Решение № 1075 от 16.8.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 993/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-0329- 000830/22.01.2024 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на И. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1 т. 2, б. Б от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 20 лв. за нарушение чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата излага възражения за неправилно паркиране от страна на водача на неподвижното МПС и липсата на материални щети при настъпилото ПТП. Моли се за отмяна на постановлението или алтернативно намаляване на наказанието. В съдебно заседание страната се явява лично, дава обяснения и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното постановление и допълва, че има извършени процесуални нарушения, а именно липсвал съставен протокол. Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като съобразено с процесуалните правила. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима. От фактическа страна съдът намери за установено следното: На 26.12.2023 г. в 19: 39 ч. жалбоподателят управлявал товарен автомобил Фиат Дукато с рег. № ••• и при маневра на заден ход ударил паркирания на ул. „3та“ до № 11 в с. Пъдарско обл. Пловдив, лек автомобил Ауди А4, с рег. № ••••, като му причинил материални щети по цялата лява страна на автомобила, а именно счупено огледало и одрасквания на двете врати и калник. Жалбоподателят не спрял, а понеже бързал заради раждаща кобила, напуснал ПТП и се прибрал у дома си. След като собственикът на лекия автомобил Ауди А4, с рег. № ••••, установил щетите, същия подал сигнал на тел. 112 и на място пристигнали свид. Г. Т. Т. и неговия колега. От заснетото ПТП от авторегистратора на лекия автомобил Ауди А4 се установило МПСто, с което била извършена маневрата на заден ход и съответно неговия собственик, който бил извикан по телефона от служителите на реда и се върнал на местопроизшествието, заедно с ••• си свид. С. С.. Свид. Т., установил щетите по автомобила и поканил двамата участници в ПТП в РУ Раковски, където съставил протокол за ПТП, снимки и АУАН, които връчил лично на жалбоподателя. На базата на съставения от Т. АУАН било издадено процесното наказателно постановление и нарушителят бил наказан съответно за нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя, който заявява, че поддържа констатираното в АУАН, изяснява механизма на установяване на нарушението и събитията след установяването му, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, обективни и логични, поради което им дава вяра. Тези показания подкрепят описаната фактическата обстановка установена с АУАН. Съдът дава вяра и на показанията на свид. С. С., че са установени щети по автомобила, но намира, че поради кръвната си връзка (•••) с жалбоподателя свидетелят се старае да омаловажи нанесените щети по горепосочения автомобил. За изясняване на фактите съдът се базира и на писмените доказателства АУАН, справка за нарушител водач, заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и веществените такива – снимки от ПТП. Не се установиха противоречия между доказателствата, относно съставомерните факти, а именно наличие на ПТП и не присъствието на водача включително гласни и писмени като същите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира с доверие. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Съставомерните признаци на нарушенията са посочени, а именно че с поведението си – движение назад, водачът на ТА Фиат Дукато, причинил имуществени щети поради допуснато ПТП, както и че не остава на мястото за изясняване на случая, което постига необходимия минимум от факти, за да са описани нарушенията по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал.1 от ЗДвП, тъй като е описано пътнотранспортното произшествие, след чието причиняване жалбоподателя не спира да установи щетите, и пропускът да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението води до допускане на ПТП. Ясно и недвусмислено са направени описанията на нарушенията и не възниква съмнение в това за какво се ангажира отговорността на жалбоподателя. Съдът намира че е допуснато нарушение при квалификацията на нарушението по отношение на неприсъствието на водача на ПТП. Административнонаказващия орган е квалифицирал поведението на С. като такова по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДВП, която вменява задължение на водачите на МПС, когато при произшествието са пострадали хора: да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи; Това не кореспондира нито със словесното описание, където никъде не се твърди да има пострадали хора, нито с установената фактическа обстановка. Видно от описанието на фактите, причинено е ПТП с материални щети и водачът не остава на местопроизшествието. Въпреки допуснатото процесуално нарушение от административнонакзаващия орган по квалификацията то, съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай съдът намира, че описаното от фактическа страна, съответства на диспозицията на нормата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно че водачът не спира, за да установи последиците от ПТП. Тъй като санкционната норма е правилно определена, то без съществено изменение на фактите се прилага закон за същото нарушение, поради което съдът следва да преквалифицира нарушението без да въвежда изменение на това основание в санкционната норма. Съдът намира, че в достатъчна степен са индивидуализирани нарушенията къде, кой и с какви действия ги е осъществил. Актът е съставен от компетентно лице по представената заповед № 8121з -1632/ 02.12.2021 г., т. 1.3.1, като компетентността не се оспорва, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на нарушенията. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед № 8121з -1632/ 02.12.2021 г., т. 3, 8, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени), като се преповтарят констатациите в АУАН без да се излиза от очертаните с акта факти. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за допускането на ПТП с материални щети при движение назад и напускане на ПТП, в което е участвал без установяване на последиците от него. От правна страна съдът намери следното: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 40, ал.1 от ЗДвП, която норма гласи че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В настоящото производство се изясни безспорно, че на 26.12.2023 г. в около 19.39 часа жалбоподателят в с. Пъдарско на ул. „3-та“, до № 11 е започнал движение назад без да се е убедил че пътят е свободен и в резултат на това е настъпило съприкосновение с лек автомобил Ауди А4, и така е причинил ПТП с материални щети. Това напълно изпълва състава на нарушението описано в диспозицията на чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че това нарушение е извършено виновно като формата на вината е непредпазливост и като водач на МПС жалбоподателят е бил длъжен и е могъл (тъй като е нямало обективна пречка за това) да предвиди, че с поведението си ще причини материални вреди поради тясното пространство за преминавани и е следвало да вземе мерки да предотврати настъпването на вредни последици – материални щети. Поведението на жалбоподателя изпълва и състава на нарушението по чл. 123, ал. 1 т. 1, от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушенията. Установява, се че И. С. като водач на МПС на 26.12.2023 г. около 19: 39 часа на ул. 3-та в с. Пъдарско, след като е причинил ПТП с друг автомобил, който бил паркиран е избрал да не спре, за да установи какви са последиците, което кореспондира с описаното, че не еостанал на мястото. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност по настоящото наказателно постановление. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като след като е причинил пътнотранспортно произшествие с материални щети не е спрял, за да ги установи. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спре и да установи вредите може да доведе до настъпване на общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено умишлено. Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота, здравето и имуществото на всички участници в движението, както и да се улесни осъществяването на контрол от страна на органите на МВР. Съдът намира че нарушителят е бил длъжен като водач на МПС да се убеди че пътят е свободен при движението си назад и ако допусне пътно транспортно произшествие, то да спре и да установи вредите като е могъл, да го направи тъй като обективна пречка не е съществувала. Съдът не споделя възражението, че са били нанесени незначителни вреди на другия автомобил. От една страна видно от събраните доказателства, това не е така, тъй като на представените и кредитирани от съда снимки е видно, че пораженията по цялото продължение на колата са видими и не могат да се определят като несъществуващи и от друга страна тяхното количествено измерение не е съставомерен белег на нарушението нито по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, нито на това по чл. 123 от ЗДвП. Ирелевантен за съставомерността на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е въпросът дали водачът на паркирания автомобил е бил в нарушение и дали е ангажирана неговата отговорност. Изпълнени са признаците на нарушението, а именно водачът на Фиат Дукато не се е убедил, че пътят е свободен и няма да създаде опасност за всякакви участници в движението, а не само изрядни такива. За размера на наложената имуществена санкция: Правилно описаното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда че санкцията за водач, който не изпълни задълженията си при настъпване на ПТП се лишава от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. В НП няма нито един аргумент защо административнонаказаващия орган е избрал именно този размер на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Административно-наказващият орган не е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановено лишаване от правоуправление в среден размер, а имуществена санкция в минимален такъв. Действително се установява, че по отношение на нарушителя е имало и други издадени постановления за нарушения на ЗДвП, но в наказателното постановление такива мотиви не са посочени. Не са посочени никакви отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и това не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения минимум. Правилно е посочена санкционната разпоредба и за нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, а именно чл. 183, ал.2, т. 11 от ЗДвП, който предвижда глоба в размер на 20 лв. за водач, който е нарушил задълженията си при движение назад. Основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Размерът е фиксиран в закона и не подлежи на индивидуализация, като е правилно и законосъобразно определен. Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно. Поради изложеното наказателното постановление е частично обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде изменено, като от една страна бъде преквалифицирано нарушението от чл. 123, ал. 1, т.2 б. „б“ от ЗДвП в такова по чл. 123, ал.1 т. 1 от ЗДвП, а размерът на санкцията в частта за лишаването от право да управлява МПС бъде намалена от 3 на 1 месец. По разноските: Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. Съдът намира, че следва да приложи правилата на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването. По съразмерност на страната следва да се присъди сумата от 30 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът