Решение № 13541 от 10.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 50496/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на.................... с която срещу..................... е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 24 900 лв. (съгласно допуснатото на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК с протоколно определение от 11.06.2025 г. изменение на предявения иск по размер), представляваща обезщетение за ползването на собствения на ищеца присъединителен топлопровод, представляващ външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция на жилищна сграда в....................................., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 26.08.2024 г. до окончателното плащане. Ищецът........................ твърди, че е изградил за своя сметка следните енергийни обекти - външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция на жилищна сграда в...................... Сочи, че за изграждането на строителството, между него и..................., е бил сключен предварителен договор №..................... за присъединяване на потребители ползващи топлинна енергия за битови нужди. Излага, че съгласно чл. 2 /1/ присъединяването на обекта е следвало да се извърши чрез изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, а съгласно чл. 7, изр. 2-ро и чл. 23........................ е собственик на съоръженията до прехвърлянето им на ответника. Твърди, че ответникът се е задължил да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл. 137 ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката с договора за присъединяване. Сочи, че правото му на собственост се установявало и от сключения Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство................... на нотариус........................... Излага, че с него собствениците на парцела като учредителите на правото на строеж са си запазили право на строеж за конкретни обекти, в които не влиза изграждане на абонатна станция и евентуално бъдещо топлозахранване на сградата. Сочи, че е сключил Договор за строителство..................., като изграждането на енергийните обекти е извършено при спазване на всички законови изисквания, като след направените проби и подписване на съответни протоколи е издадено Разрешение за ползване №.................... за ползване на строеж: „Жилищна сграда на 6 етажа с магазини, гаражи и подземни гаражи“, „Топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в.................... Поддържа, че в изпълнение на уговореното в чл. 34 от предварителния договор, който се счита прекратен от момента на изпълнението на строежа, през април 2009 г. ищецът е поискал от.................... сключване на договор за присъединяване, съответно и за прехвърляне на собствеността на изградените от него присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, съгласно чл. 137 от Закона за енергетиката. Подадена била и нотариално заверена декларация от управителя на дружеството към този момент -...................., че фирмата инвеститор не е прехвърляла на собствениците на имоти в сградата изградените и въведени в експлоатация енергийни обекти - присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция. Писмен договор за присъединяване не бил сключен и съоръженията не били изкупени, макар че от есента на 2009 г. ответникът ползвал изградената абонатната станция и водещото до нея външно топлозахранване. Сочи, че със заявление с вх. №.................... е отправил до ответника искане за изкупуване на присъединителен топлопровод, съоръжения към тях и абонатна станция, на което отговор не бил получен. Навежда твърдения, че са налице визираните в чл. 137 от ЗЕ хипотези, а именно: обектът е въведен в експлоатация през 2009 г. и.................... не е изпълнила задължението си в срок до три години от този момент да го изкупи съгласно ал. 3 на чл. 137 от ЗЕ, отказано е сключване на договор за присъединяване, не са налице действия за изкупуване на обекта, а ответното дружество продължава се ползва от него и в периода след 01.04.2019 г. и до момента. Позовава се на решение по гр. дело № 19146/2019 г. на СРС, 52 с-в, с което е уважен искът за предходен период. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът..................... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва съоръжението за присъединяване да е собственост на ищеца. Оспорва ищецът да е изградил лично или за своя сметка абонатната станция и присъединителния топлопровод. Твърди, че ищецът не е подал всички необходими документи за изкупуване на процесните съоръжения. Твърди, че не е отправяна покана към него от страна на собствениците на процесните енергийни обекти. Твърди, че липсвал необоснован отказ за изкупуване на процесните съоръжения. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като ищецът основава претенцията си на твърдения за ползване от страна на ответника на изградени от него енергийни съоръжения. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ, при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите. Следователно, нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ въвежда принципа на възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди. Разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал. 3 на чл. 137 ЗЕ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им (в този смисъл - определение № 135 от 10.03.2020 г. по т. д. № 1264/2019 г. на ВКС, ІІ ТО). Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт №......................, предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди №..................., сключен между страните по делото, договор за строителство №................... г., констативен протокол, разрешение за ползване №......................., оферта, работен проект, фактури се установява, че ищецът е изградил за своя сметка следните енергийни обекти - външно топлозахранване и съоръжения към него и абонатна станция на жилищна сграда в...................... Установява се, че за изграждането на строителството, между ищеца и ответника, е бил сключен предварителен договор №..................... за присъединяване на потребители ползващи топлинна енергия за битови нужди, като присъединяването на обекта е следвало да се извърши чрез изграждането на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. Установява се, че съгласно чл. 7, изр. 2-ро и чл. 23 от договора ищецът е собственик на съоръженията до прехвърлянето им на ответника, като ответникът се е задължил да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищеца при условията на чл. 137 ал. 2 и ал. 3 от Закона за енергетиката с договора за присъединяване. Правото на собственост на ищеца се установява и от сключения Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство................... на нотариус.........................., с който собствениците на парцела като учредителите на правото на строеж са си запазили право на строеж за конкретни обекти, в които не влиза изграждане на абонатна станция и евентуално бъдещо топлозахранване на сградата. Установява се, че ищецът е сключил Договор за строителство..................., като след направените проби и подписване на съответни протоколи е издадено Разрешение за ползване №.................... за ползване на строеж: „Жилищна сграда на 6 етажа с магазини, гаражи и подземни гаражи“, „Топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“, находяща се в.................... Установява се, че обектът е въведен в експлоатация през 2009 г. Установява се, че със заявление с вх. №.................... ищецът е отправил до ответника искане за изкупуване на присъединителен топлопровод, съоръжения към тях и абонатна станция, като не е спорно между страните, че ответникът не е изкупил обекта. Освен това, между страните не е спорно, а и на съда е служебно известно, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 19146/2019 г. по описа на СРС, 52 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца цена за ползване на процесното съоръжение за предходен период (от 10.03.2016 г.- 01.04.2019 г.), поради което и доколкото не се установяват обстоятелства, които са настъпили след влизането му в сила, то и основанието за възникване на процесното задължение не може да бъде оспорвано на същите основания (а именно, че ищецът не е собственик към момента на въвеждането му в експлоатация). Както е прието в решение по гр. д. № 4301/2014 г. по описа на ВКС, ІV ГО, източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение като следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези (правопораждащ факт, съдържание, носители). В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Забраната за пререшаемост ( чл. 299 ГПК) е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти, съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В аспекта на изложеното се налага извод, че в случая следва да се зачете формираната сила на пресъдено нещо относно положително установените факти в предходно развилото се между страните производство, от които спорното право произтича – правото на собственост на ищеца върху процесното съоръжение (при липса на въведени от ответника възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението по гр. д. № 19146/2019 г. по описа на СРС, 52 състав). Установява се от представените по делото писмени доказателства и от заключението на СТЕ, която съдът кредитира изцяло, че изпълнението на строежа е съгласно изискванията, съоръжението е изградено в съответствие с техническите правила и норми, въведено е в експлоатация на 23.03.2009 г. и е предадено във владение на ответното дружество, което е открило абонатни номера за заплащане на доставяната топлинна енергия и ползва процесното съображение. Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗЕ, собствеността върху съоръженията, изградени от потребителите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Осъщественото право на строеж е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС е легитимира ищеца като собственик, поради което неоснователно е възражението на ответника, че по делото не е доказано, че ищецът е изградил процесните абонатна станция и присъединителен топлопровод или е придобил собствеността върху тях. Фактът на осъществено вещно право на строеж, с оглед издаденото разрешение за строеж, се потвърждава от издаденото разрешение за ползване на ДНСК. Същото е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа по арг. на чл. 17, ал. 2 от Наредба 3/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България. Отделно от изложеното, ответникът изрично е признал обстоятелството, че ищецът е собственик на съоръжението с оглед текста на чл. 7 изр. 2 от сключения предварителен договор между страните по настоящия спор. По делото не е спорно, че не е сключен окончателен договор за присъединяване, нито такъв за прехвърляне собствеността на съоръженията в полза на топлопреносното дружество. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че неподписването на договор за прехвърляне собствеността на съоръженията се дължи на поведение на ищеца. При ангажираните от страните доказателства, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че договор за прехвърляне на собствеността не е сключен по причина поведението на изпълнителя – ищец, изразяващо се в липса и ненадлежно окомплектоване на необходимите документи. Същите се опровергават от констативно – съобразителната част на заключението на СТЕ и приетите като писмени доказателства по делото документи. С оглед на изложеното, следва да се приеме за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е осигурил необходимите документи за сключване на окончателния договор за прехвърляне на собствеността върху изградените съоръжения. Сочените от ответника документи са неразделна част от договора за присъединяване и представянето им е било от значение за сключване на този договор, а не за сключване на договора за придобиване на собствеността върху топлопровода и абонатната станция. Предвид изложеното, не може да се направи и извод за недобросъвестно поведение на ищцовото дружество или за злоупотреба с негови права. Съобразно разрешението, дадено в чл. 137, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. Нормата на ал. 2 на същия член установява, че в случаите, когато изграждането на съоръженията се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, то топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите и въз основа, на която следва да се уредят отношенията между страните по спора. Нормата урежда разместването на имуществени блага при наличие на функциониращ обект, изграден за сметка на потребителите, който все още не е собственост на топлопреносното предприятие, но същият се ползва по предназначение от това топлопреносно дружество, поради което до изкупуване на съоръжението от страна на ответника, последният дължи цена за ползването му на лицето, което ги е изградило. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на неоснователното обогатяване, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период размерът на обезщетението за ползване на съоръженията възлиза на сумата от 26 538, 85 лева. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е заплатил и обезщетение за ползване на съоръженията през исковия период. При тези данни ответното топлопреносно дружество следва да заплати обезщетение на ищеца за ползване на собствените му съоръжения за целите на своята търговска дейност по доставка на топлинна енергия на други абонати. С оглед диспозитивното начало в процеса и доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер – 24 900 лева, искът следва да се уважи изцяло. По разноските: Разноски следва да се присъдят на ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК) в размер 4236 лева, представляващи заплатени държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е уговорено и действително заплатено, видно от представените договори за правна защита и съдействие и платежни нареждания, като същото е в минимален размер, поради което и възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Така мотивиран, съдът