Решение № 1714 от 13.5.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 85/2025 г.

Производството по реда на чл.12-чл.22 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), по-долу ОРЗД и Регламент (ЕС) 2016/679, вр. чл.37а от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Делото е образувано въз основа на жалба, изпратена чрез ССЕВ, от Г. Б. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес обл.Плевен, общ.Левски, [населено място], [улица], имейл: [електронна поща], против Главна дирекция „Национална полиция“-[населено място]. Жалбата е адресирана директно до Административен съд-Плевен и в нея, на основание чл. 54, ал. 5 от ЗЗЛД жалбоподателят претендира да получи пълен достъп до негови лични данни, обработвани от тяхната база, заедно с тези на „свързани с мен лица по повод долупосоченото с пълно отпадане на ограниченията на чл. 54, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Закона за защита на личните данни във връзка с разрешаването на случая със схемата забъркана от националните предатели плюс престъпници с власт и други замесени лица“. Сочи, че му е необходима информация да разбере какво е налично за него в администратора, тъй като той е наясно за това, че имат налична обработвана за него информация от различни информационни източници. Сочи, че администраторът на лични данни е предоставил незадоволителен отговор, в който е отказал да разкрие данни на свързани с жалбоподателя лица и е затаил истина за обработвани негови лични данни по други направления освен до момента разкритите. Излага подробни съображения във връзка с горните оплаквания, като посочва две лица - С. С. и Н. Н. Н., които според него са го ощетили. С определение №416/4.02.2025 год. /л.11-12/ съдът е оставил без движение жалбата, с указания жалбоподателят да уточни дали оспорва изпратеното до него писмо с рег.№328600-5492/27.01.2025 год. на Директора на ГДНП-София или обжалва нещо друго и какво; в какво се състои незаконосъобразността на този акт и в какво се състои искането му до съда. В уточнително писмо-отговор с вх.№966/6.02.2025 год. /л.41 и сл./ Г. е посочил, че обжалва изпратеното му от ГДНП писмо рег.№328600-5492/27.01.2025 год., тъй като в него се съдържа засягаща го информация, както и поради непредставянето на информация за свързани с него лица. Обяснил е и в какво се състои незаконосъобразността на писмото. Ето защо, препис от първоначално подадената жалба с вх.№763/28.01.2025 год. с доказателствата, както и препис от уточнителната жалба с доказателствата с вх.№966/6.02.2025 год. са изпратени на ГДНП, за представяне на административната преписка във връзка с жалбата, в т.ч. за представяне копие на цитираното в писмо №328600-5492/27.01.2025 год., Решение с рег.328605-73/6.06.2023 год. и преписката по издаването му. С писмо вх.№1487/25.02.2025 год. ГДНП е представила по делото преписката по издаването на оспореното писмо-отговор рег.№328600-5492/27.01.2025 год. на Директора на ГДНП-София. Настоящият състав на съда, след запознаване с материалите по делото, е счел жалбата на Г. за частично недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения: Г. е подал до МВР Заявление за достъп до обработвани лични данни с вх.№328605-1/2.01.2025 год. /л.266/, с което, на основание чл.15 от Регламент ЕС 2016/679 е поискал достъп до личните му данни и тези на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България. На подаденото заявление е отговорено с оспореното в настоящото производство писмо с рег.№328600-5492/27.01.2025 год. от Директора на ГДНП-София, в което е посочено следното: По предходни подадени от Г. заявления за предоставяне на достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, Главна дирекция „Национална полиция” се е произнесла с решение с peг. № 328605-73 от 06.06.2023 г. по описа на ГДНП. Екземпляр от решение peг. № 328605-73 от 06.06.2023 г. по описа на ГДНП, е съобщено лично на Г. на 13.06.2023 г., с известие за доставяне чрез лицензирана пощенска услуга на посочен от заявителя физически адрес: [населено място], [улица]. По отношение на искането за предоставяне на достъп до личните данни на свързани със заявителя лица, ГДНП е счела, че искането попада в противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 или Общия регламент относно защитата на данните и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 37а, от ЗЗЛД (Нов - ДВ, бр, 17 от 2019 г.) администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за националната сигурност или на правата и свободите на други /трети/ лица. Установява се още от представената по делото преписка, че по предходни подадени от Г. заявления peг. № 812105-7/18.04.2023 г. и peг. № 812100- 6892/28.04.2023 г. по описа на МВР с множество искания, като с част от тях по същество желае да му бъде предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР, е постановено Решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, с което е предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР. Срещу решението е подадена жалба и е образувано адм. д. № 20237170700505/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен. С решение № 453/12.10.2023 г., влязло в сила на 23.05.2024 г., жалбата на Г. Г. е отхвърлена като неоснователна. С оспореното в настоящото производство писмо peг. № 328600-45492/27.01.2025 г. по описа на ГДНП, жалбоподателят е уведомен, че искането му за предоставяне на достъп до обработвани за него лични данни е удовлетворено с издаване на горното цитирано Решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, а в частта за трети лица попада в ограниченията на чл. 37а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, предвид че засяга правата на други лица. При тези данни съдът е приел, че в частта, в която Г. е искал достъп до обработвани от ГДНП лични данни на самия заявител /негови лични данни/ и е получил такъв достъп въз основа на Решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК-липса на правен интерес от оспорването. Доколкото оспореното в настоящото производство писмо с peг. № 328600-45492/27.01.2025 г. по описа на ГДНП не представлява отказ за достъп до обработвани за жалбоподателя лични данни, а има единствено уведомителен характер, като с него се уведомява заявителя, че вече е получил достъп до исканите от него данни, като се посочва вида и номера на акта, с който Г. е получил такъв достъп, то оспореното писмо няма белезите на административен акт и не подлежи на обжалване, което е основание за оставяне на жалбата в тази част без разглеждане като недопустима, съгласно чл. 159, т.1 от АПК. С Определение №898/5.03.2025 год. жалбата на Г. против писмо-отговор рег.№328600-5492/27.01.2025 год. на Директора на ГДНП-София в частта, с която на Г. е отказан достъп до негови лични данни чрез препращане към постановено предходно Решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП е оставена без разглеждане и производството по настоящото дело е прекратено в тази част. Прекратителното определение, като необжалвано, е влязло в законна сила. Ето защо предмет на оспорване по настоящото дело е останало писмо рег.№328600-5492/27.01.2025 год. на Директора на ГДНП-София в частта му, с която на Г. е отказан достъп до личните данни на свързани с Г. лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България, с мотив, че исканите данни са в противоречие с разпоредбата на чл.37а от ЗЗЛД. Съдът е приел, че в тази част оспореното писмо съставлява по същността си отказ за предоставяне на данни на посочено от администратора правно основание. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В представеното пред съда становище /л.42-45/ във връзка с предмета на оспорване е уточнил, че в оспореното писмо се съдържа засягаща го обработваема информация, както и такава на свързани с него лица. Счита, че неоснователно и незаконосъобразно се затаява истината от страна на полицията. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на писмото. Допълнителни аргументи за основателността на искането си Г. излага в становища вх.№№1785/7.03.2025 год./л.368 и сл./ и 2842/23.04.2025 год. /л.3510 и сл./. В последното моли да се прогласи за нищожно постановеното писмо, като претендира ответникът да предостави гаранции, че подадената от тях информация е вярна, точна и надеждна, защото логически предоставеното от тях не отговаря на обективната истина. Алтернативно моли, в случай, че полицията не обработва исканата информация, ответникът да посочи кой обработва такава информация. Ответникът-Директор на ГДНП-София, в придружителното писмо, с което е изпратил административната преписка по подадената жалба в съда, е взел становище за недопустимост на жалбата, като е посочил, че със заявление per. № 328605-1/02.01.2025 г. по описа на ГДНП, жалбоподателят е поискал достъп до обработвани за него лични данни, както и на свързани е него лица. По предходни негови заявления peг. № 812105-7/18.04.2023 г. и peг. № 812100- 6892/28.04.2023 г. по описа на МВР, с множество искания, като с част от тях по същество желае да му бъде предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР, е постановено решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, с което е предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР. Срещу решението е подадена жалба и образувано адм. д. № 20237170700505/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен. С решение № 453/12.10.2023 г., влязло в сила на 23.05.2024 г., жалбата на Г. Г. е отхвърлена като неоснователна. Ответникът сочи още, че с оспореното писмо per. № 328600-45492/27.01.2025 г. по описа на ГДНП жалбоподателят е уведомен, че искането му за предоставяне на достъп до обработвани за него лични данни е удовлетворено с издаване на решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, а в частта за трети лица попада в ограниченията на чл. 37а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, предвид че засяга правата на други лица. С оглед факта, че е издаден административен акт, благоприятен за заявителя, както и че за него не са обработват други лични данни, до които не е предоставен достъп с Решение per. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, твърди, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК-липса на правен интерес от оспорването. Доколкото писмо per. № 328600-45492/27.01.2025 г. по описа на ГДНП не представлява отказ за достъп до обработвани за жалбоподателя лични данни, а е само уведомяване, то няма белезите на административен акт и не подлежи на обжалване, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, съгласно чл. 159, т.1 от АПК. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представя писмено становище на л.3501-3502 от делото, в което излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че нормата на чл. 25, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) допуска за изпълнение на дейностите си органите на МВР да обработват лични данни. В чл. 26, ал.1, т. 4 и 5 от ЗМВР се определят адресатите, на които органите на МВР да могат да предоставят личните данни, когато се обработват във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Личните данни при наличие на посочените предпоставки се предоставят на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство (чл. 26, ал.1, т.4 от ЗМВР), както и на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни (чл. 26, ал.1, т. 5 от ЗМВР). При упражняване на правата си по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 са предвидени ограничения за субектите на данни за обема от информация, която могат да получат. Така