Решение № 312 от 17.7.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1200/2022 г.

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.332 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД. Ищецът “В. и К.” ЕАД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление град Бургас, улица Генерал Владимир Вазов № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че ответникът Я. Я. Я. с ЕГН ••••••••••, чрез законния му представител Д. Кондева Д. с ЕГН ••••••••••, двамата с адрес: село Р., улица С. № 7, община Н., е абонат на дружеството с абонатен номер 897996 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот, находящ се в село Р., улица Й. № 8, община Н.. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си като е доставял до обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплатил стойността на услугата за периода от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., като за стойността на услугата са издадени фактури през периода от 28.10.2019г. до 25.05.2021г. За задължението на ответника има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 975/2022г. по описа на Н.ския районен съд, срещу която длъжникът е подал възражение. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 126, 59 лева, представляваща стойността на ползвани В и К услуги – доставена питейна вода, отведена и пречистена вода по издадени през периода от 28.10.2019г. до 25.05.2021г. 9 броя фактури с отчетен период от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, както и сумата в размер на 25, 28 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена за периода от 28.11.2019г. до 12.09.2022г., с изключение за периода от 13.03.2020г. до 13.06.2020г. Претендира разноски в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото исково производство за платени държавни такси и юристконсултски възнаграждения. В отговора на исковата молба, подаден от ответника, чрез законния си представител, се изразява становище за допустимост на исковете. Оспорва същите като неоснователни. Отрича да има качеството на потребител на В и К услуги, тъй като от 15.10.2020г. имотът се е ползвал единствено от брата на ответника Георги Я. Я., а достъпът на ответника до имота е бил ограничен от него. Не е следвало във фактурите Я. Я. Я. да бъде посочван като задължено лице, тъй като към датата на издаването им ответникът не е бил собственик на имота, той е бил собственик към 25.05.2021г., когато е била издадена една от фактурите. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Ищецът не се представлява в съдебно заседание. С отделна писмена молба изразява становище по доводите, изложени в отговора на исковата молба като отбелязва, че ответникът Я. Я. Я. се явява единствен наследник на починалия Я.Г. Я., тъй като другият му наследник Георги Я. Я. е заявил отказ от наследството, оставено от починалия му наследодател. Наследодателят приживе е имал качеството на потребител на доставените във въпросния имот В и К услуги, а по горните съображения след неговата смърт това качество е придобил ответника Я. Я. Я.. Последният не е изпълнил задължението си по чл.59, ал.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В. и К.“ ЕАД – Бургас, като не е подал в 30-дневен срок от придобиването собствеността върху имота на основание наследствено правоприемство заявление до В и К оператора за промяна на партидата. Ответникът отговаря за задълженията на наследодателя си за периода от 03.09.2019г. до 16.10.2020г., а за периода от 16.10.2020г. до 05.05.2021г. отговаря като потребител, респ. като собственик на имота, в който се доставяли услугите. Отбелязва, че за задължението на ответника-потребител за плащане на дължимите суми е без значение твърдението му, че е бил в обективна невъзможност да ползва имота си по причина самонастанило се в него лице. Оспорва като неоснователно възражението на ответника за погасяване на част от сумите по давност. В съдебно заседание ответникът се представлява от неговата майка и законен представител, която поддържа позицията, изразена в отговора на исковата молба, че през претендирания период той не е ползвал обекта, съответно не е потребявал доставените в него В и К услуги, не счита, че следва да заплаща вода, потребявана от други лица, включително и от бащата на ответника – наследодателят му, докато той е бил жив. Счита, че не следва да плаща чужди задължения. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: С договор за доброволна делба Я.Г. Я. с ЕГН •••••••••• е придобил собствеността на втори етаж от двуетажна жилищна сграда – източен близнак на площ от 60 кв. м., построена в дворно място на площ от 310 кв. м., съставляващо парцел XV-274, кв. 3 по плана на село Р., ведно с 1/2 идеална част от дворното място. Собственици на втория етаж от жилищната сграда и на другата 1/2 идеална част от дворното място е придобита по същия договор за доброволна делба в режим на съпружеска имуществена общност от Георги Я. Николов с ЕГН •••••••••• и Цонка Димитрова Николова с ЕГН ••••••••••. Я.Г. Я. е починал на 15.10.2020г. Макар, че до тогава той е бил собственик на имота си на адрес: село Р., улица Й. № 8, община Н., водният оператор е начислявал суми и е издавал фактури за потребените в имота В и К услуги на един от синовете му – малолетния Я. Я. Я. – ответника, в които фактури той е посочен като задължено лице, въпреки, че по силата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, на която се позовава ответника, потребител тогава е бил не ответникът, а собственикът Я.Г. Я.. Така, издадените от водния оператор – ищеца, фактури са както следва: С фактура № 0039212231 / 28.10.2019г. на Я. Я. Я. е начислена сумата в размер на 89, 82 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 03.09.2019г. до 02.10.2019г., с неплатен остатък от нея в размер на 56, 60 лева. С фактура № 0039356570 / 25.11.2019г. му е начислил сумата в размер на 11, 98 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 03.10.2019г. до 01.11.2019г. С фактура № 0039493549 / 20.12.2019г. му е начислил сумата в размер на 3 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 02.11.2019г. до 02.12.2019г. С фактура № 0039630381 / 27.01.2020г. му е начислил сумата в размер на 5, 99 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 03.12.2019г. до 06.01.2020г. С фактура № •••••••••• / 25.02.2020г. му е начислил сумата в размер на 6, 17 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 07.01.2020г. до 05.02.2020г. С фактура № 0039899363 / 25.03.2020г. му е начислил сумата в размер на 21, 59 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 06.02.2020г. до 02.03.2020г. С фактура № 0040031639 / 27.04.2020г. му е начислил сумата в размер на 15, 42 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 03.03.2020г. до 07.04.2020г. С фактура № 0040599463 / 25.08.2020г. му е начислил сумата в размер на 3, 08 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 05.06.2020г. до 19.08.2020г. Общият размер на сумите по тези 8 броя фактури, издадени през периода от 28.11.2019г. до 25.08.2020г., възлиза на 157, 05 лева, от която ищецът претендира да му бъде заплатена 123, 83 лева. След смъртта си Я.Г. Я. е оставил за свои законни наследници низходящите си: Георги Я. Я. – син, и ответника Я. Я. Я. – син. Впоследствие „В. и К.“ ЕАД – Бургас е издал и фактура № 004184236 / 25.05.2021г., в която е начислил отново като потребител на Я. Я. Я. сумата в размер на 2, 76 лева с включен ДДС като стойност на потребени В и К услуги в недвижимия имот, доставени през периода от 06.04.2021г. до 05.05.2021г. Приемането на наследството по опис обаче в производството по чл.61 от Закона за наследството е извършено след това, като с Решение № 44 от 21.06.2021г. по ч. гр. д.№ 609/2021г. по описа на Н.ския районен съд, е допуснато да се извърши приемане на наследството на Я.Г. Я., б. ж. на село Р., община Н., починал на 15.10.2020г., от законния му наследник Я. Я. Я. с ЕГН ••••••••••, с адрес: село Р., община Н., ул. С. № 7, действащ чрез неговата майка и законен представител Д. Кондева Д. с ЕГН ••••••••••. В описа са включени: 1/2 идеална част от УПИ XV-274, кв.3 по плана на село Р., улица Й. № 8, община Н. на площ от 310 кв. м., при граници на парцела: улица, парцел XII-275, парцел III-261, парцел IV-273, представляващ ПИ с идентификатор 61056.501.55; постройка към съществуваща жилищна сграда – източен близнак, изградена в същия поземлен имот, представляващ самостоятелен обект със застроена площ от 83 кв. м. и РЗП 296 кв. м., която пристройка се състои от партерен и два жилищни етажа; втори жилищен етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, с площ от 62 кв. м., с идентификатор 61056.501.55.1, построена на площ от 60 кв. м., находяща се в село Р., улица Й. № 8, кв.3 по плана на село Р., в УПИXV-274. Приемането на наследството под опис е вписано в особената книга на съда по реда на чл.61, ал.1, вр. чл.49, ал.1 от ЗН. В списъка за приемането на наследството под опис не се съдържат парични задължения на наследодателя Я.Г. Я.. За вземането си за сумите по деветте изброени фактури ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 975/2022г. по описа на Н.