Решение № 666 от 1.4.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 642/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, чрез пълномощник, против Решение № 77 от 24.10.2024 г., постановено по АНД № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 28-97-23 от 04.04.2024 г. издадено от касатора, с което на „Енерджи – 2“ ООД, ЕИК 123655788, за нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, като е осъдена Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора да заплати на: „Енерджи-2“ ООД, с ЕИК 123655788, сумата от 960 лева, представляваща разноски по делото и на Районен съд - Нова Загора сумата от 697, 87 лева, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, несъответстващо на материалния закон и доказателствата по делото, за което излага подробни съображения. Посочва, че с обжалваното НП е реализирана административнонаказателната отговорност на „Енерджи-2“ ООД за това, че дружеството води невярна отчетност при експлоатацията на енергийна централа за производство на електрическа и топлинна енергия, чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции. В приетата по делото експертиза били налице неясноти и противоречия, като заключенията на вещото лице противоречали на представените по делото доказателства, поради което същата била оспорена от касатора, който счита, че вещото лице е пряко или косвено заинтересовано от изхода на делото и неговите заключения не следвало да бъдат вземани предвид. Това обаче, не било взето под внимание от съда, като същият не допуснал назначаването на повторна експертиза. Счита за неоснователно и невярно твърдението на съда, че имало непълнота на обвинението, довела до нарушаване правото на защита на дружеството, като в конкретния случай правото на защита било упражнено в пълнота и нямало данни от съдебното производство същото да е било ограничено по някакъв начин. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и потвърди НП. По делото е депозирано възражение от ответника по жалбата, чрез пълномощник, който счита жалбата за неоснователна, излагайки подробни съображения. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира направените в производство разноски, за които представя списък. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. П. М., който поддържа жалбата. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора и потвърди процесното НП. Ответникът по касационната жалба – „Енерджи – 2“ООД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба чрез пълномощник, в която е заявено, че оспорва жалбата и поддържа подаденото възражение. Изразено е становище по същество, с искане касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за основателност на касационната жалба и предлага атакуваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.09.2023 г. от експерти в РИОСВ - Стара Загора е извършена проверка на представени от „Енерджи-2“ ООД документи в оригинал – кантарни бележки и товарителници, справки за получените/изнесени материали по контрагенти по месеци и обобщена справка за доставени суровини за производство на биогаз за получените отпадъци с код и наименование 02 01 06 - животински изпражнения, урина и тор (вкл. използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им в енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на растителни и животински субстанции, находяща се в гр. Нова Загора за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 011566/ 18.09.2023 г. От извършената проверка и пресмятане по представените кантарни бележки се установило, че за периода 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. получените в инсталацията за биогаз количества отпадъци с код 02 01 06 са общо 3229, 740 тона. При извършена справка в „Националната информационна система отпадъци“ (НИСО) на водената от дружеството отчетна книга по приложение № 4 - за оползотворяване и/или обезвреждане (с изключение на депониране) на отпадъци към Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. се установило, че за периода 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г. в графа „получен отпадък“ (приети отпадъци) на отчетната книга са въведени отпадъци с код 02 0106 в количества от общо 1390, 040 тона. При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 97/ 10.10.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили възражения срещу издадения АУАН. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП №28-97-23 от 04.04.2024 г. от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО. За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел, че: при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са налице процесуални нарушения; НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН поради фактическа непълнота на обвинението, т.к. не е посочена дата на извършване на нарушението, изразено в дейност – водене на невярна отчетност от жалбоподателя за получените от него отпадъци с код 02 01 06 за периода 01.06.2023 г. - 30.06.2023 г.; нормите, посочени като нарушени препращат към Наредба № 1 от 04.06.2014 г., което не е посочено нито в АУАН, нито в НП, което съдът е приел за непълнота на обвинението, водещо до нарушаване право на защита на санкционираното лице. Съдът изцяло е кредитирал приетото експертно заключение като обективно и безпристрастно. Въз основа на същото е приел, че отпадък с код 020106 се счита за „вложен“ в енергийната централа за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз от момента, в който попадне в един от двата биореактора. Двата съда (хенпулпер и биопулпер), в които се извършва съхранение/обработка на постъпилите суровини, представляват част от енергийната централа за производство на електрическа и топлинна енергия, покрити са, което не позволява в същите да попадат дъжд/сняг или други течни или твърди вещества. Приел е, че престоят от 2.5 дни на суровината в биопулпера, не може еднозначно да се определи като част от технологичния процес за производство на биогаз, т.к. е и част от заскладяването на суровината. При тези мотиви районният съд е формирал извод, че не може да се приеме за доказано и не се установяват невярно подадени данни в нарушение на чл. 135, ал. 1 т. 3 от ЗУО, поради което е отменил НП. Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. се наказва едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон или наредбите по чл. 13, ал. 1 или чл. 48, ал. 1, или по чл. 59, ал. 1 от с.