в чл. 37а, ал. 1, т. 8 от ЗЗЛД, на която норма се е позовал и административният орган, е предвидена възможност да се откаже на субекта на данни, ако упражняването на правата му би създало риск за правата и свободите на други лица. Ответникът моли, в случай че съдът приеме, че е налице хипотезата на изричен отказ, да го остави в сила като законосъобразен. Алтернативно излага следните съображения: Жалбоподателят е подал заявления peг. № 812105-7/18.04.2023 г. и peг. № 812100-6892/28.04.2023 г. по описа на МВР, с множество искания, като с част от тях по същество желае да му бъде предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР. Издадено е решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, с което е предоставен достъп до обработвани за него лични данни в информационните фондове на МВР. Срещу решението е подадена жалба и образувано адм. д. № 20237170700505/2023 г. по описа на Административен съд- Плевен. С решение № 453/12.10.2023 г., влязло в сила на 23.05.2024 г., жалбата на Г. Г. е отхвърлена като неоснователна. Позовава се на справка peг. № 3286р- 28537/06.06.2023 г. по описа на ГДНП, видно от която част от административната преписка в производството пред административния орган и послужила при издаването на решение peг. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП за достъп до обработвани за Г. лични данни, не се установяват данни за свързани с него трети лица. Твърди в тази връзка, че оспореното писмо по същество не представлява отказ за предоставяне на обработвани лични данни на свързани с жалбоподателя лица, а единствено уведомление, че искането му за предоставяне на достъп до обработвани за него лични данни е удовлетворено с издаване на решение per. № 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, а в частта за трети лица принципно попада в ограниченията на чл. 37а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, в случай че такива данни са налични. Доколкото оспореното писмо не представлява отказ за достъп до обработвани за жалбоподателя лични данни, а е само уведомяване, то няма белезите на административен акт и не подлежи на обжалване, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, съгласно чл. 159, т.1 от АПК. Ето защо моли съда да отхвърли жалбата на Г. Г. като неоснователна, респективно да я приеме за недопустима и да прекрати производството по делото. Претендира разноски. В случай на прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита, заплатено от жалбоподателя, моли съда да го намали до минималния размер, определен съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Административен съд-Плевен, като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят е подал до Главна дирекция „Национална полиция“ приложеното на л.266 от делото заявление с вх.№328605-1/2.01.2025 год., с което, на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е поискал да получи достъп до личните си данни и тези на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България - Министерство на вътрешните работи ул. „6-и септември“ 29, София 1000. По заявлението е постановено оспореното в настоящото производство писмо рег.№328600-5492/27.01.2025 год., приложено на л.264 от делото, в което са изложени следните съображения по отношение искането на жалбоподателя да получи данни на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България - Министерство на вътрешните работи ул. „6-и септември“ 29, София 1000: Посочено е в оспореното писмо, че искането на Г. попада в противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 или Общия регламент относно защитата на данните и на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 37а, от ЗЗЛД (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за националната сигурност или на правата и свободите на други /трети/ лица. По данни от придружителното писмо, с което ответникът е изпратил административната преписка в съда, писмо-отговор е peг. № 328600-5492/27.01.2025 г. на ГДНП е изпратено на 27.01.2025 г. чрез Електронната поща на ГДНП на посочения от Г. Б. Г. електронен адрес - [електронна поща]. Г. е подал жалба срещу горното писмо направо пред Административен съд-Плевен на 28.01.2025 год., която е заведена с вх.№763. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена в установения от закона 14 /четиринадесет/ дневен срок, пред компетентния съд по постоянен адрес на жалбоподателя, срещу административен акт-годен предмет на оспорване и при наличие на правен интерес от търсената защита. Процесното писмо в частта, с която на Г. е отказан достъп до личните данни на свързани с него лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България, с мотив, че исканите данни са в противоречие с разпоредбата на чл.37а от ЗЗЛД, съставлява по същността си отказ за предоставяне на данни на посочено от администратора правно основание и е предмет на оспорване в настоящото производство. Тъй като с този отказ не се удовлетворява искането на Г. за предоставяне нему на информация какви лични данни обработва администраторът по отношение на свързани с Г. лица, писмото в оспорваната част се явява неблагоприятно за жалбоподателя, поради което той има право и интерес да го оспори пред съда. По същество жалбата на Г. против процесното писмо в частта му, с която на Г. е отказан достъп до личните данни на свързани с Г. лица, които са обработвани от администратора на лични данни на територията на Република България, е неоснователна. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМВР администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни. Съгласно чл.29, ал.1 от същия закон администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. В случая, видно от заповед на л. 351-352 от делото, министърът на МВР е оправомощил директора на ГДНП да разглежда заявленията, с оглед на което решението е постановено от компетентен орган. Решението е постановено в изискуемата писмена форма, като са изложени мотиви. Спазени са съществените административно производствени правила, като отказът е издаден в едномесечния срок по чл.12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на мотивите и спазването на материалния закон съдът съобрази следното: Съгласно чл. 15, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение, дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, като в отделни точки на алинеята е посочено, че може да се получи и конкретна информация, свързана с тях. Не е спорно, че по предходно искане от страна на жалбоподателя такива данни са му предоставени с предходно решение, с оглед на което съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта, в която отказан достъп до негови лични данни чрез препращане към предходно решение. По определенията, дадени в чл. 4 ОРЗД – по т. 1 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; по т. 2 "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване; по т. 7. "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а по т. 8 "обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. Следва да се посочи, че с искането си Г. търси достъп до лични данни на „свързани с мен лица“, като същите лица не са посочени в искането до МВР. С оглед на това следва да се приеме, че с искането се цели идентифициране на такива лица въз основа на личните им данни. С писмото е постановен отказ въз основа на риск за националната сигурност или на правата и свободите на други /трети/ лица, като е направено позоваване на чл. 37а от ЗЗЛД. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: 1. националната сигурност; 2. отбраната; 3. обществения ред и сигурност; 4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; 5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; 6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; 7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; 8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; 9. изпълнението по гражданскоправни искове. Съгласно ал. 2 на чл. 37а, Условията и редът за прилагане на ал. 1 се определят със закон и в съответствие с чл. 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Видно от оспореното писмо, органът се е позовал на чл.37а, ал.1, т.1 и т.8, втора хипотеза от ЗЗЛД. Освен това органът е посочил, че искането е в противоречие с разпоредбите на ОРЗД. Съдът намира, че това посочване е основателно, доколкото в ОРЗД и ЗЗЛД не са налице възможности за предоставяне на лични данни на трети лица. Във връзка с това съдът съобразява следното: Преди влизането в сила и прилагането на ОРЗД, в съюзното право действаща е ДИРЕКТИВА 95/46/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Съгласно ГЛАВА IV от същата директива, ПРЕДАВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ СТРАНИ, чл.25 и чл.26, е уредена възможността за предаване на лични данни на трети страни. Тази директива е била транспонирана в законодателството на държавите-членки, като в Република България е била транспонирана в глава шеста на ЗЗЛД - ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ НА ТРЕТИ ЛИЦА. Същата директива е била в сила до отмяната, настъпила на 25.05.2018 г., от която дата действа и се прилага ОРЗД. В него разпоредби, аналогични на посочените чл.25 и чл.26 от директивата, не са налице. По тази причина глава шеста от ЗЗЛД е отменена – ДВ, бр.17/2019 г. С оглед на изложеното, Г. няма правна възможност да получи лични данни на свързани с него лица на основание чл.15 от ОРЗД, или на основание на друга разпоредба от този регламент. Посочената от него разпоредба на чл.54 от ЗЗЛД касае предоставяне на данни само относно него – Г., по направено от него искане в този смисъл, и въз основа на същата разпоредба /като и на други разпоредби от ЗЗЛД и ОРЗД/ не могат да му се предоставят данни на трети лица. Въпреки че изказът в процесното писмо не е перфектен, ясна е волята на органа да се постанови отказ по отношение на третите лица. За пълнота съдът отбелязва, че дори отказът да не беше мотивиран, е безпредметно да се отменя и връща за надлежно мотивиране, доколкото достъп до лични данни на свързани с Г. лица /при това непосочени в заявлението/ не може да му се предостави въз основа на ОРЗД и ЗЗЛД. Писмото е постановено и при съобразяване с целта на закона, доколкото съгласно т.1 от съображенията на ОРЗД, „Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата") и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни.“ Личните данни на посочените в жалбата до съда лица – С. С. и Н. Н. Н., както и личните данни на всички други лица, са надлежно защитени от правото на ЕС и информация за тях не може да се предоставя на Г., който спрямо тях е трето лице, по реда на ОРЗД и ЗЗЛД. С оглед на изложеното, жалбата в допустимата част е неоснователна, доколкото писмото е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административно производствени правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, и следва да се отхвърли в допустимата част. С оглед благоприятния за ответника изход на делото, следва да му се присъдят разноски, които са поискани с възражение, наименовано „писмена защита“, подадено преди приключване на устните състезания. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представил възражение по делото, наименовано „писмена защита“, и не е уточнил размера на исканите разноски, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Доколкото оспореният акт е постановен от директора на Главна дирекция „Национална полиция“, която е юридическо лице, разноските следва да бъдат присъдени на тази дирекция. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – град Плевен, пети състав,