Решение № 1728 от 7.12.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2509/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на П.В.К., ЕГН: ••••••••••, •••, чрез адв.Б.Г., против Решение № 1366/25.09.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 1331/2023г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 442а-16/01.03.2023г. на н-ка на ІV-то РУ към ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл.5 ЗМВР и на основание чл.264, ал.2 ЗМВР, му е наложена глоба, в размер на 2000, 00лв. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. В касационната жалба са описани подробно фактите и обстоятелствата около извършване на вмененото нарушение, по начина, по който са възприети от касатора, и се твърди, че ВРС е разпитал като свидетел актосъставителя, който в случая има качеството и на пострадал, поради което неправилно показанията му са ценени при постановяване на решението. В тази връзка сочи, че е налице недопустимо припокриване на качества - пострадал и актосъставител, поради което АУАН се явява нищожен, а издаденото въз основа на него НП – незаконосъобразно. Отделно твърди и че при съдебното дирене не е установена в пълнота фактическата обстановка на случилото се, за да се прецени верността на възпроизведената фактология в НП. Твърди и че ВРС е следвало да му укаже, че има право да ползва свой защитник и да изпрати представител по делото, и като не го е сторил, ВРС е нарушил принципа на равенство между страните. В касационната жалба са наведени и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се сочи, че по делото са събрани медицински документи и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че наложената глоба е в непосилен размер спрямо общия му финансов месечен доход. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В условие на евентуалност, моли размерът на наложената глоба да се намали до 1000, 00лв. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Б.Г., която поддържа жалбата и моли да се уважи, т.к. обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Алтернативно иска да се намали размера на наложената глоба. Ответната страна - н-ка на ІV-то РУ при ОДМВР - Варна, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки С.д. № 17083/28.11.2023г. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да се потвърди. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 08.11.2022г. св.К. В. Г. - служител на ОП „ТАСРУД“ към Община - Варна, изпълнявала задълженията си по контрол на редовността на транспортните документи на гражданите на спирка на масовия градски транспорт „А. Център“, разположена на бул.•••, в кв.А., гр.Варна. Около 16: 40 часа П.В.К. се приближил към Г. и й предложил своя билет за градски транспорт, който Г. взела. Веднага след това К. поискал билета си обратно, т.к. разпознал Г. като контрольор. Непосредствен и пряк свидетел на грубото държане на К. станал св.В. Х. - мл.инспектор в сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР - Варна, който изпълнявал задълженията си по опазване на обществения ред във връзка с провеждани проверки за редовност на транспортните документи на гражданите. Х. направил забележка на К. за грубото му държане към Г., след което се легитимирал като полицейски служител и разпоредил на К. да представи документ за самоличност. К. отказал, поради което Х. му обяснил последиците - че ако не представи документ за самоличност ще бъде отведен в най-близкото подразделение на МВР за установяване на самоличността му. К. отново отказал и самоволно решил да напусне мястото на проверката, като тръгнал да пресича пътното платно на бул.•••. Х. го настигнал, опитал се да го задържи, при което К. хванал полицейската му униформа, започнал да я дърпа и същевременно да бута тялото на полицейския служител. Впоследствие К. се успокоил, преустановил да оказва съпротива и заявил, че ще представи документ за самоличност. Междувременно за оказване на съдействие бил повикан екип на сектор „Общинска полиция“ към ОДМВР - Варна, като на К. бил съставен АУАН № •••/08.11.2022г. за нарушение на чл.5 ЗМВР. По-късно материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура - Варна с оглед преценка за наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.270, ал.1 НК, като на 08.02.2023г. прокурор при РП - Варна постановил отказ, и изпратил материалите по преписката по компетентност на н-ка на ІV-то РУ при ОДМВР - Варна. Същият преценил, че на 08.11.2022г. К. е извършил нарушение на чл.5 ЗМВР и издал НП № 442а-16/01.03.2023г., с което на основание чл.264, ал.2 ЗМВР наложил глоба, в размер на 2000, 00лв. За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че вмененото административно нарушение безспорно се установява от събраните гласни доказателства. Кредитирани са изцяло показанията на св.В. Х. и св.К. Г., които подробно и категорично описват поведението на К., а именно, че не се е подчинил на разпореждане на униформен полицейски служител да представи документ за самоличност, след което самоволно е напуснал и мястото на проверката, а впоследствие е дърпал униформата на Х. и е бутал тялото му. Относно размера на наложеното наказание ВРС е приел, че същият е строго предвиден в разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР, поради което няма как да се разглежда въпроса за неговата завишеност, респ. - явна несправедливост. ВРС е приел и че предвид поведението на К., проявено на обществено място, обществената опасност на деянието е висока и не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН Така постановеното решение е правилно. ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление. Касаторът е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.5 ЗМВР, според която служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Доколкото не съставлява престъпление, нарушаването на физическата неприкосновеност на служител на МВР, при изпълнение на служебните му задължения, е прогласено за административно нарушение, за което разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР предвижда налагането на глоба, в размер на 2000лв. Обосновано от събраните по делото доказателства ВРС е приел, че на 08.11.2022г. П.В.К. е извършил нарушение на чл.5 ЗМВР. От събраните гласни доказателства – показанията на св.В. Х. и на св.К. Г., безспорно се установява поведението на касатора на посочената дата – както към контрольора Г., така и към полицейския служител Х., в т.ч., че не се е подчинил на негово разпореждане, отказал е да удостовери самоличността си, напуснал е самоволно мястото на проверката, а впоследствие е оказвал съпротива, изразяваща се в блъскане, бутане на Х. и дърпане на униформата му. Поводът за поведението на К., неговите реакции, реплики и действия спрямо полицейския служител, са категорично установени и същите несъмнено осъществяват състава на нарушението по чл.264, ал.2, вр. чл.5 ЗМВР. Неоснователно е оплакването, че ВРС не е съобразил смесването на процесуални качества по отношение на св.Х. - пострадал и актосъставител, което от една страна водело до нищожност на АУАН, а от друга било основание да не се кредитират показанията му. Действително АУАН № •••/08.11.2022г. е съставен от В. Х., но НП не е издадено въз основа на този акт. Видно от съпроводителното писмо УРИ № •••/23г., преписката по АУАН № •••/08.11.2022г. е прекратена с мотивирана резолюция на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН, вр.чл. 33, ал.2 ЗАНН. Така НП е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН - след отказ на РП - Варна да образува досъдебно производство - Постановление № •••/08.02.2023г. Неоснователно е и оплакването в касатора, че ВРС е нарушил принципа на равенство, т.к. не му е указал правото му да ползва адвокат. Видно от призовката за страна по АНД № 1331/2023г., връчена лично на К. на 05.04.2023г., изрично е указано правото му по чл.179, ал.3 НПК да се яви в съдебно заседание с повереник. Касаторът не се е възползвал от това право, като включително не се е явил лично в насроченото съдебно заседание, а е представил писмено становище вх.№ 28624/18.04.2023г. Отделно следва да се има предвид и че административнонаказателните дела не са сред делата, за които законът предвижда задължителна адвокатска защита и не се обхващат от системата за правна помощ по чл.21, т.2 от Закона за правната помощ. За този вид дела се прилагат правилата на чл.23, ал.2 и ал.3 ЗПП – ако лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Жалбоподателят се е възползвал от това си право едва след постановяване на решението, като с молба вх.№ 73691/05.10.2023г. е поискал определянето на служебен адвокат за касационното обжалване. Такъв своевременно му е назначен с Разпореждане № 7110/10.10.2023г. и правото на защита на касатора е осигурено в пълен обем. Неоснователно е и искането за редуциране на глобата на 1000, 00лв., т.к. разпоредбата на чл.264, ал.2 ЗМВР предвижда глоба, в размер на 2000, 00лв., а разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН изрично забранява определянето на наказание под предвидения най-нисък размер. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I -ви тричленен състав