з. Според чл. 48, ал. 1 от ЗУО министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗУО вменява задължение отчетните книги да съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците. На основание чл. 48, ал. 1 ЗУО е издадена Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Според чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъци са отчетни книги по чл. 44, ал. 1 ЗУО. Настоящият касационен състав не споделя извода на районния съд, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според посочената норма задължителни реквизити на НП са: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от АУАН и от НП, административното нарушение, за което е санкционирано дружеството е водене на невярна отчетност за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2023 г. По аргумент на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. (ДВ, бр. 33 от 2023 г., в сила от 10.04.2023 г.), отчетните книги по чл. 7 се попълват за всеки календарен месец до 15 дни след изтичането му, като всеки запис се отразява по дата. Касае се за период от време, след изтичане на който би могло да се установи извършване на нарушение по водене на невярна отчетност, което представлява едно нарушение, извършено по месечно. На следващо място касационната инстанция намира за основателен доводът в касационната жалба, че по делото е безспорно установено, че операторът „Енерджи-2“ ООД е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО. Районният съд неправилно се е позовал изцяло на заключението на приетата от съда по делото експертиза, доколкото същата съдържа необосновани предположения, поради което е била оспорена по предвидения процесуален ред от административнонаказаващия орган, като неправилно е приел, че престоят от 2, 5 дни в биопулпера представлява заскладяване на суровината. Видно от експертизата, в нея не е посочено нормативно основание за направеното заключение, че документирането на оползотворените отпадъци се извършва на база съдържание на сухо вещество. По делото е безспорно установено, че ответникът по касация „Енерджи-2“ ООД, още при получаването й, влага цялата получена суровина от цистерната с говежда тор в хенпулпера (течна и твърда фракция), без да извършва тяхното разделяне и без реално да ползва само сухото вещество. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че биопулпера се използва като съд за съхранение на говеждата тор, доколкото този извод противоречи на събраните по делото доказателства, установяващи, че с влагането на говеждата тор в биопулпера на практика се извършва не складиране, а обработка и влагане на суровината в инсталацията. Отпадък с код 020106 е нормативно дефиниран като „животински изпражнения, урина и тор (вкл. използвана постелна слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им“. Когато един отпадък се състои от няколко съставни компонента - течна животинска тор, съдържаща урина и измивни води, какъвто е конкретния случай, отпадъкът обхваща всичките му съставни части. Разделянето на отпадъка при доставка противоречи на изискванията на ЗУО и конкретно на определението за отпадък с код 020106, което както се отбеляза включва „животински изпражнения, урина и тор (включително използвана постелна слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им. Не се споделят изводите на районния съд и по отношение на момента на влагане на получената суровина в инсталацията. Видно от приобщения по делото технически проект на енергийната централа, оперирана от „Енерджи-2“ ООД, одобрен от главният архитект на Община Нова Загора, част от инсталацията са две съоръжения - биопулпер 1 и биопулпер 2 (именувани от вещото лице по делото като хенпулпер и биопулпер), където първоначално постъпват всички суровини, с които работи инсталацията. Съгласно описанието на технологичния процес, изложено в официалния технически проект на инсталацията, подготовката на входните субстрати е много важен елемент за правилната работа на ферментаторите и на целият производствен процес. В проекта е посочено, че е необходимо сместа да бъде хомогенна и съставките да бъдат раздробени до необходимата едрина, като за целта входните суровини ще бъдат подготвяни в специални съдове наречени „биопулпери“. Посочено е още, че предназначението им е входните суровини да бъдат дозирани в правилна пропорция за оптимално производство на биогаз, като материалът се надребнява до необходимата степен посредством специални помпи с двоен режещ нож, а степента на ножовете се регулира чрез вградена хидравлична система. Хомогенизираната смес се подлага на обработка за отстраняване на проблемни елементи в частност фосфатите. В проекта се сочи, че процесът включва кристализационен реактор за формиране на струвит, сепаратор за отделяне на получения струвит и отделни съдове за химикали, като тази подготовка е необходима за избягване на бъдеща циментация на реакторите, технологичните тръбопроводи и нарушаване на технологичния процес. Анализът на така описания в проекта технологичен процес налага извод, че обработката на суровините в биопулперите представлява част от технологичният процес на производство на биогаз, като без тази обработка и престой на суровината в тези съдове от 2, 5 дни би било невъзможно производството на биогаз, тъй като би се създала реална опасност за функционирането на реакторите и до нарушаване на целия технологичен процес. С попадането на суровината в биопулпера на практика се поставя началото на процеса на оползотворяване на отпадъка, преминаващ през няколко фази на ферментация и постферментация. Ето защо не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че хенпулперът (биопулпер) представлява съд за съхранение на суровината, доколкото функцията на това съоръжение, съгласно одобрения технически проект на инсталацията, не е за съхранение, а за времето за обработката на суровините за производството на биогаз. В този смисъл влагането на суровината в хенпулпера представлява влагане на суровината в инсталацията. Допълнителен аргумент в тази насока е записаното в регистрационния документ за дейности с отпадъци, издаден на „Енерджи-2“ ООД от Директора на РИОСВ-Стара Загора, където е посочено, че торовата маса от едър рогат добитък се влага в инсталацията директно след доставката. Всичко изложено дотук дава основание на касационната инстанция да приеме, че съоръжението, в което „Енерджи-2“ ООД твърди, че извършва заскладяване, наречено хенпулпер, всъщност е част от технологичната схема на инсталацията, което е технологично свързано с другите съоръжения от инсталацията, поради което категорично не представлява складово помещение, тъй като постъпилата в съоръжението хенпулпер тор, попадайки в него се смесва с други компоненти, разбърква се и се обработва, с цел да се пригоди и за по-нататъшно преминаване в биореактора и в производство на биогаз. По изложените съображения обжалваното решение страда от пороците, сочени като отменителни основания в касационната жалба. Доколкото се установи, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а нарушението, извършено от „Енерджи-2“ ООД е безспорно установено, решението на Районен съд - Нова Загора следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП № 28-97-23 от 04.04.2024 г., издадено от директора на РИОСВ - Стара Загора. Предвид изхода на делото, претенцията за разноски на ответника по касация е неоснователна. В негова тежест обаче следва да се възложат разноските за изготвената съдебно - техникобиологична експертиза в размер на 697, 87 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на Районен съд – Нова Загора. Разноски на касатора не се присъждат, тъй като не се претендират. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен