Решение № 262102 от 27.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 11670/2020 г.

Производството е образувано по предявен от Л.М.К. срещу К.В.К. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС). Ищцата Л.М.К. твърди, че с договор за продажба на недвижим имот от 03.05.2019 г. е прехвърлила в полза на З.В.К. собствеността върху апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. “Гео Милев”, в сграда на бул. “••••със застроена площ от 59, 20 к. м., ведно с избено помещение № 4 и 8, 3% ид. части от общите части на сградата и 1/76 ид. част от правото на строеж върху мястото, идентификатор на имота 68134.704.559.2.8. Прехвърлителят Л.К. си е запазила пожизнено, самостоятелно и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия недвижим имот. Твърди се без основание ответникът К.К. да обитава процесния недвижим имот. Ответникът се е самонастанил в имота и отказвал да го напусне. По изложените съображения се иска постановяване на решение, с което на основание чл. 108 ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е вещен ползвател на недвижим имот и да бъде осъден да й предаде владението. В отговор на исковата молба ответникът К.К. не оспорва, че ищцата е вещен ползвател. Посочва, че обитава имота от 2012 г. въз основа на договорка с ищцата и ползва една стая с общо ползване на сервизни помещения. Редовно заплаща обикновени и извънредни разноски. Ищцата никога не е заявявала пред ответника желание за прекратяване на договора за заем за послужване. Л.К. живее спокойно и необезпокоявано в останалите стаи. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. П.. Поддържа предявения иск, заявява, че е подала исковата молба с чиста съвест и разбиране и делото е предявено срещу сина й. Посочва, че синът й обитава апартамента без основание и без нейно съгласие. При нанасянето й в жилището се съгласила ответникът да остави багажа си за 2-3 дни и след това да си го вземе. Оттогава минали 9 години. Заявява воля ответникът да бъде осъден да напусне жилището час по-скоро, защото няма условия за живот. Ответникът ползва спалнята й. Ищцата иска да живее сама и спокойно. Ответникът непрекъснато обещавал, накрая й заявил: “Десет години ще водя дела, но няма да напусна!”. Ответникът се явява лично и с адв. А.. Оспорва иска. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 166, том І, рег. № 3288, дело № 137/2019 г. на нотариус Т.с район на действие СРС Л.М.К. продава на З.В.К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.704.559.2.8., представлява апартамент № 8, находящ се в гр. София, столична община, р-н “Слатина”, ж.к. “Гео Милев”, в сграда на бул. ••••”, 1-ви надпартерен етаж, със застроена пло 59, 20 кв. м., заедно с избено помещение № 4 и 8, 3% ид. части от общите части на сградата и 1/76 ид. част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.704.559. ПРодавачката Л.К. запазва правото на пожизнено, самостоятелно и безвъзмездно ползване на апартамента. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З.В.К. и Д.П.Н.. Свидетелката К. сочи, че е дъщеря на ищцата. През 2012 г. Л.К. наследила процесния апартамент и есента се нанесла. Към този момент ответникът, брат на свидетелката, заявил че ще остави багаж за няколко дни в апартамента, докато си намери квартира, но с багажа останал и той. Оттогава обещавал, че ще се изнесе, но не го правел. Ищцата се чувствала тревожна, спяла на диван в хола, още не била разопаковала багажа си, била изключително притеснена от ситуацията. Свидетелката е чувала ответникът да казва: “Ще подпаля апартамента, но няма да изляза”. Свидетелката сочи, че от години не общува с ответника, когато гостува на майка си той излиза от апартамента. Свидетелят Н. дава показания, че бил нает от ответника да извърши ремонт в процесния апартамент. Посрещнала го ищцата и попитала свидетеля дали той ще прави ремонта. При утвърдителен отговор му казала: “Нали ще го направите хубаво, защото имам договорка със сина ми той да живее тук и да си прави офис”. Този разговор бил през 2012-2013-та година. През 2017 година свидетелят посетил апартамента по повод среща с ищеца, последният го поканил да види как е станало. При това посещение свидетелят не разговарял с ищцата. От правна страна: Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание. В конкретната хипотеза при учредено вещно право на ползване правото да се претендира предаване на владението се упражнява от вещния ползвател по смисъла на чл. 56 ЗС. По делото не се спори, а и представените писмени доказателства установяват, че ищцата е вещен ползвател на процесния апартамент. Не се спори, че ответникът владее имота. Основен спорен момент е дали това се случва на правно основание - по покана и със знанието и съгласието на ищцата. За да се увери във волята на ищцата съдът е указал на ищцата да се яви лично и да заяви становище по предявения иск. В съдебно заседание Л.К. недвусмислено подчертава желанието си да ползва самостоятелно процесното жилище и ответникът да й върне владението, осъществявано въпреки нейното несъгласие. В този смисъл съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на свидетеля Н.. Дори да се приеме, че от същите се установява към 2012 г. ищцата да е заявявала воля да живее в жилището заедно със своя син, то не може да се счете, че такава е налице и към настоящия момент. Така мотивиран Съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен. По разноските Предвид установения изход от спора разноските по делото следва да се поемат от ответната страна, като същите са в общ размер 1179, 88 лева. Водим от горните съображения съдът