда на чл. 58, ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от получаването на молбата в Държавната агенция за бежанците. Изрично по силата на алинея 3-ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, последващата молба за международна закрила се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Решенията по ал. 1 се връчват по реда на чл. 76, а по аргумент от нормата на алинея 5 на чужденец, подал последваща молба за международна закрила, се извършва регистрация в срок до три работни дни от допускането на молбата му до производство за предоставяне на международна закрила.

В конкретния случай, чужденецът е депозирал последваща молба за предоставяне на закрила на дата 28.01.2025 година като същата е регистрирана в ДАБ на дата 28.01.2025 година. Според легалното определение на параграф 1, т.1 от ДР на ЗУБ. " Чужденец " е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация [държава], както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, а „чужденец, търсещ закрила“ е този, който е заявил желание за получаване на закрила по този закон до приключване разглеждането на молбата/ аргумент от разпоредбата на параграф 1, т.2 от ДР на ЗУБ. Молбата за международна закрила представлява отправено искане за закрила от чужденец до [държава]/ параграф 1, т.10 от ДР на ЗУБ. От своя страна, съгласно параграф 1 т.6 от ДР на ЗУБ. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) " Последваща молба " е молба за предоставяне на международна закрила в [държава], която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в [държава] е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на [държава]. Легално определение на понятието“Последваща молба е дадено и в чл.2, буква е от Директива 2013/32/ЕС, според която.„последваща молба“ означава молба за международна закрила, подадена след вземането на окончателно решение по предишна молба, като това включва и случаите, когато кандидатът изрично е оттеглил молбата си, и случаите, когато решаващият орган е отхвърлил молбата след нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1.

Подадената от чужденеца, търсещ международна закрила молба от 28.01.2025 година/ регистрирана в ДАБ на 28.01.2025 година/, представлява последваща такава по смисъла на цитираната разпоредба на параграф 1, т.6 от ДР на ЗУБ/ при наличие на влязло в сила Решение, с което е приключило производството по предоставяне на международна закрила и то в посока отказ да бъде предоставена международна закрила. Тази именно последваща молба с оглед новосъздадената разпоредба на чл.76б от ЗУБ и съобразно предоставената възможност на интервюиращ орган при ДАБ към МС в срок от 14 работни дни от получаване на последващата молба за закрила без да провежда интервю и то само въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца да вземе решение, което в конкретния случай е недопускане на последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Законодателят е предвидил ограничение относно срока, в който може да се вземе решението- 14 работни дни от подаване на молбата, който срок е преклузивен и ако интервюиращ орган в този срок не вземе решение по реда на чл.76б, ал.1, т.1 или т.2 се смята, че последващата молба е допусната до производство за предоставяне на международна закрила. Интервюиращ орган именно в този предвиден срок от 14 работни дни от подаване на последващата молба за предоставяне на международна закрила е издал решението си, с което не е допуснал молбата за разглеждане в производството по предоставяне на международна закрила/ като молбата е постъпила в ДАБ на 28.01.2025 година, а Решението е издадено на 13.02.2025 година в предвидения от закона срок. Съществено е, че това производство е предхождащо същинското производство по разглеждане на молбата за предоставяне на закрила и целта му е предварително разглеждане на молбата преди да бъде допусната до разглеждане в производство по общия ред. Нещо повече дори, самата цитирана по- горе Директива допуска при последваща молба да не се повежда лично интервю с подалия такава последваща молба. Наред с това, в конкретния случай, Интервюиращ орган при ДАБ към МС е спазил и РАЗДЕЛ IV - Член 40 - Последваща молба от Директивата- к огато лицето, което е подало молба за международна закрила в държава-членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава-членка, тази държава-членка разглежда тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамките на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба. С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, Ако в предварителното разглеждане по параграф 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава II. Държавите-членки могат да предвидят и други причини за последваща молба, която да бъде допълнително разгледан, акогато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква г). Самите процедурни правила относно разглеждането на последващите молби са уредени в чл.42 от Директива 2013/32/ЕС, като е предоставено на държавите-членки право да могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 40. Тези правила могат, inter alia: а) да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура;

Интервюиращ орган при ДАБ към МС е обсъдил представената молба от страна на търсещия закрила, като е приел, че оспорващият не е представил никакви нови доказателства от съществено значение за личното положение на молителя в страната му на произход. Неоснователен е доводът на оспорващия, че административният орган не му е предоставил възможност и не го е напътил да представи писмени доказателства, защото оспорващият е длъжен да познава законите в РБ, а наред с това на дата 06.02.2025 година е запознат лично срещу подпис с Указанията за правата и задълженията на търсещите закрила, в това число и при подаване на последваща молба за закрила, а текстът на Указанията му е преведен на разбираем за него език- арабски с помощта на преводач от арабски език и изрично оспорващият е отбелязал, че не може да представи писмени доказателства. Това наведено твърдение е само и единствено с цел защитната теза на оспорващия и не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Нещо повече дори- настъпилата промяна в [държава] след падането на режима на Б. А. по никакъв начин не води до промяна в ситуацията в страната на произход на оспорващия, която да води до опасения от преследване, като Интервюиращ орган е обсъдил подробно настъпилата промяна в [държава] след падането на режима на Б. А.. В разпоредбата на чл.13, ал.2, т.4 от ЗУБ е предвидено, че производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход.З. И. орган при ДАБ към МС на РБ не е допуснал молбата за разглеждане до производство за предоставяне на международна закрила.

Ето защо и по изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение отговаря на изискванията за редовно действие на административните актове, предпоставя отхвърляне на предявената срещу него жалба и води до потвърждаването му.

Страните не са заявили претенции за присъждане на разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл.85, ал.3 ЗУБ, Административен съд-София-град