ския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 385 от 16.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Я. Я. Я. с ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: село Р., ул. С. № 7, действащ чрез своя законен представител Д. Д., следва да заплати на „В. и К.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3, сграда „Метални панели и конструкции“, етаж 4, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на 126, 59 лева – незаплатена стойност по издадени фактури за периода от 28.10.2019г. до 25.05.2021г., за ползвани В и К услуги за обект с абонатен номер 897996, с отчетен период по фактури от 03.09.2019г. до 05.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.09.2022г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 75 лева – направените по делото разноски, от които 50 лева – юристконсултско възнаграждение, и 25 лева – за заплатена държавна такса. Срещу така издадената фактура длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, за което заявителят е бил уведомен и едновременно с това са му дадени указания, че има право да предяви иск за установяване съществуването на вземането си за сумите по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщаването. Съобщението с тези указания е връчено на ищеца – заявителя по заповедта за изпълнение – на 04.10.2022г. Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство, е предявен на 27.10.2022г. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: В съставените от водния оператор частни свидетелстващи документи той е отразил неверни данни. С тях той е начислил на Я. Я. Я. количество потребени В и К услуги – доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води (справката-извлечение), и му е начислил суми, представляваща стойността на тези потребени услуги през периода от 03.09.2019г. до 19.08.2020г. (8 броя фактури, издадени през периода от 28.10.2019г. до 25.08.2020г.), когато той не е имал качество на потребител, респективно не е начислил тези количества услуги и паричните задължения като стойност на услугите на действителния потребител – Я.Г. Я., който през посочения период е бил собственик на недвижимия имот – обекта на потребление. Затова напълно погрешно и без основание е посочил като такъв трето лице - ответника Я. Я. Я.. Абсолютно погрешно е становището на ищеца, че 60-дневният срок за ответника по чл.62, ал.1 от ОУ да подаде заявление за промяната на партидата е започнал да тече от смъртта на наследодателя му (15.10.2020г.). Този срок за ответника в случая е започнал да тече от приемане на наследството по опис – 21.06.2021г., защото на тази дата той е придобил собствеността върху недвижимия имот, съответно качеството на потребител. Ответникът не е имал това качество нито към момента на издаване на последната 9-а фактура от 25.05.2021г., нито през посочения в нея период на потребление (06.04.2021г. – 05.05.2021г.), за който му е начислил сумата в размер на 2, 76 лева с включен ДДС, в която фактура обаче също без основание именно ответникът Я. Я. Я. е посочен като потребител, а оттам и като задължено лице за сумата по фактурата. Това означава, че ответникът не дължи сумите по нито една от издадените от ищеца фактури, поради което искът му за главницата се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главната претенция, неоснователен се явява и искът му за акцесорната претенция за лихви. Изрично в исковата молба ищецът е посочил като основание на исковете си приетото от съда за невярно обстоятелство, че през въведения от него период ответникът е имал качество на потребител на доставените в недвижимия имот В и К услуги. Ищецът не претендира от ответника с исковата молба заплащане на сумите, които е наследил като задължения от своя наследодател, като стойност на потребени от последния В и К услуги, а и такива парични задължения не са били обект на описа, с който е прието наследството, което изключва изследването в настоящия процес на въпроса дали претендираните от ищеца суми се дължат от наследниците на потребителя Я.Г. Я.. С оглед неоснователността на исковете, на ищеца не се следват разноски по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за заплащане на такива, както в настоящото исково, така и в заповедното производство, следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е извършвал разноски по делото, не претендира заплащането на такива, поради което и съдът не следва да се произнася по такива ненаправени и непретендирани разноски. Така мотивиран, Н.ският районен съд